Отиди на страница:
Що за национална цел? И защо мислиш, че не е "обединен" около нея? Лянча, чистотата сама по себе си не може да е национална цел. Но тя е признак за готовността на един народ да се справя с по-сложни неща. Налагането на глоби не е гаранция за поддържане на чистота. Защото със сигурност глобите няма да са практика, а изключение и мърсотията в града ще остане. Освен това, как може един европейски град да е чист, ако се хигиенизира един път в годината? |
| Дебелото черво се пълни с много неща, най-доброто от които, според скромното ми мнение е кървавицата. Другото нещо, което не се намира с лекота в Италия е пресният чесън. Трябва да кажа, обаче, че преди две седмици в България опитах пресен чесън - беше нещо с консистенция и вкус на дунапрен. Тъй като не ми се вярва да го влачат чак от Китай, очевидно и с българския чесън нещо се е случило. |
 Овреме сетихме и скоро оляхме Севера на Апенините с тирове , пресен български чесън - талианците и в направо , луднаха ...   |
| Аз пак за чушките - и там сме уникални! Говорила съм с одесити, за които патладжанът изобщо не е екзотика, и те не знаят, че се пече така. Друг народ точно така да ги приготвя - със свличане на цялата кожа, не знам, не съм чела подробно готварски книги барабар с технологията. Всички чудесни зеленчуци на скара, като италианските, се правят от вече нарязани парчета на кухите зеленчуци. Впрочем, всички руснаци, отъркали се в кавказката култура, употребяват патладжаните за приготвяне на икра заморская, но там патладжаните се задушават нарязани, в тиганя, дори и олио се прибавя, та става едно готвено таквоз, няма го вкуса на нашето кьоополу с леко одимения, но пресен зелен аромат на изпечения патладжан. Не знам как стои въпросът с приготвянето на кьоополуто в страната, откъдето сме го взели, барабар с името - по коя технология? Също бих се замислила как пекат чушките и патладжаните другите балканци - гърци и румънци. Впрочем, измежду учениците ми по печене на чушки в студентското ми общежитие имаше молдовци и украинци - и за тях беше новост, макар че при тях от тоз зарзават - бол. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Не ми се струва да сме чак такива гении в готвенето, че да учим ескимосите да топят леда за вода. На лекции Денков разказваше историята за картофите малко по-различно, отколкото тука. Някой пратил в писмо от чужбина семената и родителите тук ги засадили. Като ги питал дали са вкусни, те все отговаряли в писмата, че става хубава супа. След няколко години се оказало, че през цялото време са правили супа от листата, а грудките са изхвърляли, защото не знаели, че се ядат. |
| Замислих се за рода и реших да го напиша мъжки, за да се разглежда като общо понятие. Разбира се, жени ми бяха ученичките. Не сме го покрили фронта, не сме го покрили, а вече и няма за кога. Щото като се замисля - жив молдовец или украинец не познавам, а за нещо повече изобщо не може да става дума, в минало и в бъдеще - поради излизане от съответния времеви отрязък. |
| Става интересно... Вадя ГЕРБ от парламента, плаши премиерътПремиерът Бойко Борисов реагира остро на възможността за вот на недоверие срещу кабинета и даде да се разбере, че се готвят нови антикризисни мерки. Натиснете тук |
| Дълбоко се замислих как ли ще да е ставало епистоларното картофоразпространение в края на 18-и, началото на 19-и век... За проникването на картофите в българските земи да се чете Хайтов. |
Замирише ли на печени чушки, почва да мирише и на избори...Що тъй?  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| За славата на картофа трябва да отбележим, че е спасил от глад бая народ през вековете. Ирландците, например, трябва да му вдигнат паметник, ако не са го вдигнали още. В есето на Хайтов има забавно описание на една дегустация, провела се в Девин някъде по средата на 19-и век. Доброволец-дегустатор бил някой си Сулейман. Тогава никой не знаел какво точно се яде на картофа, поради което най-напред му поднесли плодчетата, които се образуват отгоре и които са ужасно горчиви. Сулейман опитал и се приготвил да мре. Намесил се попът, сварили един картоф и го дали на дегустатора. Коментарът този път бил: "Това е по-шекер и от ябълка!" На друго място в Родопите пък разбрали, че печен картоф е хубаво нещо, когато се запалила една къща, в чийто зимник били струпани чували с картофи. |
когато се запалила една къща, в чийто зимник били струпани чували с картофи. Ако пък е имало в съседство и кочинка с некоя дулица (прасе) в нея, родопчани са били на крачка да открият и френч фрайза...  |
| Инто, ти казваш ясно Ние сбъркахме преди 20 години, но можем, а и трябва да се върнем към социализма После разваляш впечатлението с упражнения по етимология. "/Социум, социално, социализъм/" е игра на думи. По друг повод, със Сократя дадохме под статията две примерчета, как с подобни еквилибристики една муха лесно може да се нарече слон |
| Мдаааам, гледам - форумът се отплеснал на кулинария, което е добре. За да приключа с маймунската тема, притурям една мисъл на Сократ (оня, другия): Маймуната е умно и симпатично животно, но буди отвращение и предизвиква подигравки най-вече заради голямата си прилика с човека. |
| А за налагането на картофите по балканските земи съм чувал една и съща история, разказана от гърци, сърби, хървати и въобще от люде с балкански манталитет. Тъй като я чух за пръв път от грък, минавам я за гръцка. Та някъде малко преди Гърция да се освободи и да излезне от състава на древногръцка Турция, някакъв окумуш-търговец грък докарал в Атина (или Солун) кораб с картофи и започнал да ги предлага на гърците. Да, ама те нали хем гяволи, хем мъчно се открехват на нови неща, та не му купували картофите, като си викали: "а бе тоя тарикат кой го знае какви боклуци се опитва да ни пробутва". Тогава, познавайки психологията на сънародниците си, търговецът хитро разтоварил картофите в един склад на пристанището, отпред турил въоръжени до зъби гавази, а отзад оставил прозорците на склада неохранявани. Като видели гавазите, хората си рекли: "ааа, щом толкова гавази пазят картофите, значи те наистина са стока" - и започнали тайнишката да покрадват отзад. Така след кратко време разбрали, че картофите са вкусно нещо. Тогава търговецът хлопнал мандалото, турил охрана и зад склада и рекъл: "кой крал - крал, от днес вече ще си купувате". Така и станало. А по нашите земи и по-точно в Северна България на карофите са им викали отначало"влашки боб", тъй като са ги внасяли от Влашко. |
В.Лянча 01.5.2010 г. 18:38:17 Туткалчев, промените в продукта/характера на труда са факт. Преди 20 години имахме съотношение "производства - собствено промишлено, СС, строителство, транспорт към услуги, всякакви" 85:15, днес е 50:50, приблизително. Nominal GDP sector composition, January 2005 Composition in percentages Country GDP Agri. Indus. Serv. Germany 2, 858, 000 0.9% 29.1% 70% - Bulgaria 27, 850 8.9% 30.1% 61% - Belarus 28, 560 9.3% 31.6% 59.1% - People's Republic of China 2, 512, 000 11.9% 48.1% 40% - World 46, 660, 000 4% 32% 64% - Poland 265, 400 4.8% 31.2% 64% - Ukraine 198, 000 9.3% 31.7% 58.9% - Serbia 19, 190 16.6% 25.5% 57.9% - Qatar 30, 760 0.1% 77.2% 22.6% - Greece 222, 500 5.1% 20.6% 74.4% - United States 13, 220, 000 0.9% 20.4% 78.6% - uropean Union 13, 620, 000 2.1% 27.3% 70.5% |