Отиди на страница:
В САЩ производителността е порасла два пъти от 1980 до 2008 Производителността на какво е порасла два пъти? На зърно, на яйца, на картофи, на леки коли? Аз минах през горните части на щата Ню Йорк - там е страх, трепет, ужас и бурени, всяка втора кола за продажба, всяка трета къща е прибрана от банката, но купувачи няма, тракторите на места ми напомниха добрия стар СССР. Но пък доларамки - през два ъгъла! Колко от стоките в тях са произведени в САЩ? Никой никога не е отменял разменната система - просто я е направил по-лесна чрез едни златни, медни, хартиени знаци. Но като стигнало до хартиените знаци - е те тук производителността на САЩ направо се е оляла! Кредити на юнашко доверие, подплатени с реални бонуси за "средната класа", а срещу тях нищо произведено, няма, хъц, съвсем. И двамата - и получилият кредита, и договорилият кредита, искат стандарт, но материалната част на този стандарт е произведена в Китай и там никой не ще хартийки, балами вече нема... Номерът с мънистата и огледалцата вече не минава! Липсва ми Митев, ще знаете!  |
| Оракле, Помисли малко по-задълбочено. ("Удачен" е русизъм.) "Магазинерите", завивачите на бурми... Работниците на конвейера в ГМ в 60-те години завивали една и съща бурма по цял ден (нещо според мене по-просто от работата в магазин), но с къщи с гаражи, коли, мотори, ваканции, осигуровки, пенсии, облечени с скъпи кожени якета и лули или пури в устата. Става дума изключително за разпределението на продукта на подобрената обществена производителност, едно от основните производствени отношения според марксизма. Просперитетът на обществото зависи главно от дереджето на средната класа, т.е. реално на хората без особени умения, таланти, образование и т.н., каквито са мнозинството. Не от просперитета на банкерите, адвокатите, хирурзите, зъболекарите и рок звездите, които винаги ще са малцинство. Става дума не за конкуренцията между страните или между отраслите (традиционен ритейл - онлайн ритейл), а между работниците и корпорациите (топ мениджърите и инвеститорите). И също между хората като работници и граждани и същите хора като дребни инвеститори и клиенти. А е очевидно все повече хора ще работят не в промишлеността и селското стопанство, а в обслужването. Онлайн търговията също иска хора - работници в кол центровете, в експедицията. Най-много сигурно ще работят в личното обслужване на хора. Тези рабони места трябва да станат мидъл клас, да се "glorify-нат", както едно време е станало с местата на конвейера на ГМ. Хенри Форд почнал на своя глава да плаща на работниците три пъти повече от обичайното, за да могат да купуват колите, които сглобяват. Умните фабриканти, каквито имало и у нас, а най-известен пример може би е обущарят Томаш Бата в Злин, Чехия, се грижели за "тоталното" благополучие на работниците си. Маринър Екълс, за който вече съм приказвал, голям "тайкун", банкер, жп-, захарен и друг "крал" в 20-те години, и то мормон и шотландец (консервативен и стиснат) като станал шеф на Фед при ФДР, още преди Кейнс се сетил, че обедняването на работниците е основната причина за Голямата депресия. |
| Кру, Няма такова нещо. Но не ме учудва падението ти - характерно е за пазарните фундаменталисти в наше време. Failure of nerve. |
Няма такова нещо. Но не ме учудва падението ти - характерно е за пазарните фундаменталисти в наше време. За избирателната памет наистина няма такова нещо. Не съм и очаквала да си спомните. Запазила съм случайно част от кореспонденцията по този повод. Но... важното е, че вие сте се издигнали. Редактирано от - Cruella de Vil на 19/8/2011 г/ 15:52:59 |
Но не ме учудва падението ти Който не е с нас... ---------------------- Блогът на Генек |
| @Чичо Фичо, продължаваш да нехаеш за напълно променената глобална среда. Както вече казах, иска ти се някак, по еснафски, щатите да са някакъв остров в световния социален океан и да си бъде както в едни стари времена, та да може и такива като теб, дето се мислят за средна класа, да ги огрее. Време е да се събудиш от този сън. Налице са нови реалности, които кругмановците се правят, че не виждат и така вредят на обществото, да не говорим, че никога няма да те припознаят, колкото и да се опитваш да се присламчваш към тях. Тъй че, опортюнистичните ти заблуди всъщност не служат и на твоя собствен егоистичен интерес. Да знам, че съм ти го казал, не че очаквам да се промениш. Самият живот поставя човек на място, нищо че хоумлесите си представят, че седят в кралски зали с кристални шанделиери, а всъщност дремят в старбъкс. |
| Couldn't resist Натиснете тук Ще се връщаме в средновековието, май, защото Ренесансът според тая създал днешните проблеми. И това чудо води в the republican polls. От трън, та на глог. Пази боже. Редактирано от - Бивол по калдъръма на 19/8/2011 г/ 22:55:17 |
Работниците на конвейера в ГМ в 60-те години завивали една и съща бурма по цял ден (нещо според мене по-просто от работата в магазин), но с къщи с гаражи, коли, мотори, ваканции, осигуровки, пенсии, облечени с скъпи кожени якета и лули или пури в устата. Всичкото това много хубаво, макар и малко да ме съмнява че точно завивалите една и съща бурма по цял ден са се радвали на всичките тия благинки. Производството без автоматика на двигатели с вътрешно горене и на автомобили не е проста работа и колкото и да е оптимизирано, няма как да го разбиеш само на елементарно завиване на бурми - има много други операции за които трябва високо квалифицирана работна ръка. Например полиране и баланс на главите, цилиндрите и буталата, тайминг на валовете... Дори самото завиване на бурми не е толкова проста работа, колкото изглежда на пръв поглед - повечето болтове по колите трябва да се завият с точно определен въртящ момент (torque), а някои от болтовете на двигателя се натягат на отделни стъпки - натягане до определена стойност, изчакване определено време, още натягане, пак изчакване, иначе или резбата в блоковете се къса, или болтовете се разхлабват от вибрации и температурни разлики. И в двата случая двигателят заминава бързо. Всичко това се е правелно ръчно и е изисквало специални умения и дисциплина. На мен автоиндустрията през 60те ми прилича много повече на днешния днешния хай-тек, отколкото на търговията на дребно. А в хай-тек индустриите всеки квалифициран работник е средна класа и нагоре. - Обаче "Уолмарт" има 20-25 милиарда долара годишна печалба и 1.4-1.6 милиона служители. Елементарната сметка показва че дори да работят без печалба и прибавят цялата сума към заплати, застраховки и пенсии, пак няма да стигне за всички гореизброени екстри. Просто ритейл бизнеса днес няма потенциала на автоиндустрията (особено на автоиндустрията от 60те) да генерира добавена стойност. Редактирано от - Oraсle на 20/8/2011 г/ 23:58:54 |
| Биволе, ама то става от весело по-весело! Тази прекрасна дама също така се бои от Съветския Съюз, който бил в подем! Натиснете тук Това гледане на "Здрач" до добро няма да доведе, ей на, привиждат им се безсмъртни, засега страни, а после кой знае какво! И наистина тази леля би Ромни в статистиката! А какъв дух носи, направо да си запушиш носа! Натиснете тук |
| А ето интервю с шефа на "Райън Еър" (една от най-успешниоте авиокомпании в Европа) Майкъл О'Лиъри. Неговите разсъждения се отнасят за Ирландия и за мерките, необходими за излизане от кризата. Виж тук П.П. Горният праг за доходи над 100 000 евро вече се доближава до 50% с новия универсален социален данък. Това, което той предлага е опростяване на данъчната система, като всички работещи да плащат данък общ доход. |
| Колеги, Научете се да четете на английски и потърсете статии и книги от учени икономисти (водещи световни), не четете само вестници (за някои от книгите ще трябва да платите пари, но си струва). Почетете и малко история на САЩ - поне последните 100 години. (Оракъла си е в САЩ, може да се запише за Нетфликс и да гледа и исторически документални филми). Чувствам се малко като едноок водач на слепи Самуилови воини. Картинката на света, която Круелка и др. наши другари са попили надве-натри преди 20-туна години от в. Демокрация с гл. ред. Волен Сидеров не е ама хич достоверна. Липсата на правилна ориентация в средата му е пагубна за живия организъм. |
| За Бивола - пак, намери книжлето "Поп интернационализъм" от Пол Кругман - "адресира" най-подробно всичките ти тревоги с цифри и факти. Обедняването на американските работници след 1980 г. според него не се дължи (поне в основни линии) на външната търговия, на вноса от Китай, а най-вече на вътрешни фактори. "Конкурентността" на националните икономики, мислена като аналог на конкурентността на фирмите, според Кругман е безсмислена дума. Размерът на средните доходи, показва там убедително Кругман, се дължи главно на производителността (а разпределението на доходите зависи предимно от държавната политика). За отбелязване е, че в тази книжка и в The Accidental Theorist - писани в 90-те години - Кругман още не е прононсирано "ляв" икономист, поддържа безусловно свободата на търговията и износа на капитал и е голям скептик относно "индустриалната политика". Това е разбираемо за тогава, помним бръмчащите 90 години на 20 в. Ние сме тук от 1995 г. Сега обаче Кругман е за измислено нашествие на извънземни, което да ни замени ВСВ като гигантски общонационален индустриален проект за излизане от кризата. Така каза миналата неделя по СНН. |
Чувствам се малко като едноок водач на слепи С кое око? Щото веднъж кривиш наляво, друг път надясно - според курса на родината си... ----------------- Блогът на Генек |
| Биволе, Ти буквално си пренаписал този момент от "Войната на световете" на Х. Уелс: I remember that dinner table with extraordinary vividness even now. My dear wife's sweet anxious face peering at me from under the pink lamp shade, the white cloth with its silver and glass table furniture--for in those days even philosophical writers had many little luxuries--the crimson-purple wine in my glass, are photographically distinct. |
| Круела, нещо подобно предлагаше Форбс, когато се кандидатира за президент преди години -- 17% flat tax за всички. Не го харесаха, които трябва и изчезна от хоризонта, а можеше Америка да тръгне по друг път. Но не би. @Чичо Фичо, обратното на кругмановото внушение е. Щатският работник е добре днес, защото и той се възползва, макар и скромно, от жестоката експлоатацтя на китайския работник. Ще е истинско сътресение, ако се върнат работните места от Китай в САЩ и им се плаща по американски. Тогава ще е наистина краят на щатите. Да не говорим, че социалните проблеми сега са пренесени отвъд океани и морета, защото производителите са отстранени физически от територията на САЩ, за да не може да се организират и да причиняват местни брожения. Затова днес наблюдаваме такъв социален мир тук. Недай боже да се върнат работните места обратно в САЩ. Ще видиш едни sixties, ще видиш едно чудо. Относно 95-та, нещата тогава тук си бяха както сега. Ню Йорк, ръководен от Джулиани тъкмо се отърсваше от либералните щуротии на Динкинс, подобни на тези, които и учителите ти проповядват и поне се внесе някакъв ред във видимото социо. Иначе, който си беше в криза тогава и днес й се наслаждава, а който си беше добре и днес си е добре. Финансовите катаклизми, за които се съобщава и с които плашат хората са извън житейската територия, да не кажем въображение на средния обсъждащ подобни теми. И кругмановците го знаят това, но те си имат политически цели (там, както казах, няма да те допуснат, колкото и да им се слагаш) и за постигането им са готови на всякакви увъртания, а и на откровени лъжи. Граници за тях не съществуват, ни морални, ни етични. Ако мине. И на марксисти ще се направят, за да ги постигнат. Техни услужливци като Тони Блеар, поне са получили нещо -- направили са ги prime minsters, та сега се отплащат като дращят небивалици в Гардиан, досущ Матросов, колко всъщност healthy е британското общество, despite the riots. Ти и една троха от това няма да получиш, колкото и да им се вричаш във вярност на кругмановците. Други са механизмите за да се издигнеш, както един Борисов се издигна от нищото, служейки им. |
| О, не, не става въпрос за flat rate (плосък данък), а за три стъпала: До 50 000 евро - 10%, до 100 000 евро - 25%, над 100 000 евро - 50%, но да няма освободени от данъци, т.е. всеки доход да се облага. Тезата на Майкъл О'Лиъри е, че данък по-висок от 50% за него е неприемлив. Също и преразглеждане на социалната политика на държавата и орязване на ненужни или раздути разходи единствената цел на които е запазване на безполезна бюрокрация. Просто държавата вече не може да си позволи подобен лукс. На Майкъл О'Лиъри му имам повече доверие, защото той е показал, че може да управлява голяма компания и разбира от бизнес много повече, отколкото кабинетните теоретици. |