Кюфтета и стари дантели
Отиди на страница:
Абе вие добре сте подхванали кюфтетата и старите дантели, ама въпросът за марулите и старите цървули стои открит ...  |
| 1.Старо куче маруля не рупа, чорба не яде(сутришното шкембе не се брои), и винаги ходи с нови патъци, оти е "гъст" с фела. 2.Темата е за вълчи мезета и доброкачествено пиене. 3.Любовта минава през тумбака, затуй са и дантелите. 4.Ти сабахле да не си "снощна", че ти е толко криво?  |
Олди, не ме усещаш ти...Не ми е криво, напротив настроена съм да се майтапя, да се бъзикам и закачам...  |
Вай , Старо ! Туй , сегашната младеж- да ни са наведеш! Ша ти боднат какалашката като стои та гледай!!! Палавници , ниедни!!!  |
| Ааа, помня ги онез комбинезони. Моряците ги носеха от Италия. Жестоки дантели имаха. Керпи се бил ожулил... ти знаеш ли как се носеше таквоз нещо?! Имах съученичка в гимназията, баща й плаваше нещо боцман та знам за изтерзаните дамски телеса в името на красотата, прогреса и да смачкаш фасона на махалата. От Италия идваха и шушлеците, найлоновите ризи, дънките райфъл, пластмасовите гондоли, 555, Benson & Hedges и... касинките! Касинките бяха едни малки, ефирни на вид найлонови кърпи в розов и кайсиев цвят, които се връзваха в косите или кокетно на вратовете. Страшно си ходеха с онез поли на Геновева. Но не можаха някак да се утвърдят у нас. Обаче в Одеса мама ехеее... Та така се въртеше марфата - руски фотоапарати се караха за Италия, а от Италия комбинезоните и всичката оназ благодат, дето после дефилираше по главната в жежките летни вечери. Имаше и вариант касинки за Куба. Обаче в Куба вървеше натуралната размяна за онез невиждани по нашите ширини тогаз лъскави раковини и дантелени корали. И нямаше моряшки дом без тез будещи завист и романтически копнежи сувенири - я зад стъкло в секцията, я върху плетен на една кука тишлайфер на телевизора... После бати завърши и се качи. И мама, естествено, получи комбинезон с дантела. И когато бати пак замина, отпра дантелата и си направи много сполучлива подплата на една пола. А аз получих първия си райфъл, пък след време и първия Benson & Hedges. |
Симпли за Райфъла и Бенсъна  Знаех си аз, че си сродна душа  После започнахме да си купуваме италиански дънки от Кореком - Риплея помниш ли го? И ако няма Бенсън, пушехме 555, баш келешите пушеха Джон Плейър Спешъл. Имаше настолни цилиндрични кутийки не помня вече с 50 къса ли бяха...Имаше едни неща с дантели из гардероба на майка ми, аз ги обличах, да си играем на принцеси с момиченцата от махалата. Тогава и обувах и обувките с токчета, но съсипах един чифт италиански обувки и достъпът ми беше забранен. |
| По мое време гъзарите пушехме : Lark, Chesterfield, Camel и Pall Mall пакет. А най хубавите кебапчета се продаваха в градинката , където сега е хотел"Черно море" Да не говорим пък за сиропчийницата на бай Георги Лимонададжията( Мир на праха му!) под Арменския клуб... Апропо , сега единствената действаща сиропчийница се намира в една барачка до Градска болница , от лявата и страна като си срещу нея.... |
Леле, Здравчеее... как съм забравила Джон Плейър Спешъла!  И с три файфа беше точно така. С Benson & Hedges повече се фукахме, но си беше страшна цигара... в спомените ми е останал тъъънък привкус на кайсия. Не знам що. Ко нещо беше... отидеш на плажа с приятелки, извадиш златната кутийка, раздадеш... народа гледа. На връщане минавахме край тенискортовете до пристащето. Там, до оная къща с двете колони, в която снимаха сума ти филми, имаше лятна кебапчиница с камъш... купувахме кебапчета в хартиен плик, в друг ни слагаха боба и салата, вземахме и по две-три потни шишета бира, и по къщите. Надвечер ще свирне някой "дамаджани плетем" и айде на сенчестата тераса на Рада Услугата. Радето беше по-голяма, дружка от тайфата на бати и голяма душа. Винаги имаше скътана бутилка я кампари, я мартини. На терасата и имаше един стар диван, та се просвахме на него, краката на стари разкривени столове иии... приказки до среднощ. Услугата имаше цели подписки на Современник и Иностранката, току вадеше и четеше на глас. Боже, какви лета са били.... ПП - Ииии... в Бургас най-хубавата лимонададжийница беше на Богориди, под балкона на леля Валя Пилибосян. А като носеха и мятаха ледените блокове на тезгяха, и те лъхне хлад, както си потен и солен.... Ах... Тез цигари, Керпи, бяха без филтър. Не се харчеха сред младите момичета. Но ги уважавахме. Редактирано от - Simplified Solutions на 07/8/2010 г/ 11:18:42 |
| А-а, JPS-а вече беше преход към пластмасовата култура. Най-доброто - Кент 100мм с бял филтър. Като запалиш, през три квартала се усещаше аромат. Няма вече такива удоволствия, "правилните" хора ги ликвидираха без остатък. |
| Кара , имах един роднина , който работеше на летището...имаше една фирма "Експрестранс" , не знам наша ли беше чужда ли , ама много Кент 100 в кутийки по пет изпушиха гаджетата ни , еле па мойта жена..пък малките шишенца с уиски и другите глезотиии...мани-мани |
| Понеже стана дума за кифтаци ...аз например пъжените кюфтаци ги обичам пухкави, тъмнокафяви от двете страни и с повечко лучец вътре и мащерка.И да са от телешка и свинска кайма 50 на 50!!!Обичам ги горещи от тиганя , ама много ги ям и на другия ден от хладилника... на закуска.. И да не са на топки!!! Сплесканки да са ...като летяща чинийка, и да ги ям с мек типов хляб... бе , може и бял , ама да е мек или селски от фурната във Виница. Чакайте! Забравих... и като се изпържат кифтаците най-обичам в мазнинатата се изпържат малко картофи на филийки, те чудно обират препеченките трохи от кюфтетата и просто немам спирка на яденето...  Що се отнася до кюфтаците на скара , там разнообразието е по -голямо . Не харесвам примерно кюфтета на скара на Гюрлата , ми твърди ми са, като тенисни топки отскачат ако ги удариш в пода...виж, кебапчетата им са върха , ама кифтетата- тц!Вкус!!! Виж кюфте на скара студено хич не хазтисвам , кюфтакът на скара трябва да е горещ, сочен , с повече лук и задължително лют , ама , така хубаво лют за да поема червено вино...и като го набодеш с виличката да направи :ЦРЪК!! , а като го захапеш да напълни устатати с приказно ароматен сок. Аз и на кифтетата на скара слагам мащерка , щото я обичам таз трева. Близки до идеалното за мене кифте правеше покойният Бай Данчо Кифтето на "Копитото " до КЕЧ-а по пътя за Виница. Сега наследниците му имат голям ресторант на "Дружба" , ама вече е друго... някога можи да се улучат сносни кюфтета , ако няма туристически групи. Хитрината на хубавото кюфте , пък и на кебапчето , освен ингредиентите , които са според готвача е и това , че готовата кайма се оставя да втаса на стайна температура, малко дет` са вика сместта да "викне" ... много е тънка границата , ама като мине през огъня и се залее с вино нищо няма да ти направи... Оф ... пак са отплеснах!Какво да направя като обичам добрата храна? И хич не си мислете , че теоретизирам ! Напротив! Скарата , нашенската , българската почти няма тайни за мене и каквото си искам-правя си го... Бе стар кебапчийски котарак е дедо ви Керп...   |
| Г-син Керпеден и аз така - пържените кюфтаци ги правя сплесканички, обаче слагам ситно нарязан магданоз. Не съм уцелвала още баба с мащерка на пазара, аз на връзки я купувам от тях. Аз мазнинката от кюфтетата я ползувам като база за соса. Не ги обичам претоплени, както са сухи, за това им правя сосче, ако се очертае разумно колиичество и за следващия ден. Сосовете ги улучвам. Ще направя кюфтетата с мащерка, като минат горещините, намалее работата и ми се позавърне мерака да се позавъртя из кухнята. ------------------ Симпли, кампарито го купувахме от кулинарния магазин на х-л Черно море - 8 кинта бутилката, чинцаното и вермутите бяха по-евтини. Момчетата ни се смееха, че сме пиели сироп за кашлица. Обаче момчетата - на теб няма никаква необходимост да ти се обяснява що е това курсант, завърнал се от първо учебно плаване и решил, че на тоя свят, той му е навигатора  Имаме си ги по къщите Редактирано от - Здравка на 07/8/2010 г/ 15:31:36 |
| Натиснете тук Специален поздрав за Симпли |
| >>><<< Бьйлое нельзя воротите, печалится нечем у каждой епохи свои подрастают леса, а все таки жаль, что кифтаци нам снятся по прежнему и в полном комплекте девичие ведь телеса... *** нямам руски букви  |
А-а, JPS-а вече беше преход към пластмасовата култура. Караваджо, Не ти схванах съвсем мислата, но тя ме насочи към една друга мисла. А именно, че пропадането на България започна от момента, когато в магазините масово се появи японското уиски "Сънтъри голд". По някое време всички скромни българи пиеха само това, а по-заможните - "Бяло конче". (А банани - нанай!) |
| Досега Дамите са Звездите по Темата.  --- Което ще рече, поне според мен, че дантелите - стари, нови или въображаеми, са патината на единствения неподвластен на времето Метал в сърцата ни - Жената. |
| Зъб, пръс, гъс, и кола на старо - винаги в петък-следобед, кога най-няма кой ти помогне! И нали съм си с меко сърце и корав..характер, к'во да правя, трябаше ги поема хората, да ги оправя и т.н., та..яко бачкане чак досега. . Уважаеми другарчета, в името на любопитството и нАуката, моля Ви, Натиснете тук! Дано ви хареса.  |