Отиди на страница:
| Ми аз ти говоря как стават нещата на практика. А ако един закон не се спазва, е чисто и просто теория. . А за след тия 50 години, аз повече вярвам на приближаващата 2012. Тя така ще промени света, всъщност вече процесът е почнал, тече и се ускорява, че не след 50, а след 5 години светът ще е бая по-различен. ____________________________________ Къде е създадена работеща икономика и проспериращо общество без намеса на държавата? |
| Cruella, всички плащания се правят пряко или косвено от работодателя за сметка на работника. Другото са си игри на въображението.  |
аз повече вярвам на приближаващата 2012. Кайли, и аз вярвам във настъпването на 2012 и на 2013 и даже на 21 212 212 г.. Дали тогава все ще има хора е отделен въпрос. - Летоброенето е само и единствено човешко творение и то за относително кратки периоди. - Например сега в България е година втора по гебра (т.е.от идването на Герб на власт) и година 51-ва от рождество Борисово.. |
| Фичо, с това To other - saber, in two fragmented, ти изби де що има ихтиозаври останали по тоя свят! Известно ти е, надявам се, че надве строшената сабя е фолклорна фигура, нали? Фолклорна фигура не бива да се превежда фактологично/наративно, а следва да се търси друг подход. На един английско говорящ читател няма да му стане ясно защо е натвърднато, че сабята е счупена непременно на две: на колко парчета може да се счупи една сабя, бе чадо, използвната презумптивно в битка/ръкопашен бой? Ммм? Та така--задраскай тъпото "фрагментед", че още се превивам от смях, и го замени с някаква комбинация с broken. Нямаше нужда да му "отваряш" раната на човека--Ботев е казал дълбока на гърди рана, така че пробвай варианти с "deep chest wound" или нещо от сорта. Има още много за дялане, ама нейсе. |
| Клаудиус Цезарус Августус, темата за която си се хванал- как да направим модерно земеделие е една и тя има отношение към икономиката. Аз говоря за нещо съвсем друго- какъв трябва да бъде обликът на селото, за да върне хората от града и да осигури поминък, при който хората да не се затрудняват с отглеждането на десет деца. Т.е. аз наблягам на правенето на деца, ти на копането. |
| Клаудиус Цезарус Августус, ти на държавата може да вмениш и един милион задължения, но тя няма да изпълни нито едно. Разчитайте на държавата и пътувайте към историята! |
| Кайли е отворила цяла и много важна тема за крайния индивидуализъм и егоизма, /бих допълнил и хедонизма, безкайният стремеж към удоволствия/, които разрушават обществото. Обществото не се състои само от индивиди. Още по-важни от индивидите са групите, общностите и всякакви нива на обединение на хората. Посочените по-горе вредни човешки качества пречат на обединението на хората на много ниски нива, а оттам водят и до страданията, които наблюдаваме в момента в българското общество. Нека да дадем един конкретен пример. Раздаването на земята в реални граници доведе до това, да се заведат стотици хиляди дела сред най-близки роднини за подялби на собствеността, да избуи алчността и да се насади омразата срещу най-близките в по-голямата част от българското население. Чакай сега тези хора да се обединяват за каквото и да е! Ако тръгнем да анализираме завистта откъде идва, то ще открием вероятно много причини, но аз се сещам за една- дадените привилегии на активните борци, които накараха целия народ да им завижда, а и самите активни борци да си завиждат един на друг. И сигурно ще стигнем до много отрицателни качества и причините, които са ги развили в тази висока степен, за да разберем защо сега хората не могат да се обединяват в групи и на най-ниски нива, за да си решават лесно общи проблеми. Разбира се, една от причините са идеологиите и промивките на масовото съзнание, които проповядват, че човек сам си решава всички проблеми и ако не може да си ги реши, той просто е негоден. Т.е. за провалът си е виновен сам, а не, че не е успял да се сдружи с други хора и да си реши проблемите. |
| Българското село от векове е така устроено, че индивидуализмът е приложим само в определени граници, а колективизмът е заложен всестранно. Това не ти е американското ранчо, където къщата на фермера е на средата на ранчото и фермерът може и да не се среща със съседите си с години. |
| Gozambo, Като начало трябва да се опитаме да задържим хората в селата и малките градове, в които живеят около 3 млн. души и противно на твърденията тук не са само старци. Те много ценят природата (едно от малкото неща, което ги задържа там), но искат също училища, здравно обслужване, пътища, улици и улично осветление и работа. Аз бих започнала с образованието. От една страна, по-високи заплати за учителите, непрекъсната квалификация, и най-модерна техника за обучение. От друга страна, включване на местните хора в контрола за качеството на образованието. |
Фичо, поздравления за превода. Ако ми остане време ще предложа някакви варианти, но за сега искам да подкрепя начинанието по принцип  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
| Трябва да поработиш върху основни понятия, Кайли. Спомена нещо за "търкала", та ще ти покажа що е то "администриране" и що "свободна инициатива" на примера с движението по пътищата. Оставянето му на "свободния пазар" означава изобщо да слезем от колите. Само след два месеца "свободна игра на пазарните сили", невидимата ръчица ще остави в движение единствено трошките на най-отчаяните и бронираните коли на баровците. За да можем все пак да пътуваме, се налага държавно организиране на процеса - ЗДП и правилник, ДАИ и КАТ, технически изисквания, поддържане на пътната инфраструктура. Но ненужното администриране е не по-малко вредно за обществото от "свободния пазар". Какво би станало, ако държавата започне да се меси в оперативното управление на всеки автомобил? Още по-голям хаос. Или ако задължи хората да карат само коли над определен клас? Тя ли ще им ги купи? А кой ще осигури стартовите хилядарки за абсолвентите, дето имат поне още неколко години да се учат на работа? |
Гонзо, кога за последно си фащал мотика? Преди АОНСУ. Там са го научили, че селските деца не се хранят с копане и бай!бай! мотики и Българии |
| По-лошото е, че в АОНСУ... Хонзик, с Брайти в една група ли бяхте?... са му напълнили главата с "модерно земеделие, техники, технологии" и прочия макулатури, та не може да вникне в проблема, нищо че му го обяснявам два пъти. Хайде и трети път, белки е на хаирлия: Гонзо, за мен лично и за обществото ни няма никакво значение дали земеделието ще бъде "модерно и технологично", това си е проблем на производителите. Важното за страната ни е да дава приличен комат на повече хора, та ако ще да чуват буби по китайска технология отпреди двайсе века. Капиш? Във всеки случай, четвърти път няма да го повтарям |
| Пошъл, His rifle, ditched by his side is lying, His broken saber, thrown to the ground. His eyes are darkening, his head is swaying, His mouth is cursing the world around. За раната не съм много съгласен. Редактирано от - Чичо Фичо на 28/11/2010 г/ 06:24:53 |
| Почитания за усилието, чичо. Обаче, когато се превежда поезия, пак поезия трябва да се получи. А то не става само със спазване на рими, ритъм и повествование. Тва най-общо. В детайлите - ми и аз се посмях кат Пошлия Тошев, щот то бива отсебячина, ма да пробуташ на Ботев indigo-colored свода небесен хич да ти кажа не бива. Нямам време за целия твой опус, а и английският ми не е на ниво, но глей сега. Този стих... Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, – Балканът пее хайдушка песен! ... освен че е гениален, е и малко особен. Що е особен ще ти обясня простичко, понеже не съм филолог - в началото му се подразбира едно "когато". Ще рече, че когато настане вечер - сиреч месец изгрее и звезди обсипят свода небесен, тогава гората зашумява, вятър повява - сиреч Балканът запява хайдушка песен. Поради което (с извинение за скромния ми английски) би трябвало в превод да се получи нещо такова: When evening falls - the crescent rises, All stars strew over the dome celestial; The forests rustle, soft wind arises - The Balkan sings songs of rebellion. ПП - Приемам всякакви насмешки за куция ми английски. Редактирано от - Simplified Solutions на 28/11/2010 г/ 10:00:42 |
| Когато/when е тромаво както в българската поезия, така и в английската. Преводът на чичо ви Фичо е чудесен, защото предава най-близко, точно, ритмично емоцията на Ботев. Нищо не се е изгубило. Едно от най-кофтите неща в един поетичен превода е да се изгуби мириса и музиката на стиха. А тук не е така: The night is falling, the moon is glowing In starry heavens, indigo-colored, The wood is rustling, the wind starts blowing, The Balkan's singing a hajduk ballad. Хаджи Димитър винаги ми е приличало на Омирово пеене. Точно на такова прилича и по-горе, на английски. Сюрреалистично, нищо прозаично, нищо излишно. Без пошлост, без измислени чувства. BTW, indigo-colored ми хареса веднага. |
Клаудиус Цезарус Августус, ти на държавата може да вмениш и един милион задължения, но тя няма да изпълни нито едно. Разчитайте на държавата и пътувайте към историята! Чакай, чакай, ако държавата не изпълнява заръките на Суверена, то защо ни е тази държава? Само да лапа данъци ли? Ми аз на държавата не разчитам вече, на късмета и Господ бог само разчитам. Защо да плащам данъци тогава на държавата, като предпочитам да правя жертвоприношения на бога? Или ще си върши работата държавата, или такъв паразит не ми трябва! ____________________________________ Къде е създадена работеща икономика и проспериращо общество без намеса на държавата? |