Отиди на страница:
| "И се питам, както може да се очаква: какво ще стане с нас, ако - след всичките ни надежди, след планините от труд и жертви, след скъпоценните ни загуби и сбъднати с борба мечти - изведнъж се окаже, че сме живели погрешния живот? Тогава?" Тогава, авторе, или ще намерим сили да кажем "Край" като Боби, или, ако сме твърде слаби и/или стари (като родителите ни), кротко ще се гътнем и ... толкова ! Дано поне най-близките ни хора кажат добра дума, когато хвърлят няколко буци пръст върху "дървения балтон", преди да ни спуснат 2 м. под земята... (помня объркването и падането на митовете от постамента им на родителите и бабите/дядовците ни след 10.11.1989 г. - много от тях си задаваха тогава същия въпрос, спомняйки си днешната дата преди 66 г., "Хаинбоаз" и "Перник/Волуяк" ... Всяко поколение си има своята "Голгота" и си носи кръста, това е съдбата !). За статията -  !Редактирано от - Mars Attack на 09/9/2010 г/ 20:21:34 |
| Завиждам му и аз... За автора - -------------------------------- Блогът на Генек |
да-а-а, много сериозно. авторът просто е надскочил себе си.  . прекалено добро е за този вестник.всъщност това са наброски на един прекрасен роман  Редактирано от - mao на 09/9/2010 г/ 23:09:45 |
| "...а ние двамата с Боби пием кафе, кафе, кафе..." - и аз така казах преди десетина години и абдикирах в кротко и бедно селце. Не край морето, а и татуировки нямам, но все пак успявам да се кефя на остатъка от живота си - доколкото това е възможно в иначе обичната ми България!!! |
| Зобро е материалчето. За автора браво Ама е много носталгично, макар и реално  Като попреминат годинките, човек се оттегля от тук оттам, докато накрая се "оттегли" и от живота ... |
| Не, аз въобще не прочетох историята като объркан живот, този Боби е най-нормалният в цялата история. |
| Философско. Добро и философско. Много се питаме дали не живеем друг, а не собствения си живот. Браво Донков. |
| "И се питам, както може да се очаква: какво ще стане с нас, ако - след всичките ни надежди, след планините от труд и жертви, след скъпоценните ни загуби и сбъднати с борба мечти - изведнъж се окаже, че сме живели погрешния живот?" Много силен въпрос. Моят отговор е: бъди добре информиран, и ако си свободен и имаш хъс[b] няма да живееш погрешния живот. Под "ако си свободен" разбирам ако никой не ти пречи да живееш живота си така, както го желаеш (диктатура на пролетариата, мнението на лелите от блока, мнението на форумците и т.н.). Под "ако имаш хъс" разбирам това, което е написано на една арка за емигрантите" Страхливците никога не започнаха, слабите умряха по пътя, само силните стигнаха". |
| Боянова, това е жизнен избор. Едни, като теб, искат да се оттеглят на спокойно място, може би малко уморени от живота, може би постигнали целите си в живота и нямат повече цели за гонене. Други, за които животът се състои не в постигането на дадена цел, а в движението към нея, в процеса - там се намира удовлетворението. Всеки сам си прави избора. Едните не могат да разберат другите, за тях щастието е различно нещо. Пожелавам ти истински да си щастлива по твоите разбирания. |
| :-) Господин Донков, господин Донков; -) С каква лекота един последен въпрос обяснява и осмисля целия разказ дотогава?-) Уча се от Вас. Както от Йовков, Радичков, Хайтов. И Ви благодаря. |
Много е готин този Боби. Нещо като събирателен образ май. И ние се опитваме като него ама ... не ни иде тъй отръки. А да си стара муцуна рядко е весело  |
Васик, приятелю, абсолютно прав си, но никой не говори за объркан живот. Ако Донков е измислил тази прекрасна история, чудесно, ако е истина, още по-хубаво. . |
)| ПРОЩАВАЙ ПАЛАВНИЦЕ С усилие и с постоянство и този свят си очерта, наред с държави във пространството държави и във възрастта. Уж бяхме млади и със време безкрайно всеки бе богат, а вече идва друго племе което си създава свят. Прощавай палавнице страннице, рой недовършени неща ужасно е, че идва граница разделяща ни с младостта. Измислици са всички клетви, че има връщане назад - след толкоз жетви, толкоз клетви не можеш все да бъдеш млад! И там не толкоз романтични пó дипломирани от нас, по-точни, по-математични застават юноши на власт. Ти влизаш в сдържана държава, приемаш устава й строг, за подвиг време не остава - до подвига остава срок! И само с формула, със позив, с находка, с хапче против рак и само гипсов или бронзов би могъл да се върнеш пак, Във безпощадните държавици бушуващи от смехове от спорове и от наздравици, от грехове и стихове. |
| Докато академикът-"поет" е много реален. Има един професор по история на философията, който цял живот разказва приказки за вещици. Мечтата му беше да напусне недоходоносния преподавателски бизнес и да се реализира в политиката. Но заложи на лош кон - иванчо костовото. След краха на политическите мечти прописа стиховце, а сетне се отдаде страстно на фотографията и дори започна да преподава частни курсове по "Философия на фотографията". Както се казва - и такива доктори има - по болестта философия на фотото. Редактирано от - ivankin на 09/9/2010 г/ 23:54:19 |
| Г-н Донков Толкова е хубаво, че не искам да коментирам. Ще цитирам Оскар Уайлд: "Most people are other people. Their thoughts are someone else's opinions, their lives a mimicry, their passions a quotation." Боби е решил да не живее в мимикрия, а да бъде себе си. Това е най-трудно постижимото нещо в краткия ни живот - да бъдем себе си. |
| Динков, прекрасно! Но аз все пак не мисля, че Боби е живял "погрешен" живот. Напротив, има късмета да живее два правилни живота. Без първия, вероятно никога не би намерил щастие и удовлетворение във втория. Когато човек е опитвал, видял, постигнал, оттеглянето нови друг вид емоции и само дообогатява духа. Защото е осъзнат избор. |