Zeitgeist
Отиди на страница:
| Шокова терапия Днешният Кругман е блестящ: The New York Times February 24, 2011 Shock Doctrine, U.S.A. By Paul Krugman Here’s a thought: maybe Madison, Wis., isn’t Cairo after all. Maybe it’s Baghdad — specifically, Baghdad in 2003, when the Bush administration put Iraq under the rule of officials chosen for loyalty and political reliability rather than experience and competence. As many readers may recall, the results were spectacular — in a bad way. Instead of focusing on the urgent problems of a shattered economy and society, which would soon descend into a murderous civil war, those Bush appointees were obsessed with imposing a conservative ideological vision. Indeed, with looters still prowling the streets of Baghdad, L. Paul Bremer, the American viceroy, told a Washington Post reporter that one of his top priorities was to “corporatize and privatize state-owned enterprises” — Mr. Bremer’s words, not the reporter’s — and to “wean people from the idea the state supports everything.” The story of the privatization-obsessed Coalition Provisional Authority was the centerpiece of Naomi Klein’s best-selling book “The Shock Doctrine, ” which argued that it was part of a broader pattern. From Chile in the 1970s onward, she suggested, right-wing ideologues have exploited crises to push through an agenda that has nothing to do with resolving those crises, and everything to do with imposing their vision of a harsher, more unequal, less democratic society. Which brings us to Wisconsin 2011, where the shock doctrine is on full display. In recent weeks, Madison has been the scene of large demonstrations against the governor’s budget bill, which would deny collective-bargaining rights to public-sector workers. Gov. Scott Walker claims that he needs to pass his bill to deal with the state’s fiscal problems. But his attack on unions has nothing to do with the budget. In fact, those unions have already indicated their willingness to make substantial financial concessions — an offer the governor has rejected. What’s happening in Wisconsin is, instead, a power grab — an attempt to exploit the fiscal crisis to destroy the last major counterweight to the political power of corporations and the wealthy. And the power grab goes beyond union-busting. The bill in question is 144 pages long, and there are some extraordinary things hidden deep inside. For example, the bill includes language that would allow officials appointed by the governor to make sweeping cuts in health coverage for low-income families without having to go through the normal legislative process. And then there’s this: “Notwithstanding ss. 13.48 (14) (am) and 16.705 (1), the department may sell any state-owned heating, cooling, and power plant or may contract with a private entity for the operation of any such plant, with or without solicitation of bids, for any amount that the department determines to be in the best interest of the state. Notwithstanding ss. 196.49 and 196.80, no approval or certification of the public service commission is necessary for a public utility to purchase, or contract for the operation of, such a plant, and any such purchase is considered to be in the public interest and to comply with the criteria for certification of a project under s. 196.49 (3) (b).” What’s that about? The state of Wisconsin owns a number of plants supplying heating, cooling, and electricity to state-run facilities (like the University of Wisconsin). The language in the budget bill would, in effect, let the governor privatize any or all of these facilities at whim. Not only that, he could sell them, without taking bids, to anyone he chooses. And note that any such sale would, by definition, be “considered to be in the public interest.” If this sounds to you like a perfect setup for cronyism and profiteering — remember those missing billions in Iraq? — you’re not alone. Indeed, there are enough suspicious minds out there that Koch Industries, owned by the billionaire brothers who are playing such a large role in Mr. Walker’s anti-union push, felt compelled to issue a denial that it’s interested in purchasing any of those power plants. Are you reassured? The good news from Wisconsin is that the upsurge of public outrage — aided by the maneuvering of Democrats in the State Senate, who absented themselves to deny Republicans a quorum — has slowed the bum’s rush. If Mr. Walker’s plan was to push his bill through before anyone had a chance to realize his true goals, that plan has been foiled. And events in Wisconsin may have given pause to other Republican governors, who seem to be backing off similar moves. But don’t expect either Mr. Walker or the rest of his party to change those goals. Union-busting and privatization remain G.O.P. priorities, and the party will continue its efforts to smuggle those priorities through in the name of balanced budgets. |
| Излезе най-отгоре по популярност днес. Има 156 коментара на форума, само за вкус, този е последният: JCAllen Beaumont, TX February 25th, 2011 12:54 am Recommended by 1877 Readers What is happening in this country is so anti-American. The Republicans seem determined to reduce this country to third-world status for the enrichment of the corporate elite with a speed that defies imagination. The no-bid contracts so familiar to the Bush administration for the military/industrial complex have come home to roost in main-stream America with hardly a whimper. And they would have gotten away with it unnoticed had they had not overreached by attempting union-busting at the same time. The reason they are trying to destroy public sector unions is that the Republicans want to remove the employees from their pension plans; those state and federal pension accounts are a rich temptation. Americans have already lost the ability to have a pension from a private company. Now those who worked for years for the public sector are being told they, too, are out of luck. If the American voters continue to neglect their duty at the polls as they have for the past 30 years, they can be said to deserve what they get. It was announced today that if the budget cuts advanced in the GOP House were to be become law, the G.D.P. would drop by approximately 2 points, according to the Congressional Budget Office. Unemployment rolls would again trend steeply upward. The Republicans told us: Their goal is to provoke Barack Obama to fail as an effective president. That’s their real purpose; it’s their road-map back to complete political power. Doesn’t matter that they have proven that they don’t deserve the keys to the family car. If their plan works, they can shift the blame to President Obama and the American public, fools that they are, will fall for that charade. Whatever happens to the country in the process is beside the point. Their political drive to make the populace so disgusted with politics that they turn away from their civic duty is clear. If they achieve that goal, the corporations will complete their takeover of the country. We will all be the poorer. We get what we vote for … even when we didn’t know what the real goal was to be. Hooray for the Democrats in the various states who won’t allow themselves to be used to abuse us. They are the real American patriots. Not the fakir flag-wrappers. |
| За вредата, която нанесе шоковата терапия по Манриковски на САЩ и Ирак вече знаем, но засега никой не се сеща за нашия регион. Основната причина за неуспехите на прехода в нашия регион беше модният тогава в цял свят и у нас вашингтонски консенсус. Държавата - лош стопанин, тотална приватизация, демокрация без опрделения, само свободни пазари и твърда валута. |
| А не куфарчетата, ченгетата и т.н., които станаха възможни заради погрешния курс, бедността и раздробеността, които последваха. Съвсем друга беше съдбата за западна Европа и Япония след 1945 г. Друга беше и Америка тогава. |
Убийството на Ирак Престъплението на века 11 септември 2001 или нахлуването в Ирак през март 2003?! Едното престъпление разруши символите на американския капитализъм, другото разруши цяла страна с нейната древна култура. Както става ясно за все повече хора по света, и зад двете престъпления стои американското правителство. Първото престъпление обуславя извършването на второто. Канадската журналистка Наоми Клайн твърди, че големите престъпления на нашия век стават стратегия на наречения от нея “капитализъм на катастрофите”. Тъй като това, което сполетя Ирак, се случва и в България, макар и без бомбардировки, предлагаме на нашите читатели откъс от нейната книга, отпечатан в “Гардиан” на 12 септември т.г. Съществува отдавна отработена техника на мъчение, състояща се в изпълване на съзнанието на жертвата със страх, отнемат й й се обичайните навици и атрибути и накрая се изтриват спомените за това, което е било нейно минало. Тази психотехника беше използвана от САЩ в Ирак през 2003 г. А когато режимът на Саддам падна, Вашингтон се зае да “възстановява” пострадалата страна с катастрофална по своите последици тотална приватизация. Датата, планирана за нахлуване в Ирак, се приближава. Пентагонът провежда мобилизация на амариканските медии и им заповядва да наплашат иракчаните. Два месеца преди началото на войната телевизионният канал СВS започна репортажа си така: “Този ден се нарича “Ден А”, което означава ден на бомбардировките. Бомбардировките ще бъдат такива, че войниците на Саддам ще загубят всякаква охота да се сражават. По-нататък на зрителите беше показан Харлан Улман - автор на доктрината “Шок и ужас”. Той заявява най-безцеремонно: “Ние се готвим за ефект, който за няколко минути ще има за иракчаните ефекта на бомбата в Хирошима". В продължение на месеци гражданите на Ирак гледаха ужасяващи репортажи по контрабандните спътникови канали и узнавайки новините от роднини по телефона, си въобразяваха предстоящия кошмар на операцията “Шок и ужас”. Самото название на стратегията се оказа силно психооръжие. Иракчаните се питаха: “Ще бъде ли по-страшно от 1991 година? Ще нанесат ли американците ядрен удар, след като подозират, че Саддам притежава ОМП?”. |
За военния отдел на Белия дом Пентагона организира специална демонстрация до военновъздушната база Еглин (Флорида) на 8-тонната “Майка на всички бомби”, която беше за времето си най-мощното неядрено взривно устройство, създаващо “атомна” гъба висока три километра. Това оръжие имаше ефект на психологически нокаут. Иракската армия изгуби мотивация за воюване. Веднага след началото на войната жителите на Багдад бяха подложени на специално мъчение, наречено “сензорна деприватизация”. На огромния град един след друг бяха ампутирани всички органи на чувства. През нощта на 28.03.2003, когато американската войски настъпваха към Багдад, беше бомбардирано Министерството на съобщенията. Същата участ постигна в началото четири от багдадските телефонни централи, а по-късно всичките дванадесет бяха унищожени. С мощни проникващи заряди беше прекъсната телефонната връзка на милиони граждани. Без радио, без телефон и без телевизия семействата заключили се в къщите си, останаха без никакъв сигнал и представа за това какво се случва на улицата. Според много от жителите на Ирак прекъсването на телефонната връзка е било най-изтощителното психологическо изпитание, свързано с бомбардировките. Да чуваш взривовете навън, и да не можеш да позвъниш на своята любима в съседния квартал, или да нямаш възможност да успокоиш обезумелите си роднини в чужбина - това беше истински кошмар за хората. След “ушите” градът загуби и очите си. В един момент на 4 април той потъна в безкрайна кошмарна нощ. Тъмнината се разсейваше само от фаровете на минаващите автомобили. Багдадчаните, затворени в домовете си като в капани, не можеха нито да се видят, нито да обменят мисли един с друг. Столицата заприлича на затворник на ЦРУ с превързани очи и оковани крака и ръце. Бомбардировките обезобразиха Ирак, но настъпилата вакханалия на мародерство унищожи самото сърце на страната. Стотици мародери трошаха древни керамични съдове, обираха музеите, тъпчеха джобовете си със злато и старинни предмети от колекцията на Националния музей на Ирак. Разграбваха се останките от първото общество в историята на човечеството, създадено в района на Двуречието. 80% от 170 000 безценни експонати изчезнаха - съобщи "Лос Анджелис таймс". Зданието на Националната библиотека, където се съхраняваха екземпляри от всички книги и докторски дисертации, публикувани в Ирак, беше превърнато в чернеещи руини. От зданието на Министерството на вероизповеданията остана само скелет. Друг багдадчанин, разказва за гибелта на музея така: “Това беше душата на Ирак. Ако на музея не се върнат заграбените съкровища, аз ще се чувствам така, сякаш някой е откраднал частица от моята душа.” |
А археологът от Чикагския университет Мак Туайър Гибсън сравни варварството с лоботомия - унищожена е в дълбочина една цяла култура, съществувала хилядолетия. Малка част от ценностите бяха спасени, главно благодарение на свещенослужителите, организирали спасителни работи сред оргията на мародерството. Много иракчани обаче и досега са убедени, че “лоботомията” беше направена съвсем умишлено - в рамките на американската стратегия за унищожаване на корените на чуждата култура като в замяна на нея бъде насадена тяхната собствена. По време на войната през 1991 г. мародерите нападнаха 13 музея в Ирак. Отчитайки този факт, не беше трудно да се предугади, че бедността, ненавистта и общият хаос ще подтикнат част от иракчаните към грабежи (няколко седмици преди започване на войната, Саддам Хюсейн даде амнистия на всички затворници). Водещи специалисти по археология предупреждаваха Пентагона за нуждата от социална стратегия и международна полиция за опазване на музеите и библиотеките от бомбардировките. На 26 март Пентагонът наистина изготви списък, който включваше 16 наземни цели, които да бъдат пощадени. Националният музей беше на второ място. Военните обаче не погледнаха плана въобще. Дори и без международна полиция, американците имаха достатъчно сили, за да осигурят охраната на всичко, което представляваше културна ценност. Но това не стана. Известни са множество случаи, в които патрулиращите войници на бронирани машини спокойно наблюдавали как покрай тях минават камиони, пълни с награбени от музеите ценности. Те обаче действали на принципа “Война е! Случва се”. Отделни патрули прекратявали грабежите, но други се присъединявали към мародерите. В. “Таймс” съобщи, че американски войници разпердушинили цялото международно летище на Багдад. Те стигнали дотам, че рязали седалки, изтръгвали прибори от пилотските кабини, избили всички стъкла на самолетите. От вандализма иракската държавна авиокомпания е понесла 100 млн. долара загуби. Точно тази компания след това влиза на едно от първите места в списъците за незабавна приватизация. |
Две лица изиграха ключова роля в окупацията на Ирак: старши икономическият съветник на Пол Бремър Макферсън и директорът на Програмата за реформа на висшето образование Джон Агресто. Техните думи обясняват истинската причина за равнодушието на окупационните власти към мародерството. Макферсън разясни, че американците не се вълнували от присвояването на държавна собственост (автомобили, автобуси, оргтехника на министерствата), защото “това представлявало приватизация и радикално намаляване на ролята на държавата в икономиката на страната", т.е. мародерите на практика помагали на американците. “На мен ми се струваше напълно естествена такава приватизация. Човек сяда зад кормилото на държавния автомобил или камион и започва да си решава личните проблеми.” Подобна форма на грабежи, Макферсън, последовател на чикагската икономическа школа, предпочита да нарича “стесняване на обществения сектор”. Неговият колега Джон Агресто, гледайки тв-репортажите за мародерствата в Багдад, също вижда събитията през розови очила. Своята работа той нарича “приключение, което се случва един път в живота”, а своята задача - да създаде в Ирак нова образователна система, която да започне “от нулата” на чисто. “Ограбването на местните университети и Министерството на образованието е отлична възможност да се започне всичко отначало, а иракските училища да се снабдят с най-съвременно оборудване” - проповядва той. Много хора искрено вярваха, че мисията на САЩ в Ирак е да се създаде нова нация и затова всичко, което беше свързано със старата нация, е редно да отстрани от пътя. Агресто, който преди това е бил директор на колеж “Св. Йоан” в Ню Мексико си признава, че до идването си не е знаел абсолютно нищо за Ирак и даже нарочно не е прочел нищо за да бъде и той “чиста страница”. Но ако същият Агресто си беше направил труда да прочете поне две книги за Ирак, сигурно би се позамислил има ли смисъл животът в тази страна да започне от “на чисто”. Той щеше да узнае, че до задушаващите икономически санкции Ирак имаше най-добрата образователна система в региона и най-добър показател за грамотност в арабския свят (89%). За сравнение: в родния щат на Агресто Ню Мексико 46% от населението са функционално неграмотни, а 20% не могат да ум да извършат елементарни аритметични действия, необходими да си попълнят чека в супермаркета. Но Агресто е 100% уверен в абсолютното превъзходство на Америка и дори през ум не му минава, че иракчаните могат горчиво да съжаляват за загубата на своята културна история. |
Трудно е да се повярва, но в общи черти планът на Вашингтон е изглеждал така: цялата страна да обезумее от страх, целенасочено да се унищожи нейната инфраструктура, да се бездейства при варварското разграбване на исторически и културни ценности, а след това да се търси оправдание с усмивка и неограничено предоставяне на евтина битова техника и консервирани храни. Именно на територията на Ирак зловещата теория на унищожаване и подмяна на една култура с друга стана реалност. Пол Бремър, човека, който Буш назначи за глава на окупационните власти в Ирак, не отрича, че когато пристигнал в Ирак мародерството е било в разгара си. За установяване на някакъв ред не можело да става и дума. Всякаква икономическа дейност била прекратена, на улиците нямало нито един полицай. И какво решение на кризата предлага този човек? Напълно да се отворят границите за неограничен импорт, без такси и мита, без инспекции и налози. Две седмици след пристигането си Бремър обяви: “Ирак е готов за бизнес!” За една нощ най-затворената страна (санкциите на ООН забраняваха всякаква външна търговия) се превърна в най-свободния пазар на света. Камионите с музейните ценности поеха към доволните прекупвачи в Йордания. Иран и Сирия, а там насреща им се движеха безбройни тироове, наблъскани с китайски телевизори, дискове с холивудски сапунки и екшъни и йордански сателитни антени. Всичко това се стоварваше на тротоарите в търговския район Карада. |
Едната култура беше разграбена и изгорена, другата набързо докарана отвън, се разопаковаше и инсталираше. Адептите на шоковата терапия смятаха, че вместо да отлюспват слой по слой културната луковица, ще могат да ги пробият силово, за да достигнат до “чиста страница”, до сърцевината, върху която да строят новата нация. Те с изненада установиха, че сърцевина няма, има само купища отломки от това, което те са натворили, и милиони психологически и физически сломени хора: сломени от режима на Саддам, сломени от войната, сломени от борбата едни с други. Вместо “бяла страница”, очистена от история, пред тях изникна вражда, чиито корени водеха към древността и която бързо премина в гражданска война с нападенията над джамиите в Кербала и Самара, с атентатите над пазарите, в министерства и по болници. Целенасоченото избиване на цял сегмент от населението се осъжда навсякъде като геноцид. В Ирак се извърши нещо още по-чудовищно: унищожена беше не част от населението, а цялата страна. Ирак изчезва, разпада се на части. Започна с това, че жените се забулиха и се скриха в къщите. После децата престанаха да ходят на училище (през 2006 г. не са посещавали 2/3 от децата). Изчезнаха професионалните фармацевти, лекари, преподаватели, съдии, адвокати, учени. След нахлуването на САЩ в Ирак бяха разстреляни около 300 учени, включително и няколко декани на факултети. Хиляди побягнаха в емиграция. 2000 лекари загинаха, 12 000 - избягаха до април 2007 г. Комисията на ООН за бежанците оценява, че 4 милиона иракчани, т.е. 1/7 от населението, е напуснало своите домове. Само 900 души са получили убежище в Съединените щати. 100 000 души все още чакат виза и в същото време очакват възмездие като помагачи на американците и сигурно проклинат покровителите си. Единственият бизнес, който процъфтя, бе отвличането на хора с цел откуп. Само за 100 дни в началото на 2006 г. в страната бяха отвлечени 20 000 души. Семействата на похитените имат само две възможности - да предадат на похитителите няколко десетки хиляди долара, или да отидат в моргата за опознаване на тялото. Невъобразими мъчения са част от практиката в полицията, за спирането на които също се иска откуп. Така изглежда “капитализмът на катастрофите” по иракски. Ирак не стана модел за Близкия изток и арабския свят. Ето какво се случва, когато някой си въобрази, че може да се постигне образцово общество в чужда страна, без да е живял в нея. Идеята за “табула раза” може да се превърне в своя уродлив двойник: реалността на изгорената земя. И едва тогава видението за съзидание ще се смени с картината на тоталното унищожение. Редактирано от - Чарли Дарвин на 25/2/2011 г/ 20:03:57 |
Чарли,  За мен унижожаването и разграбването на културните ценности в Ирак, както и практическото спиране на достъпа до тези исторически места е едно от най-големите престъпления срещу човечеството. Аз, лично аз се чувствам жертва на това престъпление, защото е унищожена една моя мечта - да отида и да видя. И хората като мен не са малко. |
| Ирак стана витрина на провала на неоконсерваторите да построят ново общество. След време, ще се пишат такива книги и за източна Европа. Как бяха разрушени много работещи обществени структури без хабер какво идва след тях, само мистичната вяра във "вашингтонския консенсус". За разлика от Ирак, у нас, каквото и да приказват конспираси теористите, разрушението не беше внос от запад, а си беше местна направа. Имаше доста широк обществен консенсус за необходимостта от разрушение. |
| Е, премахнаха архивите на вестника... Остана само собствената ни памет за това кой кога какво е писал, но това не е достатъчно убедително доказателство. Друго си е да се изкара по някой цитат. Едно време едни хора пишеха съвсем други неща за американската политика в Ирак, обясняваха ни ползите от интервенцията за демократизирането на страната... Еееех! |
| Круела, няма такива работи Тука са си архивите. Те ти един да се посмееш: Чичо Фичо, версия 2004: Докторе, по времето на Милошевич, Клинтън и Косово работех в ООН. Политиката на Клинтън (втория му външнополитичекси екип) беше либерална в най-добрите традиции на Уилсън и Ф.Д.Р. Въпреки консервативните предразсъдъци на чикагци, които много попречиха за успеха, операцията на Буш в Ирак също е по-скоро в руслото на либералната външна полтика. Но, вече е прогледнал, де. Вдянал е че либералната политика на консерватора Буш се е провалила. Нарицателно на провала. Витрина. Тук всички сме стъгласни. Нищо чудно, обаче. Трудно е в руслото на либералната политика. И по-умни са се проваляли.  |
| Те ти още едно Е ти още едно: Чичо Фичо, пак 2004 Натиснете тук Ирак, макар и без ОМП, макар и без пряка връзка с Ал-Кайда и 11 септември, беше сърцето на близкоизточния тоталитарен национализъм, неговият юмрук. Затова демократизацията му ще има решаващо въздействие върху целия регион - писал съм по-подробно за отслабването на тероризма (в цял свят), за решаването на израело-палестинския въпрос, за влиянието й конкретно върху съседните Иран, Сирия, Ливан, С. Арабия и залива, споменавал съм за влиянието й върху Египет, Йордания, дори за кюрдския въпрос в Турция. Северозападна Африка, която е икономически заложник на Европа, няма капацитета за замести Предния изток като мотор на терористичния национализъм, а Либия отдавна показва желание за промяна. Заедно с развитието в Афганистан и с влиянието му в съседните Пакистан и Централна Азия, демократизацията на Ирак може да пречупи гръбнака на тази глобална заплаха. Задачата обаче е не по-малко сериозна от реконструкцията на Европа след ВСВ Какво нахалство Провалила се била политиката броени секунди след като ЧФ се преместил от другата страна. Вече не ми е смешно. |
... еййй, не закачайте фичката ... трошлива душа за тия времена е ... ще вземе пак да се сгуне някъде ...  |
| Много хубаво, и опитът на Буш за насилствена демократизация на Ирак се провали тотално. Неоконсервативната идеология на Буш имаше голяма заслуга за това, както пише по-горе Кругман. Дори Т. Фридман, който беше най-големият глашатай на Ирак - арабската Германия, допускаше, че Ирак може да стане и арабската Босна. А то стана по-лошо от Босна. И аз много пъти сравнявах на форума политиката на нюдийлърите в Германия и Япония в 1945 г. и тази на неоконсерваторите в Ирак. В 2003 г., когато почна войната в Ирак, още се деряхме на форума за или против НАТО. Естествено одобрявах всичко, което ни приближаваше до него, и участието ни във войната в Ирак също. Бях още и под силното впечатление на 11-ти, което за нас беше разтърсващо лично изживяване, не сеир по телевизора. А че Саддам беше централна фигура за близкоизточния антиамериканизъм е беспорно, правилно съм го написал. В първата война в залива Саддам обяви джихад срещу сатаната Буш и всички ислямски фундаменталисти тутакси го възвеличиха, някои предлагаха да го направят халиф, нищо, че бил социалист, приятел на СССР и сетне и приятел на САЩ до 1988 г. Палестинските лагери го зовяха да унищожи Израел. Саддам подкрепяше терористите от Хизбулла и сетне и Хамас, пишеше чекове на семействата на самоубийците. Сега гледаме арабските хлебни бунтове уж за "демокрация" и наивното западно уишфул тинкинг и виждаме, че в 2003 не съм бил по-заблуден, отколкото сега са Обама, ЕС, СНН и НЙ Таймс. |