Отиди на страница:
| Най-важната думичка в статията е тази, която и аз постоянно повтарям - реиндустриализация. Проблемите на Америка (и България) идат на първо място от деиндустриализацията. Основна вина за това има неоконсервативната политика след 1980 г. Нужен е завой наляво, към нов Ню дийл - и това сега трябва да е нова проактивна държавна политика за индустриален растеж. Нужно е усилие, равно по мащаби на Втората световна война, за да се стигне пак до пълна заетост. Изнасянето на работните места на старата индустрия в Третия свят е обективен процес, причинен от "суперкапитализма" (вж. едноименната книга на Р. Райх, 2007). Но това нямаше да е толкова катастрофално, ако бяха възникнали нови индустрии. Но след края на студената война САЩ се оттегли от активно развитие на военните технологии и в началото на 2000-те просто нямаше нова технология, готова да смени интернета като основа на следващия бум. И следващият бум се въплъти в гипсофазер и гранитогрес, а не в хардуер и софтуер като в 90-те години. И е прав, че няма кой да смени САЩ като глобален хегемон. И затова САЩ ще си остане такъв неопределено дълго - без да доминира физически и икономически както досега, а како древния Рим, като пази морските и въздушни пътища от пирати и задава световните тенденции в комуникациите, знанието, бизнес администрацията, стила, като подържа световния език и културни кодове. И така ще е, докато се издигне друг световен хегемон, какъвто засега не се очертава. |
| Статията цитирайки книгата, между редовете, казва много неща в почти прав текст, които да този момент еднозначно са отнасяни към "конспиративните" твърдения. - Един пасаж, обаче казва повече от цялата статия : Манделбаум говори за три начина. Първо, трябва да се върнем на пътя на устойчивото икономическо развитие и реиндустриализацията, независимо от жертвите, упоритата работа и политически консенсус, които ще се изискват. Второ, трябва да определим приоритетите. Цяло столетие се радвахме на съвпадението между жизнено необходимото и желаното. ...И накрая трябва да оправим нашия финансов баланс, а и да отслабим финансите на враговете ни. Един от най-добрите начини за това е да вдигнем значително данъка върху бензина. |
| Първото подчертано с червено, в подкрепа на което е и второто говори в почти прав текст за планирано унищожение на демокрацията и установяване на диктатура на "морално-политическото единства и индустриализацията" (веднага се сещам за модела на Сталин). - Третото подчертано означава, че можем да очакваме всякакви безогледни мръсни номера от господарите на Световната банка и Международния валутен фонд, които в желание да удължат малко агонията на САЩ, като глобална империя, (а чрез това и собственият си контрол, чрез нея) ще подложат икономиката на света на силни сътресения. И Китай и независимите от МВФ и СБ държави няма да пострадат. Ще пострадат послушните васали и "съюзници". - Четвъртото говори, че вече се чувстват господари на борсовите игри с цените на петрола. Тук май нямат шанс да е вярно, защото Иран все още е независим, а догодина ще изпуснат и Ирак от контрол. Колкото и това да им бърка сценариите. |
| Gozambo, става въпрос не за данъка, а за цените на петрола. Вероятно грешка при превода. Но виждам, че си ме изпреварил в подчертаване на гвоздея в сценария.  |
Но аз знам, че уникалната и важна особеност на американската външна политика през последното столетие бе степента, с която дипломатите, а също флотът, авиацията и армията са осигурявали глобалните блага - от откритите морета до откритата търговия, от политиката на сдържане до контратероризма. ... отнемане на чуждите богатсва. |
И е прав, че няма кой да смени САЩ като глобален хегемон. Чичо Фичо, авторът им предвид, че няма кой да замени САЩ, като управляем от групичката, която в началото на ХХ век се прехвърли от Великобритания в САЩ, глобален хегемон, чрез който тази групичка да продължава да си разиграва коня. - В момента вече има глобален хегемон и това е Китай. Ама първо заученият опит за манипулация на елита там не работи, второ са жълти, а трето пишат с йероглифи.  - И това да си глобален хегемон съвсем не означава да си войнствен глупак. |
| водопроводчик, това което си го цитирал е моделът на американската империя, който за пръв път срещам да се признава извън "конспиративните" писания, филми и интервюта. За този модел е говорено много и от Ноам Чомски (който го поставя в общия контекст на това що е империя и как действа) и особено от Джон Перкинз, който го разчепква в детайли. Натиснете тук |
| 1. Да, реиндустриализацията в САЩ ще бъде свързана с известно ограничаване на "демокрацията" - предимно на свободата на инвеститорите и потребителите да е*бават майката на производителите и работниците - понякога това са и същите хора. И ще има и ограничаване свободата за забогатяваш неограничено - "компресия на доходите", която е също абсолютно необходима. Сега ножицата на доходите е по-широка от в 1929 г. Трябва да се върне някъде към равнищвто поне от времето на Р. Никсън, ако не на ген. Азйезнхауер. Компресията на доходите ще нахрани най-важните "анимал спиритс" на капитализма - доверието (оптимизма) и справедливостта. И в България, където "демокрацията" се провали, също. Боко е триумф на "демокрацията" по български - коктейл от невежи лумпенизирани маси, продажни медии и задкулисни кукловоди. Боко е триумф на селско-плебейския богомилски етос, селският цар Бърдоквата, прикриващ с мачистки стойки ужаса на лумпенизирания бълг. селяк от модерната цивилизация (Х. Александров). 2. КНР не е глобален хегемон и никога няма да бъда по следните причини: - Няма своя специфична икономическа система, приложима и в другите страни - КНР повтаря ленинския НЕП, а моделът й на развитие, движен предимно от евтината и неограничено достъпна работна сила, не е приложим в останалия свят. Китайската индустриализация е неприложима извън Китай и защото Китай вече е на път да унищожи индустрията на останалия Трети свят. Просто няма толкова работа за всички останали страни. Т.е. КНР нарушава Кантовия категоричен императив - да постъпва така, че да би желала и всички дргуи страни да постъпват като нея. - КНР не задава параматрите на световните комуникации, на знанието, стила и културните "кодове". КНР няма привлекателен начин и стил на живот, няма привлекателна и популярна в света култура, китайският език и писменост не са пригодни за световен език и за лесно ограмотяване. - КНР няма отгговорно поведение на велика сила - ето сега например детинския й бойкот на Япония с редкоземните метали. Ето и нежеланието й да работи със САЩ и Европа за нормализация курса на кит. валута. - КНР е бедна развиваща се страна с БНП на калпак някъде между това на Намибия и Молдова. Тя е изправена пред много сериозни проблеми - социални бунтове, застаряване, липса на вода и въздух - които не чертаят хич оптимистична перспектива. - КНР има примитивна тоталитарна политическа система без никакви политически свободи. Тази система може да е много подходяща за доста примитивното, все още селско и много бедно общество, каквото засега е КНР. Но не е експортируема. - КНР е още де слаба във военно отношение, за да може да гарантира свободата на съобщенията в цял свят. Тя вече е съзимерима с Европа, не не и със САЩ и Русия като военна сила. Какво обаче може да научим от КНР - но и то не е ново, правено е от всички други бързо равиващи се страни, вкл. Япония, Корея, Сингапур, Хонконг, Тайван, и разбира се, също от САЩ поне в 1933-1980 г. Проактивната роля на държавата за индустриализацията - първо експортно ориентирана, после и за вътрешно потребление. За развитието на инфраструктурата. За бързото усвояване на "челния" опит. За привличането на чужди инвестиции. За налагането на спестовността като начин на живот и стоп. управление - в Сингапур нормата на спестяванията десетилетия наред беше към 50% БВП (в САЩ доскоро беше отрицателна, сега е 1-2%). |
| Чичо Фичо, написал си цял ферман от който, без да искам да те обидя, лъха много наивност и предразсъдъци от "политическа коректност". - Както казва и Майкъл Мур - единият процент богати в САЩ нямат никакво намерение да споделят богатствата си с останалите 99 %. Така, че за намаляване на социалната диференциация там, поне без революция (която не се очертава в обозримото бъдеше там по много и комплексни причини) не се надявай. Всичко е и ще остане на ниво мимикрия, разпалване на "американската мечта" за наивници, с единствена цел продължаване на имперската агония още малко поне. - Китай има своя модел и той е възможно най универсалният - прагматизъм и липса на изявени във властта частни интереси, които да препятстват развитието. "Не е важно дали котката е черна или бяла, а дали хваща мишки". Имат и още нещо уникално и универсално - секторният подход на реформи и развитие. В началото на 90-те българска парламентарна делегация бе на посещение в Китай. Това което са казали тогава китайците на нашите е, че ако започнем реформи едновременно във всички сектори, то ще сринем цялата икономика. Както и стана. Казали са и техният подход - реформи само в един сектор при запазване стабилността на останалите. Когато реформираният сектор се стабилизира и проработи пълноценно, то тогава се пристъпва към реформа на следващият. Видно по резултатите, китайският подход е бил правилният. |
| Чичо Фичо, Какво ти е мнението за голямата и (засега) безкрайна дискусия по американските форуми за протекционизма в отношенията САЩ - КНР... За колегите които не са в течение: От едната страна са мненията, че трябва да има протекционизъм (мита, разни ограничения за разни стоки и т.н.), защото се изнасят работни места в чужбина, вдига се безработицата, обеднява средната класа и т.н. и т.н. Другата позиция обаче (против протекционизма) е по-интересна. Много хора смятат, че протекционизма ги ощетява като консуматори и облагодетелства някой по нечестен път.... Редактирано от - E6 на 26/10/2010 г/ 06:06:48 |
| Пример: Аз съм американец, работещ в просперираща компания с добър бизнес. Аз си изкарвам честно и почтено мангизите, с които искам да си купувам разни неща. И сега: Ако искам да си купя кола, аз съм изправен пред дилемата - да си купя по-евтина американска кола, която не харесвам или да си купя японската кола, която съм си харесал, но да платя повече за нея, защото държавата и е наложила допълнителна такса (заради протекционизма) т.е. аз плащам допълнително за нещо което не ползвам, а е в следствие на някаква политика - т.е. аз съм ощетен - аз плащам екстра за неразбориите в държавата. Или ако отидем още по-далече някой ме КАРА да купувам по-некачествена стока, пък била тя и родна - ерго, мойте права като потребител са нарушени. И друго след като местните стоки са протектирани - какъв е стимулът за развитие на производителите?? Значи продажбите им на най-големия пазар в света са гарантирани, без да се напъват много много, дори да произвеждат боклуци. Редактирано от - E6 на 26/10/2010 г/ 06:07:25 |
| Да, време е да се възвърне производството, икономическото его на САЩ . Така си думаме ние, живеещите в щатите. Така ни се иска...Но истината е, че е време е за промяна.Дали нова технологично - електронна революция или преминаване към един друг духовен свят? Едно е видно, Светът е жаден за промяна. А жадният неминуемо открива извора. Или пък загива... Редактирано от - ivo kunchev на 26/10/2010 г/ 06:32:52 |
| Относно китайското свръхпроизводство. То не заплашва никого от третият свят, а точно обратното - дава му достъп до развитие, което иначе би било непосилно. Докато има гладни и бедни хора по света, то не може да се говори за свръхпроизводство. |
| E6 - Ако беше американец, щеше да искаш в твоята страна да има производство. И щеше да приемеш протекционизма като необходимо зло, за да имаш работа/нищо, че си компютърен специалист и засега не си застрашен, но и на това ще му дойде времето, ако няма протекционизъм - щото никой не е луд да дава много пари за нещо, което в Индия или Китай се прави на 10 пъти по-ниска цена и ако сега качеството е проблем, след няколко години няма да е така, те за разлика от нас се учат много бързо и са научени да работят по 12 часа поне/. Същото се отнася и за всяка държава в света. Глобализацията е нещо като късото съединение в електрическата верига. За много кратко време текат процеси на преразпределение и след това веригата изгаря в най-слабата точка. А кой е по-слаб? Ти който си свикнал на висок стандарт и на 8 часов работен ден или китайците които могат да работят за много по-малко пари и по 12 часа и ще са даже щастливи?? |
| Глобализмът не се ли противопоставяше на протекционизма? Това свободното движение на стоки, услуги, капитали, идеи, хора... камунизите ли го измислиха? Това конкуренцията като двигател на прогреса отписахме ли я? Гледам си всяка сутрин часовника, Натиснете тук а той цъка ли цъка като адска машина. |
| Реиндустриализация на САЩ при техните заплати и едновременно относително запазване стандарта на живот е възможно само при максимално капсулиране в рамките на държавата, с цел избягване на външната конкуренция. Това обаче ще означава тотално оттегляне на САЩ от световните дела и разчистване на пътя на Китай, Япония, Индия, Русия, Бразлия..., сриване на световната финансова система във вреда на Америка, закриване на стотици военни бази ... Не става! Науката не познава случай пеперуда да се "капсулира" обратно в пашкула си, освен под формата на бубено семе. |
| alabala12 Аз съм канадец. Необичайно звучи, ама това е положението. Ако си следил внимателно форума, трябва да си забелязал, че аз съм върл защитник на протекционизма и яростен противник на радостното цвилене за мощта на КНР (пожелавам им на тези китаец да им плаща). Това, което се случва в момента е забогатяване на шепа мошеници на гърба на милиарди хора. Колкото по-бързо САЩ се защитят - толкова по-бързо ще се оправят.... Същото се отнася и за Европа. Лошото е, че правителствата навсякъде подгъзуват на олигарсите, но му се вижда края комай, така, че всяко зло за добро.... |