"Кога сме давали съгласие за подобно нещо" Не сме имали шанс да дадем, понежи никога никой нищо не ни е питал! |
Тошев си бил избрал паравителството?! Блажени са невежествените.. Немайте грижа - рано или късно някой бивш войник вэот Ирак, Афганистан или другаде, ще се върне в САЩ, ще се хване на работа като полицай, ще срещне в лошо настроение Тошев на същата тая улица където си паркира колата, и ще му наби канчето, след което ще го арестува на базата на някой от безбройните идиотски закони които непрекъснато се гласуват и които Тошев не познава понеже и така си му е добре... |
Прочее, време е да се поучим от природата, щото много скоро ще се върнем там май. А там ситият лъв повече не яде и затова в природата има равновесие. А ся де. Кайле, ти досега не разправяше ли из сий форум, че на работника първом трябва да се плаща, па после той да работи? Щото не съм чувал лъв първо да хапва газела, а после да бега след стадото? |
Само едно ми е интересно - ако авторът на статията (която макар и малко пресилена - задава много точни въпоси) нарича американците "мазохисти" - как ли би нарекъл българите ако бе имАл "щастието" да живее в България? Хехе, ами както и ние - ИДИОТИ! |
Parabellum Съвсем нагледно могат да бъдат обяснени причините за всички недоволства от "държавата". Просто следете броя мнения под тая абсолютно въздухарска статейка и съседната статия за конкретния, отнасящ се до нашата държава, проблем с даренията за МВР (т.е. за ужасния апарат, на който се крепи държавната репресия). Е, те затова сме на това дередже. До края на деня под тая бозица ще са написани толкова мнения (и те ще бъдат прочетени от още толкова безмълвни сомове), че ако тая енергия беше вложена в съпротива срещу въпросната мега-непоносима наредба за картончето, наредбата щеше да падне. Ма ние искаме да се изкажем на глобално ниво, да си отворим третото око, да споделим мисли за съдбата на човечеството, да тръшнем Аристотел уземи. Нам това дай, не някаква си там проза. Форумът е нещо като кръчма, тука е мястото да споделиш мисли за съдбата на човечеството и да тръшнеш Аристотел, а не да мислиш. Сега да имаше и една каса бира, моа да си чета до сутринта, и да се обаждам отвреме-навреме. |
Доста спекулативна статия. Предизборните програми на участващите партии в изборите, както и самият акт на гласуване са всъщност общественият договор. Когато гласуваме, ние все едно се подписваме, че приемаме, ако партията Х стане управляваща, начина, по който тя възнамерява да ни управлява. Нищожността на договора или продължаването му става на следващите избори. |
Изобщо не става дума само за избори на партиите и техните програми. А за властта по принцип. Определено имаме самозабравяне на "управлението", някак в описанието на техните роли те си приписаха и право на безнаказаност. Съвсем до неотдавна чиновникът (вкл. политика) е знаел, че е Служител. А днес това е забравено. И е време да им го припомним. Вкл. ако трябва и с оръжие. Което го чета като алегория, сиреч на всяка цена, с всички средства. Което, прочее, означава най-напред че ВСЕКИ трябва да участва, собственоръчно. И ежедневно. Трябва да се протестира срещу правила, заробващи, които ни налагат. |
... Въпреки това твърде малко от нас се съпротивляват с оръжие срещу управниците си И тъкмо тази липса на открита въоръжена съпротива, колкото и да е странно, се тълкува от някои коментатори като доказателство за нашето съгласие да бъдем третирани по такъв отвратителен начин от властите си. Недоволството, примирението не е равнозначно на съгласие, особено когато хората възмутено подават оставки, както аз правя, когато ми прекипи. ... Разбира се, не може да бъде постигнат успех с оръжие, защото дори да се спечели нещо по такъв начин, след това се оказва, че победителят се превръща в онова, срещу което уж се е борил. Но вече съществува техническа възможност гражданите да проектират самостоятелно и свободно общественият си договор -- lex.bg/forum/viewtopic.php?f=9& t=31260 -- който да бъде разгледан и оформен от избраните народни представители и предложен за приемане чрез национален референдум. Само дето все още има хора, които не са достатъчно узрели за подобен род легитимност, като например Георги Пирински и Цецка Цачева, за които мога да потвърдя от личен опит Редактирано от - maxilianus на 12/8/2011 г/ 09:06:14 |
Статийката е като приятно почесване при сърбеж по онуй място на гърба, което трудно се стига и обикновено изглежда като триъгълник. Доставя удоволствие, но заради трудното достигане не бихме се лишили от мястото, нали? Обикновено и по практично е да се купи една такава пръчица, с набраздена лопатка накрая.Имаше навремето само виетнамски, сега гледам и тук правят.Нещо подобно си купих пред Троянския манастир. Решава този проблем. За договора с държавата - също може с пръчица.По дебеличка.От време на време даже ни се дава и възможност да се почешем политически. Кофти, че като се изпусне момента, стигаме до това, за което говори човека.И ако много сме се разсеяли, ни идват и щения като на Кайлето. Да си призная и на мен ми се иска от време на време да забия в гъс ти гори телилейски. Но все пак пръчицата е по практична. |
Единственото което не разбирам е защо трябва да се препечатват американски кайлета. И тук си имаме такива екземпляри. |
Определено имаме самозабравяне на "управлението", някак в описанието на техните роли те си приписаха и право на безнаказаност. Съвсем до неотдавна чиновникът (вкл. политика) е знаел, че е Служител. А днес това е забравено. И какво е било това, "до неотдавна", което е "забравено" ? Че чиновничеството, управлението, държавата - всичко това е било собственост на царя/краля/емира/вожда самодържец. И служителят е бил негов, на монарха, служител. Като че ли на много хора им липсва времето, когато всичко се решаваше лично от др. Т.Ж. и периодично правят опити да го върнат. Веднъж със Симеон, сега - с Боко. Разбирам ги - всичко е по-просто и по-лесно, когато се знае, че има един, който решава. И по-безотговорно, защото това мислене ни изиграва лоша шега - все се надяваме да ни 'оправят' отгоре, а напоследък - 'отвън'. И не можем или не искаме да схванем, че 'оправянето' може да дойде само отдолу и отвътре. |
И, да добавя, че рушенето на държавата и държавността не е в никакъв случай начин да се 'оправим'. Това и по повод лайномета срещу съда и съдебната система. |
OLD_BG, Както се казва - и ти си прав, ама и така не е. 'Шото като се почешеш и размахаш политическата тояжка, ще поразгониш един-друг. И ще се образува някакво празно пространство и веднага ще се наредят мераклии да го заемат. И ти, щеш- не щеш, ще си избереш някой от тях. |
Ами Калки, аз друг начин не знам. Мисля си, че нъмбъра е по-често да размахваме тояжката.Прав си, че в природата празно няма и веднага се заема от други.Но белким, ако по здраво сме почесвали, пък и по честичко, мераклиите за почесване ще намалеят и ще си мислят предварително кое как. Иначе - ще ни яхат с удоволствие и безнаказано. |
Във възмущението си от "съгласието", авторът е пропуснал да се фокусира върху несъгласието и да види, че реални, ефективни и (най-важното) извънсистемни начини за неговото концентриране на практика няма. Хората са прекалено заети да изкарват хляба си, а и биват все по-успешно неутрализирани в морален аспект. Средната класа е прекалено заета да осигури бъдещето си под кръстосания огън отгоре и отдолу, за да иска ревизиране на обществения договор. А той така или иначе си ерозира лека-полека. Класика в теорията на сложните социални системи - броя на агентите с антисистемно поведение е цикличен феномен. Не става ясно и какво предлага автора? Да излезем по улиците като лумпените в Лондон и да станем като тях? Прочее не разбирам и как си представя той одобрението на обществения договор: някой навършва пълнолетие и му пращат по пощата копие от довогора да го подпише? Супер! А ако не го подпише? Колко липсващи подписа са достатъчни за обезсилването на обществения договор? Къде минава границата между значимо и незначително несъгласие. Изобщо всичките тези идеолози на "свободата" страдат от един и същ дефект - стигнем ли до реалните подробности, отговори липсват. |
С'я, понеже натюрела и наклона на газетата е таквъзи, ще ви отговора по повод жалбите по мамин Гаргалча...и във връзка с "чесалото" на Стария българин, с цитат от любимия ни вожд и учител - др. Димитров...Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук... Та така - ако не искате да ви "чешат", ще трябва да "чешете" вие... Послепис: Не забравяйте, че - статистически - само около десет процента се сдобиват с тая привилегия...та побързайте, щото може да се окажете от останалите деветдесет - "чесаните"...Ииии успех Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Но белким, ако по здраво сме почесвали, пък и по честичко, мераклиите за почесване ще намалеят и ще си мислят предварително кое как. Те, мераклиите, няма да се замислят Олде. Ние, трябва да мислим повечко, ние. И да се отървем от някои догми. Защото догмата винаги е начин да действаш, да вземеш решение, без да мислиш. Не го казвам за теб, ти - както те чета - си наясно. |
...Не става ясно и какво предлага автора?... Не виждам автора да предлага нещо, той просто констатира фактите. Едва когато се огледа сегашното положение и се осмисли, могат да се предлагат решения. Сигурно е трудно да се разбере, но е така. За да предлагаш решения по една тема трябва да я разбираш, а за да я разбираш - трябва да знаеш фактите. После ще гледаме дали ще пращаме договора за подпис на 18 годишните, или ще ги местим в в "по-горна група", за която ще има други задължения! Не говоря за права, защото правата са нещо много странно - имаш право да гласуваш, имаш право да ти отговорят какво правят с данъците ти, имаш право ... Ама те имат право да не отговорят, да не обяснят ... Е ... оставаш с правото да гласуваш, за кето "право" си плащаш! . Конкретно предложение - на всеки 4 години (на избори, демек), кандидатите да минават между вде редици избиратели въоръжени с тояги. Оцелелите кандидати ще бъдат избирани. Ето ви пример за "народна любоффф" Дали ще има "кандидати"? |