Скици от Бакшиширия
Отиди на страница:
| Да, заедно с последната необоснована забележка на Граци, иначе ще се разболеем от салмонела. Редактирано от - nikola_tsanev на 18/5/2011 г/ 20:26:30 |
Да, заедно с всички епистоларни изяви на госпожа salmon, които са обида за човешката интелигентност. |
| За Гуджо знам, че късо дърпа. Кара, какво е това бальiк и има ли идентичност с наивитета и идеализираната жертва в родната ни реч-балък/балъчка? |
.... кис-кис-кис-кииииис .... Олинклусивчията нататък го предавам на милостта на Здравка ... мислех, че е сериозно писание от позабогатял стар беглец ... разочарован съм ... до там ли са го докарали "старите" ? ...  |
да де, Софтуинд, но в другите страни не се бият в гърдите че са гробокопачите на капитализма...толкоз... това "гробокопачеството на капитализма" няма нищо общо с туризма. Особено при страни, които през по-голямата част от историята си са били колонии и откровени роби на други. "гробокопачеството на капитализма" е свързано с установяване на някаква независимост и държавност. И бъди сигурен, че сега при комунистическия режим (който едва ли е страхотен) обикновените хора имат много повече права отколкото преди 100 години, когато са били под "управление" на капитализма. Иначе ако отидеш в кралство Тайланд или Турция, където никога не са помирисвали комунизъм като "all inclusive" ще ти предложат много повече и ще тичат около теб по-настойчиво. |
.. спрели са му интернета ... за неплатена сметка ...| Скици от Бакшиширия (седма скица) Едни хора пият от мъка, други пият за да се напият, трети пият от скука, четвърти пият за не знам си к'во. Аз съм от онези, дето пият за да се наслаждават на вкуса на питието и пият точно до достигането на границата преди да започне алкохолната "нирвана". За последен път се напих когато Пепи падна от покрива на новогодишната нощ на 1975 година и то тогава толкова се отрязах, че от този момент организмът ми изработи странна, но много полезна противонапивна реакция. От тогава до сега аз не съм се напивал. Пия си значи, топлата алкохолна целувка се разнася из кръвоносните ми съдове и радва клетките на тялото ми. Идва обаче един съдбовен момент, когато аз не изпитвам наслада от следващата глътка. Просто се намръщвам и спирам. Не мога да си го обясня как физиологически става тази автоспирачка, но е факт. Може да е след третото питие ( ако съм много уморен), може да е след петото, а може да е и след осмото...всичко зависи от разни вторични фактори, като дали съм ял преди, дали е късна вечер, какво е питието, дали е пълнолуние и така нататък. Случвало ми се е да изпия, да речем четири бири, отварям петата, отпивам една глътка и тази бира изведнъж спира да има онзи приятен вкус и аз веднага оставям бутилката. Спирачката е задействувала и е изпратила своите сигнали към вкусовите ми рецептори и аз спирам, насред глътката, дето има една дума. Иначе, аз си падам помияр и пия почти всичко което става за пиене, но от всичките питиета най си падам по рома и всичко което може да бъде приготвено с него...а с него могат да бъдат приготвени такива феерични коктейли, че ако тръгна да ги описвам ( и то само онези които съм пробвал) ще излезне научен труд готов за дисертация. В България, където доминират ракджиите (ей, не ме разбирайте грешно, аз лично също много си падам по хубавата ракийка), водкаджиите, бираджиите, винарите и уискаджиите имаше по времето на моята младост и една по-хилава групичка от алкохолни естети, към която принадлежах и аз, която силно благодареше на Партията и правителството за търговския обмен с братска Куба. Освен, че във всеки павилион на София можеше да си закупиш разкошна хаванска пура ( и то от най-качественните ) за мизерната сума от 50 стотинки, то и в почти всеки "хранителен" магазин - от натруфените супермаркети, та чак и до въшкарските нармагове можеше да се намери онази приказна напитка наречена кубински ром и то в трите и най-популярни реинкарнации: тригодишен бял за 5 лева, петгодишен "червен" ( в действителност златисто-кехлибарен) за 7 лева и 7 годишен "черен" за 9 лева! А за ром, кубинците са едни от най-голямите майстори в света. Като ромоестет, аз съм пил болшинството от стотиците видове ром произвеждани на тази планета и мога с ръка на сърцето да ви кажа, че в моите топ 10 любими ромове, барем 4 са кубински. Веднага след ямайския "Appelton estate", австрийския "Strohs"(който е с по-широк диапазон на приложимост, незаменим в кулинарията) и световноизвестния "Captain Morgan (spiced) аз поставям "червения" Havana Club, (другите кубински представители в моя топ 10 са -Legendario Carta Oro 5 Años, Mulata Añejo 5 Años и Havana Club Añejo 7 Años ). За коктейли, обаче най-благодатен е "белият" ( неутрален) ром- едва ли има друга алкохолна напитка която да бъде толкова широко използувана за приготвянето на онези вълшебни напитчици, които майсторите-бармани с вещината и маниерността на древни алхимици приготвят в своите "работилници". Като започнеш от добилите световна популярност, благодарение на Хемингуей "дайкири" и "мохито", та стигнеш чак до най-екзотични творения с вкус на течна дъвка ( като коктейлът "Surprise", да речем). Всеки човек може да направи коктейл, в края на краищата - четеш рецептата ( а рецепти по път и над път), ръгаш там каквото пише, бъркаш го ( или го клатиш) и пиеш. Да де, но ужким всичко си е както трябва, рецептата ужким една и съща, а пък на един бар ужким един и същ коктейл ( който би трябвало да е с константен вкус, според теорията) има един вкус, а на друг - друг. Е, ако си непредричив - голяма работа, в края на краищата, но ако си падаш, един вид дегустатор-маанджия, прави ти впечетление и ти или не повтаряш този бар, ако е бил субстандартен, или започваш да го посещаваш религиозно и да се наслаждаваш на сръчността на тамошния жрец на миксологията. В нашия хотел, баш-масторът се оказа че е в караоке бара(обслужващ по съвместителство и хотелския лоби бар. Аз никога не успях да го видя този Леонардо да Винчи на коктейлите, тъй като си ги поръчвах чрез сервитьорките в лоби бара, къде винаги се лееше и приятна музика на живо, но му свалям виртуална шапка на способностите. Нямаше коктейл който да поръчах и той да не го знаеше ( аз дори накрая започнах да чагъртам в паметта си онези вече хванали загар коктейлни имена от младостта си, само и само за да видя дали има граници познанието му в коктейлологията...оказа се, че няма, или барем беше над моето ниво - кеф ти Brass Monkey, Rhum Punch, Cosmopolitan, Manhattan...даже както виждате и на "водкови" коктейли минах за куриоз...знае си ги човекът и туй то. Да ти е кеф да си в такъв бар.Неговата Пиня Колада, беше пък най-хубавата която някога съм пил.Няма значи там шикики-микики, всичко е перфектно балансирано, никоя от съставките не доминира и питието има консистенция на мляко на богиня. Дайкирито му даже беше по-добро от онова което пих в "Ел Флоридита" в Хавана. Честна дума! Защото за разлика от мохитото, дайкирито си иска добре натрошен лед и то в изобилие. При днешните технологии - кубчетата лед са си стандарт и всеки барман ти блъска ледени кубчета във всичко което му се мярне пред очите. Колкото повече лед, толкова по-малко "субстанция"...жули Жеко и си пей... Нали дето викат хората барманите и ескимосите са единственните жители на тази планета които си градят къщите от лед. Да де, ама онези бармани, дето си държат на реномето и името си ги правят нещата както си му е реда. Няма взимане на акорд, няма рязане на ъгли...щом трябва натрошен лед - натрошен лед, щом пише клатиш толкова пъти-клатиш толкова пъти, щом пише - натурален лимонов сок - цеди лимона с лимоноизтисквачката, прекарва го през цедката и туй то, няма да те ментосва с разни екстрати. Та един съвестен барман прави и реномето на заведението. В това барче, места се намираха най-трудно и келнерките нямаха време да си вземат дъх. А като погледнеш, всичко "държавно", дето има една дума, и да я кара "през просото" като в някои от другите барове, където по стахановски наблягаха на количеството, кой ще ти забележи, освен това си е на твърда заплата и бакшишите които ще получи ще са само благодарение на сервитьорките, които бяха онези имащи алъш-вериш с клиента. Да де, ама човекът си работеше съвсем съвестно и се надявам келнерките да са били снизходителни към него, тъй като техните тлъсти бакшиши, които те получаваха, бяха не само заради антилопоподобната им походка, ами най-вече заради качеството на коктейлите. Коктейлите са навсякъде около теб, на плажа, в басейна, в ресторанта, в бара и даже в специалната "къщичка за пропаганда" ( нещо подобно на нашия "димитровски кът", претрупан с книги, списания, постери и пропагандни диплянки)която се намираше в близост до ресторант "Лагуна" и където услужлив младеж ти разказва за геройствата на бащите на революцията. Можеше да ти говори с часове за Монкадо, Свинския Залив, Сиера Мадре и да ти разказва легенди за героите, правейки ти "Куба Либре" с бял ром и локална "Ту-кола" ( която има вкус близък на онази родна кола от нашата младост "Сън-кола", ако си я спомняте). Ако четейки тези редове ви се е допило, ето ви и рецептата за "мохито" : Взимате една обемна, цилиндрична чаша (без изгъзици и извивки), поставяте две лъжици захар на дъното, покривате захарта със сок от половин изцеден средноголям лимон, добавяте стрък джоджен, доливате газирана вода и 50 мл бял ром. След като всичките съставки са добавени, намачкайте и стрийте джодженовите листа с дървено чукало. Добавете 4 бучки лед и пийте до насита. Ако ви се услади-жулнете му още едно. (следва) |
| Дааа... за жалост ние сме принудени да караме на пуерторикански ром Бакарди. А единственият ми соц спомен от черния Хавана клуб за 9 лв е от първия ни Осми декеври, на ЦПШ Мальовица. Тъкмо се бяхме "сдружили" с Нели и тя беше спечелила един бас за шише Хавана клуб от една друга наша двойка, купихме 4 лимона от кухнята за левче, набрах малко пресен мальовишки сняг отвън, воала мадам. Обаче нещо намачканите листа ми приличат на варени или на водорасли. Не само в мохито, но и в американския "минт джулип". Не може ли да се изцеди някак ментата (джоджена) да пусне бистър сок, който да се добави, а да се остави един жив стрък само за хубост, може и да се опасе накрая, както обикновено правя. В един от кварталните ни ресторанти, Сарабет'с, дават големи блади мерита, в големи конячени балони, фрашкани вътре със зеленчук - настъргани надълго моркови, целина, кервиз, палмови сърца, миниатюрни кисели краставички... Има и доста ресторанти, които дават коктейли колкото можеш да погълнеш за брънч (закускообяд в уикендите, който трае до 15-16 ч.), и активно ти носят, без да питат. Стигал съм до 5 блади мерита в Поко и 4 маргаритас в Йерба буена - после нямаш нужда от вечеря. |
За разлика от чичо, по соц време сме употребявали много бял Хавана от 6 лв през лятото. Лимони от "показния" на Раковска. Най-онеправдан беше този, комуто се паднеше да троши бучките лед от "Мраза"  След второто дайкири необходимостта от трошен лед обикновено отпадаше, а след третото се минаваше на вода вместо лед, тъй като горкият хладилник не смогваше  |
| Фика, миризлива водка Средец с вермут беше убиец, и в пряк и в преносен смисъл Ромът си го пиехме само с лед и лимон, при по-тържествени случаи и с малко захар по ръба на чашата. Редактирано от - nikola_tsanev на 24/5/2011 г/ 17:34:25 |
| Скици от Бакшиширия (осма скица) Канадците избиращи Куба за прекарване на отпуската си го правят най-вече заради разкошните плажове, слънчевата атмосфера и възможността да "превключат" на друга вълна, особенно когато температурите в Канада са отрицателни. Друго си е да се качиш на самолета и само за два и половина часа да смениш зимния пейзаж с натрупания сняг с една идилична слънчева картинка с палми, коктейли и безкрайна "пачанга". Плажната ивица на нашия хотел беше разкошна и не особенно натоварена. Почти по всяко време можеш да си намериш шезлонг и да се намърдаш под някой от "чадърите". Е, ако си много мързелив и не ти се става рано, винаги имаш възможност да се проснеш до басейна и да се попечеш на воля. Аз, лично, съм от онези които не са толкова привързани към плажовете. От ранните си години предпочитах "неоновите" пред слънчевите бани и много често се завръщах в София от "Слънчев бряг" почти без тен. Винаги ми е било скучно да се пека. Някак си, досадно е да лежиш като кебапче петнадесет минути на гръб, да се обърнеш после по корем и да се мажеш като пехливанин с онези ми ти специално предназначени за целта масла и балсами. Виж, мога да влезна и поплувам за половин час, но после ако може някак си да се скатая някъде на сянка по би ми било по сърце. Жена ми, пък, си пада по плажовете и най-вече по плуването. Имам чувството, че ако я оставя във воден басейн няма да излезне от сутринта до вечерта. Да де, ама тук именно от тази пристрастеност към водата, тя взе и още на втория ден изгоря, дето се вика като рак. Както си се излежавахме на плажа и ушите ми доловиха нещо с нюанси на родна реч. Обръщам се аз надясно и гледам до мен едно семейство, почти на наша възраст се домъква до съседните шезлонги и дъра, дъра...ромони си с позната ритмика на слога. Не бях толкова близо за да съм сто процента сигурен за езика на който те си говореха и затова реших да ги попитам: Do you speak Bulgarian?...те ме загледаха доста учудено и изглежда не "стоплиха" въпроса ми. Аз минах на нашенски и си викам: Ако съм сбъркал-сбъркал, в края на краищата: Извинявам се, но на български ли си говорите? Да де, ама не бях сбъркал. Не само че се оказаха наши хора, пловдивчани живеещи в Отава (Отауа, дето му се вика тук), но и бързо намерихме барем три семейства общи приятели. Винаги ми е приятно когато намеря нашенци в места в които най-малко очаквам да намеря. Двете жени отидоха да плуват, а ние със земляка се разприказвахме. Именно тогава във водата жена ми унесена в разговори така изгоря, че можех да си пържа на другата сутрин яйца на гърба и. Хубавото на плажа е, че можеш да си лежиш на сянка, да си пушиш, да си пийваш коктейлче от барчето, което ти е на един хвърлей и да си четеш спокойно. За четирите си "плажни" пребивавания изчетох две леки "шпионски романчета" с неонацистка тематика (такива намерих в местната "библиотека" (съставена от оставени от бивши летовници книги). Не знам как хората могат ей така да си лежат без нищо да правят и да се "пекат" с часове. Аз ако нямам книга, вестник или списание, ще пощурея.  Имаше, разбира се, и разни плажни "активности" като ветроходство, плажен волейбойл, "банова водна разходка", водни ски, шнорхелиране и даже акуа-аеробични групи, ама това бяха дейности които никога не са ми били привлекателни.  Хубавото беше, че имаше ресторант до плажа където можеше да отидеш както си си, да си хапнеш и да се върнеш пак на плажа ( без да мислиш за преобличания и нагиздвания). Сядаш си значи, както си си, хапваш му и айде отново край океана.  Привечер, като се върнеш в бунгалото, всичко ти изчистено, подредено, хладилника зараден, климатика дъни изкуствен бриз и даже камериерките ще те изненадат с модерното в последно време "хотелностайно изкуство", което се състои в сътворяването на разни "склуптороподобни образувания" с подръчни материали ( кърпи, хавлии, одеала и т.н.т). Аз даже си снимах едно от доста сполучливите, според моя вкус, творения за спомен.  (следва) Редактирано от - gratzian на 28/5/2011 г/ 05:13:52 |
... тоя бакшиш след некое и друго писание може и да се очовечи ...  Редактирано от - Старшината на 28/5/2011 г/ 00:14:13 |
| Начи, аз пък в скромния си опит кат потомствен морски чиляк съм си изработил следния железен режим, който се възприе и от жената - пловдивчанка, допреди мене незапозната интимно с морските работи. Става се рано, сива утринна омара, първо плуване в морето около 8 ч., а най-добре към 7-7.30. Сериозните - още по-рано, около 6.30. Безлюдно, изгрев, морето ухае на прясно разрязана диня, "течните му изумруди" (Валери Петров) те обтичат. И те събуждат. Половин час плуване, гледане откъде морето (от 500-1000 м) на дивний Божий свят. Условие: да си близо до морето, в живописна местност. Горещ минерален душ на плажа, условие: да си около Варна или недалече, между Албена и Камчия. Закуска към 9, може да се отпуснеш малко с еденето, докъм 10-10.30, да държи влага до 5-6 часа. Почивка, интернет (носиш си лаптопа, в хотела имаш бърз интернет), малко работа. За мене - разходка с автомобил или пеша (условие: да си в място с много интересни маршрути). За жената - басейн, саума, здравни процедури, фитнес, кафе и Бейлис с шефката на комплекса (колежка), още интернет. На пясъка почти не се седи - нищо, че имаш шезлонг, шалте, чадър с масичка и бял "пешкир" и халат. Винаги преди излизане навън се мажеш със сънскрийн, поне 30. Шапка се носи, тъмни очила по желание (аз съм си очилат и по нежелание). Късно следобед - тръбата свири сбор, леко питие на балкона (токайско, местен димят, тамянка, кокорко) с плодове, кратко следобедно плуване към 5, може лека вечеря към 6, следвана от културна програма към 7.30 - 8 (условие: да си в голям културен център - театър, опера, камерна музика, балет, джаз, хубав пиано бар - условие: да си около Варна). Срещи с приятели от гимназията, разходка край морето, лека вечеря. Последно кратко нощно плуване в морето към 11, леко питие с разговорка на балкона, сън към 12-12.30. Морето долу "подплиснува" в космичен ритъм. (1 - 2 пъти - дискотека с децата, от 11.30 докъм 1-1.30, за предпочитане със скандинавски младежи, които децата вече познават - Бонкерс, Закс, ПР клуб...) Нощем климатикът се спира, вратите към балкона се отварят леко. Балсамен въздух, постепенно захладняващ. Далечно мучене на тифон. |
| Скици от Бакшиширия (девета скица) Още със самото си пристигане ние решихме да си "заплюеме" две мини-екскурзийки за опознаване на "истинската" Куба. В сряда, една полудневна до местния окръжен град -Матанзас и една целодневна в четвъртък - до Хавана. В края на краищата, да отидеш до Рим и да не видиш папата, дето има една дума си е срамота. Жена ми, горката обаче във вторник беше толкова скована от изгарянето и на всичкото отгоре с артритна атака, че аз доста скептично гледах на посещенито до Матанзас. На всичкото отгоре, след като разбрах, че главната атракция на този град е някаква си аптека, превърната в музей на фармацията, ентусиазмът ми позалиня. Тъй като, явно ни предстоеше и посещение на пещера ( според диплянката рекламираща тази екскурзия) отидохме до хотелския сувенирен магазин за да намерим някакви подходящи за такъв род леки обувки за булката. За наша радост там успяхме да намерим едни италиански мокасинки, всякаш поставени там баш за тази цел и въпреки, че бяха в яркооранжев цвят жена ми си ги купи. Благодарение на тези както аз нарекох галено "тиквички" следния ден се превърна в доста ползотворен. Булката тичаше направо из разните сталакмито-сталактито лабиринти като професионална пещернячка и едвам успявах да я догоня.  Ето на тази снимка жена ми е запечатана с "тиквичките" пред една от хилядите движещи се из Куба автодинозаври. Та дай да започнем отначало: Тъй като за такъв род екскурзийка няма кой знае колко мераклии, един минибус тръгващ от нашия хотел пообиколи и събра от още пет хотела мераклиите и ние потеглихме към локалния, както може да се каже по нашенски окръжен град. С население около 150 000 жители и с такива бляскави хиперболични "галени имена" (според нашата симпатична водачка, той е наричан хем кубинската Венеция, заради седемнадесетте си моста, хем кубинската Атина - заради мнозинството поети, художници и музиканти родом от там) би трябвало да се очаква нещо наистина чаровно и екзотично. На всичкото отгоре пък е и на някави си само тридесетина и нещо километри. Тъй де, под носа ти е и е срамота да не се види. Преди да достигнем до самия град, обаче ние трябваше да видим и локалната туристическа атракция - пещерата Беламар. Както на всякъде в Бакшиширия и тук всичко е без пари, но ако искаш да правиш снимки, трябва да платиш 5 песос. Аз не съм някакъв си запален палентеолог, но все пак съм бил като тинейджър в "Леденика" и "Магурата", жена ми също е била в "Постойнска яма", а пък бил ли си един път в пещера, всичките в общи линии ти изглеждат подобни. Сталакмити там, сталактити, сталактони и туй то. Ако си с по-развинтено въобръжение можеш да видиш и образувани от тях разни причудливи нещица. Нашият пещерен гид, горкия, трябваше да води хем нас, хем група локални пионерчета и докато бяхме долу, първо ще разкажеше своите си там дежурни лакърдии на местните, на испански и после ще притича назад и разтегне същите локуми и на английски:Това тук прилича на Буда, на това пък му викат човешкото лице, а пък онова там...не знам на какво прилича, ама всички девойки искат да се снимат с него ( ставаше дума, както разбирате за доста обемен фалусоподобен сталакмит). Тези три мини басейнчета са както следва: първото на вечната младост, второто на любовта, а третото на развода и раздялата. Много внимавайте с коя вода ще се напръскате. Кубинските водачи много обичат да вкарват парченца хумор в обрисовките си. Макар и леко наивничък и с "изтекъл срок на годност" в повечето случаи, все пак придава един мек чар на атракционите и разчупва скучноватия материал.  Цялата пещера е с около половин километър дължина и като се разходиш напред-назад ето ти километър и кусур, даже (с отбивките). Най-интересното в тези пещери е онова особенно чувство на изолираност от "горния свят" и наличието на една труднообрисуваема атавистична тръпка, сякаш тригерирана от прапрапрародителски ген дълбоко спящ в тебе. Времето тук се движи и отброява с друг часовник. Само след като си представиш, че за да нарастне с един сантиметър на сталакмитът или сталактитът са му необходими между 100 и 1000 години и ти заглеждайки се в някои от многометровите* образувания усещаш как твоят живот е само мигване в сравнение с безкрайността в която ще си мъртъв и даже започват да те обхващат разни религиозно-философски мисли с волтериански привкус.  _______________________________ ________________________ *между другото най-големият сталактит открит до сега е в Куба ( в друга пещера-Cueva Martin Infierno) и е с дължина 62.2 метра!!! (следва) |
| .... сега чак разбирам защо списователят нарича Куба "бакшиширия" ... в това обкръжение всичко му е разрешено ... |
