Отиди на страница:
| читатель Живей тъй, както ти се нрави. Не ти харесва ли - мени. Цената няма никакво значение. Живей добре или умри !  |
| Брайти, ти си много сбъркан човек! Триединството родител-учител-дете е крайъгълен камък в педагогиката, откакто тя съществува. Неслучайно в редица страни родителските сдружения (или комитети, или настоятелства) имат и управленски, надзорни и кадрови функции в училищата. Особено когато не става дума за boarding schools и децата поделят времето си между училището, дома и външния свят. Стилът на твоето говорене за учителите е мутренски, а апломбът, с който се изявяваш по всякакви въпроси - е достоен за байганьовската политиканщина. Човек, който говори така за учителите и училището, няма моралното право да бъде политик!  |
Статията и снимката са уникални!! Браво!  Тая баба, дето е снимана, проси пред Ал. Невски от не знам кога..... Тъпите абитуриентчета, слушащи чалгичка в Кайенче, гледам, не протягат да пари да й дадат......МНООООООГО показателно, мноооого......  Въпросът е , като се погледнем в огледалото, какво следва????   |
| Понеже гледам, че тук повечето се взимат абсолютно на сериозно (което по принцип е тъпо, защото от нас тук нищо, ама НИЩО не зависи), айде и аз да се наредя барабар Петко. Нещата са прозаични и нищо повече! Опитвам да обясня: 1. По време на соца, когато повечето сме били ученици, училището имаше социална функции да възпитава и второстепенно задължение да обучава. Какво? Строители на социализма! Които бяха по ученолюбиви или имаха по-активни родители - посещаваха кръжоци и частни учители по любимия предмет. Апропо, винаги съм се чудил тогава, защо нямаше частни уроци по физкултура, например.  Сега какво да възпитава - строители на капитализма ли?  2. Тогава бе наложен принципа на колективност (което дефакто е уравновиловка) - всички бяхме, чавдарчета, пионери, комсомолци. Задължително носехме униформи (поне по наше време до 11 клас -това бе последния в гимназията). Лъжеха ни, че това било защото имало и по-бедни деца, та дане се травмират от корекомските дънки). Глупости! Всичките бяхме почти еднакво бедни, защото първо нямаше как да има много пари и второ - и да имаш по някакъв начин, нямаше какво мак толкова да се купи. |
| Моя скромност, понеже си пада малко психолог-любител /с научни интереси в областта на дамската психология/, не може да не отбележи появяването на Достоевски в коментарите. Дори самото заглавие "Ужасната младеж - това сме ние", като Чехова пушка подсказва неизбежното излизане на Феодоръ Михайловичъ в третото действие. Виждал съм руските младежи да скандират в театъра след "Братя Карамазови": "Иван, Алёша, Дмитрий - это мы!" Действително, другите - това сме ние! Но един друг факт е по-важен според мен - и тримата братя Карамазови признаваха, че са пожелавали смъртта на баща си. Не са ли нездравите настроения срещу младежта у някои обратната страна на същата монета, заровена дълбоко в неовладените им подсъзнания |
| 3. Когато пуснаха демокрацията и настъпи планиания отдавна хаос във всичко, училището просто отмря като институция в единното развитие на държавата. Отпадна възпитателната му функция. Обясни му защо. Отпадна и нуждата да се създават образовани личности, защото една неука маса се управлява по-добре. Като тромава система по принцип - образованието продължи да си го кара по старому до днес. Което го направи напълно неадекватно на времето. децата прозряха, че познанието не носи пари (поне не в тази приличаща на страна територия) и го подкараха както си зная или както го виждат около себе си. Това напълно устрова държавните власти сега и още дълго време напред. На държавата не са й нужни работници, защото няма държавна икономика. Не са й нужни професори - защото няма промишленост или каквото и да е там, което да изисква умствен труд. На държаната й трябват емигранти, които да пращат пари на майкте и бабите си тук, които да поддържат оборота на вътрешния пазар на хранителни продукти. Тази -последната, задача се изпълнява със стахановски темпове от 20 години. |
| Преди години, да съм била около /под или над, не помня/ четиридесет, пътувам в автобуса и съм седнала. На следващата спирка се качва жена, видимо пенсионерка, не чак толкова възрастна, примерно около 60, ставам да й отстъпя място. И знаете ли какво ми отговори тя - седи си ти, вие младите, много работите, имате нужда от почивка... Та всякакво има. И сред децата има всякакви. И на плочките на шумерите има текстове, в които се казва колко лоши са днешните млади. |
| И аз намерих едно стихотворение което много ми хареса: На Бойко Борисов Светец на истината се роди в България с много лъжци дори, войн с душа искряща, без покой, отиваше на все да види той. Вселюбещ от народа мъченик, той раздава си живота велик, крилато хванал истината той, без да потърси за себе си покой Натиснете тук |
| По темата: Всяка четвърта българка я бият вкъщи Натиснете тук |
| Няколко бисера от тазгодишната матура / " Книгите" Далчев/показват как мислят днешните тийнейджъри. - Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея. Ми правилно заключение е направил младежът. То и Дон Кихот така полудя навремето- от много четене.  |
| - Вместо да лежа с книга и да чета и така да минават дните и нощите ми, предпочитам да се събудя в леглото с любимата, да извършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е минал напразно. Некой да възрази..., да каже нещо напреки..., да наплюе ценностната система на момчето? [/quote] |
| Две бързи стъпки, които биха били много ефикасни: 1. НЕоставяне сами лица под 14 г. под никакъв предлог. 2. Драстични мерки срещу лица под 18 години употребяващи алкохол или упойващи вещества, както и срещу техните родители или настойници. |
| - Книгите са прозорец към света, но не са врата. Те това вече е със стойност на крилата мисъл с философска дълбочина. Ще се опитам да разбера какво точно ни е казал младият човек. Първата част е ясна, втората "но не са врата" означава според мен, че всеки трябва сам да завоюва своето място в света, всеки сам трябва да отвори "вратата ", да влезе в живота и да докаже какво може. Прозорецът само помага за предварителна ориентировка в ситуацията. Редактирано от - Benedicta на 04/6/2011 г/ 20:20:57 |
Сега какво да възпитава - строители на капитализма ли? А защо не? Преди всичко се строи система за обществено производство, независимо дали е социализъм или капитализъм, а всяко такова строителство изисква поне минимум култура и обществени навици. Бих казал даже, че произвеждащият човек при капитализма се нуждае от значително повече култура и знания от онзи при социализма. Просто защото я няма бавачката, която му казваше какво да прави |
| - Далчев не трябва да се оплаква така, а да види как да излезе от депресията - с писане и четене явно не става. И тук е изказана една истина...при депресия, първо трябва да се отиде при психиатър, той определя следващите стъпки... Айде, кажете, че младите са невежи, че са прости и не знаят. |
| 4. В цялата тази вакханалия, наречена помпозно "Преход" - а всъщност пладнешки обир, разграбване, геноцид и пр., учителите се оказаха излишни като съсловие. И започнаха да оцеляват на свой ред, като останалата част на населението - както могат. Падна и моралът им, преди поддържан изкуствено и на сила. Избухна ширпотребата с уроците, рушветите за отлични бележки и всичко за каквото се сетите. Шокиращ пример:Преди една година случаят ме запозна с една проститутка на около 27 г., която беше начална учителка в едно училище в първа част на комплекса. Мислех си че лъже, но в последствие се уверих, че е факт. И се оказа, че децата били доволни от нея. Родителите, особено бащите - видимо тоже! За какъв морал, принципи и пр. пет лева говорим? Не знам дали си давате сметка, че вече има цяло поколение, което не е виждало въобще майка му или баща му да работят нещо. А само да разчитат на далавери. А децата вече имат деца! Как ще ги възпитават - сетете се до три пъти. Редактирано от - malechko на 04/6/2011 г/ 18:22:59 |
| - Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете и да разбере какво е нещастието. А това е творческа интерпретация на старата мъдрост, която зрелостникът едва ли е чувал- " който трупа знание, трупа печал". Това, че не я е чувал обаче, не му пречи да открие отново топлата вода. Прости били, а..? |