Fikata - извинявай, че съм се изложила като баден-баден, ама то тук всичко е така...разводнена мъко моя, пред-и-пост-тоталитаризъм... че и томски -оследна грижа, с палата в подножието на витоша! Боже, Господи, че и Дърева замесена в тоз форум, страхотната журналистка! дето след убийството на луканов каза със сълзи на очи ... "ОТ ДНЕС БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩАТА...!" като че с нещо се е променила, като че са спрели грабежите, започнати от лукановите търговски дружества и лукановата зима, куфарчетната /пардон, - в брой, по сметки и как ли не -кой не знае къде отидоха парите/ гениалната журналистка!!! дето си лежи на лексиката, правилният български език и красноречието - и с това печели- точно както с това печели и ББ!!! да имаш ЧЕНЕ - както казваше баба ми, защото това е рядка дарба- ченето. с това печелеше и жорж ганчев, ако някой го помни! да му имат рейтинга и вероятно вторият мандат! Господ да пази България та какво съм аз с баден-баден на тоя формат. няма да се трия |
Бате Джимо, метанът не може да предизвика екологична катастрофа! Нито в морето, нито на сушата. Представлява нетоксичен газ, безцветен, без мирис, два пъти по-лек от въздуха. Има опасност от взривяване, но при точно определено съотношение с въздуха, между 5 и 15 обемни %, което може да се постигне само в затворени помещения. От 35 години транзитираме милярди кубици с голяма изгода за нас и няма никаква причина тепърва да се плашим от метана |
Аз харесвах (в минало време, защото не съм ги чела наскоро) Съдейки по интелекта ти, вероятно си ги чела на години, на които обикновените (и по-простички нали) дечица все още са се напишквали в ританките си... Ще очакваме с трепет оценката ти в зряла възраст... |
Чиче, добивът на газхидрати в Черно море обаче е потенциално опасен. Не заради метана, а заради уникалността на самото ни море - единственото със сероводород на дълбочина под 100 м. Технологията за добиване на метан от черноморските газхидрати трябва да бъде изцяло хереметична - именно това я прави скъпа и икономически изгодна при цени на природния газ над 2000 долара - в противен случай неконтролираното газиране на хидратите може да изкара сероводорода на повърхността. Изтичането на метан от подводна газова тръба в Черно море също би довело до изхвърлянето на сероводород в атмосферата, но при такава авария ще се образува тесна фуниеобразна зона с газ между тръбата и повърхността, която е много краткотрайна и на много малка площ, за да причини нещо забележимо. |
Технологията, освен, че трябва да е херметична, трябва да може и да се премества, тъй като газ хидратите имат лошия навик да не се събират на едно място. |
Николай Хайтов беше твърде здравомислещ човек. Беше приятел на баща ми, слушал съм го какви ги реди за гората, за Родопите, за списанието му и пр. Трябва да кажа, че той имаше бая здрава политическа ориентация и капризи от типа на "газопроводите ще съсипят природата" нямаше да му минат. Щеше да застане твърдо на страната на руско-българските търговски и политически връзки. Особено днес, когато от САЩ получаваме (като нация говоря, не за отделни продажници) среден пръст и заповеди. И щеше да одобри договора с Русия. |
Fikata - нещо такова, но не съвсем не се стряскай, ние сме мислещи и много препатили хора. поздрави!!! |
Айде бе, Дмитри, що ровиш кокалите на Хайтов? Хем знаеш, че много хора го знаят и то в друга светлина. Никакви картофки и прочие, а тъмни далавери и много неприятни неща. И при тия хора, дето знаеха за какво става дума, Хайтов се влачеше. Затова по-добре да е нищо за него, намери си някоя друга изходна точка за нещата дето искаш (ама не съвсем) да кажеш. |
Караваджо, на теб искам да кажа само едно нещо, а ти го преглътни когато можеш- аз влязох в този форум преди точно десет години и то само заради двама души, които бяха фундамента тук, само за да ги ЧЕТА- всеки, дето е тук от това време, ги знае. Те са основата на форум Сега, фундамента. Доктора и Дон Микеле.- Преди седмица прочетох, че дон Микеле нещо не ти е харесал писането в После и затова Дон Микеле беше отстрелян до края на януари 2011, година... Форумът на Сега губи този невероятен ум, този гениален коментатор с уникално чувство за хумор, за да запази благодарение на правилата си - ТЕБЕ. Оттук нататък се постарай да заместиш липсата ни на корифея на Форума Дон Микеле с острота на ума си, а не с кво да е........................ предполагам, че и мен ще ме отстрелят за това ми писане |
Бени, и други не харесаха написаното от Караваджо, но си останаха на топлия плаж. Дон Микеле не отиде на студено само заради това... |
Бени, и други не харесаха написаното от Караваджо, но си останаха на топлия плаж. трети пък харесаха написаното. не може ли персоналните предпочитания кой е фундамент на форум "Сега" и кой не е фундамент на форум "Сега" да се дебатират в някоя отделна тема, а не навсякъде безразборно. Защото става не форум, а детска градина. |
Човек си трие очите, шото не верва и пак чете. Не, не е кошмар - още има лилипути да пълзят по корпуса на гиганта. Ту некой комплексиран псевдолиберален журналист, ту жалки чуждопоклонни форумни коментатори. Хайтов - личност с уникална дарба, родолюбие, характер и ведър лик - едва ли се обръща в гроба, като слуша псувните. По-скоро се смее. |
аз не писах нищо по същината на писмото на ДИ, но Мето от интернето ми напомни нещо, дето ще копна току що-защото Звън преди време напомни, че литертурната ни нивица...и тн . Нобеловата Суматоха България е една от малкото страни, които нямат Нобелов лауреат. За радост, вече не й е нужен. За последно се опитахме да се сдобием с нобелова награда през 80-те години на отминалия век. Тогава Йордан Радичков на два пъти бе предлаган за Нобеловата премия за литература. Изгледал съм всичките му пиеси. Винаги от осми ред, независимо от театралната зала. На такова разстояние остана Радичков от Нобеловата награда. Опитахме се да го доближим - аз, Кръстан (Дянков) и Тошока (Тодор Вълчев). Решихме да преведем неговата "Суматоха" и споделихме това с Петко Бочаров. - За хараламбенето - каза Кръстан на Петко - Джимо ще отговаря, а пък ние с Тошока ще преведем останалото. Бай Петко ни изгледа строго, свъси вежди и изрече: - Никога не съм одобрявал разделното хранене, разделното пиене, разделното яздене и разделното превеждане! Било що било. Не преведохме пиесата с радичковото хараламбене, отредено за мен. Нека други опитат. Ние не успяхме. Може би нямахме куража на Радичковия чичо Гаврил от "Спомени за коне". "Той много смело боравеше с всякакви думи, не помня дума да го е изплашила, колкото и непозната да е. Всички останали пред вида на непознатата и странна дума се стъписваха или минаваха на пръсти край нея, сякаш това не бе дума, а смок, усойница или пепелянка, свита коварно в тревата. Чичо Гаврил обаче хващаше храбро думата за опашката, плющеше из въздуха с нея и тъй я вместваше в речта си, че тя заставаше там и оставаше за вечни времена. Много по-късно разбрах, че тайната му се състоеше в това, че одухотворяваше всяка една дума, опитомяваше я, вземаше я под свое покровителство. Тъй и в природата се съчетават умело въодушевените и невъодушевените предмети и стават едно хармонично и одухотворено цяло." Така отмина суматохата покрай Радичковата Нобелка. Почти като финала от "Свирепо настроение" - пушката се блъсна в кладенеца, изгърмя и застреля Стокхолм, заедно с целия Нобелов комитет. Малка е българската литературна нивица, но в нея винаги ще се намери местенце да заровим словесното имане на още един даровит българин. |
Сигурно се досещате, че от това дето копирах, най-важно е последното изречение- "Малка е българската литературна нивица, но в нея винаги ще се намери местенце да заровим словесното имане на още един даровит българин." - И Хайтов, и Антон Дончев, и Шекспир.....все тва съмнение |
Под "комплексиран псевдолиберален журналист" нямам предвид г-н Иванов, ако някой така го тълкува. Някой по-горе написа за обвинение в плагиатство, затова. Редактирано от - Meto ot Interneto на 17/11/2010 г/ 21:37:46 |
Слуховете за уязвеното ми "авторско самолюбие" са силно преувеличени. Ако страдах от подобни инфантилности, нямаше да пиша в този форум, още по-малко в "После". С нещастията донмикелевски нямам нищо общо и намеците за някакво хипотетично привилигеровано положение са ми неприятни. Ако някому моите писания са доставили удоволствие, радвам се. Ако някой не е могъл да спи след прочитането им - съжалявам. Това е максимално доближаващото се до mea culpa, което мога да ви предложа. |