Отиди на страница:
Така е създаден капитализмът, така се е развивал и е процъфтявал, а откакто държавата се меси на свободния пазар, почнаха големите кризи - от Голямата депресия, та досега. Сега, няма да обясняваме какво му е лошото на laisse-fairez капитализма, вър прочети нещичко от Дикенс или Зола за справка, или просто погледни статистиките за смъртността на работническата класа в Англия към 1830, да кажем. Но и да оставим тая работа настрана и да говорим само за кредитите, пак не си прав. Спекулация с кредитите се вихри преспокойно и през ХІХ век, по тази пък тема може да прочетеш Балзак. Просто за разлика от ХІХ век, сега не само държателите на капитала, ами огромни проценти от населението са хванати в кредитния капан. Ми така де, като ти пускат по телевизията реклами, дето разни банкерки се удрят по ушите и не щат да знаят колко получаваш, като всички наоколо ти взимат кредит, за да идат на море, що пък да не вземеш и ти? |
Що свободният поток, изсипан у нас по Черноморието безбариерно, удави ползващите го. Не ги е удавил, там е работата. Превъртяха наново потока през офшорките и го насочиха другаде: към планинските курорти, към ветрогенераторите... Като се изчерпят и тия полета, ще минат отново през Каймановите острови и ще инвестират в някой друг балон в Мексико или в Бангладеш. Иновациите нямат нищо общо, това си е основен принцип на системата: постоянният ръст на капитала е възможен само ако се премахнат бариерите пред потока му. Затова неолибералите се стремят да премахнат всякакви държавни регулации, но Манрико отбелязва творчески принос, като обвинява именно тези регулации за кризите. То е като да обвиниш лекаря за това, че ти си болен от грип, защото си нямало да се разболееш, ако той не ти се месел. |
| За ирландския модел требва да се изкаже г-жа О'Вил, Маринчо не е достатъчен. Дотогава мълчанието е злато. |
Руританец: вър прочети нещичко от Дикенс или Зола... Балзак. Баце, ти или си непоправим оптимист или... с ума сашел?  |
| Що бе, Рогати, Манрико твърди, че обичал да чете... На мен той ми е интересен като персонаж. Да беше капиталист, нещо банкер, борсов спекулант или поне индустриалец - тогава разбирам да брани така всеотдайно свободния пазар и неолибералната икономика (макар е от нея и индустриалците пропищяха, главно спекулантите й се кефят). Ама той не е капиталист, той си е също прост бачкатор, ако и относително добре платен за българските стандарти, та ми е много чудно това фалшиво класово съзнание откъде се е взело у него  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
| Обърнете внимание на какво се е крепял ирландският растеж. Освен на образованието, на много и крупни чужди инвестиции и на огромно кредитиране на хора били или внезапно станали неплатежоспособни. - Ха сега навържете последните две. А те са пряко свързани. В два аспекта - изнасянето на печалбите и компенсиране на вътрешното търсене с кредитиране. Добавете към това и мобилността на транснационалните капитали и вижте какво не трябва да се прави за да е стабилна икономиката. - Националната икономика трябва да разчита за своето развитие на вътрешни инвестиции, а външните да се само добавъчни и с такъв дял, че дори изведнъж да се изтеглят всички, да не могат да предизвикат сътресение. - Доходите трябва да остават в страната, да са достатъчно високи, преразпределението достатъчно ефективно за да поддържа баланса на размяната, а фирмите да могат да имат достатъчно некредитен ресурс за развитие. За да не са заложници на банките и финансовите спекуланти. Редактирано от - Brightman на 18/11/2010 г/ 04:38:27 |
Ми ще дават кредит като в доброто старо време - след като проверят можеш ли да си го изплащаш и поемат само разумен риск. Потребителски кредит се дава именно защото не можеш да си покриеш потреблението. А не можеш да го покриеш, защото заплатите са относително ниски, (като дял в продукта). Затова да се дават кредити на неплатежоспособни е не само практика, но и съвсем целенасочена политика. Иначе или трябва да им вдигнат заплатите и да паднат печалбите, или да свият производството и пак да им паднат печалбите, щото няма кой да купува. - Когато една икономика се крепи на чужди инвестиции, печалбите се изнасят, а инвеститорите не се облагат с данъци, тогава се разчита на данъците от вътрешното потребление. И като се върнем в началото на кръга, то пак опираме до кредитиране, още кредитиране за покриване на старите кредити, още...още... още...и в един момент казва ....бббббамммм. |
| Манрико, Не знам за Ирландия, но в Америка FDIC беше създаден именно за да се избегнат нови bank runs като родените от свободния пазар в 1929 г., които бяха съпроводени с разоряване на стотици хиляди бели домакинства, скачане на хора от високите етажи, бидонвили от бездомни бели край градовете и десетки хиляди бели скитници (хобос) по спирачните будки на влаковете. Мнението на повечето съвременни икономисти (а не на политически невежите компютърджии) е, че кризата се дължи най-вече на липсата на регулация на новите финансови институции, които не са банки (респ. не бяха регулирани като банки), но изпълняват функции на банки - например хедж фондовете. След 2000 г. тяхната тежест много нарасна, а регулация за тях не се прие, напротив, премахнаха се и някои от съществуващите регулационни маханизми. |
Потребителски кредит се дава именно защото не можеш да си покриеш потреблението. А не можеш да го покриеш, защото заплатите са относително ниски, (като дял в продукта). Затова да се дават кредити на неплатежоспособни е не само практика, но и съвсем целенасочена политика. Иначе или трябва да им вдигнат заплатите и да паднат печалбите, или да свият производството и пак да им паднат печалбите, щото няма кой да купува. Поздравления, Брайти, и аз за това говоря, но ти си го обяснил доста по-ясно  Колкото до рисковете на икономиката, зависима от чуждите инвестиции, принципно си прав. Кризата тръгна от Америка, но удари особено силно страни като Ирландия и Исландия, които първо са пряко зависими от американските инвестиции и второ, банките им, подобно на американските, обичаха да играят с рискови хедж фондове. Само че тогава възниква въпросът откъде да се вземат вътрешните инвестиции. Ако говорим за Германия - ясно откъде. Ако говорим за Ирландия (или България, for that matter) - хич не е ясно. Ирландският протекционизъм доказано се проваля. Българският опит за създаване на "национално отговорен капитал" също го видяхме докъде доведе, в случая моделът на Чехия и Унгария е за предпочитане. В европейски план мога да посоча една страна, която много успешно увеличи богатството си, съвсем без да раздържавява всичко, без да либерализира до глупост икономиката си и без да разпродава компаниите си на чужди инвеститори, които да извличат печалбите извън страната. Това е Словения. Само че Словения, да му се не види, е малка страна с високо образовано население и най-вече съсредоточила от югославско време чиста високотехнологична индустрия, вече интегрирана в световната търговия като самостоятелен играч. Така че пак разполагаше с много добра стартова позиция. |
Само че тогава възниква въпросът откъде да се вземат вътрешните инвестиции. Руританец, създаден ни е навик да възприемаме инвестициите, като едни пари, които идват от някъде и се превръщат в заводи, молове, хотели. И дори не се замисляме, че заводите, моловете и хотелите не ги строят парите, а местните жители и обикновено с местни ресурси. Какво правят парите - пренасят информацията. Командите. Правят ги действени. Обезпечават организацията на идеите на инвеститора. - В този смисъл вътрешните инвестиции могат да дойдат от свободният интелектуален и работен потенциал на страната. Когато се знае, какво ще се прави, как ще се прави, от къде ще се вземат суровините и т.н., то няма никакъв проблем да се създадат и съответните парични знаци. Още повече, че когато се създават за направата на конкретни материални обекти, те не остават без покритие, защото го създават. - Нужно е и организация, мобилизация и развитие на научният потенциал (инвестиции в приложна наука). Просто трябва да има ясна стратегия за сравнителните предимства, които България ще развива, от там какво ще се строи (в какво ще се инвестира) и да бъдат подсигурени тези инвестиции и с разработката на композитни материали съобразно местните суровини, със съответните сигурни технологии и т.н. и т.н.. |
| И моето мнение - сравнителните предимства, които България следва да развива са наукоемки, технологични, екологични производства, базирани на собствени суровини и технологии. - Можем да се ориентираме към нишата на модела на живот на 21 век - автономното съществуване в мрежа. Това предполага, както развитие например на електромобили със слънчеви батерии на покрива за зареждани и докато са паркирани, така и евтини, сглобяеми домове, с покриви от фотоволтаици, сонда за собствен добив на вода и т.н. и т.н. много неща, ако си развихрим фантазията. А мисля, че можем. - И предимството ни е, че вече унищожихме промишлеността и повече няма какво да губим при преминаване към принципно нови идеи и технологии. Можем да почнем почти на чисто. |
| А, бе - понеже виждам, че има бая разбирачи - та да попитам: Кога фалира една банка...държава...лихварин? И като ми отговорите на тоя въпрос, смятайте, че сте отговорили и на гърците, ирландците, португалците, испанците...и след има няма три години и на латвийци, естонци и всех остальным P.S. Ако ти е дал пари някой на заем, и ти вместо да ги увеличиш, си ги изял - к'во прай'ш на датата на падежа? Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Кога фалира една банка...държава...лихварин? Ако съдим по сегашната ситуация - тогава, когато не успее да си уреди бейлаут от държавата. Щеше да е интересно, ако федералните власти в УСА бяха оставили още няколко банки да фалират, вместо да ги спасяват с парите на данъкоплатците. Ама все пак лобито на Уолстрийт е доста силно във федералното управление. |
| Айде и с тоя рев за кредита. Ще не ревете и за автомобилите, като стават толкоз катастрофи? Ние у нас например пазаруваме почти само с кредитни карти - имаме наличен кредит може би 150 хил., може и 200 хил. - не знам точно, макар да имаме общо само 3-4 карти, а не 15, както май е средното. Никога не броим дните до заплата, никога не сме вземали заем от приятели, никога не сме се лишавали от нещо важно, което ни трябва сега (стига да е разумно, вкл. лятна ваканция в България и малко из Европата). Но въпреки туй нямаме дългове, имаме спестявания и скромни инвестиции в най-ценното - образованието на децата - вече девета година са ни в платени училища, още две остават живот и здраве. Работата е да си разумен и да "приоритизираш" - например ние живеем под наем в малък апартамент, нямаме кола вече осем години (наемам кола, като ми трябва), но купуваме качествена храна, ходим често по културни развлечения и ресторанти, всеки си има работно място, хубав компютър. Има си прости правила - примерно ипотеката ти да е до три пъти очаквания ти брутен годишен доход, цената на жилището да е еди-колко си месечни наема, които могат да му се вземат реално на сегашния пазар. Има и нещо като вкус на порядъчния човек, който не приема изгъзици. Работата в САЩ беше така - реалните доходи на средната класа намаляваха относително от 1980 г. насам, а след 2000 г. - и абсолютно. Увеличението на производителността след 2000 г. доведе до реално намаляване доходите на 98% от населението. В 1960 г. по времето на Фред Флинтстоун само мъжете работеха и издържаха семейството. В 1990 г. жените вече масово работеха. В 1990-те се увеличиха и работните часове, в 2000-те - и броя на хората, които работят повече от една работа. След 2003 г. влязоха в употреба и къщите - в ролята на спестовни касички, хората почнаха да рефинансират и си харчат "екуитито" за текущи нужди, и дългът по кредитни карти хвръкна в облаците. Причината - поскъпването на здравеопазването и висшето образование извън всякакви граници плюс изтичането на милиони добре платени работни места в Китай и регресивните данъци на Буш. Хората не можеха да си поддържат привичния стандарт (който е прекалено разточителен), без да задлъжняват до уши. Нормата на спестяванията в САЩ стана отрицателна към 2000 г. - а в 1960 г. е била над 10%, а в Сингапур от десетилетия била над 50%. За капак дойде дерегулацията при Буш - Грийнспан - и нерегулирането на новите финансови инструменти, които не са банки, но реално вършат работа на банки. Рredatory lending на банките не се дължеше на държавните гаранции на влоговете - FDIC, а на препродаването и преопаковането на дълга в сложни, разтварящи и скриващи риска форми, и прехвърлянето му през много ръце. Голяма беше ролята и на дясната идеология - хвалебствията за американската мечта, предимствата на собственото жилище, колко е патриотично да си собственик, спонсорирането на собствениците на жилища за сметка на наемателите. Чуждите инвестиции (както и вътрешните) са изключитено важни. Работата е в какво се инвестира. България и САЩ имат нужда от инвестиции в инфраструктура и реиндустриализация, в т.ч. развитие на науката и образованието. |
И дори не се замисляме, че заводите, моловете и хотелите не ги строят парите, а местните жители и обикновено с местни ресурси. Брайтмане, в социалистическото общество може и да е така. В капиталистическото не е. Заводи, молове и хотели се строят, за да има къде да се влее натрупаният излишък от капитал и да се превърне после в още по-голям излишък от капитал (който след това ще търси нов излаз, може би някъде другаде по земното кълбо). Понякога е от значение дали капиталът е с външен или с вътрешен източник, но понякога не е. Например икономическият смисъл и трудовите условия са приблизително еднакви в една текстилна фабрика в Бангладеш, направена с английски капитали, и в една текстилна фабрика във вътрешността на Китай, направена с китайски капитали. Така че дори в едни по-розови условия, в които България е изработила национална стратегия какви производства ще развива, и разполага с човешкия ресурс за тази цел, пак трябва отнякъде да се намери основанието за капитала да дойде и да се включи в това начинание. В привличането на капитал България се е съсредоточила в две тактики: поддържането на ниски корпоративни данъци и поддържането на евтина работна ръка. Което на практика означава, че дори капиталовият поток да се включи в това начинание, файдата за местното общество няма да е особено голяма. Ако пък бъдат вдигнати рязко данъците и заплатите, капиталът просто няма да дойде. Тя тази система не е измислена, за да печели всеки. |
| Фичо, какво да ти кажа, съвсем не си мечтания от американските компании консуматор Това, че ти си се изхитрил да харчиш внимателно, далеч не означава, че живеенето на кредит не е порочна система, която в един момент неминуемо води до криза. Да, в настоящия случай положението е силно влошено от алчността на банките, които масово инвестираха в спекулативно надути балони от рискови ценни книжа и на практика играеха хазарт с парите на хората. (Като, впрочем, пренасочването на паричните потоци от реалното производство към борсовите спекулации допринесе за деиндустриализацията на цели райони в САЩ и затова сега се чудят за какво да се хванат, та да се издърпат за косите от блатото). Но това е само допълнителен фактор за тежестта на кризата, не е нейната първопричина. Първопричината е, че се харчат в големи количества едни пари, които всъщност ги няма. |
| Руританец, явно не си ме разбрал. Говорех за друго - за обективната роля на парите при инвестициите. Те не са нищо повече от заповеди. Заповед към работника да строи. Заповед към собственика на другият завод да ти даде (произведе) примерно тухли и цимент и т.н. тези заповеди се пренасят и въртят. - Вътре в страната можеш да си издаваш собствени заповеди, стига да знаеш какво да заповядаш. Заповеди (пари) от вън ти трябват само за вноса. - Разликата между капитализма и тоталитарният социализъм, който имахме не е в заповедите, а в това кой ги издава. Даже в началните години на тоталетарният социализъм заповедите не са били издавани, чрез пари, а съвсем буквално. - Тук обаче, говоря за заповеди не в буквалният смисъл, а като функция на парите на преносител на заповеди (желания, търсене). |
| Брайтмане, Пренебрегваш значението на паричните потоци, препрочети оня брадатия  Но добре, допускам, че е възможно да се построи, примерно, качествен завод за слънчеви колектори с изцяло вътрешно (държавно) финансиране, евентуално заем, средства от еврофондове и т.н. А после какво правим? Произвеждаме си колекторите, продаваме ги и разчитаме, че на никой по-могъщ чуждестранен конкурент няма да му хрумне да ни задуши производството? |