
Ще се наложи бизнесът и гражданите да платят повече данъци за да се изкара държавата от спиралата. Т.е. ще си платим в крайна сметка проектите. Които вече казахме, че нямат пазарен смисъл. Т.е. отново сме си купили нещо, което не ни трябва. Ста Светът е удавен от имане, светът е умъртвен от глад... Всяка епоха май си има своя Рим и своя Аларих. Рим-ът го знаеме, кой ли ще е готът... |
| Виждам че нямаме спор по актуалното плачевно състояние на американските финанси. Различаваме се само по възгледите за излизане от положението. ( Ако това въобще е възможно ). Кругман - ориентираната публика приема че изходът е невъзможен . И понеже сме изпуснали достатъчно газове от пртъпканите търбуси можем спокойно да си се оплескаме като биволици. Все едно вече не сме за пред хората. ![]() |
| А иначе дългови кризи е имало още в древността и са били решавани по един единствен начин - опростяване на дълговете на длъжниците и кредиторите ДГД. Една такава е решена в древна Атина с реформите на Солон (594 г. пр. н. е.). От това не следва нищо отрицателно за икономиката, защото реално тя не се дестабилизира, а ефектите са само положителни. Сега може (и неизбежно ще стане, ако не стане по друг съзнателен начин), чрез хиперинфлация. |
| Brightman, парите са това което са, в тяхната цялост. Не може да искаш да махнеш едно качество и да останат другите. Ако не бяха богатство, какво ще им даде регулиращата роля и какво ще накара бизнеса да желае да печели пари. Декрет? Всъщност, проблема не е че са богатство, а е че освен капитал са и средство за оцеляване/личен просперитет. Това е кръгът. В един момент са капитал, в следващия са средсто за съществуване и регулацията се състои във възможността консуматора да си купи каквото пожелае - т.е, всяка покупка регулира кой бизнес да се развива. Следователно, при зададено количество пари, капитала и оцеляващите са в конфликтна позиция и едните могат да се сдобиват с пари само за сметка на другите. Но пък ако го нямаше този момент няма да има регулация. Съгласен съм с теб, че парите са добър регулатор. И точно това отговаря на поставения въпрос: какво искаме днес - консуматорът да регулира бизнеса като си купи това което може да си позволи или Обама да регулира чрез изхарчване на пари по негово усмотрение, пък след време консуматорът да плаща, с което ще бъде лишен от възможността да си купи нещо което желае - демек от регулаторската си функция. |
| Това , което си мисля относно действията на американското финансово ведомство мога да цитирам с думите на Алиса от Огледаният свят: Нямам си ни най-малка представа, какво става ... |
| С каква загриженост тримата одесити - Кругман, Греенспан и Шлифер - се отнасят към съдбата на поробения американски народ. Поради произхода си и тримата не говорят за производство, а само за пари и лихви. Все едно САЩ е една огромна лихварска къща с казино на Валлстреет. |
Ако не бяха богатство, какво ще им даде регулиращата роля и какво ще накара бизнеса да желае да печели пари. Не са богатство, а посредством ролята си в размяната за микроикономическите субекти дават достъп до богатство. Макроикономически, обаче са единствено регулатор. И част от тази регулация (най-важната) е, чрез регулиране на тяхното количество в обращение. Следователно, при зададено количество пари, капитала и оцеляващите са в конфликтна позиция и едните могат да се сдобиват с пари само за сметка на другите. Но пък ако го нямаше този момент няма да има регулация. Проблемът е, че поради неравенството в доходите водещо до спестяване, количеството пари в обращение намалява. Ако не се наливат пари (било, чрез кредитиране, било чрез държавни разходи) пазарът ще се свива. Затова и трябва да се наливат пари на пазара. Ако пък и искаме да има растеж, но не и само инфлация, то налетите пари (в тези които имат нужда да потребяват) трябва да са повече от наличните в момента и потенциални стоки и услуги, но не и повече от производствените възможности и възможността на икономиката да отреагира в 6 месечен срок. --- Значи, като наливаш пари в търсенето, то стимулираш и частните инвестиции, защото те се стремят да го задоволят. Ако разчиташ на частните инвестиции да инвестират при свиващо се търсене най-вероятно си или Симеон Дянков или Питър Шлиф . |
консуматорът да регулира бизнеса като си купи това което може да си позволи или Обама да регулира чрез изхарчване на пари по негово усмотрение, пък след време консуматорът да плаща, с което ще бъде лишен от възможността Вярно е, но защо точно Обама го е започнал? Той и е първият социалист? Айде стига , бе! Може да е първият черен социал-президент, но не и началния... |
Така е. Пари трябва да се наливат колкото е увеличението на производството + още 1-2% и това се правеше и досега. При Кругман и Обама обаче става въпрос за друг мащаб.![]() |
консуматорът да регулира бизнеса като си купи това което може да си позволи Да но нека не забравяме, че това, което може да си позволи е свързано с това, което маже да предложи в замяна, а какво може да предложи при концентрирани и огромни производствени възможности, които могат да задоволят цялото търсене ? Ами няма какво. Може да имитира услуги и виртуална икономика, ама понеже е виртуална е много крехка и зависи от моди, слухове, манипулации. |
При Кругман и Обама обаче става въпрос за друг мащаб. Ами нормално. Колкото по неравномерни са доходите в едно общество, толкова повече парична маса трябва да се налива. И ако изключим лихвите, то колко трябва да се налива в американското общество в което 1% имат доходи, колкото други 95% ? Ами много. Всяка година трябва да се удвоява паричната маса. Иначе настава срив, закриване (изнасяне) на производства, безработица. |
| Иво, не го е започнал Обама. Но този факт не е причина да му позволим да умножи по 5 и да приложи простотиите на предшественика си. Това е единствената червена нишка в политиката на Обама - наследил от Буш и друг почнал. Ми нали затова е президент - да спре вредните практики, а не да ги увеличи, понеже друг бил виновен. В това отношение Буш беше по-честен и по нормален - каквото направи си го писа на себе си и на своята политика, не се оправда примерно с наследството от Клинтън за атаките от 9/11. |
| Всъщност, освен социалното разслоение има и друг критерии за това колко пари да се наливат. Докато инфлацията не премине 5% годишно. А в САЩ в момента май има дефлация. Това означава, че налетите пари не са достатъчно или се наливат не там където биха стимулирали търсенето, а някъде (във финансови институции) където се умъртвяват и нямат ефект. - Последното е много лошо защото само задълбочава проблема, вместо да го решава. |
Така е. Пари трябва да се наливат колкото е увеличението на производството + още 1-2% и това се правеше и досега. При Кругман и Обама обаче става въпрос за друг мащаб. За 8 години двамата Буш позволиха изнасянето на основният дял от производствените мощности на САЩ. И Китай се замогна и успокои...А пък Америка изпадна в депресия, защото много хора си загубиха работата и нямайки друг избор продадоха бъдещите си доходи на "банкерите". Но това не произведе революция, защото правителството позволи на длъжниците да се освободят от тежестите срещу признание, че не са в състояние да изплащат натрупаните дъгове.От своя страна държавата въстонови загубите на кредиторите.Като си ги взе от народецът, естествено..И всичко това само и само Китай и тез около него да се успокоят. И да няма втори Атила |
| Sta, Обама прави най-доброто, което е по силите му. Проблемът на САЩ е на социалната структура и че е превзет и опоскан от едни скакалци и няма измъкване. Просто логичният край на всяка империя. |
| ivo kunchev, гледал ли си Capitalism - A Love Story на Майкъл Мур ? Натиснете тук Там той много добре изследва как се е стигнало до задлъжняването. И започва от 1981 г. с Рейгън. Смъкват се данъците на богатите и се свиват социалните разходи. Задържат се и се смъкват доходите на масовият американец, а недостигащите му пари му ги предлагат, чрез лесен кредит с растяща лихва. Вместо да му плащат достатъчна заплата му дават кредит за да може да живее. |