Без название
Отиди на страница:
| На мен ще отговори. Керпи, с името Краловска цеста, т.е. Кралския път, се означава един маршрут от Обецни дум - Кметството, дето има всичко за душата - и Концертната зала Сметана, и много зали за банкети и кръчмички. Ааах, всичките ги знам и съм вкусвала култура и гастрономия в тях. Концерти от Пражка пролет в Сметановата зала, жив чешки джаз в Кафе шантана в мазето, а кулинарни радости в банкетната зала на втория етаж, сладкарницата на партера ( ето малък спомен ) и пилзенския ресторант в мазето. На негово място по-рано се е намирал Кралския двор, откъдето е тръгвала процесията за кралската коронация за Храдчани. ъка. А Нерудова е чудна уличка, бая пъти съм я качвала пеш, сега сигурно ще се позадъхам малко. Има едни страшни екзотични дюкянчета по нея, например си спомням, че от едно такова тъмничко дюкянче си купих някакъв, сега бих го нарекла екологичен, но фактически домашен сапун, с благовония от растителен произход. Нищо особено не беше, но тайнството на отмерване и отрязване на калъпчета с едни старомодни месингови везни от посочените мостри, които избирах, помамена от имената на цветята, беше незабравимо. П П Керпи, не е гот да ми показваш тази вепршова а кнедлик а зйели, таман се канех да си готвя диетичното говеждо...  Редактирано от - Геновева на 02/6/2010 г/ 15:57:07 |
В тон със темата... тоз юнак на снимката е Симеон , новороденият син на нашият форумец Архангел Михаил. верно , че оповестихме на други места , ама да го похвалим човека за третото мъжко във фамилията му!Хвала , Масторе!!!   |
| Препоръчвам ти диетичен пресен суджук на скара... Тук във Варна има една фирма "Гюрлата" с едноименен ресторант , която освен най-добрата шкембе чорба в североизточна България предлага и разкошни кебапчета , кюфтета и прясна наденица... |
| Геновева , в онез застойни години за пръв път ходих на китайски ресторант в Прага . Бяхме си резервирали места една седмица преди това . Много баровско беше . Тогава залюбих китайското , че досега. Еле като му събрах очите на китаеца кога изпих четири канички оризова ракия и сетне четири бири...ма младо бех тогава , деликанлия , носех и на пиене и на бой... Не може да не си спомняш (щото за едно и също време говорим ) пражките "хот дог" или както те ги наричаха "парек с рохлик" , на Староместки намести най често ходехме да ги ядем с бира , естествено , ма то и "парек" -ът му парек и "рохлик"-ът му "рохлик" , не като сегашните...  |
| По повод на диетите няма как да не се сетим отново за Швейк: Старият Вейвода, господин подпоручик, полировач от Вършовице, вие не го познавате, беше решил да не пие никакви пития, от които може да се напие. И така, обърнал той за последен път една чашка ракия и излязъл от къщи да търси безалкохолни напитки. Най-напред се отбил в пивницата „При спирката“, поръчал си четвъртинка вермут и започнал ловко да разпитва кръчмаря какво собствено пият въздържателите. Той смятал, и то с пълно право, че чистата вода дори и за въздържателите е твърде жестоко питие. Кръчмарят тогава му обяснил, че въздържателите пият сода, лимонада, мляко, както и безалкохолни вина, студена супа и други безалкохолни напитки. От всичко това най-симпатични за стария Вейвода били все пак безалкохолните вина. Попитал още дали съществуват и безалкохолни ракии, изпил втора четвъртинка, поразговорил се с кръчмаря за туй, за онуй, изтъкнал му, че е истински грях човек да се напива много често. Кръчмарят му отговорил, че може да понася всичко, но не и пияни хора, които се напият другаде, пък дойдат при него и за да отрезнеят, си поръчат сода, а на всичкото отгоре дигат и патардия. „Напий се при мене — казал Кръчмарят, — признавам те за мой човек, иначе не искам и да те зная.“. Старият Вейвода допил вермута си и тръгнал нататък, господин подпоручик, докато стигнал на Карловия площад в едно заведение, където поднасяли най-различни вина. Той и друг път го бил посещавал. Този път попитал дали нямат безалкохолни вина. „Безалкохолни вина нямаме, господин Вейвода — казали му, — но можем да ви предложим вермут или шери.“ На стария Вейвода му било някак неудобно да си излезе току-така и затова изпил и там четвъртинка вермут и четвъртинка шери и както си седял, запознал се, господин подпоручик, с един… въздържател като него. От дума на дума, като изпили още по четвъртинка, най-сетне се разбрало, че господинът знае едно място, където точат безалкохолни вина. „То е на улица Болцано, слиза се по едни стълби надолу, имат и грамофон.“ Заради хубавата новина старият Вейвода поръчал цяла бутилка вермут и след като я изпили, и двамата се отправили към улица Болцано, където се слизало надолу по някакви стълби и където имало и грамофон. И наистина там точели само плодови вина, не само за въздържатели, но изобщо безалкохолни. Най-напред всеки от тях си поръчал по половин литър вино от цариградско грозде, след това по половин литър от френско грозде, а след като изпили още по половинка безалкохолно вино от цариградско грозде, започнали да им изтръпват краката от всичките вермути и шери, които били изпили преди това. Те обаче се развикали да им донесат официално удостоверение, че виното, което им поднасят, е безалкохолно. Защото те били въздържатели и че ако не им донесат веднага такова удостоверение, щели да изпочупят всичко в заведението барабар с грамофона. След това полицаите трябвало да ги измъкнат по стълбите на улица Болцано, натоварили ги в полицейската кола и ги хвърлили в ареста — двамата били съдени за пиянство като въздържатели… _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоце), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| Krydderi, чешките и словашки кнедлики само формално се превеждат като дъмплингс, които са си буламач от варено тесто. Кнедлите се правят на пара. |
Крю  Кнедлики са (онези филийки в соса от снимката на Керпедена), но ако питаш мен славата им далеч превишава действителното състояние на нещата. Преди да тръгна за Чехия последния път преминах през един инструктаж, който настояваше на всяка цена да опитам кнедлики с кисело зеле и аз си поръчах. Ами... какво да ти кажа... Бях си представяла кнедликите като пирожки - такива надути, хрупкави и златисти, а в действителност са едно белезникаво и безвкусно тесто. Но пък ако някой друг ти каже нещо друго, може би ще е по-добре да го послушаш, защото мен нездравото ми въображение ме е подвеждало повече от един път. |
| Аз пък харесвам кнедлите, г-жа Ригби. Въпрос на вкус. Има ги и от пшеничено, и от картфено брашно; и пак същото клише - въпрос на вкус. Освен това не са само част от чешкото свинско със зеле, а и неразделна съставка от манджи с говеждо, напр. унгарски гулаш. Маджарски гулаш с кнедли, но не в Унгария, а в Словакия. И бира. Но при такава диета требва да се спортува повече, щото се лепи на шкембето едно към едно.  Редактирано от - Meto ot Interneto на 02/6/2010 г/ 20:28:29 |
Разбира се, че е въпрос на вкус. Аз споделих моето вкусово впечатление, при това то си остана еднократно. Може би пък просто не съм случила на добър готвач? Предполагам, че когато човек престоява дълго време някъде, той има възможност да опитва многократно едни и същи неща и в такъв случай дори и това, което в първия момент му се е сторило странно, впоследствие може да му хареса, но понеже аз не пътувам често, при това винаги за кратко, се мъча да опитам колкото се може повече различни неща и да не повтарям. Не знам как е с другите, но в странство не ми се яде много, а и местата, по които ходя са по-малко или повече (обикновено повече) ориентирани към туриста, така че едва ли съм се съприкосновила с изконните местни специалитети. |
| Реших да не се обаждам тукана.. Щото по принцип, в "Тема за Дами" обади ли се мъж - почти винаги "огелпва" ситуацията, и одма го правят на сапун! Ама туй таковата: Разбира се, че е въпрос на вкус.. ме предизвика да ви припомня: - Уважаеми Дами, внимателно с вкусните неща! Ако сутрин усетите необяснимо гадене, или ви се хапва нещо киселичко - обърнете се към вашият личен лекар!  |
| За "Лека нощ" малко изящна словесност: Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз. Ех, само да порасна, пък вижте ме тогаз. Ще къртя като татко коравата скала, че въглища да има в градчета и села. * Малко за селското стопанство - началото не го помня в рима, но едно дете пита баща си откъде се вземат пшеничените зърна. И баща му отговаря: Златни Искрици са те от една звезда дете. От звездата на Добрила - млад юнак с незнайна сила. Кранче завъртиш и ето - дъжд се сипе над полето. (явно става въпрос за мелиорацията) * А сега за историческите политически реалности: Всяка нощ, когато спя на меко и в огнището светлее жар, нейде по родопските пътеки тихо-тихо ходи граничар. Аз обичам много тоя батко. Зная, той безспирно бди за нас. По-спокойно да работи татко, по-спокойно да се уча аз. Затова и писъмце му пиша, и колети му изпращам с жар. Като стана двадесет годишен с радост аз ще стана граничар! Утре ще напиша за майката, за партизаните и за Г. Димитров. Редактирано от - Eleanor Rigby на 02/6/2010 г/ 21:42:02 |
Миньор е моят татко.. Тц! Много миньорно е. В "G-мajor"(GBG - Натиснете тук), звучи съвсем иначе: ..."Командир е моят татко, командир ще стана аз, ех само да порастна, пък вижте ме тогаз.." Аре лека.. И да сънувате..."Жабока жаден за целувка" (абе нали ви казах - обади ли се мъж в "Дамска тема"..) |