Отиди на страница:
| Приемам тезата и аргументите на Ламбовски.По вероизповедание съм православен, но по отношение към религията съм по-скоро атеист. Оценявам човека не толкова по това каква религия изповядва, а по хуманизма и безкористното добро, което е готов да направи за другите хора. Така съм бил възпитаван от моите родители, така възпитах и децата си. За съжаление това днес не се цени. Господства "етиката" на печалбата, а за нея няма измислено "вероучение".Върху това си струва да спорим, а не свободноизбираемо или задължително да учим децата си на лицемерие. |
Доколкото ми е известно Вярата няма нужда от никакви доказателства... Вярата - да, Крюелия, но в тези неколко изречения не говорех за нея. Краткият ми екскурс бе посветен на различните видове невежество и религиозен фанатизъм - неща, абсолютно несъвместими с Вярата! - изповядвани от т.н. "атеисти". |
| Много ви моля уважаеми псевдо-религиозни - не пипайте където не ви е работа! И най-вече спомените от Миналото ни!  Редактирано от - OLDMAD на 28/9/2010 г/ 16:19:53 |
| Не пречете на децата да дойдат при мен, беше изрекъл Иисус Христос. Но - доколкото познавам Писанието - никъде не казва: водете ми ги на задължително избираемо. Така е защото Господ е създал хората със свободна воля сами по чест и съвест да преценяват кое е правилно и кое не.Но не ги е защитил от съблазните, а те са навсякъде.Съблазънта разделя брат от брата и син от баща си, а когато няма кой да ти посочи верния път и да ти даде напътствията в живота ти си напълно уязвим за нея.За това християнското учение трябва да стигне до всеки още в ранна възраст.Така както е в цивилизования свят където определено хората са по-добри.Не на сила , но не и с противопоставяне под каквато и да било форма.Подобни статии така написани само разколебават неукрепналите във вярата и внасят допълнителен смут в душите им.Но така се случва може би и с авторите на публикацията.И те сякаш се колебаят между светското охолство и свобода и нуждата от духовна извисенос и човечна взаимообвързаност. Решението е просто.Християнските ценности са тези които дават увереност и път на индивида да се изгради с времето в уважавана и почитана личност.А това става в училище в едно с другите предмети.Но ние нямахме този шанс за това сега ни е дваж по-трудно. Защо да го завещаваме и на децата си като уж независимо еднолично им отнемаме правото да се учат на доброта. |
| С удоволствие виждам, че коментарите надхвърлиха простичкия въпрос "Какво правим, когато една българска институция... даже защо само институция? Нещо станаха много, напоследък. Българската Православна Църква е ипостас на народа ни, колкото и т.н. "атеисти" да храчат по нея... търси съдействие от друга българска институция, за дело на ползу болгарскому роду?" По-специално, добри текстове от колегата СегаЧитател |
| Има голяма разлика , между това да бъдеш вярващ и да изглеждаш вярващ. На православната църква , може да се предложи. Да призове апашите да върнат ограбеното от детските закуски , от лекарствата и пенсиите на възрастните , от народа и България. И понеже е факт , че материалистите -капиталисти , нито имат морал нито срам , да възприеме някакъв срок и след това публично да почне да отлъчва апашите от вярата и църквата. Вън търговците /търгашите/ от храма , не го е казала баба ми? Тогава и аз атеиста , нищо чудно да повярвам , че вярата представлява нещо стойностно ? |
...колкото и т.н. "атеисти" да храчат по нея.. Правилно - не тряба се срамуваш от мераците си! И по-добре приготви сребърниците, иначе няма те въздигнат за архонт.  |
| Църквата се обръща за помощ към Училището ни, каза някой по-горе. А да се запитат всички тук войнствуващи атеисти - къде е възникнало българското училище през Възраждането ни? Основно в българската църква - прислонени малки стаички към църквите, килийни училища, давали "свяст" на народа ни, за да оцелее. Прав е според мен Сократя, че като че ли точно нашата православна религия е най-нетолерирана в някои моменти. Да, правят се освещавания на големи празници и прочие, но надава ли някой вой, когато тихомълком се регистрират секти, когато джамиите вият в 5 и половина сутринта? Атакистите протестират и са яростно плюти точно заради това. В предишната дискусия на тази тема Е6 беше публикувал програмата за обучение - някой видя ли лошо в това? И защо трябва непременно да се тръгва с предубедеността, че изучаването на религия е лошо? Форми могат да се намерят, така че да не се чувстват засегнати тези, които считат подобно обучение за посегателство над свободата им. Този тотален нихилизъм и негативизъм ще унищожи народът ни. А като дойдат чужденци или като се завърнат дългогодишните ни емигранти какво най-много ги впечатлява освен мръсотията - това, че хората не се усмихват, че обслужващият персонал е груб, че все за нещо се мрънка. От духовност имаме нужда. |
или като се завърнат дългогодишните ни емигранти какво най-много ги впечатлява освен мръсотията - това, че хората не се усмихват, че обслужващият персонал е груб, че все за нещо се мрънка. От духовност имаме нужда. тъй, тъй религиозност трябва, обслужващият персонал да е с нарисувана усмивка за пред чужденците и дългогодишните емигранти. и бегом - към килийното училище.   Редактирано от - softwind на 28/9/2010 г/ 16:43:10 |
 Като е до "грамотност и институции" , сичкото на този казус се събира в представите ни за "политическа грамотност на институциите" . Иначе , искаме или не , всяко друго иде в чиста проба , дебат по "друга" тема ...   |
| Len, Първо, българското килийно училище действително възниква в българската църква, но българското образование излиза от църквата, в момента, в който хората осъзнават, че им трябва светско образование - това се случва пак през Възраждането - повечето училища са вече общински. Никой обаче няма да възрази, ако БПЦ, следвайки действително светлите традиции на Екзархията например, се занимава с просветителска дейност за собствена сметка. Второ, форма има и в момента - СИП. Дори и атеистите не възразяват срещу нея. Нещо не мога да схвана връзката, която правиш между народопсихология, духовност и религия. Навремето и комунистите и военните и полицаите са учили като деца задължително вероучение в училищата на Царство България. Което не им е попречило след това да се избиват едни други. Редактирано от - dibo на 28/9/2010 г/ 16:48:46 |
...колкото и т.н. "атеисти" да храчат по нея.. Правилно - не тряба се срамуваш от мераците си! И по-добре приготви сребърниците, иначе няма те въздигнат за архонт. Олди, или си напреднал с разхлаждането... нема лошо, днеска е топъл ден  или се заблуждаваш досежно значението на думата "ипостас". Не искам да бъда неучтив, но дали не я бъркаш с "дискос"? Пак казвам, нема лошо, но Υ π ο σ τ α ι ζ означава “това което стои отдолу, което съставлява основата, което гарантира съществуването на нещата” |
| Само прелитам да питам тоя добър учител, който бил достатъчен, некой намери ли начин да го изкопае отнякъде? Щото при тия заплати, не вервам да се намират такива пилци тъдява. ____________________________________ НИЕ СМЕ СУВЕРЕНЪТ, а не държавата. Държавата е набор от институции, предназначени да служат на суверена. ПРАВЕТЕ РАЗЛИКА, МОЛЯ! |
Така е защото Господ е създал хората със свободна воля... ...а когато няма кой да ти посочи верния път и да ти даде напътствията в живота ти си напълно уязвим за нея... ...Така както е в цивилизования свят където определено хората са по-добри... ...Християнските ценности са тези които дават увереност и път на индивида да се изгради с времето в уважавана и почитана личност. А това става в училище в едно с другите предмети... ...Но ние нямахме този шанс за това сега ни е дваж по-трудно. Авараме, няма ли да омръзне на теб и другите като теб високомерно да заявявате, че само и единствено чрез ВАШАТА и САМО ВАШАТА вяра човек става "уважавана и почитана" личност? Нима няма и нехристияни такива? - Въобще не съм съгласен, че господ или който е да е друг е създал хората. - Верния път следва да бъде посочен от родителите. Е, ако ги няма... Ама не виждам Светата БПЦ да е на тяхно място в домовете за сираци. Никакво я няма там! Виж, в борбата за имотите и свещоливницата... - В т.нар цивилизован свят хората изобщо не са по-добри. По-дисциплинирани са, благодарение на светската власт. - Т.нар. "християнски" ценности всъщност са общочовешки. Съществували са още далеч преди да има намек за християнство. И нямат нищо общо с религията, а с осъзнатата нужда на хората да живеят в съобщество. - Да, не съм имал съмнителното удоволствие да уча вероучение. И съм много доволен от това. И не ми е никак трудно да бъда добър гражданин, родител и ако позволиш да те цитирам отново, "уважавана и почитана" личност. Държейки се максимално далеч от всякакви суеверия и религии. |
| В.Лянча, нещо бъркаш в постановките, май! Атеизмът също е Религия! Утре ше ти го обяснят, ти знаеш кой. А относно "т.нар. псевдо-религиозни" богослови с магистърска диплома, дето единственият им мерак е да се настанят на "Държавна нянка"...просто не ми се коментира. |
- Въобще не съм съгласен, че господ или който е да е друг е създал хората. Малко е да не се съгласяваш, тропни с крак. ____________________________________ НИЕ СМЕ СУВЕРЕНЪТ, а не държавата. Държавата е набор от институции, предназначени да служат на суверена. ПРАВЕТЕ РАЗЛИКА, МОЛЯ! |
Υ π ο σ τ α ι ζ означава “това което стои отдолу, което съставлява основата, което гарантира съществуването на нещата” База и надстройка, да? |
| Из книгата на Джулиан Барнс "Няма нищо страшно" Има ли значение, че премахваме религията от религиозното изкуство, че го естетизираме в елементарни цветове, структури, звуци, чийто основен смисъл е мъгляв и далечен като детски спомен? Или това е безсмислен въпрос, тъй като нямаме избор? Да се преструваме на вярващи, каквито не сме, докато слушаме Моцартовия “Реквием”, е все едно да намираме за смешни грубоватите Шекспирови шеги (макар че някои любители на театра упорито им се смеят и днес). Преди няколко години посетих Бърмингамската художествена галерия. В един остъклен ъгъл има малка, вълнуваща картина на Петрус Кристус, изобразяваща как Христос показва раните си; с изпънати палец и показалец той сочи къде е проникнало копието – и сякаш дори ни подканва да измерим раната. Короната от тръни се прелива в златисто-карамелен ореол на величие. Застанали до него, двама светци, единият с лилия, другият с меч, отдръпват зелените кадифени завеси на изненадващо скромно преддверие. Докато отстъпвах назад, след като бях разгледал картината, забелязах как към мен с пъргав тръс, издаващ пълно презрение към изкуството, се задават баща и малък син по анцузи. По-издръжлив и обут с по-добри маратонки, бащата водеше с метър-два, когато завиха зад ъгъла. Момчето се озърна към витрината и попита със силен местен акцент: - Татко, защо онзи човек се държи за гърдите? Без да забави крачка, бащата успя да се озърне през рамо и моментално отвърна: - Де да знам. Каквато и радост или истина да откриваме в не-религиозното изкуство, създадено специално за нас, колкото и пълноценно да ангажира то нашата естетическа същност, би било наистина жалко нашата реакция към онова, което го е предхождало, да се сведе до едно “Де да знам”. Но разбира се, става точно така. Табелките по стените на галерите все по-често обясняват такива събития като Благовещение или Успение Богородично – макар рядко да назовават имената на безбройните символични светци. Ако някой ме помоли да назова двамата придружители от картината на Петрус Кристус, би се наложило да разровя наръчниците по религиозна живопис. Какво ли ще е когато християнството влезе в списъка на мъртвите религии и почнат да го преподават в университетите като част от фолкорното наследство; когато богохулството стане не законно или незаконно, а просто невъзможно? |