Без название
Отиди на страница:
Колеги, добър вечер  според една статистика, човек изпитвал най-голяма потребност от общуване в часовете между 17, 00 и 19, 00 и после между полунощ и два сутрина (това второто засега не ни касае). Та и аз, като една средностатистическа единица, реших да отворя тази тема на безтемието. За да спестя евентуалните констатации за емоционалните ми и комуникационни дефицити ще кажа, че да, можех да отида до някоя съседка да си поговорим. Което означаваше, че първо трябваше да отметнем темите за готвенето, чистенето, пазаруването (с прилежащата му скъпотия), неблагодарните деца, тъпотията на учителите и още много по традиционния списък, всичко това на фона на работещия телевизор. И най-накрая нямаше да имам желание да говоря за друго. Можех да се обадя на някоя приятелка и да отидем някъде да седнем, което пък щеше да означи същите теми + допълнителното усложнение на припирането кой да плати сметката, и като си знам предварително, че няма да изляза победител в този спор, да не си поръчвам каквото ми е яде и пие, ами да се ограничавам в по-скромната ценова част на менюто. Можех да се обадя на някой приятел, но те всичките са женени, което означаваше, че трябва да мина фейсконтрола на съпругата, да излезем тримата и... виж по-горе. Така че си останах тук, което ми спестява много неща (виж по-горе). * По някое време през деня отскочих до пазара (трябва да се яде, няма как), и на връщане срещнах една съседка, иначе прекрасна жена, но - няма как - трябваше да водя разговор по някои от горните теми по пътя до къщи. Добре поне, че пазарът е наблизо. Което още веднъж затвърди убеждението ми, че виртуалното общуване си има своите неоспорими предимства. * Така че нека тази тема, докогато и както издържи, да бъде за всичко, което искате да кажете в реалния живот, но или няма пред кого (поради изграден вече имидж, че "не сте такъв човек"  , или не можете да се доредите до трибуна заради по-словоохотливите от вас. Както пише Ален Адемович във фейсбука си, "очаквам многобройни посещения" |
| Ех , пак не можах да се класирам в поредната статистика! Как пък са нацелили точно времето , когато с никого не ми се говори. Уморена и пребита от работа в това време само ми се лежи и ми се гледа неподвижно в една точка. |
| Аз пък ходих на гости в един съсед, да му инсталирам програма за шах на компютъра, не можах и се опозорих. А беше приготвил човекът уиски, не че не си пийнах, но ме хвана срам. Имаше някаква несъвместимост с настройките на уиндоса му и не стана - а в къщи е инсталирана, но защо пък ми е на мен. Е такъв е животът, едни имат крава, но не им се пие мляко, а другите - обратно. А човекът е шахмайстор. Язък! И за утешение си сложих едни печурки във фурната, да си ги опека дюс. |
| Колеги, аз със статистиките не мога да споря явно кратък ще бъде животът на тази тема, ама то и щастието на франсис макобър е било кратко. Но... ще й дам един пост-статистически шанс. Не се бойте да бъдете отклонение от средната статистика, влезте в графата със звездичката. |
...човек изпитвал най-голяма потребност от общуване в часовете между 17, 00 и 19, 00.. А в останалото време? |
| Ахиле Пелеев (с оня гибелен гняв), не съм труден характер, още по-малко нестандартен. Обаче днес, докато Геновева се е мъчила с шах-инсталацията на съседа си, аз се занимавах с авгиевото дело да поразчистя домашната си библиотека, дето съм чела и хвърляла и после не съм поглеждала назад. И като чистих, чистих и се чудех кое къде да пъхна, пък кое да оставя на по-видно място, стигнах до извода, че толкова неща съм накупувала, дето изобщо не ги искам нито да ги препрочитам, нито да ми стоят в библиотеката дори за престиж. И се замислих на кого мога да ги дам... и после реших, че не мога да ги дам на никой, защото никой няма да ги иска. Което ме доведе до фундаменталния извод за относителната безполезност на книгите. Накрая криво-ляво намерих разни незапълнени ъгълчета и сега само чакам да се появи някой рожден ден, за да подарявам, подарявам... което елиминира акта на връщането на книгата и съответното мое чудене къде пак да я слагам. Та сега съм решила, че в близкото тримесечие книги няма да си купувам. Ще я карам на епистоларен обмен - и - ето ти тази тема |
| Впрочем, като казах за относителната безполезност на книгите, има една категория книги, които категорично не могат да минат в тази графа - готварските книги. Както съм казвала и преди (някога отдавна тук) и както ме подсети Геновева с нейните печурки натюр, много обичам да чета готварски книги заради удоволствието от преследяването как се променят хранителните навици и, съотв. предлаганите рецепти. Докато в най-старата готварска книга, която имам (1956) рецептата "яхния от кокошка" започва с "отивате на пазара и купувате една средноголяма кокошка, после я заколвате, попарвате с вряла вода и внимателно оскубвате", сега чета за "антрекот с редукция от червено вино и портокалов сос", каквото и да се получи от това. Та така де, готварските книги винаги ще си останат интересни. |
| А по въпроса защо на човека най-много му се общува в интервала 17-19 ч, допускам, заради следното: Това е времето, когато тъкмо е излязъл от работа и вече не говори с колегите си, но още не се е прибрал в къщи, за да говори там с който се случи. И оттук - комуникационна празнина и комуникационен глад. Сигурно статистиката предлага по-наУчно издържано обяснение, ама пък като няма тук статистици... |
| Хареса ми тази тема "без теме" Напоследък отварям рядко и със страх "Теми на форумците", защото най-отгоре неизменно лъсва "Варна", а аз от този хотелиерско-черномор-каналски епос получавам гърчове. Надявам се тук да не ревем като Лайза Минели под моста, но ако се случи, обещавам да бъда толерантен (Sic!). Ето, докато изпиша тези високопарни слова, забравих какво бях намислил да кажа. |
| Доколкото следя Форума, тук повечето сме "практици" от мъжки род, поради което Времето между 17:00 и 19:00 ч. го наричаме по един-единствен начин - "ракиено". Имайки предвид гореказаното, и във връзка с рецептата за "яхния от кокошка", стигам до извода че тук се заформя типично "дамска" Тема.. Да ви е честита уважаеми дами!   |
| Караваджо, благодаря ти предварително за толерантността На Олдмад ще кажа, че наистина питиетата не са ми област на компетентност (то кое ли ми е  ), но докато си боде салата и отпива от ракията може да хвърля по едно оченце тук, пък ако и написва по някое мненийце... както казах, иска ми се да говорим за всичко, към което настроението ни отведе - от яхнии до ракии и оттатък. * И каза моржът: "Време е за толкова неща да поговорим - обувки, кораби и пчелен восък, за зелеви глави и за крале, защото моретата са тъй горещи и имат ли прасетата криле?" |
Ха, я чакай oщe малко другарят Кравaйчев да са погърчи:  Др. Кравайчев, срам и резил, италианците пък се гордеят със свойте репубблике маринаре, ако си чул. |
Бедний , бедний, Караваджо!!! Ако беше отишъл на онзи злополучен аукцион сега немаше да те гърчат...   Ели!  Редактирано от - керпеден_1 на 30/5/2010 г/ 21:57:32 |
| >>><<< Tози пък имтелегентин как отвръща носа си от Варна....Ами и Ели е от Варна, както и цялата прогресивна българска имтелегенция, нищо че не и брои дупките по пътя...пък може и да ги брои, а да не казва... |
