
| svetulka, нямах предвид кулинарните способности и култура на хранене, а предпочитаните видове риба-напр. толстолобчето е доста мазничко. Мене ме кефи напр. пъстървичка, но не от тези "охранените", дето ги предлагат по ресторантите, а хваната м/у камънаците да речем на Санданска Бистрица и изпечена на едно плоско камъче на брега. |
| По две причини Уважаема: 1. Сафрид - или пържен, или чироз! и 2.Тигана с ребра е чугунен - загрява дълго и гори мазнината. Затуй рибоците се тургат за малко - цели, с главите, добре омазани в зехтин, за около 3-4мин. от всяка страна тъй като са дребаци.. Уточнявам - за около 40 години съзнателно чревоугодие, не съм виждал сафрид над 200-300 грама парчето, честна пионерска! Е, някои "морски" казват, че из турско-гръчко имало и над половин кило, ма не им вярвам.. |
| За различни тигани говорим, значи. Имах предвид тефлоновия тиган с ребра, на който само запичам неща без мазнина. А тъй като ти рече - пържен, си представих много олио, а не твоя интелигентен метод. А и софийските сафриди, дето си купувам, обикновено са едни големи рибоци, чистени, без глави. Дори и този, големият сафрид, е много ценен от мен, понеже не е с толкова тежка миризма като скумрията, освен това е не толкова мазен като нея, таман си е - става и за пържене, и за плакия. Една универсалност, която не е присъща на много тлъстите или много постните риби, да не даваме примери. Уважавам много чугунените тигани, донесла съм си такъв и от необятната съветска страна, където бяха масово разпространени и не случайно. Първо, на тях се печаха блините, извънредно лесно, не като пустите палачинки, дето трябва виртуозно да ги хвърляш към тавана. Второ, тъй като там се готвеше на газ, с който бързо се достига висока температура, бяха лесни за бързо довеждане до готовност - на мазнината първо, а после - квото сабя покаже. Редактирано от - Геновева на 05/9/2010 г/ 01:11:57 |
| Кат заговорихме за риби, специално за Керпедена, щот е заявил нееднократно че цени рибите на скара. Та значи почва се от предния ден, вади се едно пакетче масло от хладилника и се слага някъде на топло, да не се разтече, ами да стане мекичко. В маслото се изцежда сокът на един лимон, добавя се 1-2 скилидки пресован чесън и нарязан на ситно копър, и всичко туй добре се разбърква, след което се изсипва в хартия за печене, навива се на руло и в хладилника, да стегне. Кат се вземе паламудът (става и с пъстърва), пали се скарата и чакаш докат поизгорят въглищата и почнат да пушат. Тогаз слагаш рибоците връз скарата и ги чакаш да се опушат, високата температура е противопоказна. Обикновено 15 мин. на една страна на рибок 500гр. стигат. Сваляш от скарата, мно-о-ого внимателно се отделя кожата докат рибоците са още горещи, маже се рибеното телце с онова масълце забъркано предния ден, след това се покрива отново с кожата и се сервира докат е топло. За съжаление единствено когат имам гости намирам енергия да се занимавам с таквиз неща, сигурно трябва да да си каня гости по-често. |
Че скоро няма се доредим на гости у Krydderi - няма, ми да скоча утре да зема пъстърва. С туй нейно мАсълче нищо че от метро. |
| В защита на Шарана: Верно, едно време имаше шарани, които имаха дъх на тиня. Но не и последните, дето съм ял - от Халите, преди три години и един огромен полски шаран - наскоро. Блажени любителите на речна риба, където тя не е декоративна. |
| Истинска риба е мерлузата, скумрията, морски дявол и онова, което е останало в Черно море. Всичко останало идва от развъдници. И шаранът не мирише на тиня по тази причина - защото не яде водорасли, а онова, което му хвърлят от брега. |
| Караваджо, скумрията, когато е пушена, окей. Обаче, когато я печеш, смърди. Ама много смърди. Все пак човек има съседи |
| >>><<< Johson, едното ти кифте има бенка. Домата е безупречен. При мен катеричките се съюзиха със зайците и ми нахапват доматите. Не стажам за бахчеванин, едва наскоро научих, че колтучи не било италиански професор |
| Мето от интернето, като си обичаш шаранчета, ОК!Обаче не се опитвай да ги пробутваш и на нас, моля. Попитай се, и ако можеш си отговори:Защо от 27 държави в ЕС, само българите и румънците ловят и КОНСУМИРАТ шаран? Другите "будали" ли са, че като им се фанат на въдицата с кеф ги връщат в съответния воден басейн? Отговорът е за "собствена консумация". |
| sluncho6, аз не, че нещо, ама израстъците, нар.колтуЦи, на домата, царевицата и т.н.нямат нищо общо с италианскио мпрофи.Самооценката Ви е много правилна. |
Здравей Демира, драго ми е да те видя! Домадът съм го колтучила и пекла на слънце, затова е сладък (безупречен по Sluncho |
| В защита на Шарана - номер две. Шаранът може и да не е най-вкусната риба в света, но далеч не е българорумънска измислица. Например, в Словакия шаранът е част от традиционното коледно ядене. В Полша - страна с излаз на море - също е на почит. Пърженият шаран си е музика, който нема уши за нея, да не се меша тука. [/list] |
| Защита на шарана №3. Крю е права .Предпочитам черноморските видове риба на скара или пържени, обаТче... никога не пренебрегвам шарана пържен , нарязан на такоси или пълнен за Никулден, особено ако е див шаран , какъвто се въди в яз. Цонево.Почивните дни бяхме там , но шаран не хванахме , защото ... ми щото не се хващаше Та в крайна сматка: Шаранът , ако е в чист водоем ловен и тегло до 3-3.5 кг. няма равен на себе си пържен в повечко прясно олио, като преди това се овалва в смес равни части царевично и пшеничено брашно и щипка-две сол. Правени са опити и за шаран на скара , но той беше къде 8 кила и резултатите бяха много добри, но на другия ден ме болеше главата , щото много вино изпихме... Редактирано от - керпеден_1 на 07/9/2010 г/ 09:48:00 |
| От речните риби най обичам сом. Обаче трябва да познаваш рибаря и мястото на риболов. Дънна риба, щото. |
| Всички речни риби, уловени в естествената им среда са добри. Шаранът от развъдници е прекалено тлъст. Според скромното ми мнение, най-вкусната риба в България е балканската пъстърва. |
| Аз обичам всичките риби. Ходили сме с татко по язовирите за червеноперка и таранка. Много кости, но пък какъв вкус. А пържената мренка си ми е още в спомените и мечтите. Помня, че мама не искаше ни да я чисти таз риба, ни да я пържи. Това го правех аз, а не бях на повече от 14. Сега кат одъртех знам, най хубавата риба е прясно хванатата. И още ходя на риболов, макар че това удоволствие ми остана не повече от 2-3 пъти годишно. |