Кюфтета и стари дантели
Отиди на страница:
| Първоначалната рецепта-от Делиормана-попарените вътрешности се запържват в краве масло. Включително и черният дров. Така не горчи. Прибавя се накълцан зален лук,, сухите подправки, понякога гъби-козугьобек е в сезона, иначе се нарича смръчкула или морена, прибавя се накиснатият булгур, разбърква с колкото да се смесят, пулни се в булото или плешка, мята се в синия в пеща. Заливката се прави като се отвори капака. Вече нямаме черни пещи и равотим с ел фурни. А и Балкантурист доста израти вкусовете. |
| Първоначалната рецепта-от Делиормана-попарените вътрешности се запържват в краве масло. Включително и черният дров. Така не горчи. Прибавя се накълцан зален лук,, сухите подправки, понякога гъби-козугьобек е в сезона, иначе се нарича смръчкула или морена, прибавя се накиснатият булгур, разбърква с колкото да се смесят, пулни се в булото или плешка, мята се в синия в пеща. Заливката се прави като се отвори капака. Вече нямаме черни пещи и равотим с ел фурни. А и Балкантурист доста израти вкусовете. |
| Предполагам . За съжаление вървим към унификация. А в кулинарията не се иска диплом за да оцениш разнообразието. |
| Велики четвъртък: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа и, накрая, предателството на Иуда. Малките момичета месят за първи път хляб и го носят в църквата, за благословия, а душите на мъртвите слизат при нас днес е добре да се направи поне едно обредно печиво, аз направих традиционни маслени, гръцки Великденски курабии - кулуракя печенето на курабии е психеделично занимание, бавните движения, прецизността, ароматите, държат тревогите далеч от ума ти и те изпълват с благодат мен ,де  ето ги курабийките, снимката е на Мария Митева-Христоу и рецептата ми е нейна, да живей!  |
| Отворих пак книгата на Пенка Чолчева. Козунаци 401. Сполучливи и леки козунаци. На 5 кг брашно вземаме 100–120 г мая, 30 яйца, 1¼ литър прясно мляко, 1–1¼ кг захар, 1 кг масло (може наполовина масло и олио или масло и прясна мас), 5–6 супени лъжици ракия, 5–6 праха ванилия или кората на 2–3 лимона; вместо лимонена кора може 3 г лимонена есенция от аптеката. И си спомних отново как моя мила леля свещенодействаше в кухнята на възрожденската родова къща със същите количества продукти. Всички биваха изгонени, вратата се залостваше, печката бумтеше като на Коледа, за да е топло, котката ѝ сядаше на перваза на прозореца отвън и само аз, любимата племенница, бивах настанявана на миндера до същия прозорец да вдишвам ароматите, да гледам и да се уча. Къщата отдавна е бездушен музей с всички скъпи на сърцето ми вещи, вълшебницата в бялата памучна роба отдавна е в по-добрия свят и празникът отдавна не е същият...  |
Прекрасната ми Тъща ме посрещна със " супа от търнаци" - медвенска гозба, по същество супа от агнешки крачка..., малеее.  |
И си спомних отново как моя мила леля свещенодействаше в кухнята Същото си спомних днес и аз за моята селска баба. Спомних си лицето и, движенията, като че свещенодейства. Печката бумти, а от нощвите се носи божествено ухание. Как обикаля двора и бере де що по красив треволяк има за да шари перашките. Яйцата с различна големина, защото домашните кокошки носят различни яйца. А дядо ми напалва дворната "фурна" / Не помня името и.Нещо направено от глина, като фурна с плочи от долу и една с която се затваря входът и. / където, ще се пече атнето/ярето. Отива до сладкарницата и носи две щайги с лимонада. Едната с жълта, другата с розова. След това отива и за щайга бира. През това време козунаците се пекът и се носи още по божествено ухание. Навсякъде се носи усещането за прекрасен празник. И така е във всяка къща. И сега като се замисля, комунистите забраняваха ... всичко това. Изглежда обаче хората не са знаели. Хеле пък дядо ми, който е първият АБПФК в Михайловградски окръг. ПП В подробицата/ дробинето баба ми слагаше "бабина душица", но тя нямаше нищо общо с мащерката. Беше нещо съвсем различно, което правеше дробинето върховно. Тъй като ходех с нея по поляните в горичката до нас за да и помагам при брането имам представа какво е, но от години не съм ходила на село през пролетта за да наобиколя и да я потърся тая пуста "бабина душица", която всъщност не е мащерка. ППП Сред всички тия спомени имам и едни за 22 март. Това преди промяната на църковния календар. Тогава бяха "Св. четиридесет мъченици" или както му казват по нашия край Младенци. Тогва и пролетта идваше на 22 март, та имах и имен ден. На този ден баба правеше 40-десет младенци/колаци. Още от предишната вечер замесваше тестото и го оставяше в нощвите да втасва. На другия ден се засилваше печката и започваше правенето на младенците. Нареждаше чаршафи и върху тях редеше направените на ръка колачета всяко едно различно. Символ на убитите от Ирод дечица. И аз помагах. Но някак си вместо да ми е празнично, аз през целия ден страдах за тези дечица. |
| Имали сте пещ, atlantis. А леля подреждаше козунаците в една дъъълго тясно дървено корито - не помня как се казваше, но не е нощви, щото в нощвите месеше тестото. Та това корито с козунаците се покриваше с домашно тъкано памучно платно, увиваше се в одеало и някой от мъжете в къщата го отнасяше в старата градска фурна. |
atlantis 13 Апр 2017 21:40   Бабината душица и аз я помня, и аз много я обичах. Тя наистина е различен вид мащерка от тази, която може да се купи. Вероятно бабината душица е била дива или може би лимонова мащерка. |
| Ето я и нашата маринована (слабо осолена) сьомга. Направихме едно килограмово филенце. Колко е вкусна и нежна... ммм... Нашата още не е готова и нарязана, но изглежда така  |
Вероятно бабината душица е била дива Много вероятно. Беряхме я само от полянките в дъбравите. Но доста се различава от аромата на мащерката която купувам от пазара. |
Ето я и нашата маринована (слабо осолена) сьомга. Миналата седмица посетих "Берьозката" за коремчета от сьомга. И започнах да разглеждам витрината с рибите. Между филета сьомга и филета риба тон ме впечатли една студено пушена риба. Най-вече цената - 59.90 лв. за килограм. Повъртях се, повъртях се и ... и си купих най-малкото парченце -125 гр. След което много се ядосвах за пустата си лакомия. Щом се прибрах в къщи, първата ми работа беше да опитам, защо аджеба дадох толкова пари за има няма нещо малко по-малко от кутия за цигари. Ииии такова по-вкусно нещо не съм яла през живота си. Дадох и внучката. Тя беше готова веднага да изяде цялото нещастно парченце, но успях да се наложа да изчакаме дядо и и да си го споделиме. Вечерта излезнаха шест тънички филенца, които подредих много прецизно, а Анна даже си донесе вилица. Падаха се по две филенца на човек и тя се надяваше да и отстъпим по едно. Но не позна. Дядо и, след като опита малко от първото парченце се намръщи и не даде никой да припари до неговия дял. Наистина хора казвам ви такава вкусна риба не съм яла, а много риба съм изяла. Обаче как се казваше ...?  |
| atlantis 13 Апр 2017 22:48 Възможно е да е същата, тя е доста популярна в Русия. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: MichaelL |
| Старите фурни...Две имаше сравнително близо до нас. Какво ли не са ни пекли там - от тиква до месни и постни гювечи. Спомням си, че нашите спореха - на горната фурна, чийто собственик беше татков авер, или на долната - Тоткината, както я наричаше мама. Тя и леля Тотка бяха другарували като деца, мама предпочиташе там да се носят тавите с благините. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
Старите фурни...Две имаше сравнително близо до нас. Какво ли не са ни пекли там - от тиква до месни и постни гювечи. В Русчука, близо до нашата къща, на пресечката на ул. "Баба Тонка" и "Духовно възраждане" имаше една популярна градска фурна с майстор-пекар бай Тома, македонец. Бай Тома не просто печеше, той свещенодействаше над печивата и беше изтънчен готвач. Домакините му оставяха всевъзможни заливки, яйца, «бутер», захар, сол и червен пипер, които бай Тома изполваше в подходящия момент. При бай Тома печахме баница, козунак, тиквеник, пълнен шаран, мусака, гювеч, агнешко бутче, даже, спомням си, и пълнен заек. Обикновено се плащаше след като печивото е готово, но понякога хората предплащаха услугата. Веднъж с майка ми занесохме една баница за печене, предплатихме я и когато си я взехме, видяхме, че отгоре сред корите се подава късче покафеняла хартийка, на която с химически молив пишеше: «бани.пла.» («баницата платена»  .  |