Печени пиперки във мризера, ох!
Отиди на страница:
| Просто темата не е нито сериозна, нито за здравословно хранене, драга, не се засягай. Ще те умилостивя ли, ако споделя, че моят любим есенно-зимен плодзеленчук е тиквата - варена, посипана с канела и смлени орехи, или като плънка в тиквеник - там обаче, орехите счукани на едро.  Вари го, печи го, Здравчето пак зави към сладкарското изкуство. Добре, че Господ и Майка природа са благосклонни към гените ми. До сега да бях станала 100 кила  Редактирано от - Здравка на 22/9/2010 г/ 11:40:37 |
| Нема нужда от тиква за случая, Здравке! Дай нещо по-сушено така, ама колкото се може по-изсушено. Впрочем, хрумна ми един народен лаф, може и от Самоковско да е, от дядо и баба съм го чувала - 'сушени киселици', квалификация за нещо, дето не чини за консумация. Никога не съм разбирала какво конкретно визира това, но определено е нещо бедно на съдържание и негодно за ядене. Ха, наздраве! Знаеш ли с какво си пих кафето - кофеиновото, таз заран? С пияните вишни от вишновката. Чудесна комбинация!!! |
Аз пия сутрин по един мъг нескафе с лъжичка захар / бяла, рафинирана ; ) / и дебела шайба дебелокор лимон. Страхотен аромат се получава от кората.  И друг грях имам. Закусвам. Солидничко.  |
| Здравке, как уважаваш нескафето бе? Че то има съвсем друг вкус. Освен може би ако си набарала марката, аз още не съм. Не мога да закусвам солидничко, тежко ми е цяла сутрин до обед, че и нататък. Както изисканите дами - лъжица-две йогурт и кафе, или един плод и кафе. Само дето резултатът не е като при тях, уви, сигурно съгрешавам след закуска...  |
| Не знам, дали е въпрос на уважение, или на обикновен мързел , но истината е, че обичам нескафе на закуска. През другото време не пия. Не придирям на марка. |
| Геновева, сушени киселици е равностойно на сушени сливи. С врела вода - става ушав. Ма ти си мръвкарка, та затова ти убегват витамините. . П.С. И аз съм същата. Не ми се връзвай. |
| Божее, Бени, с тез капачки - втора употреба, в истинския смисъл на думата, каква индустрия беше, във времената, когато бяха дефицит. Че доскоро, още в зората на демокрацията, това беше разменна монета, по-скъпа от солта в средновековието, за купуване на гласове, както помним. А възстановяването на капачките за повторна употреба си беше едно изкуство. Отваряха се със специални отварачки, новите, да не се повредят, после при повторната употреба след затваряне се минаваха някакси по ръба (тати беше майстор на тази операция), за да се запази вакуума. Може би още по чекмеджета, недостъпни, се търкалят тези стари капачки, така грижливо събирани от нас. Очевидно, втората употреба си е нещо вечно и солидно и никога не е за изхвърляне!!! |
| Приветствам актуалната тема! На оружие, братя и сестри! И на чушкопек! ------------------ Форумната сестра, която е прекалено интелЕгентна за печене на чушки, я моля поне да не си раздвоява и разтроява личността, понеже това е диагноза. Натиснете тук |
| Майтапа настрана, ма и аз се чувствам като Геновева. Сутрин не мож ме накара и парче торта “Гараш“ да изям. По обяд си “джуркам“ - 3 в 1. Уж божкем се заблуждавам. Ма след новините с Юксел Кадриев такава глътка ми се отваря, че направо се замислям митницата на Калотино мож ли поеме такъф камионо-поток. Не е майтап. Чак се срамувам от себе си. . Но напоследък наблягам на здравословното. Вевке и ти ли? Само “Стара планина“ ... и сланинката да е крехка ... и хрупкава. . Иначе Плебса да гмечи зарзават, дорде му изпръхнат ушите. |
| Уважаеми Райко! Без да искаш засегна вселенска тема. БАН. Българска Академия на Науките. Тия другари не са измислили един болт за комбайн, но са дали на света ... чушкопека. Интернета е пълен с техни “CV“, периодично плашат гаргите, че щели да напуснат Татковината и да работили за чуждоземски интереси ... ма не го правят. Просто никой не ги ще. И така. Тежка тема подхвана Райко. Тежка. |
| Няма страшно, Райко, печени сме, макар и не на чушкопек. Моят коментар - първият ред на историческия надпис.  |
Очевидно, втората употреба си е нещо вечно и солидно и никога не е за изхвърляне!!! Точно така. Предметът "втората употреба" гарантира : -здравина, понеже не се е счупил при първата употреба -полезност, -поли приложимост клоняща към универсалност, -Чудомир има един разказ за вестника-втора употреба/"Старият вестник"/, с който се доказва качеството "универсалност" -икономична ефективност / спестовност/ -осигурява и носталгична привързаност към съответния предмет.  |
| Зимнинката и нейното приготвяне са си царемония имаща своята специфика и философия във всяка от най-малките клетки на обществото. Спомням си, след като се сдобих с ново фамилно име и съответно нови роднини, трябваше да се посещава родата в периодите на усилното есенно приготвяне на зимнина. Направо културен шок. Едни сложни рецепти, една врътня, едно пипкане, кат че времето е безкрайно. Пък комшииката си затворила лимонада, изцедила лимони, турила захар и в шишета, зимата отваряй и пий. Ау, и ние трябва така. Не разбрах защо да не си изцедиш пресен лимон зимата, а да вариш лимонов сироп есента, но никой и не си даваше труда да ми обяснява. Традиции са това и комшийска надпревара. Но това само в началото, след това не можеха да ме хванат за таквиз занимавки. Всичко което ми трябваше за зимата се купуваше един петък от пазара, в събота и неделя мързеливите мамини рецепти със сурови зеленчуци и гореща марина. Толкоз. И освен това по-вкусно. В ред. Горното не е опит да навредя на имиджа на печената чушка. Редактирано от - Krydderi на 22/9/2010 г/ 14:05:21 |
| Форумни другарки, не знам защо се засегнахте, наистина аплодирам родното чушкопечене. В момента даже съм в подготовка за присъединяването си към всенародното дело. Което ще рече, че правя ревизия на бурканите и капачките, последвано от мъкненето на големия троен чушкопек. Няма ирония в клавиатурата ми, сал една чиста любов към народните традиции, на които се каня да се отдам от душа. |
| Да печеш пресни червени чушки - от пазара току що взети, от натурален бг селянин, да ги изчистиш от семки и обелиш, да пръжнеш малко нарязани и предварително цедени цяла нощ патладжани, да почнеш да ги редиш в малките бурканчета от лютеница - чушка, патладжан, помежду магданоз, кръгче морков, зърна черен пипер и бахар, също и скалидка обелен чесън. Да ги затвориш грижливо с капачка - първа или втора употреба, после да ги стерилизираш (за последното не съм сигурна) или долееш с олио. Е, как може да се лиши човек от тази трудова терапия? А после са толкова красиви разноцветните пластове, гледани отстрани в бурканчето (за краткото време от отварянето им до изконсумирването). И от тази естетика как можеш да се лишиш, особено ако някой друг ти ги е приготвял, а ти отстрани само услужливо си подавал солта и капачките... Райко, ако ме смяташ за форумна другарка, аз не съм засегната, а напротив, съм солидарна. Останалото, както казва Хамлет, е мълчание. Редактирано от - Геновева на 22/9/2010 г/ 14:07:28 |
| Ах как ми спомни таз трушийка с патладжана. Много рядко ми е попадала на масата обаче, само ако някой се смили да ми даде бурканче. Роднините бяха по-дашни на другите модели, таз с патладжана иска много работа, пък резултата скромен, като грамаж искам да кажа. |
Kry, ти ми напомни времето на соцдефицита на цитруси. Майката на една приятелка беше сварила сироп от портокалови кори. И майка ми направи по нейната рецепта. Имам смътен спомен за много сложна технология - май водата след първо завиране се изхвърляше. Отдавна беше  Сиропът се разреждаше с газирана вода и беше в пъти по-ароматен и приятен за пиене от готовите сиропи. А кафето беше анголско, или виетнамско. Мдам, както би казала Симпли. Абе тя, къде е? |