Скици от Бакшиширия
Отиди на страница:
| Скици от Бакшиширия (десета скица) Микробусът ни бавничко запъпли из улиците на Матанзас за да достигне крайната си дестинация. Колкото и да се опитват другарите да изберат подобаващи маршрути и да прекарат туристите през някакви си тип "потьомкино село" участъци на града мизерията в която живеят болшинството кубинци прозира от всякъде. Беднотията е ужасяваща. Гледайки копторите в които някои хора бяха принудени да живеят насълзи очите ми. Изпочупени щори от преди революцията се поклащаха на прозорци без стъкла, неизмазани циментни блокове, постройки сякаш излезнали от абстракционистка картина от миналия век, разкъртени стени, шперплатови кръпки.Стогодишни сгради, украсени с балкони борещи се с гравитацията и арки крепящи се на "магия", арт-нуово креации на самодейни архитекти, колониални красавици издъхващи от комунално настанените няколко семейства.Тук таме ще видиш, като светло петно и някоя прясно боядисана с великденскояйчна помпозност баракичка. Общото ми впечатление беше, че тук е като в казармата. Нищо не изчезва. Всичко може да бъде изпозувано отново.Даже и в сувенирната търговийка геният на мизерията беше сътворила чудеса. Всички онези обграждащи ни банални и сучни обекти бяха прекроени във весели сувенирни с наивно-кичозен привкус. Тенекиените консерви тук възкръсваха в най-причудливи форми. Тук ще видиш самолет от "Ту- Кола", там кола от бира "Кристал", на трето място пък даже фотоапарат от "Кока-кола" и то от онези ( ако сте в моята възрастова група и сте били на панаир в детството си) които като натиснеш бутончето за снимка отварят онова което би трябвало да е обектив и от там изскача сплашващо някакво си тенекиенко творенийце на пружинка.  Най-трогателни обаче бяха тенекиените шапки и чантичките направени от стотици "отварачки" на консерви. Да, именно онези мънички алуминиеви джаджички, които като придърпаш нагоре и избуташ назад отварят със съскане твоето консервирано питие.Представете си колко кофи трябва да обиколи горкият "самодеец" и от колко празни "консерви" трябва внимателно да отдели (без да повреди) необходимата за изработването на шедьовъра мъничка овална пластинка, който след като той изработи с много пот и любов ще продаде на щанда за някакви си мизерни десетина песос. И как да говорим в такъв случай за коефициент на полезно действие? Работи нашия човечец като мравка за оня дето клати гората, но пък, в края на краищата-работи. Старае се и му е намерил колая за да изплува някак си от блатото. Когато се движихме из улиците на Матанзас срещнахме и доста "необвързани" хорица, които си седяха кротичко в заведенията и си отпийваха любимото си питиенце по време на сиестата. Нашата любезна екскурзоводка говореше за тях с едно леко завоалирано презрение, в което прозираше и известна доза завист: Виждате ли ги тия? Те са паразити, живеещи от пари които близки и роднини им пращат от Америка. Нищо не работят и само си клатят краката по заведенията. Някои от тях даже се занимават и с "търговия на черно". Виждайки тези "тарикатчета" аз си спомних с умиление онези ченджаджии по мое време които изпълняваха подобни функции и предизвикваха подобни реакции и в нашето социалистическо общество. Работят, значи, хората достойно от сутрин до мрак и накрая - някаква си мизерна заплата, а оня ми ти тутманик, ще продаде там десетина пури или пък чичо му ще му прати от Маями сто долара и ще живее като бъбрек в лой. Къде ти е правдата тук, а? А ужким сме, вика, диктатура на пролетарията. Онова което ми направи също силно впечатление бяха двата шахматни клуба покрай които минахме. От вън приличаха на селски хоремаци с широко отворени прозорци. Вътре - изключителна спартанщина...само наредени маси с шахматни дъски зад които вгълбени кубинци замисляха поредния си гениален ход...а посетимост, да не ви казвам...фрашкано до дупка и чак правостоящи кибици има. Тази картинка пък ме върна в годините когато една от любимите ми книжки беше подарената ми от вуйчо Даньо (лека му пръст) "Пионери играйте шах", където един от главните( и мой любим) герои беше Хосе Раул Капабланка. Изглежда, че шахът тук е втората по популярност мисловна забава за онези които обичат да съчетават полезното с приятното ( доминото с едни гърди напред е първото). Няма интренети, няма "Сега", няма "Нинтендо" - хората използуват най-древните "сечива" за поддържане на умственна хигиена и доколкото видях изобщо не им липсват лъскавите джаджи на цивилизацията. Вгълбено местят фигурите и като че ли нищо друго около тях не съществува. (следва) Редактирано от - sybil на 31/5/2011 г/ 21:20:16 |
| Това, което ми харесва у Домосед, е че пътеписите му включват много информация (културна, историческа, природна, човешка, а не хотелска), гарнирана с много фино чувство за хумор и автоирония, но и най-важното за мен - огромно любопитство към мястото, което посещава и любов вместо снизхождение към различията, които среща. |
| Чета с интерес 'Руската салата по латвийски', да ме прощава темата, другаде няма къде да го кажа. А пътеписецът тукашен да се научи да пуска снимки. |
Тюфлеците искат извинение  Ква драма, кви писоарни напъни на уголемените жлези!Грацата като гледам отдавна е достигнал библейската нирвана, на която тюфлеците со все подскоци и на калта от чепките немогат се порадва |
Икономическата блокада над Куба е голямата необявена война от страна на САЩ, която през всичките тези петдесет години нанесе вреда на кубинския народ в размер на 236, 221 милиарда долара. Това са стотици непостроени училища, заводи, болници, университети, духовни центрове, хиляди километри инфраструктура, неосъществени социални проекти, туристически обекти, неразработени селскостопански плантации, загубени инвестиции и т.н. без коментар |
gratzian,  Много интересно изглеждат местата, белязани от човешкото безумие и абсурд. Пиши и не обръщай внимание на лаещите- те друго не могат.  А критикуващите, че авторът имал собствен поглед и оценка върху наблюдаваното, нека прочетат пътеписите на Вазов и Алеко . Може пък да схванат, че пътеписът е ценен не само с описаното, но и с преживяванията и субективния поглед на наблюдаващия. |
субективния поглед на наблюдаващия С това сме съгласни, но одобрението ни зависи от качествата на субекта |
| Който не харесва качествата на субекта, не го чете. Отделен е въпросът за качествата на оценяващите субекта. |
А нима няма, да речем, тема за кифтета и стари дантели, та се насилвате да четете скиците от Бакшиширия? Откъде тоя мазохизъм?  Тука се изредиха една батарея троглодити, които нито имат нещо смислено за казване, нито могат да напишат две свързани изречения, но много държат да споделят какво мислят за Грациян.  |
| Ей, какво скочихте накуп! Нищо лошо не съм казала за Грациан, просто си обсъждаме кой как пише пътеписи и кой какъв тип сводки обича да чете. Все пак, тук тръгна темата - защо да не я разширим? Не вярвам Грациан да се сърди. |
| Така е...Избор има- не е да са ви закрепостили тука. Който не харесва пътеписа на Грациан, може да забърка некоя ентелектуална концепция за манджа в " Кифтетата" или да наднича в гащите на другарчето в "Секса..." Тъй де- всеки с интересите си. Редактирано от - Benedicta на 01/6/2011 г/ 11:21:43 |
| Музикален поздрав за всички които ме поддържат морално. Сърдечно ви благодаря.  Натиснете тукРедактирано от - gratzian на 01/6/2011 г/ 12:43:23 |
чакам Хавана