Отиди на страница:
| Аз това казвам, че Бойко Борисов е от този тип хора, които сами нямат мярка и оттам идва тяхното високомерие, че не е нужно да учат нещо, което преди тях е било изучено от други, за да направят това нещо. Високомерие, самонадеяност, необразованост. Нищо не може да даде такъв човек. |
| Както ако някой сега ти звънне на вратата и каже "Свалете си комунистическите очила". Чакай бе човек, ти не ме познаваш, за какви очила иде реч? Или онзи, който казал на жените "Аз сега ще ви обясня феминизма накратко, понеже вие сте жени и не разбирате". |
Историята на случая е - Александър Милев превежда текста, за което си има сключен договор; но резултатът е до такава степен непечатаем, че издателството се принуждава да сключи допълнителен договор (този път с Блага Димитрова), която - на база на превода на Милев и собствената си поетическа фантазия, - създава текста, известен на широката публика. Естествено, няма и намек за съвпадане на такива неща като стихотворен ритъм... Ето как клюката бива увековечена. Това бяха абсолютно необосновани нападки навремето, най-вече срещу Блага Димитрова. Туткалчев, явно не съм те разбрал правилно. Като стана дума за Ничев, преводът му на Аристотел "За поетичното изкуство" (букв. "Па поетиката"  е един от добрите му преводи. Батаклиев също има доста добри преводи - ако не се лъжа, негов беше преводът на "Енеидата" в поредицата 'Световна класика" - доста свободен, но все пак добър. |
Да, Васик, аз просто те допълних. А Бойковите недостатъчности са една твърде наболяла тема, която аз лично предпочитам да не беше дневен ред, ама явно няма кой да чуе молитвите ми  |
Като студенти /английска филология/ учехме 2 семестъра латински. То английският е към германските езици, ама то нали голяма част от лексиката му е дошла от романските езици, та така. По-голямата част от студентките /щото с квоти, без квоти, филологиите си бяхме женско царство  / стигнахме много бързо до извода, че този език няма научаване. Имахме готин млад преподавател, който ни влезе в положение и ни предложи два варианта на изпита: за тези, които мислят, че все пак нещо знаят, да превеждат от Войните на Цезар в Галия текст, който той им посочи, с речник, разбира се. За по-голямата маса, дето хич не вдявахме, да преведем и научим една страничка и нещо от същото произведение и да превеждаме без речник. Ей Богу, това беше единственият изпит, който взех и то с отличен!, без хал хабер да си нямам! Как процедирахме: някоя колежка/колега по академично му/ , даде текста на колега от Класическа филология да го преведе. След това си размножихме превода. Никога през живота си не съм "зубрила", ама баш "зубрене" - чета латинския текст, чета българския, без въобще да знам какво значат съответните латински думи и така, целият текст. Направо подвиг! Вярно, че освен преводът, трябваше и да направим анализ на падежите и да спрегнем някой и друг глагол и да склоним някое съществително. Бях си направила една табличка със спреженията и склоненията, броих ги, излезе умопомрачително число, което счетох, че е невъзможно да се научи Но тъй като редът ми беше някъде в края на изпитния ден, мерех коридорите пред аудиторията и си повтарях окончанията. Та като влязох на изпита успях правилно да спрегна глаголите и да направя склоненията. И с превода /то беше 1-2 изреченийца от текста, човекът беше добър към нас/ успях да се справя, даже и с падежите /е с "малко помощ от приятели". О да, и сентенции трябваше да декламираме. Още си ги помня и се правя на начетена! |
| Бонго-бонго, не ми напомняй за Батаклиев, че и той има неща за аутодафе! Кой знае защо, на стари години беше решил да превежда латинска поезия. Без да притежава грам поетичен талант, не грам, сантиграм! Може би защото беше известна максимата: стихче - левче. Демек преводът на поезията се плащаше сравнително добре. И се зае с Овидий, този поетически Моцарт на античността, и го изпраска открай докрай. Почнеш ли да четеш, няма начин да не се спънеш поне веднъж на всеки два стиха. Но голямата дивотия настъпи, когато нападна Хораций. А Хораций е писал в 37 вида строфи, при които ритмическата организация е крайно сложна и обхваща по няколко стиха. Там трябва да спазваш цезури, ритмика, брой срички... Ужас. Да не говорим за поетиката и образността. Това е едно от най-трудните неща за превод изобщо, ако искаш да го преведеш в размера на оригинала. Дори ми се струва, че някои неща са невъзможни за превод по този начин. И нашият човек започна едно кълчене на езика, едни потресаващи словесни конструкции, едни анжамбмани, не ти е работа! По-добре да си беше останал непреведен Хораций!  |
| Имам ги трите тома на С. Моъм и вероятно съм ги чел. Това което ми е останало като впечатление е, че е твърде обстоятелствен. Да кажем че това е типично за англичаните. А американците работят по щампи. Аз например като гледам 5 минути американски филм знам какво ще се случи и какъв ще е края. ............................... ............................... .... За превода на Овидий, може би трябва да съжаляваме, че г-н Туткалчев от скромност не ни е поднесъл по-добър. Чете се леко според мен, не съм усетил петна. Редактирано от - dabedabe на 27/4/2011 г/ 21:27:14 |
| Туткалчев, аз ти казвам (обобщително), че всеки се е учил от някого или от нещо. Затова е верекундия етатис. Ако беше въпросът за атодафето, сега щяхме още да вярваме, че земята се крепи на четири слона. |
| Васик, пред добрите учители - chapeau, за калпавите - ритник в д-то! Както бива с всичко, що е кадърно и некадърно. А ти, ако искаш, си верекундствай наляво и надясно! |
Професор Милев сам е обяснил проблемите в превода на Илиада в книгата, която аз имам - издание от 1969 г. - луксозно, с илюстрации на Александър Денков. Това е епохален труд, най-добрият превод на Илиада измежду двайсетте предишни, чиято история също е описана и са представени части от тях. Сравнение не може да става дори. Илиада е качена в този превод в "Моята библиотека", но точно тази част - "Българските преводи на Илиада" и "Настоящият превод" липсва. Затова я преписвам: "Настоящият превод беше замислен отначало в проза. Мои колеги, учители по български език и литература, настояваха да имат пълен и точен превод от оригинала. Въпреки че работих повече от две години, изоставих прозаичния превод, тъй като се губеше поетичността, красотата на интонацията. Направих опит с мои студенти, младите поети Недялко Йорданов, Димитър Павлов и Григор Ленков. Аз им давах подстрочник, а те превеждаа в стихове. Те положиха сериозен труд върху няколко от първите песни. Но резултатът не бе задоволителен, носеше белезите на работа от подстрочник. Залових се сам да превеждам в стихове, придържайки се строго към оригинала. След няколкогодишен труд предадох ръкописа в издателството. След получаване на редактирания текст от В. Ханчев издателството определи за съвместна работа Блага Димитрова. В продължение на около две години тя работи заедно с мене върху превода, като винаги се придържахме към оригинала. ...... ...... Изобщо голям труд бе положен да се постигне естествена реч, без осакатяване заради риъма. ....... Особено необходимо за поетичността на превода беше да се предадат художествените образи на Омир, които често убягват на преводача поради затруднения в сложната ритмика на хекзаметъра. Понякога с часове и дни се обмисляше и првеждаше в десетки варианти един и същи стих. Стремежът бе настоящият пълен превод на Илиада да се издигне над нивото на досегашните опити в тая насока, за да бъде оправдана неговата поява. |
| Туткалчев, направо ми взе акъла    СЕГА пък какво ти е виновен Георги Батаклиев? Той е превел ОДИСЕЯ-та великолепно, нали така  ?Я, преди да си извадил още някоя и друга сламка от нечие и друго преводаческо око, да погледнеш гредата в своите очи, както пише на едно място... Ти самият какво си превел до този момент, че така с размах днес оплю кого ли не???    |
| Туткалчев, Няма и не е имало класически филолог в България, който да държи език като твоя. Не си филолог, не си класик... *** |
Прѣжде убо словѣне не имѣхѫ книгъ, и рахатѫ бѣхѫ... Редактирано от - Правописец Храбър на 27/4/2011 г/ 22:59:29 |
ти само голяма носовка ли слагаш?.... Или си доизмисляш някои думи. - 1) Не само - но тук така трябва - според правописа... 2) Да, разбира се - "рахат си бяха" е от мен... другото е от адаша ...Редактирано от - Правописец Храбър на 27/4/2011 г/ 23:12:44 |
| Една размишляваща, Ето ти един пример за това, което говоря. Хораций, "Оди", І, 11: ХВАЩАЙ ДЕНЯ Левконоя, недей пита каква цел на мен и на теб богът дал - не дири, грях е! Недей търси халдейските таблици! Да търпиш свойта съдба, вярвай, е по-добре. Зими повече ли Юпитер нам ще подари, или ................... тази сетната, що днеска ломи скалните насипи над Тиренско море, мъдра бъди, виното бистрила, не мисли за живот дълъг. Ний тук бъбрим, а времето бърза. Хващай деня, с леко сърце не чакай следния! ............................... ............................... ............... Поезия, та дрънка! |
Туткалчев Добре де, дай и оригинала за сравнение и размисъл:Хораций, "Оди", І, 11: ХВАЩАЙ ДЕНЯ
Иначе това "хващай деня" е наистина трогателно и буквално вдобавък. Почти както пее Рей Чарлз - "Carpe viam, Jack". |