Отиди на страница:
| Дърто, бъди реалист! Не е верно че всички атеисти не познават религията. Някои я познават прекалено добре за да й вярват. За верующите не съм сигурен. Основното което не харесвам на вярващите: "Моята вяра е единствено вярна. Всеки който не я споделя е заблуден, морален изрод, комунист, престъпник..." и т.н. От атеист такива обобщения няма да чуеш. |
Да ме извиниш, Дъртий, но точно дълбоко религиозните са най-неграмотни по темата. Щото ти си най-компетентен по всички теми.  |
| Т. Живков, Хи хии...Шменти Капели, то цялото ти мнение е гола вода, ама с горното изтрепа рибата, бе! Я кажи на едни литератор, че му е "сух" предмета и преподаването и ще ти завре удивителната в задника! Или на някой математик, че математиката е суха и скучна наука, или на биолог за биологията! Ти...у ред ли си?! Щото, за да станеш учител, се учи педагогика, па се кара практика - да разбираш детската душа и да можеш както да я направляваш към науката, така и да я приобщиш към принципите на добрите човешки взаимоотношения и морални ценности! А ти, драги, колко попа виде сухо да припяват на погребение и колко прочувствено да плачат?! ... Мммм, Да изключително тежко и трудно е образованието педагогика, и преди и сега най-трудно се влиза в тази специалност, и най-много се чете , ама всичкото това е виц...Колкото за сухата/"интересната" материя, явно прага ти за интересност и увлекателност и доста нисък... За Поповете, то е като при лекарите, може и да срешнеш, някой който да влага душа и сърце, едните са се обрекли на Господа, другите са се клели в "Хипократовата клетва".... [/right] |
..Щото ти си най-компетентен по всички теми.. Поне се въздържам да глаголствам за неща, от които нямам хал-хабер. Не е зле и ти... |
Срам ме е  ...Възпоминания от Батак (разказ от едно дете) От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881 Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| И всичко написано дотук, връз немощната снага на първолаците?! Браво бе Фор-умници! Педагози от класа. И Магистър до Магистъра..по Военно-приложно Богословие! |
..клахме ги и ние, както те ни клаха; Детето има предвид родното село. Но, ние не ги клахме, както те ни клаха. Ако това беше истина, България днес щеше да е 99% християнска държава по подобие на 99% ислямска Турция. И само българи-християни щяха да живеят днес в БГ. ПП Грешката на нашите правителства беше, че не постъпиха като гърците навремето. Както Турция изби или прогони българите живеещи в тяхната държава така и ние трябваше да насочим турците живеещи в БГ към Турция. Редактирано от - потребител,07 на 28/9/2010 г/ 15:55:34 |
| Е кой познава религията? Ако се направи анкета в едно училище, 99% от учениците и учителите ще отговорят, че в православието няма изповед. Срамота е, че в днешно време всички знания за църквата се получават от американските филми. |
Ама да идат на църква, ауу сакън, ще вземат да ги научат на любов към ближния, Няма как да ги научат. Щот малцина са като отец Иван. Сиропиталища у нас бол. Някой да е виждал или чувал църквата ни да се е хванала да помага на децата в тях? Да ги лекува, да ги утешава, да ги възпитава, да ги храни дори, щот държавата дава колкото да не измрат от глад. Питам, щот аз не съм. Да е предложила, да речем, църквата ни помощ и подкрепа на някоя пациентска организация? Да е показала грижа за раково болните деца, примерно? Да е поела грижата за деца в неравностойно положение? Да е основала старчески дом? За болница въобще не питам. Масово частните болници се кръщават на светци и светици, но църквата там се появява само за освещаването. Да сте видели свещеници до леглата на умиращи болни в болниците? Не поканени, а сами дошли да предложат утеха. За работа сред циганите хич и не питам. Въобще някой да е чувал църквата ни да се занимава с друго, освен с ежедневните служби в храмовете и платените услуги - водосвети, сватби, кръщенета, опела и панихиди? Някаква реална дейност сред хората или поне сред хората в нужда и беда? Крайно време е нашата църква да престане да се занимава само и единствено със себе си. Опитите да влезе в светското ни училище са също такова занимание. Няма работа там, както и всички останали вероизповедания. Да отиде сама при хората, както е било в началото и. Да запрятат раса поповете и да отиват да помагат на нуждаещите се. Поне една болница да построят. Пък хората тогава сами ще намерят пътя към храма. Редактирано от - Simplified Solutions на 28/9/2010 г/ 15:19:41 |
| Това стихотворение - не по- малко известно от "Моята молитва" поставя нещата точно в отсрещният ъгъл...И ако го пуснах - то бе една провокация...Винаги съм се ядосвал, когато материалисти ( или повредени от това люде) са се докосвали до Ботйов с ръцете на човек, прекарващ всичко през устата си...Да мислиш, че Христо Ботйов е атеист е простено, но да го твърдиш пред други хора означава само, че или си дело на комунистическата пропаганда - трагично изкалечила милиони съдби...или си един от тези, които без свян и морал се опитаха да откраднат и Ботев, и Дякона, и хиляди други борци за народна свяст и да ги направят байряци на собствената си низост ПИСМО ДО ВЕНЕТА, ДИМИТЪР И ИВАНКА Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. *Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичaл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те. Х р и с т а 17 мая 1876 "Радецки" [ На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал]: Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ. 182 библиотека | Христо Ботев P.S. Де да бяха всички атеисти като този исполин на народната свяст *Болд мой Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Забележката, че неправилно съм приравнил атеизма с духовна неграмотност я приемам, моя е грешката. По-точно би било да се каже - че не е редно невярващи да обсъждат въпроси на вероучението. Щото технически погледнато аз също ще да се явявам атеист, щото не вярвам да има един старец с бяла брада да живее в облаците (както си мислех като дете за дядо ви Боже  ) |
Де да бяха всички атеисти като този исполин на народната свяст Де да бяха всички православни като Антим I и Йосиф I. Simplified Solutions  именно! |
| Отец Иван е едно светло изключение. Българската православна църква е нереформиран продукт на бившата деспотична ДС. Да се търси християнство и пример в БПС е все едно да се търсят комунистически добродетели сред капиталово мазните ръководители на БСП, пряк и горд наследник на БКП. Вероятно стотици има като отец Иван, които тихо гинат из селата, напълно изоставени от ръководителите си. |
| Разговорът тръгна от набиването на вяра в детските глави и стигна до Ботев, Батак и рязането на глави. Така става почти винаги в такива случаи. И това е една от главните причини вероучението да стои по-далече от училището в съвременния свят. |
| "Добрият учител е достатъчен Закон божи" - погрешно съждение, онагледяващо неразбирането. ЗАКОН БОЖИ е обществената норма. Тя пронизва всички отношения в обществото. Дава базисните правила. Не убивай! - базисно правило. Не кради! - също. Помагай на слабия, бъди добър (!!!!) и т.н. ТЕЗИ правила трябва да са жигосани в детското съзнание, иначе няма общество. Питам, сега кой я върши тази работа, с такава ефективност имам пред вид? В моето училищно образование НИКОЙ не ми е обяснил защо трябва да съм добър. Защо трябва да помагам (имахме някакви глупави примери с някакъв Тимур). Защо трябва да не крада? Какво ще стане? Ще ме мъчи съвестта ли (че тя е измислица), какво? А и като ти се случи "кофти" учител (или материалист комунист )и родителите ти или не ги знаят и те, или въобще ги няма, тогава? и хоп, няма да знаеш основните правила в обществото... КАквото, прочее и се наблюдава, масово, за жалост. . |
| Дърто: "... не е редно невярващи да обсъждат въпроси на вероучението." А какво да правим когато "вярващи" се натрапват със сила? Когато искат да заставят децата и внуците ни да "вярват" независимо от желанието им и на родителите им? Една (груба) аналогия - редно ли е ненаркомани да обсъждат наркоманиите? А сега да разгледаме основата на "закон божи" - десетте заповеди: 1) Да нямаш други богове освен мене (не търпя никаква конкуренция!) 2) Не си прави кумир и никакво изображение на онова що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата и под земята, не им се кланяй и не им служи (забрана на изкуството, но това не се отнася до иконите, особено чудотворните) 3) Не изговаряй напразно името на Господа (не ме безпокойте, мен и моите служители, с вашите неприятности) 4)Помни съботния ден... ден на Господа, твоя Бог (да идеш на черква че и духовниците да получат нещо) 5), 6), 7), 8), 9) се съдържат във ВСЯКА религиозна или материалистична етическа система и идваме до 10) Не пожелавай жената на ближния си...нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му, нито никакъв негов добитък - нищо което е на ближния ти Е, щом слагам жена си между добитъка не мога да не се съглася. С една дума това е моралът на който искат да учат децата ни. Редактирано от - Неверния Тома на 28/9/2010 г/ 16:12:19 |
| Онзи ден по обяд вървях по ул. „Алабин” в гр. София и пресичах бул. „Витоша”, когато ми направи впечатление, че движението е спряно – имаше катаджия, който беше застанал разкрачен и намръщен срещу автомобилите, а зад гърба му се точеше широка колона от хора, която заемаше цялата ширина на булеварда. Приличаше на митинг, но беше някак си тих и спокоен. Хората се движеха в посока площад „Света Неделя”. Забелязах, че сред тях имаше хора облечени в расо, дали бяха попове или владици не знам. Успях да се прикача към няколко пешеходеца, които се провряха през колоната, за да пресекат булеварда и си продължих по пътя. В момента в който минавах сред тях се обърнах и видях църквата „Света Неделя”, от която се чуваше непрекъснат камбанен звън. В първия момент си помислих, че камбаните си бият обичайно по обедно време, но чак тогава ми направи впечатление, че те биеха от доста време, и продължаваха да бият докато се отдалечих и спрях да ги чувам. Тогава по необясними за мен причини ме побиха тръпки, усетих странна енергия, която витаеше в района. По-късно от медиите научих, че това е било литийно шествие с искане да се учи религия в училищата, като не се задълбочих в същността на проблема – кой какво иска и кой какво не иска. От сегашната статия научавам, че Самото литийно шествие и молебенът бяха заявени под наслов "Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели - е дело на разум и воля" По този повод в главата ми се завъртяха разни мисли за смисъла на образованието, за това дали в училище децата трябва да бъдат информирани за сферата на духовното, в която дори възрастните не са наясно кое е вярно и кое е плод на въображението и фантазиите. Авторът е намерил доста точни попадения, като например че училището е институт, в който зрънце по зрънце се трупа и събира рационално знание. От тази гледна точка единствено подходящото обучение по религия в училището е нещо като сравнително религиознание Тоест безпристрастно просвещаване на питомците, че има много религии Именно тази мисъл се въртеше и в моята глава и я намерих написана в статията, но генералното послание на статията не го разбирам. Защо ли? Защото нямам представа каква идея е заложена от управляващите – под каква форма и в каква степен да се образоват децата в тази деликатна област. Преди това, обаче стои въпросът – нужно ли е това познание? Според мен – да, и по-надолу ще се обоснова защо така мисля. От изразената позиция на автора /както и на много други/ достигам до извода, че се изразява несъгласие с идея, според която едва ли не се предвижда децата да бъдат покръствани в училище по административен ред и задължително да приемат „правата вяра”, с което се нарушавала свободата им на избор. В случая не съм чул да се говори, че децата ще трябва да изберат някоя религия като свободно избираем предмет, но предполагам, че става въпрос за трупане на знание, както и г-н Ламбовски е предложил по-горе – децата да бъдат информирани за сферата на духовното, така както изучават и други предмети като математика, физика, химия, литература, история, география. Точно тук е проблема на проблема, който се пропуска или се заобикаля волно или неволно. Защо децата да не бъдат информирани и образовани за неща, които възрастните правят обикновено на по-късен етап от живота си – да изберат дали да вярват и в какво точно. А защо да не бъдат информирани? Отговора на този въпрос го намерих в мнението на форумеца Бармалей, дадено под тази статия на 28.9.2010 г. в 06:28:56 часа, поради което ще цитирам: Документи от архива на Българската комунистическа партия (БКП) Информация на завеждащ отдела "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП за състоянието и задачите на атеистичната пропаганда в страната 16 юли 1959 година ИНФОРМАЦИЯ за изпълнение решението на Политбюро на ЦК на БКП "Относно мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната" *** ...Идеологическата борба против религията се води най-успешно сега чрез лекционната пропаганда. Над 1500 пропагандисти на Партията, подготвени в централни, окръжни и околийски курсове, изнесоха хиляди публични лекции и беседи за строежа на вселената, за произхода на живота и на човека, за появата и класовата същност на религията, за реакционната същност на религиозните празници и обряди, за вредата от религиозните суеверия и предразсъдъци в условията на социалистическото строителство, за преодоляването на религията и пр.... За слабостите в борбата с Църквата Ако са верни тези редове /като ги чета отново ме побиват тръпки, обаче – хладни/ и си представям усърдието на стотици и хиляди верни труженици, които се грижат за налагане на мракобесието и са убедени до смърт, че защитават святата истина и са на нейна страна, което оправдава използването на всякакви средства и от позицията на правото на силата е без никакво значение отделната личност, нейните възгледи, разбирания за живота и правото й на личен избор дори в духовната сфера. Тези редове ми припомниха годините, когато учех в училище и действително ми беше втълпено, че религията е „класова измислица, за да бъдат подтискани онеправданите труженици”. Мислех си, че Исус Христос е бил художествена измислица – митичен герой от религиозните книги. Възрастните пък не смееха да влязат в църква, за да не ги обвинят, че страдат от „религиозни суеверия и предразсъдъци”, от което щяха да пострадат те и близките им. Сега си давам сметка, че моделът на духовното затъпяване успешно е сработил преди „10-ти ноември 1989 година” и на хората тогава дори не им е била дадена възможност да научат какво представляват различните религии, камо ли да разберат на какво учат своите последователи, след което на базата на своите познания да си направят сами своите изводи за НЕПОЗНАВАЕМОТО. Всичко беше ясно и подредено – върховната власт беше регламентирана официално в чл. 1 от Конституцията и всякакви други съмнения и подозрения, че може да има някаква друга по-висша власт бяха преодолени чрез метода на убеждението относно „вредата от религиозните суеверия и предразсъдъци в условията на социалистическото строителство”. Редактирано от - СегаЧитател на 28/9/2010 г/ 16:09:23 |
| Какво стана след „Десети”? – Площад „Славейков” в София се напълни с всякаква литература, каквато допреди това не бе възможно са не намери, защото беше апокрифна, или просто не е имало кой да я издаде поради несъответствие с официалната партийна линия. Появиха се преводи на най-различни книги от автори от целия свят. На практика „Свободата на словото” стана реалност и у нас, дори и в най-порочните си форми /евтините порно-вестници/. Появиха се толкова много и интересни книги, че беше практически невъзможно да ги изчете човек, дори и да имаше финансовата възможност да си ги закупи всичките. Човек можеше да чете и да научи за какво ли не – за астрологията, за астрономията, за извънземните, за неограничените възможности на човешкия дух, за силата на мисълта, за нумерологията, за хиромантията, за френологията, за съществуването на различни религии. На книжния пазар се появи Библията. Купих си я от любопитство, въпреки, че още не съм успял да я прочета. Купих си преведено на български издание на Корана. Купих си някаква добре подвързана книга – луксозно издание за индуска митология и религия. Намерих книги за йога, за източни бойни изкуства, за източната философия „ин-ян”, за китайския хороскоп, за вътрешната енергия „Чи” /„Ци” „Дзи”/, за възможностите на човека да контролира вътрешната си енергия, за кармата и кармичността. Изобщо вълната от информация беше огромна и човек спокойно можеше да се удави в нея, въпреки, че интернета беше млад и липсваше в търговския си вид по нашите земи. Благодарение на свободния достъп до информация, успях да науча неща, за които не бях дори и чувал или само бях предполагал, че съществуват. С научената информация имах възможността сам да преценявам доколко тя е достоверна и сам да решавам с кое твърдение бих се съгласил и кое не приемам като истина. За себе си установих, че човек откакто съществува на земята е търсил обяснение на необяснимото и свръхестественото и въпреки съвременните научни постижения и технологии – не може да даде ясен категоричен и безспорен отговор на въпроса „Има ли Бог?”. Като цяло хората по цялата планета, независимо от своята раса, религия, образование и култура, имат сходни представи за добро и зло, което прозира в различните книги и учения. Относно религиите – всяка от тях проповядва, че е „правата вяра” и определя друговерците като грешници, но само с четене човек не може да открие верния отговор. На практика хората рядко сами избират коя религия да приемат, като това най-често се определя от техните родители от една страна, от друга страна се определя от общността, в която живеят. Широко разпространена е нетърпимостта към хората с различна религия, което е в основата на много конфликти и хуманитарни катастрофи. Питам „От къде на къде и с какво право някой ще ме съди и ще каже, че аз съм заблуден грешник, а той е открил истината, която сам не може да докаже, че е такава?”. Няма официален и безспорен юридически документ на Земята, нито всепризнато научно изследване, от което да се добие безспорна информация дали има Бог, каква е неговата същност, власт, възможности и воля и какво иска Той от нас! Въпреки това съм чувал много „атеисти” да казват „А, бе аз не вярвам в Бог, но все пак има там горе нещо, затова вярвам в някаква сила”. Това е показателно, че хората имат интуиция и свобода сами да решат дали да вярват и в какво? В противен случай хората остават духовно слепи, или пък могат да бъдат приравнени на духовни биороботи, с наложено верую, без право на разсъждение и избор. Постижение на модерната цивилизация е принципа, че „всеки човек има правото да бъде информиран” и според мен ще е добре от ранна възраст човек да получи и религиозна информираност в насоката, в която религиите проповядват добродетели, както и в насоката, че „ВСЕКИ ЧОВЕК НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА СВОИТЕ ПОСТЪПКИ!”. По-добре рано, отколкото късно или никога... е човек да открие своята истина и да избере своя път на духовно развитие. Статията започва така: Не пречете на децата да дойдат при мен, беше изрекъл Иисус Христос. , като прави впечатление, че авторът се позовава на Писанието, като на нормативен източник, и в същия момент прави тълкуване, че смисъла на този текст не дава основание за задължително ограмотяване на децата.Ако си позволя да направя тълкуване на същото изречение, аз бих направил съществено различен извод: Не пречете на децата да учат и сами да решат какво ще изберат и къде ще отидат след това! Иначе и те като нас ще научат с голямо закъснение, че от доста време „Сатаната се е разпищолил на Земята” и че само Силата на Вярата може да му се противопостави и да спаси Душите ни. В заключение искам да кажа, че вече бях в зряла възраст, когато за първи път прочетох молитвата „Отче наш” и с изненада и удовлетворение открих, че всяка нейна дума е кодирана и дава обяснение и отговори на много важни въпроси /които не всеки обаче си задава/!!! Та, господин Ламбовски, моите уважения към Вас, но прочитайки заглавието и финала на статията, оставам с впечатлението, че „добрият учител” е достатъчен на първолаците да намерят пътя към „Училището”, а пътят към „Храма” да си го търсят с помощта на родителите, които за съжаление са били като всички нас „животинки за опити и трамплин за …/всякакви/ кариери”. Все пак, колкото и да бяхме заглушени и заслепени от информационната завеса, още преди „десети” чух за хората от „шестата раса”, а след „десети” прочетох и за настъпването на „Ерата на Водолея”, а в днешно време дори се убеждавам, че това не са били измислици, даже виждам и чувам, че „Възмездието” наистина се случва и нямаме време за умуване и колебание!!! „Дошло е време разделно” за кой ли път!? Забележете от 1666 година доСега Натиснете тук Ваш почитател СегаЧитател Редактирано от - СегаЧитател на 28/9/2010 г/ 16:23:23 |