Отиди на страница:
| Много е забавно! Социализмът, реалният, който се самопогреба беше една отровна смес от Вулгарна политикономия, Вулгарен социологизъм плюс Примитивен авторитаризъм. Такъв той няма нищо общо със социализма - този, който са го формулирали Маркс и Енгелс. И когато чета високоучените тъпотии на прентенциозни тесни специалисти /статистици, математици и прочие конкретни умници -социо-политически алхимици - наистина е много забавно! Какво общо има Социализма със споровете между Маркс+ и неговите анти+ опоненти!? А когато свеждате всичкото си вулгарно-примитивно мислене към критика на "комунизма" като нещо "вече било" - то, извинявайте! - превръщате Форума в кръжок на питомци от елитна психиатрия! Ами, Господа-Другари, Комунизъм не е имало и както върви никога няма да има - поне през следващите десетилетия! Не бъркайте понятията - такава бъркотия в главите ви е първият сигурен белег за нарушено душевно равновесие! |
Червеното знаме на комунарите не означава, че са марксисти или нещо такова... Напротив буржоазният книжен плъх Маркс оплюва злостно Комуната и я осъжда от далечния си лондонски кабинет. Неслучайно Прудон го нарича: "Тенията на социализма." Така както изгонват Бакунин и Гиьом от Интернационала, по същия начин авторитаристите от новата марксова религия си присвояват и байряка червен и монополизират названието комун-изъм и социализъм, до степен, че ги извращават до неузнаваемост. Ето и мнението на Гиьом (Джеймс): "Подобно на кукувицата, Маркс дойде да снесе яйцето си в гнездо, което не е неговото." |
| Mrx++, Не намесвай разпределението на Максуел по скорости. Не става дума за това. Моделът е следният: Имаш система с ограничен ресурс за разпределение (енергия, капитал, финансови средства), който е постоянен. Системата е със случаен обмен. Няма памет, защото не се отделя никакъв процент от сделката на обмена като "бележка-спестяване" за размера на сделката. (т.е и данък нямаш) От каквото и начално разпределение да тръгнеш - равномерно (т.е. всички енергии на частица или доходи на глава са равновероятни), пълно равенство (т.е. всички частици имат еднаква енергия) или пълно неравенство ще стигнеш до равновесно разпределение, което се характеризира с максимизирана за дадените ограничения ентропия. Това равновесно разпрделение се характеризира с температура, или равновесна цена. Ей това равновесно разпределение при горните условия е Болцманово експоненциално. Имаш го в твърдоветлни квантови системи и в разпределение на стоки по цени, и в разпределение на доходи. Ако въведеш памет, т.е. процент от всяка случайна сделка се заделя като памет (данък) тогава имаме отклонение от експоненциалното разпределние (в общия случай е Гама разпределение), което колкото по-голям е процента на данъка, толкоз по-симетрично и гаусоподобно ти е разпределението, но еквивалентната температура пада, максималната ентропия е все по малка и по малка и интензивността на икономическия обмен спада. Имаш средна класа около някакво средно ниво и максимална икономическа стагнация. В граничен случай клони към пълно равенство и нулева ентропия. Но при всички случаи имаш случаен обмен, не система на държавна регулация, където всичко е предписано. В такива системи нямаш равновесие, там дори не можеш коректно да дефинираш и понятието цена на продукт, щото обменът не е на принципа на търсене-предлагане. Големият проблем на Марксизма, че той иска да премахне пазара като система за установяване на равновесна цена, заменяйки я с някаква централно-договорена стойност на продукция или бог знае какво там. По същество надеждата е по тоя начин да се постигне пълно равенство, но това е възможно само с извъникономически (непазарни) методи - т.е. политически терор. В крайна сметка това е някаква фантазия за икономическо перпетуум мобиле, което няма как да го има. Цялата фантасмагория за икономическо равенство в една или друга степен гравитира около идеята да приложим извъникономически мерки за да постигнем максимално равенство, което обаче е край на икономиката. |
| Еейй...като сте се хванали за тиа дружества "Георги Кирков" Ми к'во им беше на тях?Лоши ли бяха? На толкоз другари хляб даваха...че и масло...Колко докторски и професорски титли са плод на тия дружества. А? Пък сега ги пцувате...И що? P.S. А, що се отнася до това, с какви функции и задължения са били натоварени лекторите в тия дружества, и каква е била тяхната цел заради която ЦК на БКП ги създава, да дадем думата на един лектор - Йордан Ведър - автор на книгата "Реторика" ...Като във всеки вид дейност, в обучението по реторика и ораторско изкуство трябва да се инвестира. По-горе стана дума, че който плаща, има право да определи формите, средствата, резултатите и мащабите на дейността. Ще поясня с пример: припомнете си кой определяше характера и съдържанието на обучението в лекторските школи на Дружеството за разпространение на научни знания „Г. Кирков“ (ДРНЗ). То се субсидираше в качеството му на одържавено партийно звено за централизирана организация и ръководство на пропагандирането на марксисколенинската идеология, за популяризиране политиката на партията и правителството. Даже председателят на дружеството беше с ранг, права и заплата на завеждащ отдел в ЦК на БКП. В изискванията към мизерния дял чисто образователна и научно-популяризаторска дейност, преди изискването за научност, изрично се упоменаваше задължителната комунистическа идейност и партийност, на които трябва да отговарят разпространяваните знания. При това положение преподавателите по реторика (в това число и моя милост), подготвящи методически лекторите на ДРНЗ, които отстояваха точно определени идеи, от точно определени позиции, трябваше да съобразяват „обективното“ учебно съдържание на реториката със „субективните“ изисквания на комунистическата партия – тя плащаше! (А ако някои са забравили какво е тоталитаризъм, ще им припомня: партията контролираше и онова, за което не плащаше.) P.P.S. Наистина - смешен плач  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Mrx++ Това, което съм искал да кажа е, че кривата на нормалното разпределение на доходите трябва да бъде същата, каквато е кривата на нормалното разпределение на физическите и умствените способности на хората, за да се твърди, че някои получават повече, защото имат по-големи умствени или физически способности. Боже, и тоз човек преподава на студенти...  И каква е кривата на "физическите и умствените способности на хората"? Първо, на кои по-точно - на физическите или на умствените? Щото нали ти е ясно, че различните индивиди ще попаднат на различни места според едното и другото? Второ, кои са умствените възможности? Един може да пише стихотворения, друг - да решава диференциални уравнения, трети - знае десет чужди езика. Кой има най-големи умствени възможности? Същото се отнася и за физическите възможности. Един бяга по-бързо, друг скача по-високо, трети - може да ги набие и двамата с юмруци. Къде ще попаднат под кривата? Боже, боже... |
| Sir_Lanselot „Кой на кого е виновен, че в един момент се оказва неизбежно някой да вземе властта в Русия от Керенски и това са били болшевиките?” Понеже се използва темата за обсъждане на „революциите” , а и тук има въпрос, мисля че никой на никото не е виновен защото всичките „революционни” процеси са управлявани.Почти единно е мнението, че т.н.”Велика френска революция” от 1789 г.е изцяло масонска, с налети много еврейски пари и няма нищо общо с тежненията и вълненията на французите.Както е известно „великият” символ на тази революция – омразната Бастилия е държала по това време цифром и словом 7 затворника!! Представяте ли си за каква лъжа става дума.В Бастилията са вкарвали след напълно доказани тежки престъпления и то само след така нареченото Lettres de cachet – писмо подписано от краля и подпечатано с кралския печат.Писмото е за задължително изпълнение, най-често осъдително със затваряне в Бастилията.Кралят обаче е подписвал това писмо само след приключване на следствието и вината е доказана, а предложението за писмото е подписвано от няколко министри или от един /определен/ министър.Та по тази процедура в Бастилията се намират четирима фалшификатори на пари, двама убийци и фамозния Маркиз дьо Сад, който е там по молба на роднините му – друга тема.Това са угнетените французи, които ”Великата френска революция” освобождава, а убитите участници и като „движеща сила”след това са огромен брой.Полза от тази революция имат само евреите, които за това и дават парите чрез масоните.Тази революция предопределя и другите разкъсващи най-богатата държава в Европа погроми и революции и Парижката комуна, като съсипват окончателно Франция.За революциите в Русия мненията са най-общо разделени на две – едните твърдят, че те са изцяло еврейски /по това време в Русия има около 9 млн. фалшиви евреи от хазарския хаганат/, а другите . че имат хазарско-еврейско управление в комбинация с масонско участие – което си е едно и също.Болшевиките не взимат властта от Керенски, който е масон, а той им я дава уж изпадайки в безизходица, тъй като е пряк участник „в играта”. Февруарската революция през 1917 г., която сваля монархията е първа фаза от общ план за срутване на Русия, който не успява през 1905 г.След това се формира лъжливата история как народа начело с болшевиките сваля царизма и започва новият живот с многомилионни жертви на нищо неподозиращите народни маси, които се оказват движеща сила на друг мотор. |
| Много е забавно, когато за Маркс се изказват хора, които само са чували, че в "Капитала"се громи капитализма и, че Т.Живков и Л.Брежнев са верни негови последователи и автентични комунисти.Истината всъщност е , че това са "две болъшие разницъI", както казват в Русия.Маркс например е смятал, че евентуалната победа на пролетариата в една революция ще представлява само "етап от процеса на самата буржоазна революция и ще послужи на нейната кауза".Истинска победа е възможна само когато"ходът на историята създаде материалните фактори, които ще породят необходимостта да се сложи край на буржоазните методи на производство, а оттам и на политическото господство на буржоазията"./"Поучителната критика", 1847 г./И по нататък:"...кървавите действия на народа послужиха само да изравнят пътя на буржоазията", т.е. Маркс е категорично против терора, нещо повече-той смята, че само в рамките на парламентарната демокрация може да се зароди революционното съзнание на работническата класа.Друг е въпросът, защо неговите "верни последователи"го прочетоха както Дявола-Евангелието.И още нещо:Маркс счита, че свободният обмен и глобализацията на пазарите са желателни, защото развитието на капитализма в тази посока отваря пътя на социализма.Както се вижда и това е твърде далече от нещата, които по-късно се опитваха да му припишат като авторство.Няма смисъл обаче да се обяснява всичко това на мозъци, промити от идеологизираната сервилна журналистика и весдесъщите пазарно-ориентирани кучета-пазачи на днешната политико-икономическа реалност. |
| Парижката комуна е събитие, което и сега дори французите тълкуват и възприемат като противоречиво. Дали е революционнен мит, дали изобщо е революция /по-скоро е идея за установяване на утопично безкласово общество и народно самоуправление. Фактически то си опит за преврат с непризнаване на легитимното народно събрание и органзиране на нови избори, една гражданска война, която противопоставя французите едни на други. По време на краткото управление на комунарите, половината жители на Париж го напускат и се оттеглят във Версай по призива на Адолф Тиер, а в изборите участват тези, които са останали - няма юристи, няма учители от средното и висше образование/те са противници на комуната/, няма обучени военни, които да ръководят боевете с т-н. версайци. В Париж функционират само две училища с преподаватели доброволци /предимно жени/ без изисквания за ценз, а ръководството на самите комунари /излъчено чрез избори/ е съставено от твърде разнородна маса представители на най-различни обществени слоеве - занаятчии, чиновници, 12 журналисти, 24 работници, търговци, лекари, които представят всякакви леви републикански, социалистически и анархистки идеи - якобинци, радикали, професионални организатори на въстания, привърженици на общинска автономия, интернационалисти, независими. Карл Маркс обаче веднага се опитва да преиначи целите на Комуната, наричайки я първата в света "пролетарска революция", при която за първи път е установена "диктатура на пролетариата". Глупости на търкалета. Комунарите не са имали предвид никакво организирано работническо движение, което да завзема властта с щурмови работнически отряди и никаква пролетарска класа - хегемон. Били са твърде неорганизирани, хаотични с големи междуособни противоречия какво да правят с властта като я вземат. Освен това не били направени никакви опити към идеите им да бъдат привлечени селяните и почти цялата провинция останала чужда на парижката комуна. Кръвопролитията са ужасни, разрушенията на Париж и досега невъзстановими. В пламъците на Комуната изгорели дворецът Тюйлери, кметството на Париж с всички архиви и документи за гражданското състояние на парижани, Префектурата на полицията, Сметната палата, Министерството на правосъдието, Дворецът на Почетния легион, Дворецът д Орсе, а Лувърът бил спасен на косъм, защото пламъците вече били обхванали и него. Изгорели и много частни жилищни сгради, къщата на Проспер Мериме например с цялата кореспонденция, книги, сувенири, архиви. Затова в историята на Франция Парижката комуна е някак гузно премълчавана, сега уж я честват, ама без много ентусиазъм. Редактирано от - Сибила на 28/5/2011 г/ 16:47:57 |
Ботев е велик поет и пламенен публицист, но по-добре е било да не беше писал този смешен плач. Отношението му към Парижката комуна е твърде пристрастно и едностранчиво, незряло, повърхностно и в крайна сметка носещо дълбоко неистински послания. Жалко. Що се отнася до правата на жените, то френските жени получили право на гласуване чак през 1944 г. и както самите французи си признават - най-късно от всички жени в западния свят. Говоря по спомен, но май туркините са получили по рано от тях правото да гласуват наравно с мъжете. Дано не се лъжа. Интересното е, че правото им да гласуват / макар и частично, в общините - ако са глави на фамилия и има собствност/, датиращо от времето а Филип льо Бел, било отнето от "великата" френска революция, която се бояла, че техните гласове ще се явяват проводници на омразните католически свещеници и ще попречат на отхвърлянето на Бог и религия. Не си спомням автора на "Декларацията на Правата на жените и....." малко след ВФР, който се застъпвал за правата на жените с аргумента, че щом могат да бъдат качвани на гилотината, то те би трябвало да могат да се качват и на Трибуната, но всичко си останало на хартия, както казах, чак до 1944 г. Грозно дело на комунарите е екзекуцията на Архиепископа на Париж и още много други католически свещеници. А Вандомската колона си е пак на площад Вандом и пак на върха с Наполеон. |
| Това намираме в Уикипедия за резултатите от поражението на Франция във Френско-пруската война 1870 г. След националните избори се сформира правителство, което заедно с президента Адолф Тиер се установява във Версай, от страх, че политическият климат в Париж е прекалено опасен. Новото правителство, съставено основно от консервативни провинциални политици от средната класа, приема редица нови закони, които разгневяват сериозно населението на Париж. Такъв е спорният Закон за матуритетите от март 1871 г., който слага край на военновременния мораториум над изплащанията на заемите и постановява, че всички дългове, чийто падеж е изтекъл през последните седем месеца, трябва незабавно да бъдат платени, изцяло и с лихвите.[68][69] Париж е натоварен със сравнително голям дял от обезщетенията, изпратени на Прусия, и жителите му бързо се настройват срещу правителството във Версай. с помощта на революционно настроената национална гвардия и оскъдната редовна войска в града, водачите на левите сили се установяват в кметството и основават там Парижката комуна. В края на месец май тя е жестоко разгромена от правителствената армия, при което за около седмица са екзекутирани около 20 000 души. Натиснете тук Редактирано от - читатель на 28/5/2011 г/ 17:31:46 |
Huqin, Книгата на Солженицин за революцията, разстрелите и всичко останало е "Красное колесо".. Наистина е хубаво написана, но недовършена..За да разбере човек цялата драма на Русия , хубаво е да се запознае с гениалното произведение на Александър Солженицин "В круге первом". |
| Да, ама не, Париж е обсаден от прусаците, правителство де факто няма, но парижани иаскат да продължат борбата.Маркс е против , според него въстанието"би било отчаяна лудост"и революцията е невъзможна без съюз между работници и селяни/парижани и провинциалисти/.А те са или бонапартисти, или са зад правителството в Бордо и са готови да капитулират пред окупатора.А оръжие и сведения на Тиер предоставя Бисмарк, който разгласява и привидната роля на Интернационала в събитията, като пуска слух, че Маркс е пруски агент.Такива слухове са разпратени по телеграфа в цяла Европа.А на изборите в Париж, организирани след въстанието, гласуват 229 000 избиратели/от 485 000 регистрирани/Избрани са 92-ма, от тях 17 са членове на Социнтерна/между тях е бъдещият автор на "Интернационала"/.Останалите са прудонисти или бланкисти.В.Юго също е на страната на Комуната!Маркс симпатизира на движението, но не е във възторг.Тогава дори го обявяват за агент на Бисмарк!По-късно той пише, че след Комуната борбата навлиза в нова фаза , представя самата Комуна за"нова държава", за национално правителство.Не спестява и критиките, но това е дълъг разговор... |
Може би по-правилното беше да напиша "едни от най-късно възвърналите си право на вот", Хексе, но някак ми се е запечатало, че френските жени и досега недоволстват и се оплкват, че толкова късно ги признали за хора в тяхната страна на либерте, егалите и фратерните. Ето тук по въпроса хронологически : Натиснете тук |
Ботев е велик поет и пламенен публицист, но по-добре е било да не беше писал този смешен плач. Отношението му към Парижката комуна е твърде пристрастно и едностранчиво, незряло, повърхностно и в крайна сметка носещо дълбоко неистински послания. Сибила, Да беше подкрепила оценките си за произведението на Ботев с конкретни примери и анализи. А то така лесно - гениален, но с отношение едностранчиво, незряло, повърхностно и носещо дълбоко неистински послания. Всичко което не слави монархията е неистинско, нали?  |
| Енчо хайде сопри се, нахален си като конска муха. Има една книжка "Математик ли е Бог" от Марио Ливио, прочети там за Гаусовото разпределение. |
Как да няма легитимно правителство и легитимно народно събрание, ааааа, не че ще чета всичко това, но оттук-оттам попрочетох и си припомних основните неща: Натиснете тук Le 29 janvier, on apprend la conclusion d’un armistice qui doit permettre l’élection d’une assemblée nationale. Les conditions en sont draconiennes : désarmement de l’enceinte fortifiée de Paris, occupation des forts, paiement de deux cents millions en quinze jours. La province, qui, elle, veut dans son ensemble la paix à tout prix, élit une assemblée réactionnaire, tandis qu’à Paris la délégation des vingt arrondissements, l’Association internationale des travailleurs et la Chambre fédérale des sociétés ouvrières présentent des candidats, dont le programme est nettement socialiste et révolutionnaire : ils veulent une république qui donnerait aux ouvriers leurs instruments de travail, comme celle de 1789 remit la terre aux paysans, une république qui réaliserait à la fois la liberté politique et l’égalité sociale. Paris élit des bourgeois démocrates comme Victor Hugo ou Edgar Quinet, des jacobins comme Delescluze, des représentants comme Pyat, Malon, Gambon et Tolain. Soutenu par cette Assemblée en majeure partie composée de ruraux, le chef du pouvoir exécutif, Thiers, symbole même de la bourgeoisie, a les mains libres pour traiter avec l’Allemagne. La France devra payer un tribut de cinq milliards, abandonner l’Alsace, moins Belfort, et le tiers de la Lorraine. Le 1er mars, l’Assemblée ratifie le traité, malgré la protestation désespérée des députés alsaciens et lorrains. Натиснете тук |