
| чета бе Мето, не се засягаи, аз и туканка чета изцепките от рода на иранската експедиция... ти вярваш ли на всичко написано ? (принципен въпрос) ако си мислиш че фалшифицирането на факти и история е отскоро много се лъжеш. даже и на скални надписи много много не тряба да вярваш. затова е редно да си отваряме очите и да правим логични заключения а не да цитираме некви писмени источници манипулирани. примерно това че няма кабели в африка значи ли че са имали безжични комуникации още в древноста ? все си мисля че хурките, куките и становете идват от африка или америка от инките. да виждам древни народи как са гледали лен и коноп и памук и са правели прежда нали? |
| Аз предлагам да отворим и една рубрика за смяна на османотурските ястия по българските земи. Нали знаете: Ние повече супи ядем, чорбата е турско ядене. |
| аз се надявам Чиче да отвори тема за изчистване на турския език - примерно вместо телевизор да си казват сеир сандък вместо красавица - гювендия , победителка в конкурс - баш гювендия и т.н. француз чорба вместо френска супа |
| а кво ще правим с другите навлеци в езика ни?!? разни англосаксонски, франкофонски и вся остальная сволоч! ако съм забравил някои други навлеци не моля за извинение! |
| Произволно подбран съвременен български художествен текст (чуждиците са отбелязани в скоби) ИСТОРИЯ (гр.) С БАСТУН (ит. през тур.) Владо Трифонов (гр.) - Срамота! Как не ви е срам! Върнете ми бастуна (ит. през тур.; = тояга - прабълг.) веднага, безсрамници! - гласът на възрастната жена съвсем изтъня от яд и безпомощност. Тумба (гр.) рошави циганета (гр.) се кикотеше встрани, а най-рошавото и най-мърлявото въртеше бастуна на бабичката в стил "Чарли Чаплин", подпираше се на него, тръгваше уж нанякъде с походка на разкършена гювендия (от тур., изопачено = курва), после се връщаше, кривейки устата си във всевъзможни форми (лат. = стб. образ), с което предизвикваше възторг (рус., от стб. възтърг) у другите. Старицата пристъпваше объркано, взираше се в хората (гр. = люде) наоколо и ги молеше с очи да й помогнат. Едни поглеждаха безучастно и отминаваха, мъкнейки пълни торби (тур. от перс.) с каквото бог дал на този пазар (тур. от перс. = тържище), други спираха за малко, колкото да не изтърват сеира (тур. = зрелище), трети гледаха по-бързо да отминат и да не се забъркват в чужди работи. Най-голямо беше удоволствието (рус. от стб.) за продавачите на сергии (тур.). Те откровено се радваха на безплатното представление, ръгаха се с лакти, един вид "голям майтап (тур. = смях), а" и тресяха шкембетата (тур. от перс. = стб. чрьво, гр. корем) си в беззвучен смях. После се появи тя, спортно (англ. от фр. през рус.) облечена млада жена, с чанта (тур.) от дебел брезент (нидерл. през рус.) през рамо. Един поглед й беше достатъчен, за да разбере, какво се случва. Извади две банкноти (ит.) по десет лева и вдигна ръка пред гърдите си. Рошавото с бастуна изведнъж спря да се кълчи и се втренчи в десетачките, останалите също. - Ще дам тези пари (тур. от перс. = пенязи), обаче занеси този stick бързо там - каза тя със силен акцент (лат. = гласеж), от който личеше американският (лат. от герм.) й произход, посочвайки последователно бастуна и бабичката. - И кажи "извинявай" на стара майка. Редактирано от - Чичо Фичо на 12/6/2010 г/ 00:28:43 |
| аз мисля че тряба да емнем и китаиските думи тъи като са твърде много у нас. примерно цукал е още от древноста пренесен по нужда (голяма нужда). а също и цунк от него идва цункаи. |
- Срамота! Как не ви е срам! Върнете ми бастуна (ит. през тур.; = тояга - прабълг.) веднага, безсрамници! - гласът на възрастната жена съвсем изтъня от яд и безпомощност. Тумба (гр.) рошави циганета (гр.) се кикотеше встрани, а най-рошавото и най-мърлявото въртеше бастуна на бабичката в стил "Чарли Чаплин", подпираше се на него, тръгваше уж нанякъде с походка на разкършена гювендия (от тур., изопачено = курва), после се връщаше, кривейки устата си във всевъзможни форми (лат. = стб. образ), с което предизвикваше възторг (рус., от стб. възтърг) у другите. Старицата пристъпваше объркано, взираше се в хората (гр. = люде) наоколо и ги молеше с очи да й помогнат. въи ма Чиче ти много турски знаеш бе тъи кат гледам познал си има-няма 3 думи започваме от първото изречение : - Срамота! Как не ви е срам! Върнете ми бастуна (ит. през тур.; = тояга - прабълг.) веднага, безсрамници! - гласът на възрастната жена съвсем изтъня от яд и безпомощност. така...спокоино... тук виждаме чичо е разпознал ЦЯЛА дума - бастун. такка , спокоинооо... да видим пак - а каква дума е "срамота" а "как" , "върнете" "веднага" "безсрамници" "глас" "възрастна" "жена" "съвсем" "изтъня" "от яд и безпомощност" тез сичките думи явно просто тъи са се зародили и нямат произход ? всичките тия ? та това че е познал бастуна явно ще е щото му е близко и родствено ![]() |
| "бастун" идва от френското "бастон" други френски думи - баста , бастилия и т.н. не си приписваите чак толкоз интелект |
| На френски е батон, с аксан сирконфлекс на а-то поради изпадането на с-то. Нашата дума е взета от ит. бастоне през тур. бастон. |
| а убу е завила думата от френско през турско , та до бастуна. ама що не е завила и бастилията и бастата ? или турците не искат да имат нищо общо с тази дума? или друг вариант е да са я направили по екологична да не им боде очите - бастилия на бостан ![]() |
orbb [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 591 Скрий: Име, IP примерно това че няма кабели в африка значи ли че са имали безжични комуникации още в древноста ? Да ! Имали са едни ивструменти наречени "тамтами" , с които са си предавали информация на далечни разстояния ! ![]() |
| От горните чуждици, като махнем иранизмите (пари, пазар, торба) и думите, които си имат популярни бълг. синоними и служат за орнамент (майтап, шкембе), остават максимум два реално нужни в езика ни турцизма: чанта и сергия - не знам дали и те не са заемки в тур. |
| като махнем иранизмите (пари, пазар, торба) това са чисто римски думи , по него време иран са били стадо маимуни по дърветата га римците са търгували по борсите торба злато е имало единствено във великите цивилизации които могат да си го позволят а не некви скъсани гавроши от Памир. |