Без название
Отиди на страница:
| Това за пръжките според мен е някакъв копнеж по фолклора, когато виното се е мерело на оки, пък мъжете са били космати и са ходели със засукани мустаци. Имам чувството, ако ако сега пред някой от мечтателите сложат пълна купа с пръжки, той ще намери оправдание да не ги изяде - кръвно, холестерол, "виж какво шкембе съм отпрал", "вечерял съм вече" и всякакви други. Разбира се, не мога да твърдя това с абсолютна сигурност, защото допреди две-три години мислех, че вече никой не прави кисело зеле в къщи, но се оказа точно обратното, така че все се намира по някоя добра съседка да ми даде зелка за коледа и аз да направя сърми  * Пък веднъж, тогава татко още бил дете, в нашата къща гостувал Любомир Пипков... и си поискал "армея". Ами като никой не знаел какво е армея?!?! И какво да правят... пък нали е Л. Пипков и нали им е гостенин... Накрая не знам как са разбрали, че армеята е проста зелева чорба. Сигурно човекът е слязъл сам в мазата и е посочил кацата със зелето. Ще трябва да попитам. |
| Както си седя тук и си прехвърлям разни празни мисли като един празен човек, се натъкнах на мисълта за тазгодишната отпуска. Аз сега съм на вълна, че човек трябва да пътува. И като така, пред мен има три що-годе реалистични опции: Полша, Кувейт и Ерусалим. Сега... Полша е най-лесна за осъществяване и ако отида (Варшава) има вероятност да направя обиколка поне из най-големите градове и на каквото там попадна по пътя. Кувейт е най-евтина, по причина че има при кого да отседна и да стоя колкото си искам. В Ерусалим ми се доходи най-внезапно преди една седмица, а винаги съм си мислела, че точно там никога няма да ми се иска да отида. Обаче сега много ми се ходи. Проблемът е, че не пизнавам никого там и ще трябва да отида като организирана туристка с всичките досади, произтичащи от това. И сега седя и се чудя. Разбира се, винаги мога да остана на море, ама то не се брои, защото ми е през улицата, почти буквално. Та споделяйте - кой, къде, с кого, защо... току-виж съм взела решение, че логистиката не чака |
| Eleanor, ако разполагаш с ограничено време - Ерусалим, задължително с добър туроператор и предварително уточнена програма.. Ако имаш повечко време и добра компания, защо не забегнеш в Балкана - някоя старопланинска махала край Елена, или в Родопите . Не съм била в Кувейт и не знам да е туристическа дестинация, ако те влече натам, по - добре Дубай. Виж, гостуването при близки е винаги сериозен аргумент. ----------------- Съвсем отговорно заявявам, че подходих отговорно към твоето триумене. Никак не е лесно, да бъде направен най-добрия избор. За съжаление не мога и не трябва аз да ти препоръчвам туристическа агенция, или хотели. На мен ми е занаят, нали разбираш. Мога основателно да бъда упрекната в нерегламентирано рекламиране  Редактирано от - Здравка на 31/5/2010 г/ 20:19:07 |
| Идпроксима, радвам се да те видя тук всъщност, аз съм живяла в Русе четири години като детенце - мама и тати работеха там и аз покрай тях. Така че с Чоки можем да се окажем и бивши съседи, стига да е живял в района около тенис кортовете и да е събирал охлюви в крайдунавския парк след дъжд |
| Здравче единственият ми аргумент за Кувейт е, че имам там много близка приятелка, която живее и работи на тамошна територия вече няколко години, така че се е окопала и що-годе опознала мястото. Арабският свят не ме влече особено като дестинация, затова си мисля, че мога да отида сега, защото ако тя реши да се изнесе оттам - никога няма да отида. А и си мисля, че едно място се опознава най-добре (което е относително, ама все пак), когато имаш сродна душа, която да те хване за ръка и да те поведе из любимите си места. И да те пази от уловките на местните, защото по мое скромно мнение туристът винаги е прецакан, независимо дали е в Европа или някъде другаде по света. На планина не ми се ходи, защото обичам пред погледа ми да е просторно, пък в планината виждаш само до следващия баир Все пак, от всички български планини най-любима ми е Стара планина в района около Габрово-Трявна, някак си там най-усещам за какво става въпрос. Ходя общо-взето по веднъж в годината (понякога прескачам година) около началото-средата на май, защото тогава е най-зелено и най-красиво. Но всичко се свежда до асфалтовия път, хотела, евентуална обиколка из съседните селца и спиране на площада до войнишкия паметник (тези паметници страшно ме привличат) и после обратно. |
| продължение: Благодаря ти за сериозната препоръка, и аз я приех сериозно. Не съм ходила по агенциите да питам, защото нали казах, че ми е съвсем скорошна идея, но те не предлагат ли едни и същи маршрути за цялата група и за всички групи през цялата година? Предполагам, че включват християнските поклоннически места или и нещо друго? |
| Да. Едни и същи маршрут за цялата група.Но там друго не е за препоръчване. / Ерусалим не става да се шматкаш сама с ръце в джобовете. / Желая ти хубава вечер и какъвто и вариант да избереш, да си изкараш страхотно. Абе, я иди в Кувейт, че аз нямам близки на работа там. После да ни разкажеш  /Не ме слушай, решавай си сама /Редактирано от - Здравка на 31/5/2010 г/ 20:45:53 |
| Мисис Ригби, за (киселото) зеле си спомням форумни трактати, които споредм мен са ненадминати. Лично сметам, че зелевият казус, както се казва в БГ, отдавна е изчерпан. Изобщо зелето в БГ си има висше образование по произход, без да има нужда да е карфиол, за да го приемат във ВУЗ. Но тука става дума за прасето. Прасе - пасло на воля. Българско прасе. "Фрии рейндж" прасе, ако щете, но от особен рейндж. Истинско прасе. От такова прасе - пържола, притисната в примитивна скара от тел, на истинска жар от дърва. Истинска пържола. Не кръчмарска бира-скара, да не говорим за "барбекю" и дървени въглища палени с газ, с нещо от ЕС отгоре. |
| Ами то човек ако не разказва за какво да пътува? Разказването е 50% от изживяването, според мен (това ми прозвуча толкова умно, че не може някой световен авторитет да не го е казал преди мен). Което ме подсети за един стар виц, на който ми се губят подробностите, но горе-долу: Един евреин отишъл да играе голф на някакъв техен много голям празник. На празник било забранено евреите да спортуват, обаче този отишъл, защото само на този ден голф игрището било изцяло на негово разположение. И играе той и бележи точки като ненормален. В един момент погледнал към небето и казал: "Господи, ама ти защо си така благоразположен към мен като аз играя на празника, когато това ми е забранено? Че съм и много успешен при това." Господ му отговорил: "Успешен си, ама няма да можеш да се похвалиш" |
Фрий рендж прасето 
| Ели, знам, че не си фен на Швейк, то ние феновете му се знаем от форума, но Манрико е виновен, че не даде библиографските данни, реши, че култовият цитат няма нужда от посочване. Нито фолклор има тук, нито вино, нито космати мъже. Това е чешката действителност в навечерието на избухването на Първата световна война, а и чехите никога не са се имали за балканци и са доста различни по манталитет. А и изразните средства на описанието на пръжките не са присъщи на балканския маниер за описване на вкусотии. Не се подмамвай само от материалното съдържание на описвания обект. |
| ... вкусните неща от живота трябва да се опитват с език - пръжките, вината, жените ... такива работи ... |
| Не е фен на Швейк? Тук вече ми се запалват алармени сигнали. И Остапа Ибрагимовича недолюбливает, да? |
Не съм употребила израза - не е фен на Швейк негативно, като да мрази Швейк, но не е от хората, които го цитират. Впрочем, аз не следя литературните пристрастия на мис Ели, в случая видях само една силно индивидуална трактовка. То не че не може да си прокара човек личния паралел, но при култовите неща, в този брой и литературните светини, по-добре е човек да не пипа канона. Което разбира се е грях само за тези, които се придържат към него.  |
| Твърде витиевато за моите вкусове, освен това си противоречи с по-горното описание на швейковия/хашековия контекст. |