Отиди на страница:
Те просто искат да бъдат заинтригувани. Не може да им кажеш за някой автор отпреди сто години, че чисто и просто е велик, и точка. Но ако започнеш с "А бе, знаете ли, че в българската литература има наркомани?" - аудиторията е твоя. Изненадват се и наистина прочитат "Осъдени души". Хайде сега, приятели, заедно да помислим с какво да заинтригуваме студентите да прочетат "Козият рог". |
.... накога, отдавна, имах един Професор, Тагамлицки ... Бог да го прости ... та той често започваше лекциите си така:" Мили колежки и колеги, сега ще ви покажа нещо много елегантно и красиво .... Мен ли ме е хванала склерозата, теб ли, но не си спомням Таги да се е обръщал към студентите с "колеги" - за разлика от другите професори. Обикновено казваше "Драги студенти". А пък лекциите му като правило започваха с "Драги студенти, а сега нека всеки да извади един лист, да си напише името и факултетния номер и..."_______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
...Хун, през далечната '67 тогавашното ми гадже (и настояща съпруга, ха-ха) ме е водила на лекция на Брадистилов... нафуканото ми "мнение на математик" беше, че предъвква точните доказателства ... че го кара по индженерному ... нали знаеш "до втората производна и от третата ракия - нагоре" ... ама при Фархи не посмя да ме заведе ... после се оженихме ...  |
...Манрико, ако не те е хванала склерозата - значи сте провокирали добрия човек ... неговото обръщение ВИНАГИ беше "колега, колежке" ... и за какво сте си писали имената на ЕДИН лист - да провери имате ли химикалка? ..  пп .... опаааа ... сетих се - ама ти си ходил само на "професорските зачоти", бре ...  Редактирано от - Старшината на 05/6/2010 г/ 18:09:17 |
| Сибила, според мен опитите на г-н Ефтимов са всичко друго, но не и сполучливи, защото съм почти сигурен, че чрез неговите опошляващи и скандални методи на приказване(на празни приказки), е накарал не повече от 20% от курсовете му да прочетат някаква част от някакво произведение. Сполучливи опити правеше и надявам се още прави доц. Гърдев от ВТУ, след чийто лекции се избивахме по пътя до библиотеката, в която кротко си стои последното останало копие на "Чевенгур" или пък томче поезия на Ал. Блок. Човекът говореше така омайно, че дори не ти минава и през ума да му пропуснеш лекция, а камо ли упражнение, в което успяваше повече да ни накара да мъдрим отговора на въпроса "защо", отколкото да говорим върху руската литература. |
и за какво сте си писали имената на ЕДИН лист - да провери имате ли химикалка? Ами къде да напишем дефиниция и отрицание, къде да решим по някое интегралче - по наше време правехме това в началото на всяка лекция, събираше ги и ги проверяваше. Грешните връщаше и трябваше да се напише поправка в два екземпляра._______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| Осемдесетте години, Старши. И така започна и си беше известно, че така прави - значи някои преди нас са го били докарали до там. _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| .... е, спомените ми са от 67-70та ... тогава най-много да кажеше на някои разбъбрили се "Колежке, бихте ли помолили колегата до вас да ми обясни какво .... " ... абе - комунизмът е виновен ... |
Натюрморт, ти как можеш да бъдеш сигурен какво точно правят и мислят студентите на г-н Ефтимов? За това трябва да попитаме тях. На мен студентството ми е отдавна минало вече, друго поколение сме, което много четеше и на нашите преподаватели беше лесно. Моят най-сладкодумен професор беше много известният и досега литературовед Никола Георгиев. За него достатъчно много съм писала тук, той е прочут - лекциите му се посещаваха не само от бъдещи филолози, а от юристи, философи и т.н. Преподавател никога не съм била, но имам чудесен спомен от практиката по училищата за държавен изпит. Тогава децата много ме харесаха /един месец им преподавах/ и накрая ме попитаха - ще останете ли тук при нас, толкова се старахме да Ви се харесаме. Стана ми много мило. Явно и аз съм имала някакъв подход и някаква хитринка съм прилагала, но вече не си спомням каква, |
| Искам да подчертая и аз важните моменти, поне за мене: - Йовков има според мене най-хубавите, поетични разкази на нашия език, изпълват читателя с човещина (в което според мене директно се родее с Чехов и Стайнбек), а и като източен българин за мене е важно, че показва митичната (или съществуваща главно в представите на поета) хубост на изтока - Добруджа, Източна Стара планина и Югоизтока - бъдещият ареал на Източнобълг. автономен еврорайон - земя с единен произход и душевност. Йовков обаче не е реалист, нито е психолог (къде може да се мери с Толстой или Достоевски), а е консервативен митологист, за което е бил високо ценен в Третия райх. Селяните му са общо взето измислени, земята, за която пише по далечни спомени в Антимовския хан, по това време е под румънско робство, а самият писател е на синекурна длъжност в посолството ни в Букурещ. - "не фолклорът е в основата на литературата, а по-скоро преводите" - ако под фолклор разбираме томовете на Христо Вакарелски, М. Арнаудов и Анчо Калоянов - да, ано ако фолклор е живият устен говор на улицата - защо не? Наравно с преводите. А преводите - това не е само превод на думите, а и на социалния опит. Да се научиш да преживяваш и изказваш съвременен социален опит на своя език, като казваш само истината, и то по ласкателен за себе си начин, значи да туриш езика и страната си на световната ментална карта. - "може да се спукваме от смях над преводите на Вазов, които са наивни и нескопосни, но и лошите преводи са ценни, тъй като дори с кривото разбиране на оригинала пораждат културен продукт" - също абсолютно вярно и много дълбоко. Като аспирант бях измислил една идея за непълното разбиране като условие за творчество - която се опираше на моя си интерпретация на теорията за indeterminacy of translation на ам. философ У. Куайн. - "Героите от "Тютюн" буквално оживяха в съвремието ни в лицето на много хора, които първо са били слуги на номенклатурата, после станаха фабриканти, обаче си останаха с мисленето на слугите, въпреки че вече са богати хора" - без коментар. Жалко, че Д. Димов е бил принуден да допълни добре познатия му свят на големците кепазета с измислените лакирани комиксови картинки на работниците и партизаните. Колко автентично е описанието на апартамента на Борис до Докторската, дето води за пръв път Ирина, все едно взето oт нюйоркския Upper East Side, а колко кьопаво е описанието на комшулуците в работническия квартал и голямата стачка. Колкото далече от автентичността на Горки, Зола и Стайнбек. - "да си отвоюва възможността да експериментира, като чрез социалното си поведение си осигури популярност. Като да речем Любомир Левчев" - абсолютно вярно. Талантлив модернист и придворен шут в едно живеят. - "Вземете турските сериали. Че на фона на техните теми и сюжети "Под игото" си направо модерна литература." - Под игото е страхотен роман, и уви, най-добрият български засега. (Както един френски писател казвал, че Юго е, уви, най-големият френски поет.) - "никой не умее да пише атрактивно за обществените процеси" - вината според мене е на комунизъма, Варвара от "Тютюн". - Имам отлични впечатления от хората от Разград - познавам само трима мъже, и тримата - лични бълг. интелектуалци, и тримата русоляви и брадати - един философ, брат му диригент, и юрист. Този е четвъртият, също брадат, макар не русоляв - Теодоси Спасов също е бир парче разградчанин (от Исперих), Лили Иванова (Кубрат). И само една девойка имахме от Разград от ун-та, също сладурана. Беше първа приятелка с една мома от Силистра и ми бяха съседки. От Силистра познавам двама готини - един психолог брадат анархист, сваляч, свиреше на двоянка, и един дизайнер, починал в Америка. От Шумен имахме една друга сладурана в ун-та, синеока, и от Добрич - още една синеока мома и един синеок левент, пушеше още тогава уийд. |
| Сибила, професор Никола Георгиев? Уха! При мен беше доцент. Младичка си. Хайде сега, приятели, заедно да помислим с какво да заинтригуваме студентите да прочетат "Козият рог". "Козият рог"? Секс, насилие, отмъщение. Мистично-натуралистичен разказ в стил "ужаси" за подсъзнателното влечение на българина към непредизвикани жестоки изригвания против носителите на анадолската цивилизация и противопоставянето с нехуманни средства на възможния модерен цивилизационен избор... А за маринчовците - четете как назаем брашно тъпкано се връща. И как насилието се плаща с високи лихви. Плюс прехвърляне на разплащането върху наследниците на кредитополучателя. |
Я, Фичка, че ти си бил голям пич, бе! Я кажи още нещо за сладураните и съседките, ама гледай Нелката да не е наоколо.   |
| ... глупости на търкалета ... бих ги накарал така:"Уважаеми , до следващата сряда трябва да сте прочели два пъти "Козият рог". Ще направя препитване по текста с индивидуален въпрос за всеки от вас. Който не отговори или не се яви на препитването няма да Бъде допуснат до изпит." Точка. |
| Сибила, защото аз самият в момента съм студент и имам смелостта да кажа, че за възрастта си имам достатъчно знания, за да преценя, че такъв "атрактивен" подход наистина не е успешен. Съгласен съм, че нов прочит и разчупване на стереотипите и закостенялото мислене трябва да има, но методът "изкуство заради самото изкуство" не е приложим в науката(в частност литературознанието, което после трябва да се представи по попиващ за студентите начин). Защото без значение колко наркотизиран, славитрифонизиран и чалгаризиран е един студент, той така или иначе има някъде в себе си някакво семенце на градиращо духовно развитие. Цаката е преподавателят да успее да го намери и да го капне с необходимото количество правилни думи, а не да хвърля с кофи глупости върху вече достатъчно избуялите от невежество гореспоменати нарко-чалга-трифоновски плевели(примерно). |
| Методът на Старшината върши страхотна работа в полските университети, но ми се струва, че никой преподавател в България не би рискувал да направи това, бидейки притиснат от университетската администрация, защото пет прекъснали поради невзети изпити студента са пет хиляди (долу-горе) лева по-малко за унито. |
защото твоето мнение за това къкъв е Донков не съвпада с моето. Затова и не го критикувам. въпросът ми е към ефтимов основно и някой тук подлизурстващи форумци.. за вашето мнение з а донков ми ясно...това 22 в името е вероятно размер.. както вероятно не знаете че Левски е имал и братя и сестри ..най малкия брат Петър умира като просяк макар чее раняван многократно като опълченец.. а майка му- Гина Кунчева се самоубива хвърляйки се в кладенец не можеща да издържи да гледа мизерстващите Петър и Яна/сестра му с 4 деца/ ...а за Левски..той е удобен лозунг на сегашни уи минали маргинали.. а з а вас е вероятно ФК от Подуене... |
| Натюрморт, страхотно! Много се радвам за теб, дай Боже да сте повече такива. Специални поздрави за теб, Александър Блок ми е любим,  Весенний день прошел без дела У неумытого окна: Скучала за стеной и пела, Как птица пленная, жена. Я, не спеша, собрал бесстрастно Воспоминанья и дела; И стало беспощадно ясно: Жизнь прошумела и ушла. Еще вернутся мысли, споры, Но будет скучно и темно; К чему спускать на окнах шторы? День догорел в душе давно. Март 1909 Погледни и тук: Натиснете тук |
| Сибила, Само лека добавка. Спомнете си всички филма "Обществото на мъртвите поети". И не казвайте "Няма такива хора". Има ги. А ВСИЧКИ младежи са жадни за вълнуващото и просто човешко слово. Тази жажда се унищожава по два начина: - или чрез дълго лишение; - или чрез замяна със сурогати, пораждаща доживотно отвращение. |