Отиди на страница:
| адмирации Лянча днеска голямо шоу спретнаха двамата лектори обаче моя скромна милост понеже по история и география отсъстваше систематично и ходеше да пуши цигари та не мога да ги оценя по същество но и двамата ми харесват  |
| Лянча нещо много се е вдъхновил да ни разкаже какво е станало 1933г., само, че бърка националсоциалисти със социалисти. Само дето не е стигнал до Лайпцигския процес. А това дето го казва, общо взето си го знаем. Там е работата, че темата на статията е друга. |
| Лянча, днес оливането е пълно. Надминал си себе си... Жалко, че нещата се промениха. Инак би могло да заемеш златното столче на лектор от "Г.Кирков". Без конкуренция.   |
| What's your chance to own a cow? Fascism - Lets you have a cow if you paint it in the national colors. Communism - Your neighbor can take your cow if he needs it more than you. Socialism - Government owns all the cows but loans them out as it sees fit. Totalitarianism - Government says if you can have a cow and if and when you can milk it. |
| Повечето от участниците в този форум сме живяли по време на социализма и много ни е трудно да приемем подобни пресилени оценки за онова време. Последвалата демокрация извърши много повече престъпления срещу народа, спокойно може да се каже, че извърши геноцид върху собствения народ. И ако трябва да се избира кой режим е по-престъпен, то определено днешната т.нар.демокрация е по-престъпният режим. Думата "демокрация" не дава индулгенция на всички престъпления, които се извършват. Демокрацията в Римската империя е била управление на 15-20 фамилии. В Древна Гърция демокрацията е съжителствала с робството. В Америка основателите на демокрацията са били робовладелци. Демокрацията успешно прикрива и фашизмът, и корпоративизмът, и криминализмът. Едно изцяло мафиотизирано общество може формално да се води демокрация. В Америка в момента демокрацията си почти фашизъм като управление на шепа големи монополистични корпорации- по дефиниция. В България днешната демокрация е прикритие първо- на предателската роля и статута на протекторат, второ- мафиотизирана политическа система, трето-криминална държава. Характерното за миналото, по време на социализма и сега е, че политиците от времето на соца никой не може да ги осъди за престъпления по реда на Наказателния кодекс, докато сегашните политици и бизнесмени до един могат да бъдат вкарани в затвора за чисто криминални деяния, лесни за доказване, стига да им бъдат извършени проверки и да бъдат разследвани от некорумпирани органи. Много ми е интересно как все още някои имат сили да викат срещу социализма, след като демокрацията тотално се осра. С това не искам да кажа, че предпочитам соца, а само това, че на мястото на соца не дойде по-добро. Дойде добро само за шепа нагли, алчни, престъпни елементи. за останалата част от народа е унижение, емиграция и геноцид. |
| апсолютно подкрепям Гозамбо късния соц при които живях - 70те и 80те си беше истински социален раи в сравнение със сегашната демокрация. като система и иерархия не беше идеална, даже не беше и добра често, но така беше уравновесена макар и с цената на приравняване на доходите че само можем да си мечтаем да постигнем сега такъв баланс. |
| В историята на социалистическата национализация в Германия има един изключително интересен момент. В края на 1939 водещите концерни предлагат "единно, диктаторско и компетентно управление на националното стопанство под ръководството на военното управление по въоръжаването". Позицията им е обяснима. Тежката индустрия, пък и повечето от останалите, вече са одържавени. Установен е държавен монопол върху външната и вътрешната търговия, държавно планиране и ценообразуване. Водещите индустриалци могат да очакват възстановяване на собствеността им и някакъв, "контролиран" -по Хитлер- пазар, но след войната. През 1939 голямата война е започнала току-що и големият бизнес знае, че от вдъхновеното си предложение нема какво да загуби, а може да спечели от прилапването и на по-малкия. Но през 1939 Хитлер не го приема, а докарва национализацията до 100% две години по-късно. Дали през 1939 фюрерът не е очаквал, че войната ще свърши през 1940? |
| Фатална грешка на сините болшевици е да нападат социалистическия идеал сам по себе си - той винаги ще е близък на истинската интелигенция, а поне в по-бедни страни като нашата - и на мнозинството от народа. (Особено като не е пряко асоцииран с чуждоземна окупация.) "Синята" идея се завря в идеен кьорсокак, защото "сините" бяха пребоядисани болшевици и защото възникна в конкретен исторически момент на временно пълно господство на десните идеи на тачъризма-рейгънизма, който момент е отдавна приключил. Сините поверваха, че този конкретен момент е вечност. Сега не разбират света. Голямо заблуждение е да се мисли също, че българските "буржоазни" партии преди Втората св. война, били тотално антисоциалистически. Това просто не е така. Сега взех да чета мемоарите на Стойчо Мошанов - демократ, ученик на Андрей Ляпчев, декориран офицер, член на Военната лига, антихитлерист, в 1944 г. пратен да преговаря сепаративно с англичаните в Кайро. Голям дипломат. Като студент във Франция бил социалист и винаги запазил интерес и разбиране към социализма. Бил голям привърженик на привличането на СССР в системата на европейската сигурност в 1939 г. и направил истински дилпоматически чудеса като шеф на НС да натиска Англия и Франция в тази посока, макар да бил напълно лишен от подкрепата на кабинета Кьосеиванов и царя. Репресиран от комунистите след девети, дълги години в затвора без вина, без доходи, притеснявали и семейството му, но и в мемоарите си на стари години не си променя отношението към социализма по принцип. |
| Затова е жалко умни хора като Оракъла, но без историческо образование, да приказват на аба за "цоциалистите" по всички земни кълбета. Асоциирането с американската крайна десница, която и в индивидуалистичния САЩ е само една секта екстремисти, в бедна България е абсолютно пагубно. А СДС започна като широка коалиция от партии, сред които и социалистически, и профсъюзи. БСДП беше унищожена от интригите на сините болшевици. |
Маджарите - диви корени и солидно фашистко наследство. По кръвожадност само усташето и босненските помаци ги бият.  |
Думата "демокрация" не дава индулгенция на всички престъпления, които се извършват. Дава, дава. По-точно прехвърля отговорността от "държава", на индивида. Ама това никога няма да го проумеете отраслите на държавна копаня. |
| Догматичното съзнание се опитва всичко да вмести в две категории- добро и зло. Нацизмът е зло, демокрацията е добро. Ами къде е тоталитарният социализъм? Не може да е в категорията "добро", значи отива в категорията "зло". За догматичното съзнание няма нюанси- по-добро, най-добро, по-голямо зло, горе-долу, търпи се, подобрява, живее се и много други изрази, които хората използват, именно за да не изпадат в двете крайности. Някои сигурно ще се сетят за по-сполучливи примери от моите. Приравняването на преживения социализъм / или според унгарците комунизма/ с нацизма е начесана краста на догматичното съзнание. Подобно е и когато делим хората на фашисти и комунисти, демократи и тоталитаристи, болшевики, и пр. по избор. В хората нито идеите, нито реалните действия им са пропити само от едната или само от другата идея. Догмата е насилие над съзнанието, свободната мисъл и паметта на хората. А това съвсем не е демократично. Основният грях на соца беше тоталитаризмът. А грехът на тоталитаризма не е толкова в насилието, в диктатурата, в силовата политика, а в пренебрегването на основния природен закон- че всяко нещо си има живот и не може да живее вечно. Вредно е да живее вечно. Човечеството горе-долу е налучкало политическите цикли- колко време може да се даде на една администрация, на един екип от хора, на едни идеи, за да покажат какво могат в политиката и управлението и след това на тяхно място да дойдат нови хора, с нови идеи, с нови амбиции и те за покажат какво могат. При тоталитаризма едни и същи хора, с една и съща идея, с едни и същи методи управляваха цял живот и до живот. Въпросът е- при сегашната версия на капитализма не се ли получава същото? Едни монополни корпорации, които използват политическото си влияние, за да ликвидират конкурентите си и така да си осигурят вечен живот, използват влиянието си, за да налагат законодателство само в тяхна полза и подсигуряване во веки веков на икономиката, основана само и единствено на печалбата, използват пропагандните си лостове и собствеността си върху медиите, за да промиват съзнанието на хората и да не допускат други идеи и възникването на нови организационни форми, които да застрашят тяхното господство. Да усещате демокрацията с нещо да променя тази ситуация? Разликата в тоталитаризма и сегашния корпоративизъм е никаква по отношение нарушаването на основния природен закон- всяко нещо се ражда, израства, остарява, умира и си има определен живот. Всеки опит за безсмъртие и вечност води до катаклизми. В момента сме свидетели как корпоративната печалба разрушава и околната среда, и жизнената среда на хората, води до деградация на обществото и натрупване на непреодолими глобални проблеми. И в този момент ти да се занимаваш със сенките от миналото е на умряло куче нож да вадиш. Питат Желю Желев какво са правили СДС по негово време, той отговаря, че основната им задача била да не допуснат връщането на комунизма. Т.е. задачата им била да рушат. А хората от тях очакваха да надградят, а не да рушат. Хората очакваха от тях да направят социалистическите предприятия конкурентноспособни на световния пазар, а не да ги разрушат. Да изведат на уката на световно ниво, а не да я разрушат. Сегашният закон на унгарските десни говори за подобни приоритети. |
Кара, годинките не са актив, че да се хвалиш че ги трупаш. Не си като виното.  Ский ся, поплюваш на ангро по младите, ама го правиш срещу вятъра. Аз поплювам по определена прослойка от старите - онези бетонирани в ерата на Картър - а не към всички. А и все пак, ние сме бъдещето, вие сте миналото.  |
| Айсблок, просто казвам, че от 1920... "Програмата на 25-те точки" Натиснете тук, а специално за национализацията вижте т.т.10-19... до 22 юни 1941 идеологиите, целите и действията на НСДАП и ВКП(б) са практически огледални. Да, има и разлики. Нема как ВКП - партия в многонационална държава да пропагандира националистически лозунги, естествено е да избере интернационалистични. Обратно, НСДАП се бори в унитарна държава с огромни етнически маси извън нея. Не се иска кой знае колко акъл, за да се сетиш, какво ще си избере да пропагандира. Та това са главните разлики. |
| "Manrico, ти кога и къде виде комунизъм, че знаеш, бря?" *** Той, Котка и фашизъм толкова е видял ама е учен, знае, така са му казале по-дрътите демократе от него. Същото се отнася и за баш форумното демократ (не е нужно да ги изброявам). За такива демокрацията е синоним на антикомунизма. И уж приравняват престъпленията на комунизма (дето никой не го е видял) с фашизма (дето цял свят му сърба попарата) и рипат в защита на жертвите на Холокоста, пък подсмърчат по фашизма. Та се получава точната картинка - заклет "демократ" прекланящ се пред фашизма - с други думи отпет лумпен. |