. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
Хм, очаквах, че ще има някои ценни препоръки по преводчетата на предната страница. Ще издаваме песнопойката за всички бълг. училища по света, проучват се правата, има и художничка за илюстрациите. Руският книжовен език всъщност е доста по-близък до старобълг. от нашия новобългарски, руското езиково влияние, дето е "органично", е много полезно за нашия език, върнало му е вложените навремето капитали с лихвата. Срв. сръбския и "македонския", дето руското влияние липсва. (Македонистите пък приемат нашия език за бъкан с русизми.) Нашият книжовен език е възникнал в североизтока и първоначално е носил източните диалектни особености. Налагането на представата за "смешните" "мьеки" източни говори и за "cool" граовски диалект е аберация от най-ново време, една от вредите от налагането на София за столица. Една голяма празнина е липсата на изчерпателен новобългарско - старобългарски (или българо-словѣ́ньскъ) речник, двупосочен, с етимологии, да е онлайн. Чел съм "Старобълг. език" на К. Мирчев и "Старобълг. граматика" на Иван Добрев. Последната е много интересна с етимологиите си. Драго е човеку да осмисли единството на индоевроп. езици с думички като брат(ръ), сестра, видя-video, луча-lux-luce, нощ-nox-notte, къпина-campus, прасе-porcus, жена-gens-(gr.) genea... За нас най-голямо значение обаче трябва да има старобълг. лексика, хеле във връзка с изобретяването на истинска българска топонимия на мястото на останалите османотурски или пък глупешки измислени нови имена на селища и местности. Лексиката на Преславското царство, на Търновското царство, топонимията и всякаква терминология са най-ценно национално богатство и основа на бълг. културна независимост. |
Дай сега втори аорист, да си го запиша. Съжалявам - само един аорист ни остана при тоя глагол.. заповядай в понеделник - тогава получаваме стока |
Налагането на представата за "смешните" "мьеки" източни говори и за "cool" граовски диалект е аберация от най-ново време, една от вредите от налагането на София за столица. Пълни глупости и объркване на е-кане и я-кане с "мьекото" произношение. "Мьекото" произношение става "смешно с утвърждаването на писмовния език. |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
То е едно "з" и е печатна грешка - оправих го. Редактирано от - бонго-бонго на 30/4/2011 г/ 18:07:13 |
Проблемът ми е, че като ме поздравят с "Христос воскресе", не съм сигурен как да отвърна най-правилно и подобаващо Правописцу... Знам, че както и да отвърна, все по някоя от школите ще съм прав, но това не ми е достатъчно... Ако поздравът беше на новобългарски –"Христос възкръсна" - отговорът също би трябвало да е на новобългарски - "Наистина възкръсна". Но когато поздравът е "Христос воскресе" (а той винаги е - по това поне спор няма), "воскресе"-то в поздрава изисква "воскресе" и в отговора... “Наистина воскресе“, обаче, ми се вижда като манджа с грозде - съставните части са разделени от повече от хиляда години... "Воистину" знам откъде идва и защо, но там ме дразни не толкова носовката, която е станала на У и се възприема като съвременно руско падежно окончание, а "во"-то... може би с "воистина воскресе" ще ударя някакво приемливо средно положение... Търсих по сайта на БПЦ - видях само едно споменаване, и то беше "воистину"... Бих приел това, което са казвали пра-пра-бабите ни, възрожденците... какво са казвали на първия "Български Великден"- описания от Тончо Жечев... ще се ровя, не ща да прехвърлям мъките по ограмотяването си върху форума... :) |
Това зависи изцяло от твоето отношение към езика и религията. Бармалей 24.4.2011 г. 21:56:34 Христос воскрѐсе… Воѝстину воскрѐсе.. Служебник БПЦ 1924 г Христос воскрѐсе… Воѝстину воскрѐсе.. Служебник БПЦ 1973 г. Христос воскрѐсе… Воѝстину воскрѐсе… Типикон на БПЦ 1980г. Христос възкръсна… Наистина възкръсна… Служебник БПЦ 1985г. Формата преди 1985 е църковнославянска и тя е била използваната на "Българския Великден". Грешно би било да се отъждествява старобългарски и църконославянски. За отправна точка може да ти послужи това Натиснете тук Старобългарската версия от времето на "адаша ти" би била: Христосъ въскрьсе / Въ истинѪ въскрьсе , но използването и би било просто снобария - тази форма е извънцърковна днес, а е и трудно разбираема за събеседника. там ме дразни не толкова носовката, която е станала на У и се възприема като съвременно руско падежно окончание, а "во"-то... иначе "во_-то, което те дразни си е напълно нормално изясняване на на "ъ" в "о" Редактирано от - бонго-бонго на 30/4/2011 г/ 21:21:02 |
Прела баба Цанко Церковски Михаил Кочев Прела баба, прела баба три недели, та изпрела две къдели. Насновала, насновала три граненка, изтъкала два лакета. Седна баба, седна баба вън на прага, ризи крои, сукман стяга. Пусто платно, пусто платно не излиза ни за сукман, ни за риза. Грабна баба, грабна баба кроилата, скрои гащи за котака. Granny Spinning Tsanko Tserkovski – Mihail Kochev For three weeks the clumsy granny has been spinning, Just two bundles from beginning. From two distaffs, she spun yarn for just three spindles, Wove two cubits, just that little. Granny sitting on the threshold, now cutting Linen tunic, woolen tunic. Little linen, little cloth, that’s insufficient For a tunic of tradition. Granny with the scissors now tries a new cut, Making breeches for the tomcat. |
Родна реч Ран Босилек Добри Христов Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвим всеки ден. Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти; вечер приказки на нея баба тихо ми реди. И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти... Милва като нежна песен, като утрен звън трепти! Native Tongue Ran Bosilek – Dobri Hristov Native tongue, so sweet and living, I’m forever in its sway; Gift that Mom and Dad are giving Us to utter every day. It resounds in my singing, It rejoices in our play; Fairy tales at night it’s bringing, Granny quiet talks away. Over books I sit in yearning, Native tongue forever sounds… It caresses like a darling, Like a morning chime rebounds! |
Мерси, Бонго - ще карам с т.н. "църковнославянски" - нищо че нямаме друго, освен руската му редакция ... Фичо - казваш, че преводите били за българските училища по света. За двуезичните (англ - бълг) българчета ли са предназначени, или за англоезичните им другарчета? Редактирано от - Правописец Храбър на 30/4/2011 г/ 20:14:47 |
Правописецо, Първо за българчетата в бълг. училища в чужбина, да разбират по-добре бълг. текст и механиката на превода. Това е важно и за развитието на интелекта, защото той зависи много от владеето на родния език. Но и за чуждите им другарчета - вече има от година на Тубата американчета от американско училище в Куийс, които пеят "Над смълчаните полета" на английски, а българската им съученичка от нашия хор солира на български. В САЩ това е много свежо. Но и за българчетата в България, които учат английски. Без да скромича излишно, някои от преводите ще са и за "световната литература", в която досега тези големи бълг. и световни поети не са присъствали поради липса на свестни преводи. След "Хаджи Димитър" и П.П. Славейков ще опитам Яворов и Вапцаров, който има добър, но не чак много добър превод от Питър Темпест. Интернетът е велик народен медиум на свободата. Има Уикипедия и пр. Вчера се обадиха колеги от мисията ни при ООН да помолят за подходящ цитат, преведен на английски, от голям бълг. поет или мислител, който да се включи в речта на генералния секретар на ООН в София на 5 май - поискали са им от ООН. Пратихме им веднага - от Ботев, Ст. Михайловски и един в проза от Левски. Ще видим какво ще изберат. Преводаческото изкуство е много важно и за всички образовани българи, да видят как българската "онтология" може се "калибрира" с глобалната с посредничеството на сходни елементи от английската и американската, но без да престава да бъде себе си. Трябва да се борим с лъжата за "онтотологическата" другост на българите спрямо западняците. Орхан Памук се мъчи да прави същото за турците и донякъде успява. Редактирано от - Чичо Фичо на 30/4/2011 г/ 20:37:08 |
За съжаление знаенето ми на руски не ми позволява повече от писане на вестникарски колонки, а на френски и испански - само мършави преводи от тях на български. Но то и в ООН преводачите превеждат само на майчиния си език (от два други). Но децата по света сега учат и знаят и английски, та не е без хич. De colores (пее я Джоана Баес) De colores, de colores se visten los campos en la primavera. De colores, de colores son los pajaritos que vienen de afuera. De colores, de colores es el arco iris que vemos lucir. Y por eso los grandes amores de muchos colores me gustan a mi. Canta el gallo, canta el gallo con el quiri, quiri, quiri, quiri, quiri, quiri, quiri, quiri, la gallina, la gallina con el cara, cara, cara, cara, cara, cara, cara, cara, los polluelos, los polluelos con el pio, pio, pio, pio, pio, pio, pi. Y por eso los grandes amores de muchos colores me gustan a mi. Ярки багри Ярки багри, ярки багри покриват полята, настъпи ли пролет. Ярки багри, ярки багри - в перата на птичките прелетни в полет. Ярки багри, ярки багри рисуват дъгата в небето над нас. И от ярките багри в душата струи светлината - обичам ги аз. Петльо пее, петльо пее: ко-ко, кукуригу, ко-ко, кукуригу, с него - ярка, с него - ярка: ко-ко, кудкудяк, кудкудяк, ко-ко, ко-ко, Пискат пилци, , пискат пилци: пиу, пиу, пиу, пиу, пиу, пи. И от ярките багри в душата струи светлината на моите дни. |
He never dies, who falls for his nation Fighting for freedom, as he’s admired By earth and heaven, all God`s creation, And poets play him rhapsodic lyres. Фичо - извинявай, но този ти превод напълно оправдава поговорката "Преводачо - предателю". |
Fatherland, You Are So Pretty Pеtко R. Slaveykov - Еmanuil Manolov Fatherland, you are so pretty, Sweet name, heaven, promised soil. Young and innocent, my beating Heart for you is filled with joy. Dear mountains proudly rising To the north and to the south, Cherished plains to the horizons, Furrowed fields, all by our plow. Blessed forever be that quarter, Ever since the days of yore, Where the Danube, Struma, Vardar, And Maritsa quiet flow. Till I see the sunshine clearly, Till I breathe and feel my hand, From my heart I’ll love so dearly Both my kinsfolk and my land. |