Отиди на страница:
| Интересен въпрос да, Може работеща икономика да "не се създава само от държавата" В кои точно държави е създадена работеща икономика без намесата на държавата? |
| Много пъти в този форум съм давал мнение за нуждата от протекционизъм. последните действия на американската администрация и на Федералния резерв показват, че съм прав. Китай от времето на Дън Сяопин въвежда протекционистични мерки, манипулирайки валутата си и държейки я постоянно между 20 и 40 процента по-ниско, като по този начин стимулира износа и задължа нарастването на вътрешното потребление, с което пък прави Китай привлекателен за инвестиции за големите капиталисти. Винаги е така, който играе честно губи срещу който играе нечестно. Сега вече, срам не срам и Федералния резерв разбра, че без съответните и адекватни протекционистични мярки, западните икономики нямат шансове срещу Китай. В момента това, което наблюдаваме, е провал на наивната теория за свободния пазар. Аз забелязвам и нещо друго. САЩ няма да се спрат с валутна война. Те биха могли да процедират с Китай и чрез СТО, но мисля, че целта им е да провокират и други протекционистични мерки от Китай и други страни и с това да си развържат ръцете за действия. Предлагам на симпатизантите на китайската политика да обмислят следното! Западните икономики трябва да се конкурират с Китай, където хората могат да бъдат заставени да работят като волове за една купа ориз. Това логично означава, че за да сме по-конкурентни, то ние трябва да се научим да работим като волове за половин купа ориз. Добре, а какви са смисълът и целта на икономиката? Да превърне хората в работен добитък ли?Очевидно е, че ние не можем да приемаме подобни състезания и съответно трябва да се задължи Китай да спре да манипулира валутата си и да вдигне бариерите пред растежа на вътрешното потребление, да спре да подтиска профсъюзната дейност и да даде възможност за свободно нарастване на заплатите. Както и да приеме западните стандарти за екология, за охрана на труда, социални дейности и прочие, които неминуемо ще оскъпят продукцията им, но тогава няма да се конкурираме в посока превръщане на хората в животни. А ако Китай не иска да възприеме това, както и не иска, то тогава остава протекционизмът. Решението на Федералния резерв за мен е първата сериозна крачка на тази администрация и на финансовия елит и аз я приветствам. По пътя на протекционизма и търговските войни ще загубят Китайската комунистическа партия и големите китайски и западни капиталисти, но ще спечелят народите и на двете страни. Китайският икономически модел е в услуга единствено на много богатите капиталисти и в заробване на народа, докато в Индия, в Бразилия и други развиващи се държави, растежът е свързан с нарастване на доходите и потреблението на широките маси от народа. |
Така капитала за кредита от овеществен труд (по Маркс) Пенке, грешиш. Капиталът по Маркс е "самодвижеща се", "самонарастваща" стойност от всякакъв вид, която има паричен израз /може да се реализира срещу пари/. Виж "Капиталът", том I, глава IV "Превръщане на парите в капитал". Всъщност, това си е положение на класическата политическа икономия. Спомни си го и ще видиш защо са грешни и разсъжденията в конкретното ти мнение. Жокер - разликата между "самонарастваща" и "потребителна" стойност  |
| Кайле, Това е поради дясната политика от Рейгън насам, с регресивни данъци, изпомпването на средната класа и напомпването на най-богатите. Увеличената производителност обогатява непропорционално само богатите. |
| Гозамбо, US едностранно се оттегли 1971 от следвоенните договорености за златото.Ако е имало преговори с партньори, а не ултиматум-може и да си прав.Ако знаеш, сподели? .........За ТВ шоу това може и да мине "Сега вече, срам не срам и Федералния резерв разбра, че без съответните и адекватни протекционистични мярки, западните икономики нямат шансове срещу Китай. В момента това, което наблюдаваме, е провал на наивната теория за свободния пазар."  |
Я глей ти И сега като у нас се увеличи производителността некой ден след стотина-двеста години, от това следва, че още повече ще обеднеем? Или що заплатите са ни ниски, абе вие що сте без шапка бе! |
| Много естествено, че Китай ще стимулира това, което му е изгодно. В САЩ да не би да не се стимулира селското стопанство? Или производството на стомана? |
| Гозамбо, късно е либе за китка. Виж какво казва линкчето, дето съм дал по-горе. Само за първото тримесечие на 2010, китайците са изнесли 36.3 милиарда долара... при 24 млрд. чужди инвестиции в Китай, т.е. още през тази година стават нетен износител, официално. Подчертавам официално, защото и досега 80% от ПЧИ в Китай са от Хонг-Конг... и са създали 13 000 нефинансови предприятия в 170 страни. Плюс кардинално преструктуриране на валутните им резерви и активите в чужди банки. Всичко това - за броени месеци, докато в Щатите още се чудите катастрофална ли е неолибералната чума или да |
| Ирландия имаше САЩ с 35 млн ирландо-американци (католици), България обаче има Русия с нейните исторически симпатии и сегашни интереси за енергиен и технически пробив към ЕС. |
| Китай е също наш голям потенциален инвеститор за внос в ЕС, поради соц симпатиите и наличието на китайски ръководители, завършили у нас едно време и говорещи български. Такъв беше посланика им в София по мое време. За съжаление първата голяма китайска индустриална инвестиция у нас, в инд. зона "Варна запад", беше затрита безмозъчно от герберята. |
| Тим, в 21 век сме. Трендът е друг. Т.нар. от теб "консумативно общество" се преустройва. Ако не го направи ще отиде на боклука на историята. Мисля, че България е в изгодна позиция, прескача един етап, преди да стане "консумативна" ще трябва да премине в "постконсумативния" си етап. Започва се от дребни неща - чувството и убеждението, че не може да си позволиш огромна къща в гората, която гълта електричество като хала, чиито месечен заем към банката надхвърля средната заплата на щата в който живееш и която при всеки дъжд се пълни в мазето с вода (а това означава почистване в размер на $1000). Че не трябва да си позволяваш да тъпчеш хладилника с 20 пържоли от Коско (така са пакетирани), 30 наденици, 5 килограмов бут шунка, 2 кг парче сирене, 20 ябълки в един пакет, 48 бутилки кола/вода/.сок в кашон и т.н. Подобно количество, макар да излиза по-евтино на паунд, увеличава двойно консумацията в семейството (и килограмите му, ерго веднага пораждат и здравни проблеми), да не говорим, че портфейла ти олеква. Каква е истината - хората, които като нас пазаруват в по-скъпи, но по качествени магазини, харчат месечно толкова или дори по-малко от онези които пълнят до горе багажника на SUV-то си с "евтини" стоки на едро. Плюс такива като нас ползват здравната си застраховка няколко пъти по-рядко, от онези с пълните хладилници. Разбирам, че това е неприятно за лекарите, фарма компаниите и здравните институции, нооо.. време е 17%-то харчене на брутния обществен продукт за здравеопазване в САЩ да падне до здравословните 10-12% . Такива като нас си купуват един чифт хубави чорапи, а не 3-5 чифта кофти за същата цена. С подобно поведение такива като нас поставят на място нещата в света - консумацията на евтини и некачествени китайски стоки се намалява, поради което Китай няма да замърсява така страната си (там отношение човек - природа е извън границите на мислимото) и ще има време да помисли как да се преустрои за един по-свит пазар на потребление и т.н., и т.н. Подобен тренд на поведение е засега само градски, не е навлязъл дълбоко в съзнанието на едноетажна Америка, но няма как да не се навлезе скоро, защото САЩ тепърва ще бъдат разтърсени от милиони банкрутирали собственици на къщи, неспособни не само да плащат заемите си към банките, но и да покриват елементарните си сметки за ток, вода и т.н. на къщите, които притежават. Те трябва да се примирят, че живеенето в градове е далеч по-евтино и качествено пред продължаването на агонията в къщите, които са ги заробили преди 10-15 години. Следя с интерес какво ще успеят да направят групата ентусиасти архитекти, културолози, политици и т.н.в Детройт, където градът се свил двойно от към жители и има цели квартали с изоставени къщи и рушащи се пътища, градини. Ако ентусиастите успеят в Детройт това ще е положителен пример как може да се реши проблема на милионите хора, които ще се лишат от някогашните си къщи и ще трябва да се преустройват психически, физияески и професионално да живеят по-икономично, в по-гъсто населени места и в нова социална среда. BTW, в момента проблемът на Америка е да накара хората и фирмите да започнат отново да харчат. Пари има, желание за тяхната употреба няма. Никой, който наистина има пари, не иска да купува в очакване на нещо още по-лошо. Пазарът на имоти, например, е замрял защото дори онези, които имат средства и нужда от тях изчакват нещата да стигнат до дъното. Никой не иска да купи нещо, чиито цена след година ще бъде двойно по-малка. Ерго, проблемът на Америка двоен: 1. от една страна е в доверието, стабилността и спокойствието на гражданите относно тукашната икономическа ситуация и 2. от друга страна, проблемът на милионите, които са харчили и купували неща, които не са им по джоба и възможностите. Две неща ще подобрят значително положението на "изчакване" тип "а какво ще стане": 1. Реализирането на здравната реформа в САЩ, която ще ограничи безразборното харчене на милиарди за безмислени медицински услуги и ще смали натиска от 17% здравно харчене до 10-12%. 2. Подбряване ситуация във финансирането на образованието тук: $25-30000 на година за частно училище (начално, основно, гимназиално) е забранителна цена. $50 000 за хубав частен университет е зарабоваща цена дори, ако детето получи $25 000 вив вид на стипендия. Безумните пари, които се дават за медицинско училище (в което се влиза след като детето ви вече е прекарало 4 години в университет и има вече университетска степен) в Америка формира и безумните в последстие цени на здравните услуги. Ако едио семейство (със средни доходи, над $80 000) реши да плаща едновременно в САЩ хубавото училище на детето си и заема си за къща с цена $500 000, той неминуемо се оказва в ситуацията след няколко години да обяви банкрут. Хората от средната класа тук могат да си позволят най-много само едно от тези неща. А това значи реален упадък на средната класа. Ерго, време е за промяна. Аз съм от хората, които повече от 10 години настояват децата от частните училища (голяма част от тях топ ученици на САЩ - приемат се с изпити) да получават държавни ваучери, които да могат да се кешват в избраното от тях училище. До преди няколко години всяко дете в държавно училище се субсидираше от държавата с $10 000 на година - например училище от 500 деца имаше годишен бюджет от поне 5 милиона. Ако детето не ходи на държавно училище, логично е държавата да дава тези пари на училището, което то е избрало да се учи. А е логично, защото по закон тук държавата се грижи всяко дете, без значение от доход, цвят на кожата и етнос, да получи диплома. Смятам, че същия принцп трябва да се прилага и към университетите. Разликата между държавен и частен университет е в пъти - $50 000 за частен срещу $7000 за държавен. Често качеството е също мнооого различно, но смятам че разликата от $43 000 на година трябва да с е компенсира донякъде. Ако, да кажем, един държавен университет от първите 100 в Америка струва $7000 (говоря за таксата за обучение на година) и един частен университет също в тези първи 100 струва $50 000 кой трябва да покрива тази разлика? Ако родителите са с доход над $80 000 детето получава не повече от $10 000 стипедния, най-много $20 000. Останалото? Проблемът в училищата е пак проблем на средната класа, защото всяко дете с доход на семейство до $40 000 е на пълна стипендия на частното училище, докато всяко дете с доход над $80 000 е с малка стипендия. Тази система, по същество довежда средната класа с деца реално до нивото на хората с нисък доход (каквито се смятат семействата с под $40 000), без да имат привилегиите на нискодоходните като държавни квартири, ниски/безплатни здравни застраховки, малки данъци и т.н. Ето, това е реалното умиране на средната класа на Америка, която поради натиска на образователни и здравни разходи, слиза неминуемо до хала на нискодоходните класи (без техните екстри) и този проблем може да се реши само когато здравеопазването и образованието имат достъпни, а не забранителни цени. Редактирано от - Нели на 18/11/2010 г/ 20:00:34 |
| Какво наистина уби Клетския тигър? Ами какво уби исландските викинги? А лукавите елини? И какво се кани да утепа портокалците? Ами същото дето утепа колосите Фани Мей и Фреди Мак и AIG, Уошингтън Мючуъл, Леман брадърс и други славни гиганти. Същото дето даваше ипотечни кредити на американски клошари, а те спираха да плащат след първата вноска. Същото което срина DJ Дау Джонс от 14 000 до 6 000 и си беше харесало нулата като най-удачния брой инвеститори на фондовата борса. Свободният пазар демек, инвестиционното банкиране, когато junk bonds бяха подпечатвани с AAA от Мудис, Фич, Пич и т.н. Лакомията да построиш две Гърции, две Ирландии, ама едната само от заеми. Общата криза на капитализъма, гаспада, представяна като природно бедствие, за да няма виновни и наказани. |
claudius caesar august, изглеждаш ми НЕ на ниво да се заяждаш за запетайки! Аз Маркс не съм го чела - каквото помня от училище това е. И затова няма да споря за теория(та му). Иначе, конкретно, оспорваш, че цените на жилищата зависят от продължителността на живота ли? И твърдиш, че няма значение това, че човек може да вземе кредит, който да изплаща цял живот? Това ли твърдиш?! Това ли е грешното в разсъжденията ми, че не разбрах какво искаш да кажеш. ...Ако изобщо искаш да кажеш нещо де, защото ми се струва, че не е това целта ти. _______________________________ Да живее ВССЕ - Великата Световна Социалистическа Еволюция |
Иначе, конкретно, оспорваш, че цените на жилищата зависят от продължителността на живота ли? И твърдиш, че няма значение това, че човек може да вземе кредит, който да изплаща цял живот? Пенке, цените на жилищата следват общата зависимост, изведена от класическата политическа икономия - базисна стойност, свързана със средните разходи за изграждане... Маркс я нарича "абстрактен труд"... плюс печалба /у нас тази базисна стойност е в границите 300-550 евро за кв.м/, с отклонения, модифицирани от търсенето и предлагането. Продължителността на живота няма нищо, ама абсолютно нищо общо. А кредитът стимулира търсенето, като превръща част от потенциалното търсене в платежоспособно. Това е. Останалото са игри на думи. |
claudius, игра на думи са приказките, с които се опитваш да "отмениш" закона за търсенето и предлагането. Безспорно е (нали?), че за по-дълъг период на изплащане може да се вземе по-голям кредит! Това формира по-високо търсене, което пък вдига цените на жилищата. Безспорно е също така (нали?), че кредитите за жилище се отпускат със срок до колкото е възрастта за пенсиониране! 1 + 2 = 3, а именно, че цената на жилищата зависи от продължителността на живота (трудовия). Ако не беше така, едно жилище щеше да струва малко над себестойността си (строителната - около 200 евро/м2), а не 3-5 пъти над нея. _______________________________ Да живее ВССЕ - Великата Световна Социалистическа Еволюция Редактирано от - Пенка от Прокатния на 18/11/2010 г/ 20:34:13 |
| Цените на къщите по време на бума не бяха пазарни, следваха само готовността на банките да изхвърлят нови и нови ипотечни заеми, и тя беше безгранична. Виж, наемите са земен кешов бизнес, наемът е колкото хората могат да плащат реално всеки месец. Затова те изостанаха много от цените. Наемите и по-лесно падат от цените. Жилищният бум имаше и друг двигател освен безразсъдството на банките - страхът на хората, че цените ще им станат недостъпни завинаги, ако не купят веднага. Илюзията, че цените на имотите само могат да растат, затри милиони американски домакинства. Който спечели от спекула (милиони спечелиха), обикновено пак го "инвестира" в имоти. |
Да Чичо Фичо - спекулациите помпат допълнително жилищните цени, така е. Но все пак фундаментът е именно този - продължителността, за която се изплащат жилищните кредити. От нея зависят основно жилищните цени. Останалото са вариации. _______________________________ Да живее ВССЕ - Великата Световна Социалистическа Еволюция |
| клавдий, "Добрата" новина е, че вече има христоматиен пример за това, какво представлява свободен пазар без държавно регулиране. защо вече, доста примери се навъртяха за "свободата" на свободния пазар. Като се почне от 90те... |
| Пенке, през последните 10 години, средната цена на средно жилище в София в район със средно ценово равнище, бе приблизително следната: 2000 - 300 евро 2003 - 350 2004 - 400 2006 - 650 2008 - 1000 2009 - 750 2010 - 600 За тези 10 години, продължителността на живота и сроковете по ипотечните кредити се промениха незначително. Не искам да те разочаровам, но фактите сочат корелации, точно обратни на твоите |