Отиди на страница:
| Цезаре, айде вместо да квакаме в родното блатце, да се ослушваме повече, да се оглеждаме повече, да следим какво правят големите, пък може те да знаят повече от мен и теб, а? А и да не знаят, мъдрият се учи от грешките на другите, глупавия се учи от собствените си грешки, а идиотът се счита за безгрешен. ____________________________________ Къде е създадена работеща икономика и проспериращо общество без намеса на държавата? |
| При поезията от значение са не само думите и смисъла, но и самото звучене. Представете си, че не знаете думичка руски и погледнете чисто мелодичното въздействие от подредените звуци в класическите Дыша духами и туманами или Буря мглою небо кроет. Това е една от най-силните причини за изучаване на езици - да се чете поезия в оригинал (и да се разбират вицове). |
| Преводът е на чичо ти Фичо и не виждам защо му се дават указания за промени. Той сам ще си го коригира, след като му отлежи в съзнанието. Който не му харесва, да преведе цялото стихотворение, а не да казва, смени тази дума и тази запетайка. |
| Понастоящем разумните хора имат имоти в села в близост до големите градове. Там е животът - голям двор, зеленина, тишина, по-евтино строителство. Не случайно и циганите там набъбват. Те никак не са прости. А фантазиите за България набраздена хоризонтално и вертикално с първокласни пътища будят само снизхождение. Дайте значи да направим много пътища, че по някои от тях може и да минат хора. Мъртвите села не виждам как ще се възродят. Редактирано от - dabedabe на 28/11/2010 г/ 14:19:43 |
| Предложеният превод е точен, но за съжаление не се доближава по звучене до оригинала. Поезията губи от превода, независимо от професионализма на преводача. И обикновено се превежда от чуждия език на родния, резултатите са подобри. А, между другото терминът sabre (saber) за сабя не е точен, защото не става дума за церемониално или салонно оръжие. Оръжията по това време са доставяни най-често от Русия и ако става дума за руска кавалерийска сабя, то трябва да се преведe sword, което освен меч (като първо значение) означава и сабя. |
| Лянча, Цезар ли си Август ли, но не нарушавай третата Божа заповед - не споменавай напразно името Брайтманово.  |
| Индигото първо се яви очевидно заради римата, но Ботев също използва цветовете (трева зелена), а индигото се асоциира у американския читател със "синьото" (blue) и с робската работa на плантациите (жътварка пee нейде в полето, дето everyone is gone in the cotton and corn). Tърсеният успореден американски опит е в южната Апалачия, с "пиемонт" блуграс и черен блус, баладите за Джон Харди на Ледбели с хармониката. Така и образът на сиромах Стоян на бесилото с бялата риза и перчема може да се търси примерно в Gallow's Pole, "Hangman, a-hangman, slack your rope" с всички условности. Song "a-taking" очевидно сочи натам, към Уди Гътри, отдето иде и революционният момент, макар да е заради ритъма. Преводачът англичанин на Ботев от старо време е търсил пък успоредица с Робин Худ и това много е подсладило Ботев. Митичната картинка на слънцето, звяра, природата - за американския образован читател трябва да се асоциира с нещо древно, Есхил - Орест и Електра, но както са изтипосани в "Мухите" на Сартр или пък Едип във филма на Пазолини. Мъките на героя в ада, вечното възвръщане (по Ницше), вечния огън, в който гори (да гориш и да не изгориш, като в "Индже", камъкът да се стопи, ти - не), ръфат го хищниците (вълка в последния куплет, "жив е той", че дори се и движи, хищниците го ръфат), нощем демоните го мъчат с разни видения - трябва да се асоциират с нещо като "Мита за Сизиф" на Камю. Това е разговор между две култури, две души. Няма разговор, ако не познаваш, обичаш, "преживяваш" и двете колкото можеш поравно. Преводът на колежката от ФКНФ на "Върви, народе възродени" наистина беше като "от машина", екс махина, както се изказа по-горе с лека ръка бай ви Иван. И още веднъж, преводът не е "усилие", "старание", а нещо като оргазъм и катарзис. За Ботев научих повече от всякога на форума, хеле като съм оставал сам (е, не съвсем сам  ) защитник на "разума", а наоколо "глухо и страшно гърмят"... "лъжа и робство"... Колко стотин пъти съм изпозлвал "лъжа и робство" - не помня вече. Още Шуши в Монитор преди десет годин сехидничи, как Фичо и Весел се изживявали като Ботев и Каравелов в Букурещ. Тия десет години, приятелю Караваджо, именно ми дават субективното право да превеждам Ботев - и имам намерение да го преведа целия, само хубавите работи де, и да го публикувам дето трябва. (М/у другото участвал съм навремето в статията за Ботев в англ. Уики.) Във времето на интернета, "Де е България" - България е вече виртуално в облака, в cloud computing. И определено не е в Яйцето и О, Шипка, нито в Сивото поточе и Клуба на журналистите. |
| When evening falls... (сетих се веднага за she'll come to me) (Rainbow, Catch the Rainbow) Английският рок не е добра успоредица за Ботев - фалшив е и бутафорен. Основната слабост обаче е нарушеният ритъм. Това е песен, с цезура по средата на стиха. A и soft wind е от форума, не от Ботев, celestial е книжновно латинско и не звучи като heaven, и не се римува с rebellion, което затрива специфично хайдушкото, arises е галиба от превода на Шели от Андрей Гуляшки на светещата чаша на Авакум Захов, а crescent-ът пък е директ от турския байряк. Който трябва "под черен облак да тъмней". И отде знаем, че не е било пълнолуние? Самодивите не излизаха ли по пълнолуние? Редактирано от - Чичо Фичо на 28/11/2010 г/ 16:41:13 |
перспективите пред българския етнос са мизерия и унижения в мафиотска България или нормално и достойно съществуване като емигранти. По-простичките и възрастните за съжаление нямат избор. Младите да учат езици и да се спасяват докато могат. |
| И така ще завършва всяка една дискусия за спасяването на българския етнос. Съзнанието на българина е толкова увредено, че спасение за него няма. Не, че съм тръгнал да го спасявам, но просто за себе си всеки път искам да се уверя дали има още някакви надежди и дали не съм сбъркал с личния си избор. И днес се убеждавам, не съм сбъркал. Чичо Фичо, преводът ти е отличен! |
| Уважаеми Фичо, предлагам вам и на всички желаещи една проба в проза за превод: Но особено любезно се разговаряше Варлаам Копринарката с Кона Крилатия, съседа му през барата, който повече приличаше на бъчва, обута в гащи, отколкото на хвъркато пиле. Седнеха например лятна вечер, по месечина, на праговете си, гологлави, по риза и по бели гащи, обути на босо, и захващаха да си бъбрят мирно за това и за онова, за политиката, за кокошките или за преждата, или за луната. И Коно Крилатият (Боже Господи, какъв крилат?) пухнеше дим от цигарето право към небето и речеше: - Виж, това месечината, Варлааме, ще да е нещо голямо... Дали е живо нещо? Санким, ако му гледаш лицето, прилича на живо... но кой знае пак. Варлаам метнеше тих поглед към небосвода и речеше: - Може да е живо, може да е мрътво, всичкото е умишление... Виж тая бара, ако една мравунка се спре при нея, ще каже: море е, ти ще кажеш: бара е, а Фарлам ти казва: море е! Чудесата Господни са чудесни. А Коно Крилатият се позамисли и пак запита: - Ами ако би да падне въз нас... тъй както стоим... а? Страшно! Тогава Варлаам отговаряще: - Не пада. - А ти вярваш ли, че тя е звезда? Нашият копелак това го учат в школото, протестантин цял. - Звезда ли? Звездата си е звезда, но пророци, и учени, и благородни, според списанията, както са писували, така са го и нарекли, и така си е било от века и до века... "Солнце позна запад свой..." Каква ти звезда и какво ти удивление! Коно Крилатият се пак задълбочаваше в астрономически разсъждения и с вида на една възклицателна влазяше у тях си, като пришушваше: "Много чело, много знай." |
| Темата е от най-важните. Колкото и на щастливи да се правят живеещите в чужбина, те са просто спасили се от глупаво и безотговорно управляваната ни държава.Попитайте който и да е от живеещите в чужбина, ако е откровен той ще си признае за носталгията.И не може да е друго.Това чувство държи здраво за гушата до смъртта!Има и малка част космополитни сънародници, но те не са чак толкова важни.Проблемът е, че тези наши сънародници с носталгията са били принудени да заминат и така обслужват чуждите икономики и естествено живеят и материално по-добре.Като трябва да си гледаш децата, какво по-важно освен и да ги възпиташ добре.Много важен е обаче проблемът с децата на емигрантите, които растат в чужди държави поради това, че коренът им се променя.Ако в управлението на държавата се привлекат отговорните хора проблемът с емиграцията ни ще се реши много бързо от самосебе си. Голямата част ще се завърнат бързо и с радост.Кой не иска да му е добре на родна земя? Това трябва да решаваме живеещите в страната си. Въпросът с циганите /измишльотината роми считам, че обижда циганите/ ще се реши само когато, ако успеем, вкараме умни хора в държавното управление.Няма никакъв друг начин!!! Има и много и добри варианти за регулиране раждаемостта при циганите и те ще са доволни дори. С предлаганите за управление зависими и обременени недорасляци, за които обаче охотно и безотговорно се гласува, нищо няма да се промени.Колкото и умно да дъвчем темата по форумите и „на маса”, без да си променим съзнанието, че трябва да оправим държавата си няма да имаме шанс защото такава, „държавата” няма собствена полезна концепция и съответна политика за НИЩО!! Поради това и никой не ни взима насериозно, а само гледат да не се крадат общите пари на ЕС. Просто ще се топим за сметка на други и ще се мъчим докато се топим. В страхотна „дупка” сме, но сме стара нация и трябва да намерим сили да излезем от дупката, а не да се дърпаме сами обратно в нея. |
Шломо З,  И моят призив е такъв: всеки наш емиграт - преводач. Това е пътят да се прочуем и да ни уважават.  В.Каменов, Редактирано от - dabedabe на 28/11/2010 г/ 19:34:07 |
Гозамбо,  Кру, Сега те видях. Какво предлагаш вместо "saber"? Според мене думата е точна, напиши "saber" в Гугъл и кликни images, опитай и "сабя". Колкото до "звученето" - грамотният английски четец може да го прочете, скандирайки, по абсолютно същия начин, както и българинът - на български - същия брой срички, пет плюс пет, същата цезура, същата мелодия (силаботоническа ли беше?), ред по ред, с всички игри на ударението и разпокъсаности на стиха (анжамбман ли беше?). На англ. се налага някъде дифтонгите да се четат като една сричка (moan-ing), някъде - като две (ro-ams), но това е легитимно. Римите са там, всичките - легитимни по английските правила. Ти си добър стихоплет, ще го усетиш, ако го прочетеш по-бавно и на глас. Колкото до "звученето" на образите - както казах по-горе, според мене са като цяло лесно разбираеми за образования амер. читател и го приближават доста до оригинала. Има място за подобрения, няма спор. Забележката на Тошев за надве строшеното беше точна (ако не и тонът му), а и сам бях мислил по-рано за severed и broken, та веднага я възприех. Оригиналът, разбира се, е непостижим 100% - винаги непълно разбираем, то за това си имаше цяла теория за indeterminacy of translation на амер. логик от средата на 20 в. Уилард Куайн. Тази indeterminacy дава свобода на преводача да "детерминира" как е. Грешно е да наслагваш конюнктурни полит пристрастия (в твоя случай - сбъркани) връз "вечни" - в смисъла на заглавието на статията - въпроси. |