Сократе, защо продължаваш с магарешки инат да обвиняваш другите, че обявявали православната църква за "вредна", след като никой от пишещите тук не е и намекнал за такова нещо?

ако съществуването на някакво зло (каквото безспорно са религиите и сектите) е все още неизбежно на този етап, по-добре е това зло да бъде раздробено на много парчета, които се неутрализират едно друго, отколкото да бъде единно и всеобхватно

Дори и най-лошото предложение за действие е по-добро от тоталния пасивен негативизъм.

Църквата - тя в случая е загрижена за институционалната си тежест и просто съзира възможност да се възползва от вход за проникване в друга институция с по-развит мобилизационен и рестриктивен ресурс - образователната система. Църквата се грижи за себе си, разбираемо е. Тя се състои от живи хора. Така прави и мюфтийството, не случайно се подкрепиха за инициативата.

..Ислямът у нас напредва тихомълком..

Един ден двама мормонски мисионери дойдоха на вратата ми. Живея точно до една главна улица в Лос Анжелис и кварталът ми е... ами, естествено начало за хора, които въртят амбулантна търговия от врата на врата. Понякога идват дребнички старици от църквата на Адвентистите на седмия ден и ми показват едни анимационни картинки от рая. А понякога идват тийнейджъри, които ми обещават, че няма да се присъединят към банда и просто да започнат да ограбват хора, само ако купя някакви абонаменти за списания от тях. Затова обикновено просто не обръщам внимание, като се звънне на вратата, но онзи ден отворих. И там стояха две момчета, около деветнайсетгодишни, в бели колосани ризи с къс ръкав, и имаха малки табелки с имена, според които бяха официални представители на Църквата на Исус Христос на новите светци и казаха, че имат за мен послание от Бог. Повторих: "Послание за мен? От Бог?" А те отвърнаха: "Да." Вижте, отгледана съм в тихоокеанския северозапад, около много хора от Църквата на новите светци, работила съм с тях, дори съм излизала на срещи с тях, но никога не съм знаела доктрината, или какво казват на хората, когато са на мисия, и предполагам, че съм била някак любопитна, затова казах: "Ами, моля, влезте." Изглеждаха много доволни, защото според мен това не им се случва особено често.

Поканих ги да влязат, донесох им чаши с вода... Така, ясно. Донесох им чаши с вода. Значи, поканих ги да седнат, донесох им по чаша вода и след учтивостите те попитаха: "Вярвате ли, че Бог ви обича с цялото негово сърце?" Помислих си: "Е, разбира се, че вярвам в Бог, но знаете ли, не обичам тази дума - сърце, защото тя антроморфизира Бог, не ми харесва и думата "негово", защото това сексуализира Бог. Но не исках да водя семантични спорове с тези момчета, затова след много дълга, неудобна пауза отвърнах: "Да, да, да. Чувствам се много обичана." Те се спогледаха и се усмихнаха, все едно това беше правилният отговор. После попитаха: "Вярвате ли, че всички на тази планета сме братя и сестри?" Отвърнах:" Да, да. Да, вярвам." И бях толкова облекчена, че това е въпрос, на който мога да отговоря толкова бързо. Те казаха: "Е, тогава ще ви разкажем една история."

И ми разказаха една история за човек на име Лехи, живял в Йерусалим през 600 г. пр.н.е. Очевидно, в Йерусалим през 600 г. пр.н.е. всички били много лоши и зли. Всеки един от тях: мъж, жена, дете, бебе, зародиш. Бог дошъл при Лехи и му казал: "Качи семейството си на една лодка, и ще ви изведа оттук." И Бог наистина ги извел. Завел ги в Америка. Попитах: "Америка? От Йерусалим до Америка с лодка през 600 г.пр.н.е.?" А те отвърнаха: "Да. После ми разказаха как Лехи и неговите потомци се възпроизвеждали и възпроизвеждали, и за 600 години имало две велики раси от тах, нефитите и ламанитите и нефитите били напълно, изцяло добри... всеки един от тях... а ламанитите били изцяло лоши и зли... всеки един от тях, просто зъл до мозъка на костите си.

После, след като Исус умрял на кръста заради нашите грехове, по пътя си нагоре съм небесата минал през Америка и посетил нефитите. И им разказал, че ако всички останат изцяло, напълно добри... всеки един от тях... ще спечелят войната срещу злите ламанити. Но очевидно някой се е провалил, защото ламанитите успели да избият всички нефити. Всички освен един - човек на име Мормон, който успял да оцелее, като се криел в горите. И направил нужното цялата тази история да бъде записана на реформирани египетски йероглифи, гравирани на златни плочи, които после заровил близо до Палмира, Ню Йорк. Е, направо слушах в захлас. Попитах: "А какво се случило с ламанитите?" Те отвърнаха: "Ами, те станали нашите местни американци (индианци) тук, в САЩ". Попитах: "Значи вярвате, че местните американци произхождат от хора, които са били изцяло зли?" А те отвърнаха: "Да." После ми казаха как един човек на име Джоузеф Смит открил онези заровени златни плочи в задния си двор, открил и един магически камък там, който сложил в шапката си, после заровил лице в нея и това му позволило да преведе златните плочи от реформирания египетски на английски.

На този етап само исках да дам на тези две момчета някои съвети за тяхната презентация. Исках да кажа: "Стига де, не започвайте с тази история." Искам да кажа, дори сциентолозите знаят, че първо трябва да се започне с тест за тип личност, преди да започнат да раказват на хората за Ксену, злия междугалактически господар. А после попитаха: "Вярвате ли, че Бог ни говори чрез праведните си пророци?" А аз отвърнах: "Не, не вярвам." Защото бях някак разстроена от тази ламанитска история и налудничавата история за златни плочи, но истината беше, че всъщност не го бях премислила, затова отстъпих малко и казах: "А какво точно имате предвид под праведни? И какво имате предвид под пророци? Биха ли могли пророците да са жени?" Те отвърнаха: "Не." А аз попитах: "Защо?" А те казаха: "Ами, защото Бог е дал на жените дар, който е толкова поразителен, толкова чудесен, че единственият дар, който му останал, за да го даде на мъжете, бил дарът за пророчество." Какъв е този чудесен дар, който Бог дал на жените, зачудих се? Може би далеч по-голямата им способност за сътрудничество и приспособяване? По-голямата продължителност на живота при жените? Фактът, че жените са далеч по-малко склонни към насилие от мъжете? Но не, не беше нито един от тези дарове. Казаха: "Ами, способността й да ражда деца." Възкликнах: "О, стига де. Искам да кажа, дори ако жените се опитат да раждат по едно бебе всяка година, след като навършат 15 години, докато станат на 45, ако предположим, че не умрат от изтощение, все ще изглежда, че на някои жени би им останало известно време да чуят Божието слово. А те казаха: "Не."

Е, тогава вече не ми изглеждаха толкова свежи и симпатични, но не бяха приключили. Казаха: "Вярваме също, че ако си мормон и си в добро положение в църквата, като умреш, ще отидеш в рая и ще си със семейството си цяла вечност." А аз казах: "Леле ...това не би било особено добър стимул за мен." А те казаха: "О... е, добре, ние също вярваме, че като отидеш в рая, тялото ти се възстановява за теб в най-доброто си първоначално състояние. Например, ако си изгубил крак - ами, връщат ти го. Или, ако си ослепял, проглеждаш." Казах: "О... ами аз нямам матка, защото се разболях от рак преди няколко години. Значи ли това, че като отида в рая, ще си върна старата матка?" А те казаха: "Разбира се." А аз: "Не я искам. Доволна съм и без нея." Божичко. Ами ако си си направил операция на носа и ти е харесал? Ще те принуди ли Бог да си върнеш стария нос? Е, дадоха ми една Книга на мормоните и ми казаха да прочета тази глава и онази глава, казаха, че ще се върнат един ден да ме навестят, а аз отвърнах нещо като: "Моля, не бързайте", или може би беше просто "Моля, недейте", и те си тръгнаха.

И така, отначало усещах превъзходство над тези момчета и самодоволство от по-конвенционалната си вяра. Но после, колкото повече мислех за това, толкова повече трябваше да съм честна със себе си. Ако някой дойде до вратата ми и чуех католическа теология и догма за пръв път, и кажеха: "Вярваме, че Бог е забременил много младо момиче, без употреба на проникване, и фактът, че била девица, е маниакално важен за нас и тя родила бебе, и това бил Божият син, и той можел да превръща водата във вино, да ходи по вода и т.н." искам да кажа, бих го сметнала за еднакво абсурдно. Просто съм толкова свикнала с тази история. Затова не можех да си позволя снизхождение спрямо тези момчета. Религията, с която отраснах, е не по малко абсурдна от тяхната. Просто е по-стара и разпространена.