Отиди на страница:
| Univers, Доколкото разбирам, ти се присъединяваш към схващането, че Луканов е изпълнявал някакви заръки откъм Запада да налага тука дикенсов капитализъм. (Апологетите на това схващане не обясняват от какъв зор му е било на "Запада" това, нито пък обръщат внимание на крайната незаинтересованост, която "Западът" изпитваше към България по онова време). Имаше едни хора, които разполагаха с политическа власт и си правеха едни далавери; и когато разбраха, че ще се сменя системата, схванаха, че ще им е много лесно хем да запазят властта, хем да си увеличат до много по-големи мащаби далаверите. И го направиха. Помогна им това, че народът, прекарал четири десетилетия в "живот в лъжата", привиждаше капитализма като земен рай. И че, прекарал четири десетилетия в непрозрачна тоталитарна държава, не знаеше нищо за демокрация и гражданско общество. И също, че в първото от тези десетилетия беше по един доста груб начин лишен от елита си и от неговото потенциално поколение, което би могло да извърши реформите по друг начин. |
Хе, хе...опят попали  - P.S. Бе газетата да'н е сключила с Здравната каса договор за пътека? Т, ва тук - тия дни - ми мяза на психотерапевтика...Има таквази метода - Освобождаване от посттравматичен стрес чрез поФторното му съпреживяваяне и споделяне  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Ти не си ме разбрал, Сократе. Това, което исках да ти кажа, е, че твоите клатичленци са несравнимо по-дребни от сегашните клатибухалки. А второто лице в Народът ни не е нито тъп, нито алчен, нито чуждопоклоннически настроен - колкото и да обичате да повтаряте това. Вие го отблъснахте от идеите на комунизма. ме обижда. Вярвам, че не е преднамерено. |
| Олди, щом си жив, очаквай удар Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Руританец Животът в лъжата (по Хавел) изяде главата на социализма Абе не го приемай за заяждане, ама не е Хавел. Солженицин е. Есето се казва "Жить не по лжи!" и е от 1974 г. Формулата там е доста проста - вместо дежурното оправдание, че "от мен, от един човек нищо не зависи" да се стъпи на позицията "Аз лично в лъжи няма да участвам": "…Самый доступный ключ к нашему освобождению: личное неучастие во лжи! Пусть ложь всё покрыла, всем владеет, но в самом малом упрёмся: пусть владеет не через меня!". . Трудна е реализацията на тази позиция - и тогава идват лафове от рода на "Времето беше такова". Или, както вече пуснах откъс от едно интервю на Джон Ленън, работата става чрез постепенни малки стъпки :
Пак Джон казва: Според мен, това е просто една красива илюзия - че след като си "схванал" как са станали нещата, то те няма да се повторят - а, не, повтарят се. Още повече, че често "схващането как станаха нещата" е само една илюзия по същия този път на "малки компромиси" до следващия момент, когато идва отново констатацията - "не можех да предвидя как ще се развият нещата; просто така се случи, малко по малко"...  |
| Водний, За последното се извинявам. Искам да кажа едно. Помниш ли текста на песента: Ни помен от подлост, ни жажда за слава, А порив за подвиг, море, В мислите момчешки. Всички ние сме навлизали в живота със съвършено отворени души. И ако ни е била поднесена една прекрасна идея, нямаше ли да я възприемем? Всички ние сме се възхищавали на стиховете на Пеньо Пенев. Докато не сме разбрали, че на практика той е бил враг на системата - и още по-голям враг, защото е свирел точно на нейната струна. Уфффффф... защо ли да се разправяме за неща неизвършени и невъзможни. |
| Руританец, Луканов изпълняваше преди всичко своите собствени алчни заръки , подчинени на личното му его и мания за величие. В същото време работейки срещу Живков , търсеше подкрепата и слугуваше на Москва, но самочувствието му идваше от кинтите, които връткаше зад граница под легендата на шеф на валутната комисия към ЦК. Западните служби много добре знаеха позиционирането на кинтите и активите на Луканов, защото последния играеше соло, с помощ на контролираните от него външнотърговски апаратчици/ защото беше на нож с българското разузнаване/ , държаха го в крачка и по силата на това работеше и за тях. Една от тези служби , от първата четворка в света , предупреди по свои канали Живков за заиграването на Луканов, но Живков срещна съпротивата на Москва за изритването му като представител на БГ в СИВ. По-късно зависимия Луканов нямаше избор в модела, в който той и мафийката му бяха съконсуматори при невиждана норма на рекапитализация при демонтиране на системата. |
| Берия, Сигурно идва от Солженицин, но Хавел го развива и го прави концепт в книгата си "Живот в истината" през 1986. Така или иначе, ясно е за какво иде реч. "Те си вярват, че ме лъжат, аз ги лъжа, че им вярвам". Нямаше как такава система да оцелее. Мисълта ми е, че това се получи не заради някакви лична некадърност на пропагандаторите (последното е факт, но не то е причината). Получи се заради изначални дефекти на системата, измислена в една изостанала азиатска империя. Не е зле да си припомним Маркс, пролетарската революция се извършва във високо развито капиталистическо общество. Само че вместо това стана в Русия. Поради което и не беше марксистка. |
| Univers, Съгласен с детайлите. Общата картина не е различна от това, което аз обрисувах. Има и живковска мафия, има и лукановска. Но общият интерес на олигархията е в нейното възпроизводство, дори ако се ръфат за този и онзи кокал по места. Ех, и олигархията даде свидни жертви: Луканов, Павлов, Кюлев... |
| Той и Максуел си отиде бадева , ей тъй - удави се случайно, двойното агентство се оказва опасна работа - особено когато нещата опират до прекрояване на икономически граници. |
Сетих се за "очаквай удар"...и за гъбите И си рекох: я да разкажа вица, щото в последно време форумците станаа твърде подозрителни, докачливи и мнителни  Срещат се Киркор и Гарабед...На ръкава на Киркор - жалейка...Гарабед пита: Киркоре, какво стана?...А той отвръща: Остави се, голяма трагедия...Жената яде гъби, пък те били отровни... След няколко дена пак се срещат...Гарабед и той с жалейка... Киркор го пита: Какво бе Гарабеде? Някой близък?...На което Гарабед отвръща: ЪхЪ - жената...И от какво?...Ми от удар...Е, ка от удар, бе? Млада, права, здрава жена?...Миии, не искаше да изяде гъбите.... P.S. Олди, т'ва като упътване за употреба Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| От онова време ни остана че на нас българите все някой друг ни е виновен - и най-често са големите и силните, но тогава не можехме да си го кажем. Сега като си го казваме, по-леко ли ни е? |
| С много от написаното съм съгласен, ама че сега бюрокрацията е по-малка от социалистическата - не съм. Същото и с пропагандата. Частни телевизии, частни радиа, частни вестници, частни книгоиздателства - е па за социализъм ли да пропагандират! Един стар виц от серията "Златната решетка" на специалното внимание на Сократ: -Защо вестник "Правда" струва 2 ст., а "Работническо дело -3? -Заради превода. |
| Аз пък искам да се върнат годините от 1964 насатне. Живееше се много по-добре от сега. Е, нямаше западна технология, ама имаше сливова, имаше банкети, имаше почивни станции при изгодни цени, имаше безплатно здравеопазване, нямаше хора да ровят по кошовете, не се самоубиваха хора от безизходица, за всеки имаше работа и навременно заплащане, даже лагерите за ученици бяха готено място...Нарекли си ги лагери, за да промият мозъка на младите с думата лагер, която употребена по -рано от един философ и политик " La guerre" лаконично е изразявала случващото се със заловените войници, дислоцирани в оградени места без никакви нормчални условия за живот. " "Ами нали сме във воойна, това следва от събитията" Това е бил смисълът на интервюто, дадено на чужд вестник. Станало е нарицателно за затворте, защото лагер на френски означава ВОЙНА. |
| Ах, отново темата за лъжата и компромиса - любима тема на всяка идеология-тире-религия. Както казваше незабравимият Лем - "Удивително е колко много може да каже човек върху който и да е аргумент, противоречейки същевременно на всичките си опоненти!". Руританец, България беше обезглавена, да, но няколко десетилетия по-рано. |