Без название
Отиди на страница:
Геновева  не съм била достатъчно ясна, сега си препрочетох постинга, за който пишеш. Нека да обясня, за да не остане впечатлението, че посягам на Добрия войник. Цитатът на Манрико си е цитат, той е ясен отвсякъде и без кавичките и посочването на източника. Моята реплика, която малко злощастно идва почти след цитата, е насочена принципно към още отдавнашната ми констатация, че а-ха разговорът да започне да се извисява към някакви финтифлюшки в храненето или нравите и се явява някой, който решително го връща обратно към базиса "а пръжките? а бахура? а боба? а шкембето? а? а?" Няма лошо в това, защото нали пишем, за да се забавляваме, но пък на мен ми дойде отвътре да апострофирамНо като съм се върнала и аз към пръжките и боба, един от първите постинги, които прочетох някога, когато започнах да влизам в този форум, и който мисля, че няма да успея да забравя докато чета и пиша беше, как някакъв българин, който учел в чужбина (действието се развивало в стари времена) най-обичал като се върнел във ваканция на село майка му да сготвела боб с пръжки, той да се наядял много, после да си легнел под чергата и ... нататък няма да кажа какво Та този принципен дух репликирах, а не Хашек и Швейк. |
| Старшо, това, че се впускам само в литературни реминисценции, където Вкусното присъства само като повод, като една еманация на сензорни регистрации, беше реакция на реплика (не реакция на обида, естествено, имайки предвид автора й), която ме определи като главен диспечер в плъзгането на сериозни като замисъл теми по кулинарното нанадолнище. Та затова се изявявам главно като литературовед-семиотик тук, а вие си говорете за бахура, няма лошо. Докато не се измие това позорно петно от моето репуте, пардон, реноме (що така бъркам реноме с репутация, не знам).  П П. Ели, извинявай, объркали сме нещо нивата на общото и частното. Аз понеже имам една много твърда асоциационна верига: пръжки-великия Хашек, та затова. Редактирано от - Геновева на 01/6/2010 г/ 00:51:09 |
| .... ай'''са ... Вкусното не бива да е повод - Цел требе да е ... колко му е на човек - няколко Вкусотии и толкоз .... пп ... какво значи "семиотик"  Редактирано от - Старшината на 01/6/2010 г/ 01:36:26 |
| Семиотик е човек, който ти обяснява, че думите, дето много добре си знаеш какво значат, всъщност може да значат нещо съвсем друго, а също така, че като видиш локвичка в следа от конско копито, трябва да си мислиш за цвета на коня и други подобни работи. _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоце), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| Семиотик е човек, който яде семки и от това получава тикове. Освен туй репуте ми звучи много по-добре от реноме. Някак си по- ми е нашенско.  Всъщност дойдох, защото бързам да кажа на Ели, докато не е взела фаталното решение: Ели, не ходи в Ерусалим в никакъв случай! Млади госпожици като теб не бива да стават хаджийки, защото след това не могат да се омъжат за друг, освен хаджия. Къде ще го търсим? Ще се наложи Чокито да открие брачна агенция за случая. |
Ели, хубаво е да те срещне "чиляк" отново тук!  Не разбрах, като значително по-прост от компанията, дали там под чергата оня Герой се скатавал сам или не? - Ако ли да, то описания контекст събужда ярък спомени около едни преживявания мой: - Аз и един приятел, плюс две "винсаджийки" и пиротехнически експерименти с метан газ и препърляния в последствие... ...История обстойно описана от мен в тукашните скрижали.  |
| На мамите и татковците, на бабите, дядовците, на неискащите да порастнат деца - честит празник ! НЕ БОЙТЕ СЕ ДЕЦА Никола Вапцаров Работиме много, работим от сутрин до здрач. Но хлеба е малко. Но хлеба не стига, деца. И ваште лица са сгърчени вече от плач. И ваште очи са сухи и неми – такива големи, мъчително тъжни очи... И в тех е стаен ужас свиреп: Хлеб! Хлеб! Послушайте, малки, послушайте, мънички мои, – така е днес, наверно било е и вчера. И аз, понеже нямам храна, понеже нямам с какво, ето на: ще ви нахраня със вера. – Ще дойдат години и ний ще ги стигнем водите ще впрегнем в бетонен ръкав. Не ще ги изпуснем, нали? Ще ги впримчиме здраво. Ще им кажем: "Така ще вървите!" И те ще тръгнат така! Ще имаме хлеб тогава. Ще имаме хлеб! И радост в очите ще имате, мънички мои. Имам ли аз, то значи да има за теб, имаш ли ти, то значи да има безброя. И толкова хубав ще бъде тогава живота. И днешната плесен ще бъде безкрайно далеко. Ще пееме всички. Ще пеем, когато работим, но радостни песни, които ще славят човека. И, ако случайно и аз остарея, тогава ще гледам от своя прозорец далечния път, ще гледам как вие се връщате, бодри и здрави, и тихо ще шепна: "О, колко е хубав светът!" Така и ще бъде! А днеска оскъден е хлеба. На вашите майки гърдите са сухи сега. Да хленчим – не ще ни помогнат и хленч не ни трябва. Но мен ме притиска жестока, дълбока тъга. – За вашто "сега" е горест стаена във мен. Ала не бойте се, деца, за утрешния ден! |
| Туй за чергата и боба съм го разказвал аз някога и на друго място, но си е истина и е случка от студентския живот в Германия на уважаван варненски лекар , вече покойник.То долу горе е същото като слугинята , за която разказва Швейк , дето са изповядала , че била много грешна щото... аре , който познава книгата ще се сети... |
| За пръв път четох Швейк като 10 годишно дете, не че съм предчувствала, че толкова ще ми хареса. Беше период на гълтане на всякакви книги от библиотеката на родителите ми, често четени тайно и на оскъдна светлина - все класически любовни романи. А Швейк гълтах с удоволствие и почуда, особено ме впечатляваха мръсните думички. Онова за ездата, дето дамата се почувствала доволна, и че били изпълнени желанията й, на брой 6, не можах да го разбера, колкото и да се напъвах. Но това за слугинята си го спомням, като нещо, дълбоко поразило ме. След това го четох вече в гимназията, по друг начин, онуй за слугинята вече не ме впечатляваше като факт. А за ездата и 6-те желания вече го разбирах. |
 Понеже Швейк без Прага е като Прага без Швейк... ето едно любимо място, което се отнася до Швейк само защото се намира в Прага Мечтал съм си във Варна да има една такава уличка... със стогодишна книжарница и калдъръм ...и аромат на кафе... .  Е и прочутата кръчма...  Редактирано от - керпеден_1 на 01/6/2010 г/ 15:47:20 |
Като млад инженер често пътувах в командировки до Пловдив. И тогава обикнах този град. Мани тепетата , архитектурите , панаирите , Марица , жабешките бутчета , големия и малкия Бунар , Свети Кирик , Джамура и другите красоти... не беше това , което ме плени и все е пред очите ми колчем някой спомене Пловдив , но вече я няма тази магия или аз съм обръгнал... Сутрин човек като слезе от нощния влак от Варна , първата му работа да си вземе вестник и да иде да пие едно кафе в павилиона , дето беше отстрани на гарата , да се освести малко , да посети след това съоръженията на точно противоположния край на сградата на гарата и наплискан , освежен да се запъти към закусвалнята срещу гарата ... не я помня как се казваше , но страшно шкембе правеха... Ако не му се яде на човека шкембе може да продължи по главната и току срещу бившия хотел "Лайпциг "да хапне една страхотна топла вита баница с айран в сладкарницата...ъ-ъ-ъ.. забравих  Часът е вече към 6.30. Тъкмо време човек да потъне в сутрешните аромати и звуци на стария град в ранната прохладна утрин...красота ...от един прозорец долита миризма на пържени филийки , джи-джи папА , дето му викаме във Варна , от другия -аромат на току що смляно кафе , ама не еспресо -турско!!! Щото аз ви разправям за втората половина на седемдесеттях години на миналия век(  )Неизменно разходката свършваше до Амфитеатъра, големия , не оназ дупка в центъра... По него време не беше заключен и можеше да се влиза вътре...седнеш на някоя от каменните седалки , запалиш едно "ВТ", притвориш очи и около тебе се въртят сенатори с тоги , роби , гладиатори , матрони , весталки...легионери... глъч, врява... миризмата на покрит от роса камък те поглъща и успокоява... Ако си с по развинтена фантазия и комплекс за малоценност може да седнеш в императорското кресло , да чуеш звука на фанфарите , ревът на тълпата и .. "Ave Caesar!"Забравяш , че си се дрънкал цяла нощ в кушет вагона и има да свършиш още куп работи за да можеш да хванеш следобедния влак за обратно...Затова го обичам Пловдив ! След Варна , разбира се...  |
| Ха-ха, Злата уличка! Там се пази къщичката, дето е живял Кафка, тоест едни стълби, които водеха от тъмно тясно дюкянче нагоре. Тя е доста туристическа тази уличка, както и У калиху, аз лично предпочитам вече случайно откриваните малки тъмни кръчмета в странични преки, до крайна спирка на трамвая, пълни с мустакати чичковци. Аз обичам внезапни нетуристически находки. Преди доста години живеех в една моя приятелка на Винохради, малко настрани от булеварда, едни стари кооперации в стил 30-40-те години, а до тях китни къщи, ние бихме ги нарекли вили, по архитектура и озеленение, а те са си просто къщи. Та като изразих възторга си от квартала с къщите, който се виждаше от прозореца на стаята ми, рекоха - ей тука, по-нагоре, вървиш малко и като видиш един тесен проход между два стобора, минаваш по него и си на улицата на Братя Чапек и пред тяхната къща. Незабравим спомен от пътечката между стоборите, лято, пчели жужат, буйна растителност, а улицата, която и се казваше 'Улице братри Чапку' пак с такива солидни вили в немски стил. Дълго съзерцавах къщицата, нормална всред подобни . Имаше само плоча, . Със страх да се повторя и с успокоение, че творчеството ми форумно не се следи стриктно, пак ще кажа, че в поредицата автобусни целодневни екскурзии, които организираше Карловия университет за посетителите на летните си курсове, най-силен спомен имам от една екскурзия до Пилзен, която минаваше през швейковите места - точно там, дето се губил и обикалял в кръг. Освен мен в автобуса имаше доста швейковисти и всички скачахме и викахме, като виждахме табелките на селата, споменавани в книгата, спомням си само Бероун. Като че ли щеше да изскочи отнякъде и баба Пейзлерка. А Ческе Будейовице, където прекарахме половин час на площада - трепет, сякаш бяхме дошли в Рим, да се поклоним на папата. Взех да питам екскурзоводите - къде са казармите, а те ми рекоха - не са в центъра. Жалко, щях да се снимам там, аз обичам да се снимам. Редактирано от - Геновева на 01/6/2010 г/ 17:16:39 |
| В духа на темата "Без название" и споменавайки Пловдив, ме подсещате да ви постна тук линк, към едно интересно начинание, за което случайно прочетох Натиснете тук |
| Геновева , не знам за Пилзен , но със сигурност срещата с баба Пейзлерка става в Писек. Там се развива знаменитата шпионска афера... Няма значение ... Писек е един прекрасен старинен град ...аз не съм ходил в много чешки градове... прекрасни околности , които сме обиколили с нашите приятели. Близо до града има един красив запазен замък- Звиков... |
| Ама Пилзен беше само название на екскурзията, доста бродихме, преди да стигнем до него. И Писек си го спомням, като име, а Звиков - толкова замъци обиколихме за един месец, че може и него да сме посетили. |
| Г-син Керпеден, в Пловдив ме бяха научили да пуша Родопи. Наистина мноо кеф, след обяд в стола на Музикалната академия да пафнеш цигарка в амфитеатъра. Какво съм правила в Пловдив ли - имаше една школа за усавършенствуване на кадрите в туризма - за чужди езици и допълнителни специалности. Хубав град, много лайф и атмосфера. ---------------------- Можеше да има такава уличка във Варна - не същата мот а мо, разбира се, но със свой чар, на онова пристанище, дето май няма да стане и аз си мра от мъка и яд.  |