Всъщност до скоро Варна не знаеше че е във вражда с Бургас но селяндутщината не подмина и Града. Както констатирам с тъга кат потомствен Селянин, сержант. |
тъга бонжур тристес - така се поздравяваме на село като тричаме карагьози потомствен Селянин пущуните не сте ли сички пещерняци? |
тъга бонжур тристес Tristitia salve! Не ми се иска да се поздравите така с банши, тя от а ти натам. Трий се бърже. |
НН На един шоп Аз Ви помня, другарю NN, с възхищение и респект. Вие бяхте тъй млад! Тъй женен... Аз пък учех. С висок успех. (На различни неща се учех - под чина ми - мадам Саган...) Бях Ви малко, но вярно куче. А не свирнахте. Досега. Беше сякаш преди Девети! Или даже преди Христа. Онова, дето беше вето, ми е ясно като кристал. Добър вечер, другарю NN, аз Ви помня. Bon soir, joie!* Вече недотам млад? Разведен? Още все така Дон Жуан? Но защо ли, съвсем противно на очаквания процес, пак до детски размер се свивам в необятните Ви ръце? Както някога - без домашно пред училищните врати - неизказано ми е страшно и не мога да кажа - ТИ. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
67, виж кви ги надробих в смутито...дал съм изглежда грешен наклон Не си. И как би могъл...С тези прекрасни строфи и се чуствам виновен без да съм... Вбеси ме дамата,която се нахвърли като боен питбул върху горкия МайкълЛ. Разбирам да трошим клавиатурите си в главите на опонентите, когато защитаваме убеждения, или дори политическите си пристрастия, ама за едно смути ( да, думата е идиотска, езикът ни, уви, бъка от такива). На мен бързо ми минава, нали знаете. Изгребах си с лъжичката една амброзия от морков и ябълка и всичко си дойде на мястото, че е едва понеделник, не е време за ядове. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
Здравченце, ами те баталиите относно манджите да не са по-слабосилни? Помня, бях в Истанбул една година и по някаква международна шоу програма в ефир питаха коя страна е родина на кюфтето. Малей, пръв се обади някакъв грък и рече, че кюфтетата са автентично гръцки, турците само дето война не обявиха! То не бяха призиви за бойкот на програмата, то не бяха клетви люти и още по-сочни попържни по всички ефири и вестници! За какво - за едни кюфтаци! Отивам да смутя една праскова с кисело мляко и ледчета до състояние на амброзия, че скоро ще настане зимният сезон и ледът ще е само за външно ползване половин година... Що ли не вземем да си организираме туканка едно клубче: "Веселата амброзия" или "Смутена амброзия" или нещо още по-така? И ще си обменяме рецепти, щото съседката ме черпи нещо с джинджифил пресен, спанак, червено цвекло и кайсии - още не съм сигурна дали ще опитам пак. Провереното си е проверено! |
Miziika 15 Окт 2017 12:26 съвременното зъбопротезиране ми позволява да избегна тази участ и да си хрупам плодовете и зеленчуците lucky you! не всеки има твоя жизнен стандарт. за един пенсионер с 150-200лв пенсия постоянната протеза е недостъпна. а не би трябвало да е така. колко може да струва едно пълно 'озъбване' , нямам никаква идея. за импланти говорим Ее, защо така омаловажаваш грижите Му за българския пенсионер ? Вече няма пенсия 150 лв На пенсионна възраст импланти не слагат - костта на ченето отслабва и не държи. Но един хубав комплект металокерамични корони/мостове, какъвто имам аз на горната челюст, струва горе-долу колкото годишния разход на пушача за цигари. |
Драга 67 на мен за цвекло ми е някак рано. Напомня ми за зимата, а все искам да я отдалеча във времето, че варненската не е от приятните. Сигурно ще пробвам червено цвекло с ябълка и други подходящи плодове и зеленчуци. В по-спокоен момент ще изчета и рецептите, които е прикачил МайкълЛ. Миналата зима опитах да слагам в амброзията и малко пресен джинджифил един-два пъти, не ми хареса. За сега по здравословни и вкусови причини оставам в строгата класика на детските бебешки пюрета - морков с ябълка и сродни. Позволявам си да препоръчам морков на амброзия за страдащите от респираторни проблеми всякакви. Оказа се, поне при мен, че наистина чисти бронхите и намалява пристъпите на кашлица. Време е да се отправям към кухнята. Приятна вечер и хубава седмица на всички. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
Позволявам си да препоръчам морков на амброзия за страдащите от респираторни проблеми всякакви. И за всички нестрадащи. Много е вкусно, IMHO. ПП. Благодаря за пожеланията ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Minderbinder |
Миналата зима опитах да слагам в амброзията и малко пресен джинджифил един-два пъти, не ми хареса. С пресния джинджифил и дозировката му имаме приятелска история. Та татюто на фамилията решава да блесне с някаква азиатска рецепта - при условие, че дамата на сърцето му е богиня в готвенето, ама от главните! Та сготвил той някакво телешко с джинджифил и гъби и нещо му се видяло малко сапунено, ама нали бил следвал рецептата до дупка, решил, че така и трябва да е. Семейството дружно хапвало и хвалело, а той като попитал какво следващия път да промени, те кротко попитали дали все пак дозата джинджифил не може да се намали малце, зарад европейските вкусове. Я да видим, рекъл татюто, АААААААА, това били чаени лъжички, а аз съм сложил супени! Та виж там, може би и с амброзията да е станало така. Моя позната си държи в кухнята една кана с вода, в която плават лимонови резенчета, и едно тъничко парченце джинджифил - лятото с лед е връх на сладоледа. Тъничко парченце, писах ли го това? |
>>><<< Амброзия се лепна, а я и заслужавате...тъкмо щях да предложа мътеница/айрян от каквото е там, защото в айряна всичко е доведено до... айрян! Ябълков айрян?.. Май не става, все прилича на кисело мляко с ябълка на айрян...Можеше и смоти, от нещо смотано в смесителя...Амброзия си е друго нещо. |
Садисти....кулинарни | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ЗЛАТИЯ |
Садисти....кулинарни Подкрепям! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Скоро пак преглеждах един стар кулинарно-любовен сериал - Италианска кухня. Та съм още чувствителен на тема кулинария. https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3378337 | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Engels |
Главната героиня цели три серии се бори с една доста проста паста, която се оказа с доста тънкости. Ами да пусна за всеки случай рецептата. Pasta Aglio e Oio Съставки (4 порции): 1 пакет спагети (450 г.) 6 ск. чесън 1 ч.л. лют червен пипер (едро млян или трошен) 100+30 ml зехтин 1/2 вр. магданоз Сол Приготвяне и сервиране: Спагетите се слагат да врят в подходяща тенджера, така че целите да бъдат покрити с вода. Във водата се слага 1/2 - 1 с. л. сол и 2 с. л. зехтин. Сваряват се "ал денте", след което се отцеждат и изсипват в купа. Зехтинът (100 ml) се загрява в тиган за пържене, след което се добавя ситно нарязаният чесън и червеният пипер. Запържва се на умерена температура като се внимава чесънът да не започне да загаря. Когато сосът е готов се изсипва върху спагетите и се поръсва със ситно нарязан магданоз. История и произход: Римска кухня. |
Помня, бях в Истанбул една година и по някаква международна шоу програма в ефир питаха коя страна е родина на кюфтето. Малей, пръв се обади някакъв грък и рече, че кюфтетата са автентично гръцки, турците само дето война не обявиха! То не бяха призиви за бойкот на програмата, то не бяха клетви люти и още по-сочни попържни по всички ефири и вестници! За какво - за едни кюфтаци! Просто македонците не са сколасали да издълбаят в мраморна плоча майката на Александър Велики как пържи кюфтета с кайма ''Народна'' в тиган ''Делимано'', а той държи вилицата като бойно копие в очакване. |