Без название
Отиди на страница:
| Ама отляво как ги броиш? Ония, сивичките ли? Мани гащите, мен къщите ми харесват, напомнят ми любимата Португалия. |
Тема без тема може само Ели да измисли.  Като заговорихме за гащи и статистика, Спидо взели та направили статистика какви бански мъжете предпочитат, погледнали цифрите и видяли че на повечето им омръзнали крачолите на съвременните модели и хоп, те ти на пазара стар-нов тренд, онзи от 1928, прилепнали малки гащи. Следващата случка не е представителна, а само от наше село. Та значи пускат си гащите на пазара очаквайки голям оборот. Мъжете в диапазона 20-30 не проявили никакъв интерес, но мъжете в диапазона 40+ масово си накупили. Тъкмо спидо започнали да потриват ръце доволни от продажбите през първата седмица и хоп изненада през втората. Мъжете масово идвали да връщат покупката, щот жените им не одобрявали, смятали че това са бански типични за възрастта 70+, освен това намирали неприятно демонстрирането на изпъкналости, под и над линията на ластика на кръста.  Упс, Ели, видя ли, пак за покупки започнах. |
| Тия от 1928 г. модел гащи не са ли това, дето му викахме едно време плувки? Ама по сексапилни мъжки гащи на плажа не съм виждала, верно! Пък и шкембета не съм забелязала, в компанията ми от шейсетте години... Боже, как ме развълнува спомена за онези плувки! Бяха шити, като от дънков плат, щото все сини бяха, ама няма да е било дънков, а ще да е бил по-скоро док. И отстрани се закопчаваха с две копченца, ах....  Редактирано от - Геновева на 31/5/2010 г/ 00:58:07 |
| >>><<< Повниш като слоница, отсрани се откопчаваха с две копченца.  Тоя чичо фичо да не е тръгнал да търси шаечната правда?.  ..? |
стигам до извода че тук се заформя типично "дамска" Тема..  Ако ще е "дамска" тема, нека покрай кулинарията, която върви неотклонно с Геновева, да се засегне и цветарската тема, защото аз си отглеждам няколко кактуса и две мини рози, та ще са ми нужни напътствия...  |
А госпожици ще има ли?  А по времето на сините дочените плувки с двете копченца отстрани плажът изглеждаше така:  Редактирано от - керпеден_1 на 31/5/2010 г/ 09:48:33 |
Да вземем тухлата от 600 страници със заглавие "Книга за домакинята", издателство на НС на ОФ, София, 1956 г. Една книга от времето на социализма, в която преживяването на небцето се принизява до изхранване, насладата – до засищане, вкусът - до реколта. Първото й изречение гласи: "Апетитът е най-важният дразнител на храносмилателните жлези", след което идват разяснения за ферменти, черва и лимфи, които биха погасили и най-вълчия апетит. Тук се намират рецепти - шедьоври на гастрономическата наука, като: "Две еднакви филии се намазват с масло, слагат се една върху друга и се притискат, за да се залепят." Има канибалски глави "Затваряне на месо в буркани" и "Какво да правим със закланата свиня", и озадачаващи такива - "С какво да нахраним селскостопанския работник". Днес, в една различна реалност, тази кулинарна книга е непотребна. Много по-полезни се оказват добрите стари рецептурници на "госпожите от преди Девети", в които се казва: "предния ден кажете на касапина да ви задели една крехка средноголяма плешка"... Което също е социология. Натиснете тук |
..Синицкий захватил с собой шараду, начинающуюся словами: "Мой первый слог на дне морском", два колхозных лотогрифа и один алгеброид, в котором, путем очень сложного умножения и деления, доказывалось преимущество советской власти перед всеми другими властями.. Магарешка работа... |
| Включвам се малко късно, ама първо трябваше да изкарам една надница, няма как. Та, аз не бих се доверила на сп. "Бакхус" за оценка на каквото и да било, вероятно защото не попадам в гурме сегмента, в който същото се цели. Сега... друг е въпосът, че по мое скромно мнение този сегмент е по-скоро имагинерен в мамковината, отколкото реален, ама нейсе. Колкото и да ми е странно, политизацията продава, и то яко и навсякъде, и гледам че Бакхусът не е пропуснал да я капитализира и в това есенце. А всъщност, промяната на отношението към храната и в частност взискателността към нейната (хуманно-лицемерна) лицеприятност няма как да е антитеза на храненето през соц-а, защото си е просто това, което се етикира с клишето "дух на времето". Да не говорим каква голяма част от бълг. народонаселение продължава и до днес да коли прасе на Коледа (то този ден и затова се казва така, защото на него се коли прасето  Наскоро гледах (повторение за ен-ти път по Ваясат хистъри) поредицата "Имение от епохата на крал Едуард", където хората бяха изправени пред подобна ситуация: как да ядат печени свински бузи (типично изискано ястие за онази епоха, както се разбра), след като източникът на бузите ги гледа с нацупена зурличка и присвити очета от сребърната тава, на която им е поднесен? Та там фигурираше разсъждението "В днешните супермаркети месото се предлага така, че да не буди асоциация с източника си". След което свинската глава беше върната в кухнята, за радост на прислугата. В тон с директивите на ЕС за хуманно отношение към животните имахме по телевизията реклама "Луканка от щастливи прасета", което е нашенският отговор на горната аристократична теоретизация, предполагам. * Иначе в "Книга за домакинята" (вярно, че така се казваше) има и кройки за всякакви дрехи - може да се намери и за тези бански/плувки с двете копченца, предполагам, ама аз тях ги знам от филма "Любимец 13"  |
| Да, ние имаме някаква останка от готварска книга от 30-те години на миналия век - рецепти за торти с по дузина яйца и т.н. От цялата работа снимката на г-син керпеден е избрана за десктоптапет на деня |
| >>><<< За тези плувки бяха измислили и подходящо име - накурник, но по политически съображения остана за поколенията като "надмъдник"  |
| Туй със зурличките и прасенцата... абе хубава работа ... през соца са бяха изучили да пекат прасенца под път и над път... такива ешмедемета ставаха , обаче според мене в националната гурме традиция на българина печеното прасе няма така да се каже поченто място ... поначало , който се е заглеждал по рецептите от едно време цяло се пече само агнето , пуйка , кокошка и то не много често . Повечето рецепти са заимствани отвън. Като цяло българинът обича да си яде животните , които отглежда , но никога не е бил разточителен.Я курбан ще сготви , че да има за повече хора , суджуци...таквоз , кебап , че да си затопят залъка хората. Сиреч да се нахранят хората , а не да са гевезят с вкусовите качества на храната...Българинът га са храни- плющи! За съжаление(мое!) технологиите , рекламите и всякаквите адепти на рационалното и здравословно хранене вкараха маса сурогати и боклуци в традицията ни в храненето именно заради килешлика на лесно забогателите , които на приеми предъвкват някакви клечки , трюфели и се превземат , а вкъщи плющят шкембечорбасъ с чесън и ракия...Същите , ако им сготвиш една кокоша яхния , ама от истинска , ровеща кокошка , а не бройлер с месо като тоалетна хартия , бърчат нос гнусливо , демек мирише на селско таз яхния...Сега по Коледа всички ядат американски пуйки...с термометър в задника...Кой си купува жива мисирка , че да си я заколи , че да я сготви с кисело зеле , па да направи една хууубава чорба от дреболиите...кой?... няма ги вече ентусиастите ... Е , има тук там , има... да са живи и здрави , а то съвсем на тъпи американци ша заприличаме... |
| Жалко Ели, че не би се доверила на списанието за каквото и да е. Защото в статията то хвали фототипното издание на първата българска готварска книга. Която всеки, който събира и харесва готварски книги, би трябвало да притежава. Тя се продава само в Истанбул, в Желязната църква (на 24-ти май поне все още се продаваше). Няколко ценителя от Форума я притежават. |
| Йори, аз проявих отношение към цитата, който започва с "да вземем например тухлата ..." иначе държа дебело да подчертая, че дълбоко уважавам първопроходството във всички области, особено в тези, които не се определят като особено престижни (като писането на готварски книги, например). |
| Г*син Керпеден, къде ще ме посъветваш да заколч пуйката - във ванатам в асансьора, на стълбищната площадка... На балкона не смея, ще ме арестушат немедленно за убийство. Друго да питам. Някой купувал ли е пакетирани заешки дробчета. Предлагат се в рдно магазинче до зеленчуковата борса. Заешко съм купувала. Но дрбчета не. Я дайте акъл. Цената е толкова ниска, че моите вкъщи се хилят, че щели да ми пробутат котешки дробчета. |
| Изказването, дето съм била по кулинарните теми, във връзка с тукашната ми проява, разтуптяла много сърца, ме озадачи до момента, в който разбрах, че гащите с двете копченца изглежда се отнасят към тема "Зарзаватите и как да ги сготвим"... Библиофилски погледнато, и аз имам още Книга за домакинята, тя е в солидна твърда платнена подвързия. Все още намирам в нея неща от базиса и ми е полезна. Пак библиофилски, писането на готварски книги не като сухи технологични пособия, е писателско постижение. Първата ластовичка, която си спомням в това отношение, беше на Раймонд Вагенщайн кулинарната книга. А може и някой да си спомня рецептите на Цаню Сърнев, той бил покойник вече, но забравих в кой вестник бяха. След това вече имаше имитатори. А готварската книга, дето трябва да ходиш в Цариград да си я купиш, аз я имам, пак с връзки, ех, пусти адет... Чудесна е и като я придобих, впрочем, беше на маса, с удоволствие четохме нейни рецепти, тъй като компанията се състоеше от гурмета-филолози. Редактирано от - Геновева на 31/5/2010 г/ 16:54:06 |
| В банята. Ама няма да можеш. Съмнявам се тук да има повече от пет човека заедно с мене , които могат да го направят... Не се коси ! Нормално е да не можеш! И повечето мъже не могат. Малиии как гърми !!!Ама слабичко вали ...до Спортна зала. Редактирано от - керпеден_1 на 31/5/2010 г/ 16:57:27 |
| Предлагам услуга "заколване и почистване на пуйка" срещу предната половина от нея. Рецептите на Цаньо Сърнев излизаха в приложението на в-к "Капитал", ама ги има и в книжка. Аз я имам, както и приложенията.  Ели, |
| От готварските книги в чисто емоционален аспект най-харесвам "Околосветско пътешествие с нож и вилица", което вече май съм казвала някога тук. Което не ми пречи да се повторя, заради непреходната ценност на четивото Иначе рецептата, която най-дълбоко ме е натъжила е една "Великденска яйчена супа" от сборника "Градски рецепти от Рим". Става въпрос за особеността, че тази супа се сервира на обяда на Великден и трябва да се приготви непосредствено преди поднасянето. И ако в чисто кулинарен план предизвикателството е в това да не се пресекат яйцата, то аз си помислих как докато всички са на църква и е празник, някой все пак трябва да остане в къщи и да се върти край печката. Сигурно това е било прислужницата в по-богатите семейства или майката/бабата в по не-богатите, но както и да е, този конкретен човек е бил лишен от възможността да излезе с най-хубавото си празнично облекло и да се приобщи към всеобщата празничност, което мен ме изпълни с тъга. Искам да кажа, че готварските книги съдържат много повече информация от "вземате... измивате... нарязвате... задушавате..." |