
| Манрико хубаво е написал що е то PISA. Аз мисля, че резултатите са ни кофти в сравнение с другите страни, защото учебната ни програма е прекалено натоварена. Учениците не могат да се справят, ако не назубрят материала. Това е просто наблъскване с ужасно много информация, която просто не може да се осмисли. Пък тестовете мерят именно възможността да се осмисли даден текст (поне тоя от 2009 г.). На нашите просто липсва идеята за такъв подход към някакъв текст. -- Ако трябва някаква промяна, то това трябва да е свързано с учебното съдържание. А повечето кадри в МОНМ въобще не им се иска да се размърдат по какъвто и да е начин - било от мързел, било от некомпетентност. |
| Всъщност гот е.... Представям си овчар с лаптоп и играе на ..... "Фермата".... Между овцете (истинските). |
| OLDМАД- както писах, според психолозите. .. знам и обратни на шоколада явления, направо заболявания, затова както казах - с мярка. макаренко и неговия шоколад трудно може да ме убеди, че това е правило. изключенията и заболяванията при младежите, забили нос в комп, са повече, аз само исках да кажа, че трябва да внимаваме да не отдалечим внуците от книгите. моето е на годинка, но треперя по тази тема. трябва да се четат класиците. Sir Lancelot-за цитата Редактирано от - beni на 16/7/2011 г/ 16:23:02 |
Ако трябва някаква промяна, то това трябва да е свързано с учебното съдържание. Проблемът с учебното съдържание е важен. Особено за дисциплините, в които има динамично обновяване на научните факти - физика, химия, биология; в по-тесните специалности - информатика, компютърните науки и т.н. Имам впечатления от някои от учебниците и честно казано - харесват ми. По-важно е как се преподават нещата - дали се проследяват общите, фундаментални закономерности или се изброяват фактите, без да се подреждат и разясняват като проява на общите закони. Или пък дали изобщо трябва да се разясняват общите закономерности, които (според мен) изграждат светогледа на индивида и го превръщат в личност, или учениците трябва да се обучават на определен набор практически умения и знания от типа: "Не пипайте оголени кабели с голи ръце" (въпреки, че ББ смята, че токът е невидим и не се усеща). Но това не е типично нашенски проблем - има го почти навсякъде. Нашенският проблем е степента на изкалпазаняване, която пък следва от убедителните примери за житейски просперитет на подчертано неграмотни индивиди. |
Надявам се това да е ирония, която не съм могъл да схвана. Берия, може да си пропуснал иронията (имах предвид справочник като дебел том с картинки), но златно ти сърце - даваш надежда за търсещите! Като един приятел, който чак отвъд локвата ми донесе своя справочник по висша математика на Выгодский, че ми беше легнал на сърце от студентските години, а моята тухличка се изгуби по пренасяне и преселване. Сега тухличката седи гордо на работната ми етажерка да ми напомня не толкова за математиката, колкото за доброто у човека! Сполай ти! Има неща, които се намират и по-рядко, и по-трудно от справочниците - и аз им се радвам повече! ![]() |
| @67 Аз също не можах да схвана патоса на забележката. А имах предвид нещо много простичко. Похарчих си петте левчета, които ми дадоха нашите, за книжки - вкл. и за въпросната тънка и покит-формат книжка. А ми трябваше, защото в схемите, по които лепяхме различни неща имаше лампи, които пък ги нямаше в магазина. Там имаше други лампи и ми трябваха техните аналози. Та така. |
По-важно е как се преподават нещата - дали се проследяват общите, фундаментални закономерности Напълно вярно Учителите имат сравнително голяма автономия да подредят и представят материала, така че да стане разбираем и съответен на учениците. Само че от една страна учителите са задължени да преминат през някакъв определен обем учебен материал (и според мен той е в повече от необходимото), а от друга страна често даскалите просто си изпяват с години непроменяния репертоар. И ако човек се загледа в очакваните резултати по предмети, това е препускане през какви ли не теми. В крайна сметка почти нищо не остава в главите и основната цел (изграждането на автономни и мислещи личности) не се постига в училище. |
някакъв определен обем учебен материал (и според мен той е в повече от необходимото) Абе и на учителите не им е лесно. Има научни области, в които броят на публикациите расте по експонента и се удвоявал към днешна дата, за по-малко от 10 години. Следва да се смята, че и новите факти се прибавят със същата скорост. Така, че къде ти време, а и квалификация, за да ги осмислят и подредят. А и по-бързо ще става. |
| Какво време, бе, каква квалификация? Днешният Бг даскал мисли дали ще може да купи хляб на децата си, вие искате да чете статии |
| Във всеки случай, със сигурно е добре един път месечно да идва някакъв специалист-учен по темата, изучавана в дадения момент (оптика/ механика/ астрономия/ органична/ неорганична химия/ ботаника/ зоология и т.н.) и да дава по-конкретен и по-професионален поглед на децата. Аз самата с удоволствие бих участвала, но в момента няма как. Със сигурност учениците ще спечелят дори само от разнообразието. |
| Целта на масовата образователна система не е да създава личности или да дава знания, а да създава продукт, който да може да бъде използван като работна сила. Другата цел е не да се формират личности, а да се научат личностите на подчинение и контрол. Възникнала при индустриалната революция преди няколко века, за да подготвя работници за фабриките и заводите, тя много много не се е променила и сега, въпреки че ситуацията в индустрията е доста по-различна, да не говорим, че при нас, в България и индустрия няма. Тези неща ги разглежда Алвин Тофлър в книгата си Третата вълна, писана преди около 30 години. Още тогава, той казва, че третата вълна, тоест информационното общество /което сега вече е дошло/ ще има нужда от нов тип училище. Но системата е инерционна и трудно би се променила. |
| Лен, не е така, както го казваш. Съвременното образование в почти този си вид се е оформило през ХVІІ в. и е плод на епохата на Просвещението. Решителен принос за това има Ян Коменски, по чиято система и курикулум с малки промени се учи и днес в целия свят. Целта на образованието и тогава, и сега е не да подготви работна ръка за промишлеността или за пазара на труда, а да даде на младежа, влизащ в зрялата възраст, фундаментална подготовка в основните области на познанието за човека, обществото и мирозданието, както и далеч по-добра възможност да направи своя избор на професия и поприще. Трактовките за пазара на работната ръка са профанизация на образованието. |
| Струва ми се, че всичко е много по-просто. Компютърът и функционалната грамотност са важни помощници за днешния човек, но е крайно опасно да се забрави, че те са само помагала, "подпорки". Компютърът лесно създава самозаблудата за умеене, а функционалната грамотност - фалшивото усещане за образованост. Функционалните стереотипи пестят усилия, но с това "спестяват" на младия човек и нуждата от истинско развитие. |
| len, казваш горе-долу същото като Джон Гатоу в "Оръжия за масово обезличаване": Натиснете тук Само дето по-меко си се изразил. И дори и да има някаква прагматична истина в тия неща, надграждащия ефект е именно способността от самостоятелно мислене. А иначе постигането на такива опростени цели (работници и консуматори) е възможно само при назубряне, т.е. да няма разбиране и осмисляне на наученото. |
| Туткалчев - хубави ТЕОРИИ. Лен - именно - ------------------------------- Блогът на Генек |
Компютърът лесно създава самозаблудата за умеене "Компютърът прави умния по-умен, а глупавия, по-глупав" - прогр. фолклор ![]() |
Денков си казва своето , но от нас друго очаква . Кройката му е такава . Иначе , ние в дословно се втуряме към "проблемите" на подрастващите , без да мислим , като как бихме ги "докоснали" от висотата на общата ни камбанария . Знаем проблемите и решенията си за тях имаме , но твърде "високо" им се оказваме . За да се сближим и им приложим практическото ни знание за тях , са нужни системни Политики по цялата вертикала на възпитанието и образованието . А днес са нужни реални политики за дълбока промяна на подхода ни към тях . Кучето ми не е "специалист" , но като нюха темите на политическото ни управление е убедено , че днес желаните от всички нас политики , са неприложими . Докато не реформираме мама им , Политическата система на общуването ни в модерно Общество , за пример в Континента ... ![]() |
Туткалчев - хубави ТЕОРИИ И най-паче верни, Генек. Нещо повече, нуждата от истинско образование, т.е. фундаментално познание, способност за разбиране и умения за самообразоване, днес е по-голяма от времето на Ян Амос. Причината е очевидна - НТР и смяната на технологиите на всеки 10-12 години. Без образоване, само с утилитарно обучаване, подготвяш работна сила за кратковременна употреба. |