Без название
Отиди на страница:
| Аз пък край Пилзен видях нещо, което дотогава мислех, че съществува само в приказките - замръзнало езеро и по него деца се пързаляха с кънки. * А с Карлови вари е свързано голямото ми туристическо фиаско, дори две. Отивам да разглеждам Карлови вари и вървя от извор към извор и следя номерата... както бях подходила ми се падаше да вървя от най-големия номер към малките. И така стигнах до Прамен № 2 и над него стои една голяма картина, всъщност барелеф, на който е изсечена легендата за краля и елена, знаете я. И си казах, щом тази картина е тук, значи това е най-главният извор. Малко малък ми се видя, ама нищо, колкото-толкова. После седнах в една сладкарница и си поръчах една торта "Медовник", защото според името реших, че е традиционна чешка (много хубава се оказа, впрочем). На другия ден разказах на чехите къде съм ходила и какво съм гледала и така, плахо добавих, че сигурно има някаква грешка в номерацията на изворите, защото започват от № 2... Пък те ми казаха, че няма грешка, № 2 си е № 2, а малко по-нататък в една отделна сграда бил № 1. А тортата медовник не била никаква старовремска чешка торта, ами арменска, и се правела в Чехия само от някакви си 4-5 години  |
| Аз пък край Париж видях нещо, което дотогава мислех, че съществува само в приказките - замък с асансьор! И Макдоналдс имаше, йе! |
| Една приятелка много ми беше хвалила парижките макдоналдси - били давали там много хубава закуска. Обаче аз така и не посетих ни един, ами ядох каквото даваха в хотела - кроасан с конфитюрче и кафе от кана. И в Лувъра не влязох, и на Айфеловата кула не се качих, и по Шанз-елизе не се разходих... изобщо не ми се говори. Мислех да разгледам Пер Лашез и то най-вече, защото на входа се продавала карта с отбелязани най-видните гробове (такава карта не съм виждала) обаче и това не направих, защото го бях оставила за последния ден и пропуснах от страх да не се загубя и да си изпусна самолета. Ама не ми се връща да се поправям. Редактирано от - Eleanor Rigby на 01/6/2010 г/ 20:52:34 |
| Аз пък съм хранила котки на много места в Европа - италиански - в една градина в Рим; в развалините около замъка Синтра, Португалия; в скалите до фара на Родос; в градината на хотела на един хълм на Буда. Забележете географията на храненето - все на юг. |
| Според мен царството на котките е Истанбул. Мисля, че толкова много котки няма в никой друг голям град (поне от тези, в които съм ходила). Според мен в Истанбул котките наистина имат по седем живота, защото са по много и на толкова оживени места, че е цяло чудо как се опазват в тази огромна навалица и автомобилно движение. При това не дават признаци да са особено внимателни. |
Аз пък веднъж се опитах да нахраня една крава в Калкута, обаче не ми дадоха - било табу. Наложи се да я закарам във Варна, в Морската градина - това, което е останало, де. Там никой копче не каза, даже се зарадваха на тортите - подчертавали им изящно европейския имидж. После кравата опитала да дъвче пластмасови палми и умряла от разстройство. Тъжна история...  |
Аз пък съм хранил и храня само една мачка, тя е в къщи и е домашна  Донесе я синът ми съвсем малка. Два месеца той се грижеше за нея, след това му писна и си хвана гадже. Сега аз се грижа за котката. Изтръпвам при мисълта, че догодина синът ми може да донесе и внуче за отглеждане |
Е, във Франция да си поръчваш свински крачета, там се робува на стандартния модел. От който аз пострадах. Веднъж, ранен обед, ходя си аз по намкой си булевард и ме мъчи махмурлук от предишния ден със стомашни болки. Викам си - то че ме гризе стомахът, гризе ме, я да взема да хапна една супичка. Сядам там отпред, на хубавите столчета, и викам - какви супи имате? Гарсонът - само лучена. Уху, рекох си, сега ще ям литературната класика. И кво - някакъв лук там, нещо като парчета от кифли - ама всичкото пържено та пържено. И в добавка - едно тлъсто сирене вътре, като пушено таквоз. Пени се, не пени се, ке те ядем, дето викал шопа. Така ми се засилиха стомашните болки....  |
| Даа, в най-изисканите семейства от Филаделфия поднасят свински крачета, но само от лакътя нагоре. А в лучената супа задължително плуват айсбергчета от незадоволени апетити. |
| Аз съм ял, ама на френско гости. Хареса ми, щото ние сме сме си свикнали на шкембета, джолани и пр, с чесън. Други колеги предпочетоха охлюви за начало. Караваджо, у Юкъто пантофите към свинското са ананаси, или ябълки. Ше ти се изненада стомаха, както геновевиният - от лучената супа.  |
| Аааа, загадка! Не мога да го позная, уютно заведенийце класически стил с менюто отвън, а герба над вратата с цигулките какво ли значи? Впрочем, като го гледам, си мисля, че е много пъти по-автентично от лъскавото U Kalichu, което повече го дава като лъскав музей. Имаше май и заведение U Shveiku, и то отиваше към музей, но не беше толкова превзето и не мязаше на дежурна точка от екскурзия. Спомените ми от Прага не са много пресни, но в този период, когато отбелязах това за себе си, помислих, че U Fleku, макар и то да е екскурзоводска точка, повече е запазена атмосферата. Предавам се. П П Керпиии, не ги пускай толкова големи бе, душа, мишката ми се измори да търчи. Редактирано от - Геновева на 02/6/2010 г/ 13:02:23 |
Кара , днес блестиш от остроумие кат` тиган на месечина!  К`во си ял снощи? Геновева , това е една малка кръчмица , много уютна " У тре хоусличек" `намира се в началота на ул. Нерудова , която води нагоре към Храдчани... все си мисля , че тази улица наричаха "Крулевска цеста"...ама не съм сигурен... Веки разговор , в който се споменава конструкцията"бира-кръчма-Прага" е безмислен , ако не стане дума за "U Fleku"  където те посреща чудесна традиционна кухня и неограничено количество тъмна амброзия , пред която "Гинис" е просто вода, оцветена с горена захар...   Редактирано от - керпеден_1 на 02/6/2010 г/ 15:25:48 |