За смяната на османотурски думи в българските земи
Отиди на страница:
| >>><<< Чичо Фичо  Бени Орби, много вдигаш градуса, но и вземи че дай един линк към този руснак!Нямаше начин, както каза Керпи, някой да не настъпи мотиката |
| Ако използваме Тълковният речник ще видим , че "харам" е "нар. остар. незаслужен, непростен". Ако погледнем обяснението на Яген , на български може да се преведе и заграбен , чужд . За да се твърди дали една дума принадлежи към някакъв език , трябва да се познава и историята , за да се знае кой народ как се е създал , къде му е началото , как се е придвижвал във времето , с кои други народи е бил в контакт - войни , робство , съжителство и ред други неща . Езикознанието също трябва да се знае , за да не се окаже , че думата не е арабска , а персийска , както лъжливото и с години насаждано твърдение в България , че цифрите са арабски - не са арабски , персийски са ! А персийците(иранците) не са араби , колкото и да си мязат . Ако турците не бяха унищожили толкова манастири и български книги в тях , сега щяхме да имаме по-добра представа кои думи са "български"- използвани преди падането под Отоманско робство и кои са привнесени по-късно от турци , черкези , араби и тнт . , защото Отоманската империя не е била само от турци , а сбор от народи и племена . Трябва също да се разбере дали пътищата на прабългарското и турското племе не са се кръстосвали някъде в Азия и думи , за които се твърди че са турски , да се окаже че са взаимствани от прабългарите при един по-предишен контакт(съжителство) . Като се имат предвид някои теории , и прабългарите и турците като племе водят началото си от сегашните територии на Китай и Монголия , не бих изключил и такава възможност . Като решиш да участваш в дадена тема , добре е малко да се подготвиш все пак , за да не изглеждаш смешен - тук се споменават поредица от държави , 80% от които до преди 100 години , че и по-малко не са съществували и се пита какъв принос са дали за световната наука - не става така . На местата на тия новообразувани държави е имало древни цивиризации , чиито научни постижения и досега са загадка за учените - маи , ацтеки , древните египтяни( а не сегашните араби , нямащи нищо общо с науката и културата на древен Египет) и др. Не мисля , че е страшно , когато в българският език навлизат чуждици , нямащи до момента българско съответствие , страшното е , когато хубави български думи се заместват с чуждестранни , с цел себепоказване , фукня ! |
| Бени, Разбира се нещата не са прости- има пари, има изкуство; има свобода, има изкуство. Понякога за твореца е здравословно да не си дояжда. В разпадащата Царска Русия изведнаж се пръкна "серебряний век" в поезията. В огромния , богат и свободен САЩ водещи художници са пресни европейци. Сложно нещо е творчеството.... В същност спорът започна от това дали само белите са надарени. Е, в някои епохи се изявяват бели, арийци, в други напр арабите. Виж, евреите винаги са се изявявали, за което им завиждам. |
| [/b]Руски учен доказал хипотезата на Поанкаре Натиснете тук Присъдиха най-голямата математическа награда на руски учен - той се отказа от нея Натиснете тук До сега той се отказа от присъдената му степен доктор на науките, не се яви и на церемония за връчване на награда от Европейския конгрес на математиците. За решението на теоремата на Поанкаре той можеше да получи наградата от 1 милион долара още през 2002 година. |
| Под "османотурски" думи в нашия език правилно се разбират само заемките от времето на османското владичество. По-старите тюркизми не спадат тук и не подлежат на смяна. Някои от тях са получили нов живот под влияние на османотурски, дето приликата е била голяма - например стб. (прабълг.) пашеногъ - баджанак, стб. (прабълг.) чрътогъ (дворец) - чардак. Окончанието -чи за професия е и прабългарско и засвиделствано в стб. - шар-чии (художници), книг-чии (писари). От типичните османизми, които са повечето арабизми, фарсизми и др., някои са остарели и неразбираеми за днешните млади хора и нямат нужда от сменяне. Баба ми (р. 1910 г.) постоянно казваше маса неща като батко-иши, коскоджамити момче. Някои са обозначили нови за времето си неща, донесени у нас от изток - лале, зюмбюл, тютюн, патладжан, карпуза, ка(в)ун, чадър (перс. чадор), чорап (перс. джураб), чаршаф (перс. чадор е-шаб; Вазовото 'омбрела' - от ит.), дюшек. Някои от тях отстъпват под напора на по-модерни термини и неща, например някой ден дюшеците напълно ще отстъпят на матраците. Други неща пак са донесени от изток, но са получили домашни имена - диня, пъпеш, тиквичка. Има и "османотурцизми", напълно заменили по някаква причина наши стари думи - перс. "парА", паре е заменило стб. "пеняз", "пененз" (но самото то е заемка от старогерм., заедно с шлем и княз), "пазар" (перс.) е заменило старобълг. тръгъ (думата търг е останала, но със стеснено значение). Понеже "пари" и "пазар" са иранизми и прабългарите са имали ирански компонент, а и са навлезли много долбоко и в модерния ни език, няма защо да ги гоним. В името Пазарджик дразни окончанието, а в Нови Пазар нищо не дразни. Но пък араб. дюкян, безистен вече изчезват пред магазин, мол. |
Почти всички "турцизми" в нашия език не са тюркски.. Пак ли почваме? С "разликите и приликите"... За кой път бе ЧичоФ., не ти ли омръзна вече? Припомни си поне от коя година си у Форума.. Като латерна си мама му стара - все едно и също.  |
| пак ни навира у иранския сокак. ша ми твърдиш че те са имали монети , търговия и пазари по него време, да бе да. в нея пустиня кво толкова е расло че са го търгували ? картофи ? банани ? чаи ? |
| Разбира се, че имало търговия/пари/пазари в България много преди османлиите. В 13-14 в. Търновград и черноморските градове (и не само те) били процъфтяващи търговски и занаятчийски средища*. В 14 в. Варна и Несебър имали собствени валутни курсове и парични (тегловни) единици - "варненски перпер" и изнасяли стока за Италия. Венеция, Генуа, по-късно и Дубровник имали фактории и постоянни консули у нас (Марко Леонардо бил венециански консул във Варна в 1352 г. и договорил с търновския цар валутния курс). Но още от края на 7 в. около Варна, тогава средище на (пра)българите, са намерени няколко големи монетни находки, едната от 70 солида (ромейски жълтици), явно свидетелство за голям паричен обмен м/у българи и ромеи - търговия или пък данък (това са може би 95% от намерените у нас монети от това време). Симеон водил "първата търговска война" в Европа с/у преместването на бълг. тържище от Цариград в Солун. На старобългарски пари/монети било пенязи или пенензи, пазар - търг, тържище, ... тръговецъ. Много влашки градове даже се казвали търг, търгу - влахобълг. дума за град изобщо (Търгу Муреш, Търгу Жиу...). Първата влашка столица - Търговище. _________ * Варненските златари в 14 в. например били на много високо техническо равнище и поне до края на 16 в. градът бил голям промишлен център, вкл. на корабостроенето в общоимперски османски мащаб, а мнозинството търговци, занаятчии и работници си оставали българи християни. |
| Чиче и аз обичам анимационни филми, обаче без очила различавам татко Барба от човека-паяк. та като говорим за ирански произход тряба да правим разлика между - четиринасти век и - преди 14 века. значи за да доидат тук и основат БГ в 681 след христа , са поели на път поне 20 години преди това. следователно търсим общи връзки преди 650та година. та казваш какви сергии и молове са имали тез мамуни тогава ? какво са продавали в лето 650 и преди това ? какво сме купували от тях и с какви валути ? и не сме им заимствали писменоста ? бря бря да изтървем такъв напредък  а древни ирански монети всички сте виждали нали - те са с метална нишка и лика на Алмараин , да помня и аз съм ги виждал. а прабългарите са дошли със сергиите, сеифовете, мускалите с чаи, касите с ракия и бира, мобилните, а ха Аспарух ни е завещал електронния си часовник. от иранците сме купували зарядни и батерии срещу нашата силно обезценена валута. между другото тука често често има ирански гробници, те римските малко им правят конкуренция ама неисе. и по наште колони паметни се е наложила нелоялната деградивна конкуренция - римските цифри, и гръцките надписи. кви тюрки кви пет лева. идваме от север някъде, или русия или от западна европа. |
| orrb, ислямска/арабска наука и изкуство има и не требва да се отрича ей така, напротив. Когато испанците са изгонили маврите, са превърнали обсерватории в камбанарии. Но са ги изгонили, един вид - не ви щем меда. Турскоосманска наука и изкуство никога не е имало, колкото и да се напъва днешната турска пропаганда. Само порои от кръв - това са оставили, откъдето са минали диваците. Казваме го не ние, цитираме други. |
| ЧичоФ., технически въпрос(нищо общо с дърленето) - в твоя Редактор да не би да липсва опцията НАКЛОНЕН ШРИФТ? |
| ислямска/арабска наука и изкуство има и не требва да се отрича ей така, напротив. Когато испанците са изгонили маврите, са превърнали обсерватории в камбанарии. изкривих си ченето да се смея, крилато наистина обсерватории в камбанарии, дааа никога не бих се сетил, а и маврите са били астрономи и са имали обсерватории, м дааа.... както се изказа един по-горе : Понякога за твореца е здравословно да не си дояжда. ша рече че са били доста гладни. то и аз тъи, като ми доиде някоя идея за работа и гледам да си хапна че да ми мине, щото от творчество не се живеи, ядене братче. нерде маври, нерде обсерватории а за ислямска и арабска наука съм съгласен, знам че баловете се провеждат в прочутата Йорданска опера, арабите по принцип са наи-добрите оперни певци и музиканти, театрали от световна величина. Макбет е лош ремикс на Хаснъ, а Моцарт просто е изкопирал Фимена. арабите са изобретили морзовата азбука за комуникация в пустините за да бегат с камилите. даже и първото радиопредаване е било с текст "салам алеикум". |
| Европейците научили много нещо от Бл. изток (особено Персия) по време на кръстоносните походи, а също и от арабите в Испания. Дините, пъпешите, прасковите, кайсиите, чорапите, изобщо плетивото, копчетата и илиците, арабските (по-точно индийските) цифри и огнестрелното оръжие... Много от тези неща наистина били дошли в Бл. изток от Индия и Китай. Така че според мене не е недопустимо да казваме и чадър, чорап, чаршаф... "Османските" изкуства са 100% персийски. Орхан Памук има роман "Беним адъм кърмъзъ", там се обяснява. Херат в днешен Афганистан бил Меката на миниатюрата (илюстрацията на книги). Сюжетите на миниатюрите, които изобразяват и хора, са също от персийската литература и фолклор. Известните ни от съветския средноазиатски филм герои Рустам (тур. Рюстем) и Сухраб са от най-известните. |