Отиди на страница:
Така е, Вещице, ако препрочетеш "Записките", направо ще се ужасиш от количеството турцизми в уж най-българския текст, писан в "най-българското време".  После - руснаците ни създават държавната администрация - русизми, през 30-те германизми и т.н. Не това е проблемът на един език. Проблемът е официализираната пошлост и простотия. Проблемът е, че разпадът на езика е свързан с упадъка на мисълта и загубата на смисъла. И никакви закони не помагат. Обаче почне ли да се пробутва законодателство за "защита" - първо "на езика", после току-виж "на нацията", "на държавата", това вече знаем до къде води. |
| Спомням си, че преди години французите обявиха шумна кампания срешу употребата на думи с английски произход. Не си спомням да са обявили пълна победа. Напротив Натиснете тук Редактирано от - dude3075 на 06/8/2011 г/ 15:14:21 |
И в едни от тях не можеш да не кажеш осцилация, лингвистика, ентропия, Точно обратното. За разлика от говоренето в което се търси нюансът, емоционалната натовареност, а понякога и двусмислието, то при т.н."научен стил" термините би трябвало да са еднозначно и точно определени, а следователно и преводими. Каква е разликата между лингвистика и езикознание, между зъболекар и стоматолог и т.н., освен избиването на комплекси, че вече не сме от село, а много сме се изучили ? - Когато някой има мисъл и какво да каже, то той го казва по възможно най-простият и най-ясният начин, така, че да бъде разбран. Когато, обаче прикрива липсата на мисъл, то се получават бисерите, като тези на цитирания Валери Стефанов. |
| Виж сега, Брайти. Не съм специалист по лексикология. Обърни се към някой лексиколог - във форума или извън него - и всеки ще ти каже, че точни синоними не съществуват. Всяка дума създава свое "поле", конотативни отсенки, нюанси, както сам си писал (каква хубава чисто българска думичка нюанс, нали ). Лик-лице-физиономия-фас-фаса да-мутра-муцуна; възрастен господин-старец-старик-дъртак-м урук означават едни и същи понятия. Дяволът обаче е в нюансите, стилистичната уместност и целта на изказването. Пък и не виждам с какво медицина, лингвистика, философия, театър, атлетика и пр. думи от международната лексика (гръко-латинска и тук-там арабско-персийска по произход) заплашват чиято и да било национална или културна идентичност. |
| В края на краищата и от тази трънка може да изкочи заек и да стане трофей на модерността - екологията. Ето новата дисциплина -лингвистична екология. |
| Както има тъпанари, които мислят, че ръсенето на чуждици скрива простотията им, така има и тъпанари, за които войната с всяка чуждица - била тя термин или жаргон (академичен или младежки), е начин да се борят с усещането, че са прости. Хубавото е, че българският е достатъчно голям, че да даде място за изява и на двете групи. Нещо повече, българският е достатъчно голям, че да даде материал за две литературни норми (нашата и македонската) и за още поне две в проект (шопската и помашката). Въпросът е не законодателно да се дава власт на едната група тъпанари. Въпросът е как словесното богатство на езика ни да стане богатство на дискурса ни (хаха, тази ужасна дума). Това със закони, забрани и глоби не става. Денков е цитирал един текст на проф. Мутафчиев. Безсъдържателни трагични пози на довоенен интелектуалец, но и пример за прекрасен, ако и малко архаичен, български език. |
| MRX++, да си чувал на български някой да казва МАЙКРОпроцесор? Питам за това, дето ИНТЕЛ (Intel) са го измислили. По-горе имаше превод на website като страница. Сайт е място в световната паяжина, което се състои от свързани страници. Очевидно, страница от страници е невъзможна структура. Французите направиха закон за чистотата на езика през 80-те години заради технологични термини като CAD, CAM, CNC, CPU, microprocessor, memory. В предметна област Компютри, софтуер и комуникации, в собствената си държава, те имат тотален успех в приложението на закона. |
| SvSophia, повтаряш нещо, дето вече съм го написал доста по горе. Само дето то няма как да се отнася за престорената наукообразност, целяща да прикрие липсата на мисъл и липсата на наука при някои изкуства опорочавани, като "науки". - Ще повторя - не може да има наука без еднозначно определени термини, които в повечето случаи са точно преводими. Една наука можеш да я познаеш, дали действително е наука по това. (Например меркетинга не е наука, защото е пълен терминологичен хаос.) - Вероятно наистина има нужда от текст в Закона за народната просвета, който да не допуска гаврите с езика (а всъщност лишаване от знание) на децата ни. - Що се отнася до останалото - то езика трябва да бъде напълно свободен и самосъздаващ се, при крайно опростени правописни правила, които единствено да гарантират вярното възприемане на мисълта на пишещият, от четящият. |
| И като казвам, че не става със забрани и глоби, да кажа и с какво става. Става с преосмисляне на образователната ни система. На какво учим децата си. КАК ги учим. Каква е ролята на учителя и кой да е той. Каква е ролята на семейството. Докато не проведем внимателна и цялостна реформа на училището, няма да си решим проблемите с езика, функционалната грамотност, способността за боравене с текст и дори - годността да бъдеш гражданин на все по-сложната съвременна демокрация. Трябва ни училище, което учи децата да мислят и да се изразяват, а не да папагалстват. Трябва критическо мислене, преподаване на материята като отворена към въпроси, а не като последна инстанция, дискусия и поощряване на питането. Трябва ни преподаване на граматиката като нещо просто и очевидно, а не през неразбираеми наукообразни правила. Трябват ни учители, които си харесват работата и обичат децата. Трябва ни преподаване на литературата, което възпитава читатели. Трябва някак да се съгласим, че родителите носят отговорност за децата си.... Нищо от това няма да се постигне със смешни закони за чистотата на езика. - Тук се дадоха примери с текстове на проф. Стефанов. Традиционно, професорите ни не правят разлика между писането на академични текстове и такива, които да се използват в образователния процес и това е големият проблем. Иначе, нещата, които е писал за "Под игото" са интересни - просто човек трябва да владее съответната терминология. Нещо, което не може да се очаква от кандидат-студенти, но и не оправдава самоутвърждащите присмехи на лаиците. По простата причина, че тази терминология е норма на съвременния специализиран литературен анализ по цял свят. |
| "констипационист" = "печенег" (дублетни форми печенек, печеняк, запеченяк...) или на съвремене бг. пич? |
| Наистина прекомерната (нагла) злоупотреба с чуждиците има горе-долу две причини: 1. Комплекси у ерудиран човек, който се опитва да скрие ясната си мисъл зад неясни фрази - вероятно поради страх, че ясната мисъл може да се стори някому проста; 2. Пълно незнание на материята, по която говориш и на езика, от който превеждаш (често комбинирано с недобро познание и на собствения език и със слаба обща култура). Основната борба трябва да бъде с втората причина, а първата ... мисля, че тя си е обреченаа така или иначе. |
"Пич", мисля, произхожда от противостоящия телесен отвор и, съответно и по подразбиране, противонасочено на запичането физиологично действие  |
Обикновено етимологията на името „печенег“ се свързва с тюркската дума „баджанак“... Що така не е ясно, но се подозира че е основна причина за песледването и разгрома им от Комнините през 1091 година. След повторно поражение през 1123 г. престават да съществуват като независимо племе и са разселени в различни части на Балканите като войнишко население на Византия, допринасяйки за локалните етнически и културни особености на райони като Софийско и Мъглен. Горното идва да обясни факта защо в резерват "северозападнала българия" всички са баджанаци и имат девиантно поведение... "локални етнически и културни особености" |
| Погрешното схващане че печенегите са тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия се дължи на факта че те са били едни констипационисти, поради което са имали леко тъпо, но въздействащо на страничния наблюдател изражение |
По простата причина, че тази терминология е норма на съвременния специализиран литературен анализ по цял свят. Проблема на Стефанов (освен вероятно комерсиален - за разпознаване на взелите частни уроци), е че се опитва да търси "общочовешкото" звучене на един чисто националистично мотивиран текст. Текст който се родее с политически мотивирана пропаганда. Отделно, че да търсиш робство при възможно най-лично свободните хора в тогавашният свят си е нонсенс. Редактирано от - Brightman на 06/8/2011 г/ 16:21:22 |
Комплекси у ерудиран човек, който се опитва да скрие ясната си мисъл зад неясни фрази - вероятно поради страх, че ясната мисъл може да се стори някому проста; - Това хич не се вързва. Ако наистина е ерудиран, то би знаел, че гениалното винаги е просто. |
| Брайтмане, немога да се съглася с обяваването на Под игото за "чисто националистично мотивиран текст. Текст който се родее с политически мотивирана пропаганда." Естествено - там има и това, за което говориш, но и много друго. Романът е прекрасен паметник на епохата - и на тази, в която е писан и на тази, за която се отнася. Чудесен език, живи образи, качествена литература - за регистъра, в който се намира. Налагащият се маниер да се отричат качествата на Под игото е, първо, литературно некоректен и, второ, проява на нездрави обществени тенденции. Анализът на Под игото като литературен текст със всички средства на модерната критика е напълно легитимен и дава богата и интересна информация - както за самата книга, така и за множество елементи на нашето колективно несъзнавано като българска общност. И, за да се състоим като съвременна западна общност, ние имаме нужда да подложим Под игото, наедно с всички други елементи на националния си канон, на подобен анализ. Това по никой начин няма да обезцени тези паметници, нито ще ни деконструира като общност. Просто ще добави още един пласт на самоосъзнаването и функционирането ни като такава. По начинът, по който всяка епоха добавя. Проблемът на цитираните текстове, е тяхното погрешно адресиране към аудиторията на кандидат-студенти. Но това, както казах, е системен проблем на БГ академичните работници - във всички области се виждат "учебници", които са писани като монографии, а не като помагала. |
| Ех, Брайти, какви са тези крилати фрази а'ла "Мъдрости от вековете"! Не всичко гениално е чак толкоз просто. "Просто" е/изглжеда "Малкия принц" например. Съвсем не така стои обаче въпросът с "Критика на чистия разум", или "Битие и време", да кажем. Тук изобщо не коментирам, че усложненият език може да съответства на определен тип мислене. Иначе съм съгласна с Ди Хексе - лошите и бързи преводи през 90-те направиха доста бели и в науката, и в езика, и в литературата. Макар че не всички бяха лоши, естествено. Редактирано от - SvSophia на 06/8/2011 г/ 16:47:14 |
| С уважение към класиците на П.Незнакомов и М.Иванов ще си позваля малка заемка: Бай Гъцо Мърдавицата, излезе на сундурмата на новата си двуетажна къща, прозина се до разгъчване(затуй му викаха и Гъцо), па ръшна с нога бозалявото келявo псе на име Мърльо.Псето се кътландиса, бафна 2-3 пъти сънливо по стопанина си, пребаца с подгъзурен куйрук разлятата си помия по двора па се шмугна у дребака между кочината и мръсовината -Къде пак бря?-кукна от горната одая стрина Пъца, вдовицата дето шъташе на бай Гъца и по някой път му подслаждаше и животеца. -Млък ма навро!-гъгна връз нея бай Гъцо и без да й обръща повече внимание се затътряви към обора да навиди болното от краста турмаче. ……..Удари го гъста фанара о тбиволски пръждавици, смесена с воня на уруглица и пикня.Бай Гъцо се спря, швиркна с уста и краставото турмаче, избреца радостно, а скюсканата от болестта чутура на хайванчето се завря в гърделя на бай Гъцо и почна да му се лади като малко сополанче. -Пъш де!-взе да жъмка главата на турмачето бай Гъцо. |
Доста се насилих да прочета постничкото и банално четивце с претенции за творба от страницата "После". Да, ама там реконтрата на проф. Н. Василев Резонансно-идиотският принцип /препоръчвам/ е страхотна, на светлинни години по остроумие и свежест. Единствена заслуга на писанийцето е, че предразполага към теглене на сладки локумени приказки и пукане на балончета в съботния и неделен следобед. Всеки да си каже квото има и квото му се е насъбрало, естествено - доразкрасено, сензационно и със специалното участие на нейно величество хиперболата, развяла найлонови / проф. Мурдаров напомни преди два дни, че ударението пада на А-то, а не на О-то при тази чуждица, която вече отдавна е допусната официално в българския език/ фусти в авторовата "блестяща" сатира на напразните усилия на начумерените лингвисти. Е, мен мен ме дразни стартирането.... Стартирам програма/  /, стартирам магистрала  /, стартирам европейска практика /  /, стартирам предаване/  /, стартирам каквото се сетя.Е, ами как да не стартираме и един закон за защита на държавата от глупост и неграмотна логорея? |