Отиди на страница:
изземат от мандра до с. Катунец, Ловешко, комунистите не крадат, те изземат  комунистите не убиват, те ликвидират...не само хора, а и спомени. Затова и споменът за антикомунистическата въоръжена нелегална съпротива след 1944 г. го има само в "Хроники"-те на Стефан Цанев. Бог да прости загиналите за свободна от комунизъм България. |
А и фактът, че си бил свидетел на началото на Студената война, а също може би и на Октомврийската революция, все пак не те прави нещо повече от един самообявил се Маркс. Аз съм ти писал, че щом си се самообявил за историк да се предържаш към фактите. Преди да пишеш за Желязната завеса направи една справка в Интернет.Ама нас пък ни интересува не само що така идеалистите се превърнаха в закоравели мошеници, че и по-лошо, а също ни интересува в една такава авторитетна медия кой, как и що публикува един или друг материал. Кои по-точно са станали закоравели мошенници? Това са си твои морални категории. А историята е факти. |
Дядо й верно построи три Българии BuboLechka 01.7.2010 г. 12:40:51 и разните демосрати строители на капитализЪма, че и вносни, ЧЕЗ, ЕоН, ЕВН, Лукойл, Солвей..... още не могат да ги опапат и разделят..... Така че права си е жената..... заради дедй имаш най-евтиният ток ве Европа и вече 20 години новите ни приятели не могат да ме "вдигнат" цената до европски нива..... |
| Уважаеми кротки интелектуалци, това че сте за мира е прекрасно и достойно за уважение, само че това минало не е далечно и бързо ни настига по много въпроси. Затова и историците обичат повече по-далечното минало, щото не са обременени при неговия анализ от злободневна политика. Но за добро и зло, историята е част от нас и затова е много трудно да се поучим от нея. А колкото до твърдението, че Чърчил е пуснал Желязната завеса, защото е въвел понятието, се сещам за един фейлетон на Смирненски в който един земеделски депутат убедено заявява, че корупция не е българска дума, значи такова нещо у нас няма. |
| Политиката в България винаги е била притегателна за много сънародници, които са преследвали постигането на по-високи лични цели в живота. Нека си припомним, че през 1990г. в България имаше около 1 млн. комунисти, по-точно съграждани с книжка на Партията. Впоследствие много от тях захвърлиха червените си книжки и ги замениха с други. Но не се задоволиха с това и продължиха да търсят късмета си в други партии. Тези хора са си чиста проба кариеристи, които се съобразяват с конюнктурата, със силния на деня, за да му се харесат. Такива ги има във всяка партия. Много от тях, при това младежи се вляха в редиците на най-перспективната за момента партия - ГЕРБ. След време голяма част от тях ще си харесат друг цвят. Такива са реалностите в България... Поради това в България имаше толкова много "ятаци" и АБФК. Привилегиите са си привилегии, а Партията помага за тяхното реализиране, особено в бананови републики като нашата. Редактирано от - Тънката лайсна на 01/7/2010 г/ 13:06:39 |
| Марксе, Последвах съвета ти да проверя в интернет за желязната завеса. Ето и откъс от Фултънската реч на Чърчил: От Штеттина на Балтике до Триеста на Адриатике, через весь континент, был опущен «железный занавес». За этой линией располагаются все столицы древних государств Центральной и Восточной Европы: Варшава, Берлин, Прага, Вена, Будапешт, Белград, Бухарест и София, все эти знаменитые города с населением вокруг них находятся в том, что я должен назвать советской сферой, и все они, в той или иной форме, объекты не только советского влияния, но и очень высокого, а в некоторых случаях и растущего контроля со стороны Москвы… Коммунистические партии, которые были очень маленькими во всех этих восточноевропейских государствах, были выращены до положения и силы, значительно превосходящих их численность, и они стараются достичь во всем тоталитарного контроля. Не виждам да е призовавал за създаване на такава желязна завеса - по-скоро оставам с впечатлението, че се възмущава от нея. |
| А фашистите в България са до един СеДераСти! проверете им биографиите на всички известни докопали се до власта СеДераСти, все нагаждачи на меки местенца от ДКМС, преподавалтели по политикономия и история на БКП, философии и т.н. сввидетел съм как се пребоядисаха за един ден. Не говоря за идеалистите от "зората на демокрацията" те до власта не стигнаха. |
...А колкото до твърдението, че Чърчил е пуснал Желязната завеса, защото е въвел понятието, ... Даа, верно е сие твърдение...Както е верно и това, че мръсните капиталисти са държали денонощно отворен и в двете посоки чек пойнт Чарли...като с това са принуждавали нашите другари постоянно да бдят да не би някой Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Сократе, ти изби рибата с тоя говорещ на руски Чърчил. Или това е за да го схване лявата част на форума?! |
| "Фашизъм – комунизъм , капитализъм-социализъм , това са реални полюси , между които протичат реалните процеси." Де са били тези полюси: 1. През тридесет годишната война (1618 – 1648 г.) на територията на днешна Германия. (нещо по близко до прякора) 2. Китайско-виетнамската война - 1979 г. 3. Да не стигаме до Чингиз Хан и Атила. |
| Пък и съветските другари не лъжат...за разлика от англичаните... Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Абе... ето ви го изрода: Натиснете тук |
| Historiian, Не, това е защото на по-голямата част от интернет-умниците в българското пространство, не им е необходимо да знаят, за да са особено шумни по форумите (достатъчно им е да са чували), та не са го и публикували. Затова повечето интересни неща са на руски, а пък ние подскачаме, колко много знаем и сме начетени. Редактирано от - odious на 01/7/2010 г/ 13:18:25 |
Малий, ми те знамената му със славянски надписи?...Може наистина да е говорил на съветски?  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Е и.Какво каза?Воините се водят хилядолетия. Днес е ясно , че разходите за войни , при това след втората световна война , се измерват със средствата от втората световна.Известни са и жертвите , стават същите , за периода след нея.Средствата дето се отделят пък са кратно по големи Трябва ли да посоча кой лагер ГЛАВНО ги води тези войни и трябва ли да посоча , че това отново има същата кафява и заразена от чума характеристика. ------------------ А това са добри реалности . Гласоподавателите са 6 000 000 , т.е 6 пъти повече от посоченият 1 милион. Разпръснати по другите партии , те могат да имат само нищожно влияние. Следователно описаното явление не влияе , не работи , не характеризира нещата както трябва.Хората нямат идеологически промити мозъци , както изпадналите в истерия твърдят. Аз затова вярвам на този народ.Изборът му е логически , отминаха времената да се обработва идеологически , а като го излъжат няколко пъти политически , знам какво следва. |
| „Пока народ безграмотен, из всех искусств важнейшими для нас являются кино и цирк“ (Полн. собр. соч. — 5-е изд. — Т.44. — С.579: Беседа В.И.Ленина с А.В.Луначарским)) |
| След документалното ми запознаване с борбата на нелегалната комунистическа партия в периода на ВСВ някак естествено ми се наложи условното разделяне на комунистите у нас на: идеалисти, съветски агенти, приспособленци и случайни комунисти. Това деление произтичаше от отношението на тези комунисти към властта и оттам към СССР. Както ще видим по-късно, често явление беше комунисти от една категория да преминават в друга или да претърпяват драматично люшкане, което при някои от идеалистите имаше съдбовен характер. Но нека най-напред се върна при архивите от времето на войната, които категорично и недвусмислено бяха съхранили образите на хора, с всичките им човешки слабости и човешко величие. Образи, които носеха в себе си конфликтите на бъдещата българска комунистическа трагедия. С моите собствени ръце аз прелиствах страници, пропити с физическа болка, показания, от които лъхаше предчувствието за близка смърт, протоколи, от които се извисяваха неумолимите гласове на следователи и прокурори, и накрая онези невероятни последни писма и бележки, писани минути преди екзекуцията от треперещата ръка на оня, който вече вижда края на живота си. Огромната част от тия бележки, писма, последни думи имаха върху мене най-силно и неотразимо въздействие със (подчертавам) СВОЯТА ЧОВЕШКА ТРАГИЧНОСТ. Голямата част от тях бяха обикновени хора, живи човешки същества, преживяващи своята драма по най-човешки начин — много далеч от портретите на осакатени партийни фанатици, които идеологическата търговия няколко години по-късно щеше да им нарисува. Чел съм не знам колко описания за героичната смърт на Малчика и за лозунги, които той крещял. А в действителност, когато прочетох педантично написания доклад от полицейския агент, присъствувал на разстрела на Малчика, потръпнах пред простата човешка истина. На въпроса на прокурора дали в тази последна минута би желал нещо, Малчика отговаря: „Чаша вода, моля.“ Дават му чаша вода. След което прокурорът отново пита: „И все пак какво е последното ти желание?“ На което Малчика казва: „Още една чаша вода, моля!“ Той получава и втората чаша вода. И го разстрелват. Няма „Да живее Червената армия“, нито каквото и да е от този род. Или да вземем отговора, който Никола Марков, ученик от гимназията, осъден на смърт за убийство на полицай, дава на следователя, който пита защо е станал комунист. Марков отговаря: „Аз бях много самотен… и поради самотата си станах комунист“… Най-потресаващо беше, че почти всички екзекутирани бяха запазили последните си думи… за своите майки, а не за своята партия. „Мила мамо,“, „Мили родители“, „Мили мои“… и неизбежно следваше някакво извинение. Мнозина се извиняваха на родителите си, че не могат да продължат живота, който бяха получили от тях, че им създават скръб и болка, че умират… Никога няма да забравя малката бележка на студента Боян Чонос, който пише буквално: „Мила мамо, след малко ще ме обесят… студено ми е, мамо, студено…“ И нещо още по-важно. Въпреки убийственото съжаление, че се разделят с живота, мнозина заявяват, че правят това в името на един друг свят. В десетки писма, изявления и записки е нарисуван светът, за който те смятат, че умират. Почти всички, които можем да поставим в категорията идеалисти, умираха за свят на „истинска, пълна свобода“, на истинско братство, на безкомпромисна справедливост, за премахване на всички органи и институти на потисничество, за премахване на граници, за право на труд и достоен живот… Или с една дума — те умираха за всичко това, което нямаше да съществува в страната на техните паметници. *** Бел. на модератора: Моля, не помествайте толкова дълги постинги, които затрудняват зареждането на страниците и четенето от страна на другите потребители. Редактирано от - sybil на 01/7/2010 г/ 18:37:53 |
| В една от архивните папки попаднах на случая на заловен млад партизанин някъде около Макоцево. Полицейският командир, който го разпитвал, му предложил два изхода. Единият — ако предаде скривалището на другарите си, формално той щял да бъде осъден на смърт, но присъдата нямало да бъде изпълнена и той щял да докача свободата си. В такъв случай полицията обещала да остави следи, че е получила информацията по друг път, така че въпросният партизанин да останел с чисто лице и при евентуална победа на комунистите да бъде смятан за герой и живее с всички почести. Другият изход — ако той не предадял другарите си, полицията вярвала, че до няколко дни сама щяла да ги намери, но за наказание, казал му полицейският началник, щели да го разстрелят и отгоре на всичко да оставят доказателства, че той е предал другарите си, така че утре всички да го смятат за предател и дори да плюят на гроба му. Младият партизанин полудял. Това е твърде забележителен случай, който обяснява защо мнозина днешни български партийни дейци тръпнат при мисълта, че Никола Гешев може да е жив и да се появи внезапно. Тук се повдига въпросът за ония, които не са полудели, извършили са предателството и днес живеят щастливо, чествувани от своята власт като герои. И същевременно се явява въпросът, че може би някои от обявените за предатели не са въобще предатели. В тази страшна история се съдържа една голяма въпросителна спрямо съществуващата истина и спрямо заровената истина. Същевременно тя проектира предателството не само спрямо групата партизани, но въобще спрямо идеалите, в името на които се е водила борбата. Тя разтваря парадните врати на множество тържествено декларирани геройства и настоява, че единственото доказателство за вярност е ЖИВОТЪТ НА ЖИВИТЕ. |