Отиди на страница:
| Не, не трябва. Не трябва също да наричаме съобщението "комуникация" - изполузуване на чужда, вместо българска дума с точно същото значение, както и пресконференцията - "брифинг" - замяна на утвърдена чуждица с нова. Два примера от хиляди. |
| Това пък мирише на езиков фундаментализъм Разбира се трябва да има някакъв контрол за да се използват думите правилно и точно (даже българските). Трябва да се запази принципа наименованията на чужди градове, държави, фрирми и имена да се пишат, както се4 произнасят на съответния език. Разбира се някои изключения на наложили се, като Париж и Ница (от италиански) и Вашингтон (от руски) и др. не могат да не останат. Обаче глупости, като Елизабет Тейлорова, както я пишат чехите не трябва да се допускат. Аз не веднъж тук съм споменавал за това, че и говорители по телевизията и политици използват ЦИФРИ вместо ЧИСЛА, все едно да използваш БУКВИ вместо ДУМИ. Например "Аз вземам БУКВАТА', вместо аз "Аз вземам ДУМАТА". Ами онази простотия "Найлонът не е на мода". Замества се правилното и общото ПЛАСТМАСА (става въпрос за пластмасовите торбички,) с търговското наименование на определени полимери (полиамиди или поликапролактами) доколкото знам на Дюпон -"НАЙЛОН". Все едно всяко лекарство да наричаш с търговското наименование на БАЕР "Аспирин". Също опита да се прокара наименованието "ПЛАЗМА" за телевизорите с плосък дисплей., когато повечето телевизори не са плазмени, а на течни кристали. |
Отпочна се баталията отрано! Да му мисли българският език - ще бъде оправен отвсякъде и от мнозина! Може със закон, може и на трон! А пък най-паче със езика  (Къде писан, къде със перо натрисан). Закон за езика може и да се напише (ама не от правист/и), но дали ще се спазва? По въпроса за нормирания език: Вж. Дж. Оруел "1984" |
| Много са ми интересни литературните критикари с техните анализи, които вместо да следят да се спазва чистотата на езика, тъпчат всякакъв боклук в текста - ирелевантен вместо несъществен, рационален вместо полезен, апотеоз вместо прослава/възхвала и т.н. За докторите някак си по им е простено, все пак няма как да обясниш на пациента процедурата клизма, освен само по един начин!  |
Към Mrx++:Ще Ви дам Вашето влизане като пример, защото се имате за учен мъж. Не е простимо в толкова кратък текст да направите десетина грешки (правописни). Съгласен съм с Вашите конкретни доводи, ама говорейки за чист и правилен български език, не е простимо да се правят грешки! ("Тебе думам дъще, сещай се снахо!" Правя го добронамерено. Да не вземете сега да "вземете буквата" във форума? Моите уважения! |
| Докато Ентелектуалците, които уж са призвани да развиват езика, ни обясняват (че и преподават), че "наративните текстове не изчерпват парадигмата на дискурсивните типове" (за незапознатите - "дискурс" е структурният корелат на функционалния концепт на употреба) със закон и без закон - все тая. _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
| Цанев, виж Натиснете тук |
Замества се правилното и общото ПЛАСТМАСА (става въпрос за пластмасовите торбички,) с търговското наименование на определени полимери (полиамиди или поликапролактами) доколкото знам на Дюпон -"НАЙЛОН". Хихик, често в някоя бакалия може да се чуе - бира в ПВЦ бутилка, като "ПВЦ"-то е полипропилен терафталат, ама на хората така им е удобно. Нищо, че хлорът си е отрова, а колегата Анастаси дето пита за бира - ПИВО се пише и казва, но не е толкова звучно. Все пак на някакви езици е Црвеца, Мпира и т.н. |
| През 1916 г. проф. Александър Тодоров Балан прочел във вестниците, че е уволнен от СУ”Св.Климент Охридски”. Изпълнен с възмущение, той изпратил до министъра на просветата следното писмо: Господин министре, С душесмут окосъзрех вещилище във вестопродавците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Висшето просветилище народно поради негодие старешко. Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословия. Защото ако ме олицесъзрете, ще заключите, че съм душесвеж, сърдцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво коленослабие, кръстонемощни поличби не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските подсети непрестанни. При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвергавате на изпъдица? С настоящето си буквописно заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка. Последна доплънка: Виж, ако става реч за професор Влахов, той макар че е в ергенски самолипс, изпадна в кръстонемощие и комай в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща. Подпис: проф. Александър Т. Балан |
| Аз смятам, че безхаберието към езика започва от езиковЪдите (нарочно не казвам езиковеди). Манрико е дал по-горе такъв пример. Кандидатстудентските бисери са резултат и от стремежа за "по-научен" начин на изказване, при които се получават или нелепици или безсмислици. Изключваме, разбира се, случаите на неграмотност и незнание. Имаше един анализ на "Под игото", цитиран във Форума. За съжаление забравих кой му беше авторът, но не виждам кой младеж със здрав разсъдък би могъл да повтори подобни писания в кандидатстудентската си работа. Така, че замърсяването на българския език се дължи не на последно място и на "творческите" напъни на тези, който са призвани да го запазят и развиват. Тук трябва да отбележим и "старанията" на журналистите от средствата за масово осведомяване, държащи на всяка цена да изтъкнат чуждоезиковите си познания. |
| Внисам принос из един анализ на "шлагера" "Когато бях овчарче". А пък стихотворението "Овчар" е поредният сън за щастие в българската литература, видение-откровение, апокалиптичен текст и в него работят изобразителни механизми от ониричен (съновидиен) порядък. Ако се спрем за момент например върху символната ефективност на глагола "виждам" в последната строфа ("И днес, когато виждам..."), ще забележим най-напред неговата симптоматична, но нелогична според езиковите закони протяжност. "И днес, когато видя..." е логичният опит да се свърже действието с възможността за темпорална реализация от исторически тип. (Нормално никой не би си помислил, че в един и същи, при това очевидно "всеки" ден героят е способен да вижда неопределен брой носталгични овчарчета.) Сегашният имперфект обаче внушава идеята за друг тип виждане, който не зависи от конкретните обстоятелства на външния свят. Тази възможност езикът обикновено означава с израза "виждам с душата си" - способността на слепите прорицатели в древния свят и на "лудите" герои в творчеството на Вазов. "Виждам" в края на текста представлява метафора на един различен тип познание, възможен в света на пророческите видения. То е в пряка смислова зависимост с друг глагол от същата строфа: "Не знам защо завиждам". В съзнателно търсената смелост на откровението "не знам защо..." има и реторическа поза, и сантиментален ефект, но по-важна е нейната продуктивна отнесеност към ониризма и пасторалния текст. |
| Положително е от същата авторка! Знам я аз, тя има към Вазов (всички помним митологемата за обстоятелствата на смъртта му) отношение "от ониричен (съновидиен) порядък." Ониризъм не е чак онанизъм, де; но много-близо. Топло, топло, горещо! |
| Анализът на "Под игото" беше от автор, не от авторка. Мисля, че беше доцент по български език и литература. Имаше един фантастичен разказ "Онирофилм" (доста пророчески, между другото), та може оттам да е дошло вдъхновението за такива она.. пардон, ониризми. |
| Статията е голям бъзик, ноооо нашенски българисти, трактористи, пуристи, пуритани, Пурковци и папури, хиляди, маса, народ, за се заели да ъпгрейдват темата " за чист и свят език", и да адват своите идеи по въпроса. Всуе се морите, ентусиасти- не се гаси туй що не гасне.  Редактирано от - Benedicta на 06/8/2011 г/ 13:04:57 |