
| Добре де, признавам, че има висша форма на тая работа. Но не всички имаме възможност и време да търсим ферма, или месарница, където ще ти смелят това, което искаш. Даже преди няколко години, там където живея, изобщо нямаше свинска кайма, само телешка. Българската кайма, дори и вече смляна и опакована, е много по-хубава от готовите кайми в Европа и Америка. Но когато я нямаш, използуваш сурогат и си го правиш, както си знаеш. Пак е хубаво. Пак е на светлинни години от бъргъри и фрикадели. Не е Ферари, но е Порше. Не е Афродита Милоска(?), но е Наталия Водиянова. |
..Българската кайма, дори и вече смляна и опакована, е много по-хубава от готовите кайми в Европа.. Да, ама не. |
| Вероятно, да, макар да не ми е познат точно този буламач. На острова може и да е много популярен, но все пак говорим за Европа. Островът не е Европа. |
| Това е така, не Европа. Но говедата ги отглеждат по европейски правила и регулации, не е ли така? Ако е така, каква е разликата между свинята в Тоскана и тая в Йорк? |
| Симпли, че най-добрия "кебапчия" у вас е малкият ти син, не трябва да те учудва. То си е дарба божия. Ако и музата те спохожда, когато най ти трябва Най-добрата майсторка на козунаци, която аз познавам е една леворъка рускиня, която не се научи за 20 години живот в България и със съпруг българин, една шопска салата да прави като хората. Но, козунаците и са фантастични, една година, последното топченце тесто го беше опекла в най-обикновено метално канче ![]() |
| Ако е така, каква е разликата между свинята в Тоскана и тая в Йорк? Мето, прати снимки, ще ти кажа разликите ![]() |
| Абе българските кебапчета/кюфтета, дори готови, пакетирани, формирани за печене да ги купиш, са направени от същатата готова кайма, а не от неква специална. И независимо от това са страшно вкусни. Месото пружинира, не се рони. Това е от месото, не е от друго. Просто нашто месо - дори да е второ качество - е по-вкусно. Въпрос на вкус, в крайна сметка. Казвам си кво усещам. |
| Защото си българин, Мето, отраснъл си с този вкус. Децата ти, ако са родени и поотраснали там, сигурно имат различно мнение. На мен ми се свива стомахът, само при мисълта за пържени само в олио, /пък било то и зехтин екстра върджин /филийки и варен бял боб на закуска, но я да липсват от шведската маса, ако в хотела ти има поне дузина англичани Редактирано от - Здравка на 05/8/2010 г/ 21:22:23 |
| Нещо не сте ме разбрали. Казвах, че при еднакво качество на месото предпочитам вариант мръвка, а не кайма. Що се отнася до качеството на българската кайма, най-високото е това, дето сам си го мелиш от относително качествено месо - пак на твоя отговорност в избора. След това идват разните кайми, дето уж ги мелят на място във веригите и все пак ги виждаш как им се вият фитилчетата, а след това са всичките онези пакетчета, пак класирани по реномето на фирмите. Обикновено осолени. Аз съм много скромна в реализациите на моите скара-мечти, ето ви малка илюстрация, едно скромно чугунено барбекю, разпалвано от дървени въглища на натурална поляна (скараджията е маскиран, за да няма неудобни въпроси ). Месото го купуваме по пътя, от един приличен магазин на бул. Мадрид, вдясно, току преди канала. Всичките ни радости са скромни, ето и бетона таз година съм пропуснала да му пусна увивните растения за замаскирване, едни се влачат по земята недохранени, други пък не са могли да се спуснат. ![]() |
Само смляно вкъщи, или да ти го смелят в месарския магазин, в който си постоянен клиент. Соя и желатин не обичам. Тя темата стана една... А тук един естет се молеше за поне за крайче на дантелка ![]() |
| С пожелание за приятни сънища, малко дантела в долния край, за който се интересува fficial%26channel%3Ds%26biw%3D1024%26bih%3D585%26tbs%3Disch:1&um=1&itbs=1&iact=hc&vpx=123&vpy=269&dur=4993&hovh=225&hovw=225&tx=136&ty=97&ei=8AdbTOiIFIeQsgaF29hj&oei=8AdbTOiIFIeQsgaF29hj&esq=1&page=1&ndsp=18&ved=1t:429,r:12,s:0 Target=_Blank id=url>Натиснете тук |
| 16:14 в петък, август. Тишина. Вярно, трябва да се върнете към духовното, то само с ... не става. Мдааа. Мето? |
| За вкусовете. Нявга, къде десетгодишна възраст попаднах на селски сбор за пръв път. Хвалеха много някаква чорба от "домашно ровещо пиле", а аз захранено с бройлери. Чорбата ми се виде тлъста и воняща. Сегашния ми поглед към месцето е различен, но си спомням първият сблъсък с екологията. По-късно некакви тайландски чеда се опитваха да ме убедят, че чорбичката от кокоши крака и черва е уникално ястие, бе проявих добра воля и желание да харесам, ма не съм тайланче и това е. Иначе не връзвам карез. Кат ходя на разни места и ми предложат черен чай, казвам да благодаря, нищо че пия само зелен. Похвалвам чая след като си го изпия и всички са доволни. |
| Крю, май сме доста народ с увредени от пакетирани меса а и млека вкусови рецептори. И аз не съм тайландче, обаче манджи от домашно пиле наистина са ми тежки и мазни - ами като ми се случва веднъж на и аз не знам колко години как да свикна с вкуса на небройлера Преди време правиха едно мащабно изследване в Германия / техните тинейджъри са най-тлъстите в ЕС/ за вкусовите предпочитания на подрастващите. Децата там / сигурна съм вече и тук/ не желаят да ядат еко зеленчуци. Е, отхранихме ги с боклуци, натъпкани с подобрители на вкуса и кой ни е виновен |
| Сега, и аз имам подобни преживявания по пилешките трупове и технологиите за приготвянето им. На младини, в Москва, най-ужасно впечатление от рафтовете на месарските магазини ми правиха едни пилета, дето се продаваха цели, со се краката - неочистени!, главите и гребените. Ужасни бяха, видеха ми се посинели, главите им висят, а у нас вече се харчеха вносните бройлери, чистички и опаковани в найлон. Като чужбинска съпруга си дружах с едно руско-унгарско, пардон, руско-еврейско-унгарско семейство. Съпругата беше унгарка от Дьорд, градче в китна земеделска унгарска област. Вареше си пилешка супа на дечицата, споделяше технологията й, аз пък изказвах потреса си от сините провесени шии и краката с нокти на пилетата и я питах как има сили да ги купува и обработва. Тя ме поучаваше благо - 'хубава пилешка супа не може без главите и особено краката, като ги изчистиш хубаво. Те дават и гъстота и специфичен вкус на супата. И у нас ги има тези пилета в найлон, но ние си предпочитаме да си колим от домашните'. Ама това беше в едни далечни идилични времена, когато найлонът не беше господар на пазара, особено в изостаналите страни, а дори и в тези, които се смятаха за по-европейски, имаше доста хора, дето предпочитаха и можеха да си позволят заклано същество от двора. Божкей, забравих и името на тази мила женица, виж съпруга й помня, казваше се Льова Брук - ясно, нали? Журналист нещо, шменти-капели, а девойката от Дьорд, понеже там била фризьорка, се беше уредила като чужд кадър с помощта на шменти-капелите, в един от няколкото големи модни фризьорски салони в града. И в такъв голям град се случва да си имаш благоприятни съседски комбинации наблизо. Въпросното семейство живееше почти срещу нас, а въпросният салон - също до нас. Та така, и с вкусна супа се уреждах лесно, а и с модната тогава прическа Сасон, без бакшиш. А сега какво - пак съм със Сасон (то е разновидност на карето, само че моето каре, като сядам на стола на фризьора, си мисля за френско каре, а то излиза пенсионерско такова |
| >>><<< Геновева разправя почти канибалски истории - посинели трупове, отпуснати глави и крака и от всичко това - хранителна супа...Ми то, ако един солдат си измие краката в малко тенджере, супата готова и без ритуални убийства на фъркати и ходене по московските пилешки морги...и пак екологична. |
| От пилешки крака става превъзходен бульон. Италианците имат хубава поговорка - Gallina vecchia fa buon brodo. Буквално - дъртата кокошка прави добър бульон, но се употребява в смисъла на нашето - стара чанта, мачкан лак. |
| ... а бе няма ли нещо за тантелите да кажете ...дедо К1 - по ваше време какви тантели имаше, нали, а то само бульони, стари чанти, .... за тантелите, на една кука, на три куки, брюкселски, московски, киевски ... манхатънски...айде, ентелектуална суша, пък е петък... |