Отиди на страница:
Денков, ето за това: така и в хората, свободни от каквато и да е държавна принуда очаквам да се извиниш .. Старши, не пишеш защо очакваш извинение?  Освен, ако като Сократ, под "държава" разбираш диктатура... Което не е вярно, защото това, което описва Денков, вече са го описали като естествено, диво състояние на човека, за което лек е държава. А държава без функция - принуда, няма. |
 Доколкото бива в час по въпросите на ветрИнарната ни медицина и прилежащата й санитария , кучето ми има мнение , че Структурите на нашето социално общуване са хванати от шап , а не от "подивяване на демокрацията" . Подивяването е част от симптоматиката на първото . Резултата от сичкото е , връщане към досоциално и разпиляване ...   |
| Връщам се от паметника на Левски. Години наред на този ден ходя там. Наблюдават се понякога покъртителни неща. Потресаващо е как се вдигат всички, млади татковци и майки с пепелчука си, старци с бастуни, ученици на тайфи, хора от средното поколение и се изсипват там на този ден, без никой да ги кара. Чинно си чакат реда пред паметника да се поклонят и да си оставят цветята и се разотиват. Лют мраз, дъжд, сняг, почивен или работен ден - на 19 февруари там се стича огромно множество. Веднъж гледах как един пубер, рошавичък, с обичка и с раничка, постоя, постоя, поозърна се свенливо и извади цвете от раничката си момчето. Май още има надежда за нас, а? |
| ddantqwyn, Ако циганите бяха образовани поне на ниво 8-ми клас, нямаше да има нужда някой да създава работа специално за тях.Правилно. Но имаше времена, когато голяма част от циганите наистина завършваха 8 клас, та дори и професионални училища и придобиваха професии. Други научаваха занаят в трудовите войски. Но тогава имаше работа. Спомням си преди години какъв беше животът на циганите в моя град - имаха малки схлупени къщички с по 2 стаички. После , когато държавата се укрепи, се наеха на работа в заводи и предприятия , ползваха заеми с достъпна лихва и си построиха хубави 2 и 3 етажни къщи. Но ..........дойде демокрацията и започнана настъплението на нищетата, безпътицата, неграмотността и болестите и други щастливи явления. Всички преминахме от държавата България в едноименния бантустан. И за да е пълна радостта, бантустана премина под управлението на марионетните вождове - слуги на големия задокеански брат. |
, | Е, драги приятели, трябва да призная - победата се очертава. Току-що слушах Волгин. Минал е на правилните позиции. По-сигурен лакмус от това - здраве му кажи. Без майтап, вече давам много голям шанс за едно ново Берово правителство. Помните как стана навремето. |
| в нашите по-големи градове все по-често се забелязват българи - без дом, без работа, но и без семейство. Циганите, може да са без работа, без дом, но единият кашон го правят на барака за цялото семейство, даже го и увеличават и щъкат непрекъснато за да изкарат нещо за ядене. Не мисля, че животът в кашон и комат хляб ги задоволява и не биха се възползвали, ако имаше възможност за работа и ако държавата спре да им цепи басма. Само че работа няма и държавата предпочита да не им цепи басма и на тях, и на нас - всеки да се оправя както намери. Затова все повече българи имат начин на живот бетер като на цигани. Е, нема такава държава. Иначе остава само екарисажа - за всички подред. |
| Ревем ние как е било в комунизма, па как е сега, други реват обратно... Бедата е там, че българинът все повече се превръща в циганин. Щракане с пръсти, яденье и пиенье на корем, руси мацки до него - това е идеалът му. Е как да вървим напред? После му били виновни политиците, USраел, МВФ и кой ли не. На калпава ракета... |
| „ ... представете си, че имате няколко милиона. В какво бихте инвестирали ... в едно циганско ... или ... в западнало българско село ... ?„ Ей, това седерастията няма оправяне с нищо и никога. Едни и същи фундаментални грешки и никаква коригираща обратна връзка. Цели 20 години подред. Да оставим настрана, че всяко „западнало българско село” е „циганско” и да погледнем към основното. Въпрос: „каква е седерастическата рецепта за оправяне на нещата”? Отговор: „инвестицията дошла отвън”. Ама как така ще дойде отвън, защо ни в клин, ни в ръкав ще вземе да дойде отвън и къде ще отиде, ако вземе пък наистина да дойде отвън? Дотук с логиката. Нататък са само блеещи блянове. С които, обаче, за изминалите 20 години беше съсипана държавата. Защото външните инвестиции, както и следваше да се очаква, разбира се, практически почти не дойдоха. И защото това с привличането на външни инвестиции на практика съвсем не е проста работа. То не става ей-така, както седерастите си мислеха – щрак с пръсти и айде – готово. Трябва да се работи и то много да се работи в това направление. Но, което е много по-важно, трябва да се разбират нещата преди всичко останало. Ама, какво ти разбиране от седерасти? Както и следваше да се очаква, много бързо се оказа, че седерастите могат само да подскачат на един крак и да щракат с пръсти във въздуха на неграмотните си видения. Само че, както много добре се видя за изтеклите цели 20 преходни години, със седерастките илюзии не можаха да потръгнат работите. Защо големите инвестиции отидоха в Китай, например? Но, не дойдоха в България, въпреки че тя глобално-политически беше много по-близо до западните технологии? Нито пък отидоха в Африка, въпреки че там пък работната ръка е още по-евтина от китайската. Защо Сименс построи огромни заводи в ШенЦзен, Шанхай и къде ли още не, но не направи нищо в България? Не смятам, обаче, сега да се отклонявам и да почиствам седерастки гурели, давайки отговорите. Само им посочвам слабостите. Но, коя им беше най-голямата, така да се каже – фундаменталната, слабост? Ами това, че седерастите никога не знаеха и продължават да не знаят и сега отговора на следния много прост и логичен въпрос: „Какво ще правим, ако няма външни инвестиции?”. Какъвто беше на практика през изтеклите 20 години случаят на българската държава. Не на китайската и дори не на руската, защото там си имат колкото си искат нефт, газ и прочее полезни изкопаеми. На българската. Няма го необходимия и очакван голям и непрекъснат поток от чужди инвестиции в България. Ами сега? Какво правим, при това положение, с другата фундаментална грешка „представете си, че имате няколко милиона”? Както казваше един в казармата: „представям си, но нямаме”! Какво правим тогава, драги зрители? Защото в този случай не вървят илюзиите и щракането с пръсти не помага отникъде. Ама, европейските субсидии. Добре, колко са големи те? Какви пари са били необходими, например, за „оправянето” на бившата Източна Германия? Хайде малко да посмятаме: Ако вземем Източна Германия като база за сравнение и като вземем предвид, че те имаха приблизително два пъти по-голяма територия и четири пъти по-голямо население от България, ще получим един горе-долу верен ориентир колко ни трябват на нас. Е, нека да бъдем и по-скромни – източногерманците имат много богати братовчеди, които могат да отделят много повече пари за тях. Нека да бъдем – както ни подобава на положението – далеч по-непретенциозни и да допуснем теоретически, че ние с 10 пъти по-малко пари от източногерманците ще си решим проблемите с „повишаването на производителността” и „техническия прогрес”, които са ни необходими за да бъдем приети като равни в развития западен свят. (Съжалявам, че употребявам стария термин – „технически прогрес”, вместо „иновации”. Чувствувам се облъчен от тъпота, когато ми се говори с чуждици като "визия" и "иновация”.) При източногерманците за първите 10 години след промените са били наляни 1 100 милиарда долара – или малко повече от 1 100 милиарда евро според тогавашния курс на марката. Това прави 110 милиарда евро на година. Десет пъти по-малкото число, което решихме, че при скромно държане на нас ще ни стигне, е 11 милиарда евро на година. Колко ни дават на нас в Европейския съюз? Отговорът, както е известно, е 11, 7 милиарда евро за 7 години или 1.67 милиарда годишно. Но, като извадим от това сумата на членския си внос, се получава кръгло и приблизително около 1 милиард евро годишно. Единадесет пъти по-малко от числото, което ние предварително скромно си определихме и сто и десет пъти (!) по-малко от източногерманските пари! Това е сумата на подаянието. Е, и какво да правим ние с този нищожен 1 милиард годишно, който няма да стигне за нищо? Тук на мястото си идва и дилемата на седерастията – ако имам нещо, което е на практика е нищо, къде е най-добре да го инвестирам? Ами, най-добре би било отзад, за да ти спре тягата на въздуха – бих посъветвал аз. Но, като оставим злобата настрани, ние вече сме стигнали до най-важното. Защото какъв беше въпросът, от който тръгнахме: „ ... представете си, че имате няколко милиона. В какво бихте инвестирали ... в едно циганско ... или ... в западнало българско село ... ?” Да, представям си. Защото навремето такива пари имаше. И те не бяха вложени в „едно село”, те бяха вложени във „всяко едно село”. Какво направихте с тях, бе? Унищожихте ги, нали? Защото толкова ви беше акъла. И за да можете сега да питате „в какво ще инвестираш, ако случайно имаш няколко милиона”? Боже, колко тъпота си допуснал да ходи по света, господи! Мъка. Редактирано от - ламбен на 21/2/2011 г/ 00:18:10 |
Ей, това седерастията няма оправяне с нищо и никога Е това беше достатъчно и да приключиш.Що търка клавиатурата нататък.... |
После му били виновни политиците, USраел, МВФ и кой ли не. На калпава ракета.. Прав си! За 20 години, на доста калпави ракети се нагледахме, но такваз ракета, де Сега ни е Премиер...досега не бяхме виждали! Фул цопи/пасте на Т.Живков!  Всички му виновни, вкл. "кишата и Гришата", но Той винаги целият е "в бяло". Дотам се докарахме... Редактирано от - OLDMAD на 19/2/2011 г/ 15:14:57 |
| Изчезнаха някъде форумните корифеи оІо и сие, но напоследък израснаха техни достойни наследници откъм другата страна. Абе, хора, каква е тая двайсетгодишна омраза у вас? Трябва ли да измрем всички, за да настане най-сетне мир в тази многострадална държава? Или и на децата си ще предадете да мразят до гроб седерастите? |
| Сократе, Такъв е повикът - всички да се мразим. Дори министрите МУнчови трябва да се мразят. Мразеща се дружина планина повдига. Чрез антагонизъм - към развит капитализъм ! |
Сократ-май:"Хайде да погледнем нещата в очите... Единственият, който се опита да направи нещо положително, беше Живков. Затова го катурнаха. Чест и почитания Сократу! Май, май...  |