Без название
Отиди на страница:
Преди петнадесетина години или повече... не помня точно едно варненско издателство "Славена" издаде една книжица с рецепти , събирани от Петко Рачов Славейков.Само дето не беше фототипна , но езикът , езикът , пък и рецептите бяха чудесни... имам я някъде , ама не мога да се сетя къде я турих като се местих...  Що се отнася до книгата , която показа Йори ... тя е нещо съвсем друго...(За мене , де!Пък е и подарък!  ) Прекрасно издание ... аз едно време развивах една теза , че всяка написана и излязла от печат книга трябва да се третира като паметник на културата ... много хора ми се смяха тогава , но си мисля , че съм прав...и тази книга също... малко ли паметници на културата се възстановяват?И книгите, какво толкова... по-важното е да се четат... |
| Тъй като тук никой не може да ме обвини, че не съм по темата, да кажа: ЧРД на др.Васил Сотиров! Пожелавам му много здраве и удоволствия, също и много да пише, за да има и за нас удоволствия.   |
Ели, на Великден всички са на църква с празнични облекла - да, само че предната вечер, около полунощ. Точно на Великден на обяд всички са наредени около някоя маса с широки лигавници около вратовете. Това, защото обикновено като първо се поднасят buccatini - вид паста, подобна на спагети, но по-дебели и с дупка в средата. Много са вкусни, но са еластични като пружинки и пръскат жестоко доматен сос във всички посоки  |
| Наздраве за поета ! Да иляди! БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ Франсоа Вийон На врага се осланя човек и е петимен всеки за глад, който спи като пън, е нащрек, вкус на плява - каква благодат, колко смел е превитият врат, нежност има в сърцето от лед и почтеност във злия пират, а на влюбен умът му е в ред. На изгнаника пътят е лек, чист е, който се къпе в разврат, изнудвачът - на почит човек, луда радост - ритникът отзад, лицемерът е верен събрат, най-добре е да нямаш късмет, всичко бяло е в черния цвят, а на влюбен умът му е в ред. Всяко бреме е пухен дюшек, а простакът - духовно богат, жив е, който лежи във ковчег, да крадеш е почтен занаят, всеки пъзльо е смел акробат, от ядосан се иска съвет, във бардаците няма разврат, а на влюбен умът му е в ред. Вас ви дразни подобен похват? Изигран, аз съм всъщност богат. Йезуитът е доблестен гад. От трагизъм сме смешни наглед. Няма истини без маскарад. А на влюбен умът му е в ред. Превод от френски: Васил Сотиров, 2000 И понеже говорим за едене , пиене и прочеее...ето какво е казал рожденикът по този повод: Учен или неук, независимо от нагласата, за да нямаш махмурлук, не ставай от масата! *** Стафидите какво са? Във калабалъка кое ги е лишило тях от жизнен принос? ... Стафидите са грозде, сбръчкано от мъка, че не е станало на руйно вино. Редактирано от - керпеден_1 на 31/5/2010 г/ 17:39:57 |
Великанейййййй, по-скоро аз ще се науча с чести тренировки в банята, отколкото да харижа някому пуешките филета  |
Яж си ги ти Абе никой ли не е купувал заешки дробчета? Немски са. В Германия чак толкоз не лъжат откъм храни, а и не могат да избият толкова котки незабелязано- скитащи си нямат, коткоферми също кайне.  |
| Пак се отплеснахме , ама нейсе... Позволете ми да пейстна още нещичко от рожденика . Пък ако не ви харесва , домакинята да го тривне... Диптих за селцето Васил Сотиров І. Едно съвсем опърпано селце смълчано сред баирите се гуши. Във него числом-словом налице са общо има-няма двайсет души, които тягостно душа берат, наместо да ги радват плодовете. Излишен е и този селски път, полегнал и повяхнал като цвете. Повява вятър и шепти бреза, селцето кърши свойта изнемога - то тук е като капнала сълза от безпристрастното око на Бога. Ала далече от свети места, за кой ли дявол кротичко сълзата очаква някой ден да бъде тя изтрита от лицето на земята? ІІ. Какво ли може да се случи тук? Пък и защо ли някой да се пита? Но пролет е. И ето че от юг внезапно ято ангели долита. Какъв омайващ полъх на пера, дошъл кахърното да изтърбуши! Със светнали очи "И таз добра..." си казват има-няма двайсет души. Живот изпълва всеки селски двор, комай и за сеитба идва време... Навред звучи ангелогласен хор и хубаво е, дявол да го вземе! Е, хайде - пък каквото Бог реши: дори да секне ангелската песен, дори и двайсетината души да отлетят със ятото наесен... |
| Щом става сума за свинско, тука отдавна кървавият бахур има необяснима привилегия. А пачата? И там има поезия, особено ако е без четина. Пачата е международно ядене. А обича ли некой пръжки в мас, както едно време, през зимата, на филия заводски леб? Хрупат като снeг под обувка.  |
| Както минахме през пачата и бахура, вероятно ще стигнем до хагиса и Бърнс _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоце), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| — И простите лоени пръжки ги бива за ядене, стига да ги стоплиш — тъкмо разправяше един, който лежеше от „хроничен катар на стомаха“. — След като се стопи лойта, пръжките се изстискват, докато станат сухи, посоляват се, посипват се с черен пипер и, казвам ви, даже и гъшите пръжки не могат да се сравняват с тях. — Остави ги ти гъшите пръжки — каза един мъж с „рак в стомаха“, — по-вкусно нещо от тях няма. И дума не може да става за сравнение с пръжките от свинска сланина! Разбира се, те трябва да се изпържат така, че да добият златист цвят, както ги приготвят евреите. Те вземат тлъста гъска, смъкват сланината заедно с кожата и я оставят да се пържи. — Знаете ли, че имате голяма грешка, що се касае до свинските дръжки? — намеси се съседът на Швейк. — Разбира се, аз имам пред вид пръжките от домашна сланина или, както ги казват, домашните пръжки. Техният цвят не е кафяв, но не е и жълт. Той трябва да бъде нещо средно между тези два нюанса. Такива пръжки не бива да бъдат нито твърде меки, нито много корави. Не бива да хрускат, защото в такъв случай са препържени. Трябва да се топят на езика и при това не бива да имате впечатление, че маста тече по брадата ви. _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоце), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| Той този човек за какво не е писал най- хубаво? В неговата книга няма излишни думи , даже запетайките не дразнят... Помня едно време в Прага , "У калиха" когато си беше обикновена и сравнително евтина за него време кръчма , а не атракцион, каквато чувам , че станала, сервираха едно блюдо :"Балоунова миска" всичко имаше в него и кнедлики с пръжки и наденички ..и кървавица и... ох, вече съм забравил... помня само , че много бира имаше и яденето четири човека не можахме да го изядем... Редактирано от - керпеден_1 на 31/5/2010 г/ 18:38:29 |