Отиди на страница:
| Повтаряме си едни и същи неща до безкрай. ЕС води политика на съкращаване на бюджетния дефицит и то не само от Великобритания, но също и от останалите страни. Ако британците започнат да печатат паунди, това ще доведе до инфлация, девалвация на паунда и пак съкращаване на разходите. Ние говорим за Европа, а някои си говорят за Щатите... А ти откъде знаеш с какво се занимавам в момента, та пишеш наизуст?  Един път ми изкара името във Форума уж погрешка, но явно не е било случайно. |
| @Чичо Фичо, @Берия добре ти го обясни, но ти не вдяваш. Това, че 70% от щатската икономика е от вътрешно потребление изобщо не противоречи на тезата на @Берия, защото това, което се потребява е създадено чрез нечовешка експлоатация някъде, на другия край на света, за което ти не щеш и да чуеш. Ако в щатите трябваше да се произведе онова, дето е за вътрешно потребление, то нямаше да е конкурентно. Прочети пак @Берия, за да разбереш защо и до какви сътресения би довело подобно положение. Това е проблемът, а не тесногръдото разбиране на расисти като теб, повтарящи като папагали платените агитатори (Кругман) на политиките на демократите, всъщност главните виновници за настоящата криза. И, не ми казвай, че ролята на Fannie Mae и Freddie Mac, уродливите създания на демократите, е малка, а виновникът са Хедж фондовете и бейлаута, защото демократите също гребяха с пълни шепи от тях, когато му беше времето. Не е вярна и тезата за корпоративния социализъм, смилил се над богатите, зъбещ се на бедните. Това тук не е народна република и успешните (богатите) и държавата са едното цяло, а не бедните и държавата, както би ти се искало. Затова, ще остане само в мечтите ти идеята, че тукашната държава ще предпочете да краде от богатите, за да го подари на бедните. Нов Ню Диъл е невъзможен, особено днес, тъкмо поради това, което @Берия вече ти обясни, но ти не желаеш да схванеш. Да не говорим, че, изобщо, ляво в европейски смисъл, тук е невъзможно. И левите и десните тук са си десни в истинския смисъл на думата. Десните, с естествената алчност на богатите, да запазят и умножат имането си и левите, с алчността бедняка да се нагълта с краденото от където падне. Ако може да се предпочете алчност, то тази на скакалци, опоскали где що видят или алчността на семейство лъвове, унищожило стадо антилопи е за предпочитане? В алчността на бедния тук няма нищо алтруистично и социално. Егоизмът, I, me, mine, е моторът, ако ще да е за сметка на раково образувание като Китай, с невижданата експлоатация и унищожение на природата -- свръхмащабна историческа победа на фашизма на Мусолини. |
| Кру, Никога не съм ти казвал името, нещо бъркаш. Биволе, Казва се Ню дийл, а не "диъл", новия (обществен) договор. Голяма каша е в главата ти. Фени и Фреди не бяха лоши сами по себе си, те бяха инструменти на амер. мечта да имаш собствено жилище (а и в България %-тът на собствениците на къщи сигурно е > от САЩ). Лоша беше дерегулацията на финансите и нерегулирането на новите квазибанкови образувания, които не са банки, но вършеха работата на банки. Но най-лошото беше, че доходите на средната класа изостанаха от реалния ръст на производителността. За да поддържа привичния си стандарт на живот, средната класа използваше три средства - жените навлязоха масово в работната сила, всички американци заработиха много повече часове годишно и накрая затънаха и в дългове, вкл. по кредитни карти, използваха къщите си като спестовни касички и им ядяха екуитито за лечение и просто за текущи разходи. И трите средства се изчерпаха, третото и последно - с падането цените на къщите средно с 45% към 2013 Г. (прогноза) спрямо пика им в 2006 г. и с попадането на половината ипотеки под водата (2011). В същото време изчезнаха десетки милиони добре платени работни места за средната класа, поскъпнаха като за световно здравеопазването (милиони хора фалират всяка година заради него) и висшето образование - тези основни опори на мидъл клас живота. Тезата (маоистка), че американските работници ограбвали някого другиго по света не ми е хич разбираема. Със същата логика можем да кажем, че работниците в Китай ограбват американските работници, като им измъкват работните места с милиони. И двете очевидно не са фактически верни. От друга страна американските работници губят доходи от аутсорсването и от изтичането на капитали в чужбина, но пък кярят от по-ниските цени на стоките, които купуват. А китайските работници в американските фабрики живеят като роби, но печелят доста повече, отколкото биха печелили на село. Изобщо външната търговия е доста сложна експертна област, която не търпи лаически маоистки изпълнения. Прочетете цитираните вече две популярни книжки на Кругман, много ще ви помогнат да си подредите умовете. Основният фактор, определящ доходите във всяка икономика (освен в нефтените княжества) е производителността (productivity). Taка е впрочем и по Маркс и Ленин, и тъкмо Ленин беше казал, че ще победи тая икономическа система, която създаде по-висока производителност. Производителността в развитите индустриални страни обикновено е по-висока. Респ. доходите са по-високи. Но това са средните доходи. С увеличаване на икон. неравенство средната класа не получава своя дял от увеличената производителност. Финансовият капитал, който общо взето е безотечествен и се движи по света с един маус клик, наистина ограбва и хората от Третия свят, и американската средна класа. Постига последното съвсем легално, с помощта на закони, които неговите лобисти продават и купените от тях полици гласуват. Законите създават нечестни привилегии за големите в играта им срещу малките. Редактирано от - Чичо Фичо на 17/8/2011 г/ 23:00:59 |
| "Либерасти" и "Хюсеин" = спонтанен израз консерваторска простащина и хлебарство. Идва времето, когато хората масове ще се отвращават от тях - ще ги свързват с мизерията и лъжата. |
Това за уж споменатото от Фичо име е лъжа, а вчерашното подхвърляне за някогашни "предупреждения" по имейл е безвкусно. Говорим за идеи, Кру, а ти изместваш разговора по тангентата "казваха ми колко сте лоши и зли". Не бе, не сме лоши, нито сме зли, просто се опитваме да мислим с главите си, а не с други части от тялото си.  |
Изглежда някои торонтовски колумнисти четат този форум, тъй като в днешния "Сън" Джери Агар изразява мнение подобно на онова което аз изразих тук вчера или онзи ден. Хммм....  Натиснете тук  |
| @Чичо Фичо, не, не се казва ню дийл, както Greenwich не е Гринуич, а Гренич. Connecticut е Кънетикът, Amish е Омиш и lawn е лоан, а не лоун. Като поживееш в щатите, ще ги научиш тези неща. Нов си, простено ти е. Не ти е простено обаче да не схващаш какво ти се говори. @Берия си е дал, човекът, зор, да ти го обясни, но ти не, та, не. Цинично щастие е за американския работник, че някой е уредил друг да бъде екплоатиран, някъде там, далеч, за да може да си позволи хладилник или плазма. Ако някой тръгне да връща работните места от Китай в щатите, ще има само да ги сънува тези неща. Така че, експлоатацията има само една посока, а не не две, както си се опитал да обясниш. Пак ти казвам, прочети внимателно Берия, за да разбереш, че американският работник-егоист трябва единствено да си наляга парцалите и да се моли да не почнат да му връщат работните места. Идеалистът пък би трябвало минута спокойствие да не намери от дълбоко възмущение срещу наложения жесток расистки световен порядък. Не го искай от тукашния бедгяк-еснаф, обаче. Той иска на него си да му е добре и, ако може да се уреди някак с някоя троха от трапезата на богатите, за да се похвали, че си е поръчал такси в Лондон, то, берекет версим. |
Чичо Фичо Тезата (маоистка), че американските работници ограбвали някого другиго по света не ми е хич разбираема. Със същата логика можем да кажем, че работниците в Китай ограбват американските работници, като им измъкват работните места с милиони. И двете очевидно не са фактически верни. От друга страна американските работници губят доходи от аутсорсването и от изтичането на капитали в чужбина, но пък кярят от по-ниските цени на стоките, които купуват. А китайските работници в американските фабрики живеят като роби, но печелят доста повече, отколкото биха печелили на село. Изобщо външната търговия е доста сложна експертна област, която не търпи лаически маоистки изпълнения. Корейският милардер Мун, известен още като "Преподобният Мун", има един такъв лаф - "Нито Исус, нито Буда, нито Маркс и още по-малко Ленин можаха да предскажат и предвидят най-острия проблем на нашето съвремие - проблема с липсата на достатъчно места за паркиране" . . В този ред на мисли, и Мао не можа да предвиди същия този проблем - а също така, не може да предвиди още глобализацията и ролята, която Китай ще играе в нея. . Днес, обаче, глобализацията е, както се казва, медицински факт. Този медицински факт не се вмества в старите теории, но пред доверчива публика може и да се опита някой и друг изтъркан фокус. Точно такъв фокус разиграва Фичо, приписвайки ми някаква "маоистка" теза - как "американските работници ограбвали някого другиго по света", - и след като смята, че ми е "пришил" тезата си, се втурва да я оборва със знанията, с които е оборвал навремето маоизма и е защищавал позициите на правоверния марксизъм. . Ми не, Фичо, американските работници сами по себе си не ограбват никого и аз не съм и помислил да ги обвиня за такова нещо. Виж, че в резултат на глобализацията на тях самите им се стъжнява, защото стават неконкурентоспособни и започват да търсят кой им е крив - това, да, случва се. И понеже ми препоръчваш да чета Кругман - ами да те светна, че и той се е придвижил в посока "маоизъм" съгласно твоята измислена класификация и пише подобно на това, което и аз казвам: Сравни го това с писаното от мен вчера Иначе казано, става вече все по-трудно да си не само "обикновен бачкер", ами и изискванията за т.нар. "средна класа" скачат. Хайде да дам пак думата на Фридман да обясни същото, което ти казвам аз на български: Обърни внимание, иска се повече старание и образование. Старите конспекти с критиките на маоизма вече не вършат работа, момче... Дето вика Фридман, "you have to study harder, work smarter and adapt quicker than ever before" - отнася се и за тоя форум, така че си вземи бележка... или пък продължавай да си претопляш старите манджи - може пък да те влече, дето рекла бабата в съответния виц... |
Това за уж споменатото от Фичо име е лъжа, а вчерашното подхвърляне за някогашни "предупреждения" по имейл е безвкусно. Говорим за идеи, Кру, а ти изместваш разговора по тангентата "казваха ми колко сте лоши и зли". Не бе, не сме лоши, нито сме зли, просто се опитваме да мислим с главите си, а не с други части от тялото си. Така ли? Просто името ми "случайно" изтече, когато се подписах под една декларация, след като беше посочено заедно с данни за местоживеенето ми. За другите подписали тези данни бяха спестени. Оттогава се отказах да подписвам каквито и да са декларации във Форума. Подкрепих ви, когато редакцията написа един изключително гаден пасквил срещу вас, дълго време бях лоялна и ви защитавах от просташките обиди и епитети (даже и аз отнесох доста от тях), но след като политическите ви симпатии се насочиха другаде изведнъж станах част от "тъпото и ограничено седесарие", "ретроградните сили на непромяната" и започнах да "суча от подмишничката на Бойко". Съжалявам, но не мога да следвам пируетите на политическите ви превъплъщения. А откъде знаете какво са ми писали в имейлите? Или само предполагате? Епитетите, с които вие наричате опонентите си израз на какво са? Сигурно на благородни маниери и доброжелателство? Хвърлих едно око на архивите и признавам, че не мога да достигна такива висоти в изказа си с цел да обидя и принизя другите участници във Форума. Ами те и идеите ви започват да издишат, след като си представяте, че с увеличаване на потреблението вследствие на увеличаване на дълга може да се постигне икономическа стабилност и да се върне старото положение на свръхпотребление. Политиката на икономии в бюджетите вече засяга цяла Европа и то не че някой много иска да го прави, просто мерките са наложителни. |
| Името Хюсеин било простащина, а? Какви простаци са кръстили негърчето така...Ццццц... Що се отнася до "новите" американци, биещи чела при всяко споменаване на новата им родина - народът го е казал: пази, Боже, от потурнаци! Ето нещо интересно за Хюсеин Обама: Натиснете тук ------------------------------- ------------------- Блогът на Генек |
| Още веднъж, Кру: ако наистина някъде ти е "изтекло" името, това няма нищо общо с нас. В допълнение, срам ме е да си призная, но аз не помня името ти, знам те само като Круела. Нищо лично в това - и на мнозина други не помня имената. С което се надявам да приключим този разговор. |
| Вие бяхте инициаторите на подписката, вие ми писахте да я подкрепя. В допълнение, срам ме е да си призная, но аз не помня името ти, знам те само като Круела. И по-добре. |
| Проследявам два разговора, които водят до трети. Единият с човек, който като че ли никога не се нуждае от приятели, става дума по-точно за надареността и словото, които по-често могат и отблъскват, за да ни напомнят, че всеки от нас понякога има своите проблеми. Кру  , не си разваляй вечерта  |
| Берия, Пак те призовавам да прочетеш Кругман по въпроса за "конкурентността" на страните, които според него са съвсем различно нещо от компаниите. Съвременната техника позволява щото всички еднообразни дейности да се машинизират - не само физически, като превключването на телефонни жакове или кроенето на дънки, но все повече - и умствени, вкл. и в проектирането, рентгенологията, счетоводството и legal research (пардон). Остават "сигурни" само дейностите, в които се иска физическа близост на работника с клиента (като учителство, търговия на дребно с бакалски стоки, подстригване) или някакво творчество - или пък просто здрав човешки разум, преценка (например шофьор, полицай, пазач) - които засега са недостъпни за машините. Това е обективен факт. Някога в 19 век така са изчезнали в България медникарите, в Англия предачите, после и тъкачите, в САЩ изчезнали в 50-те години на 20 в. текстилните фабрики в Нова Англия (и са се появили в Мексико), после в 60-те години и стоманолеярните в Пенсилвания и т.н. "Ръждивият пояс" в САЩ е жив музей на някога съществували големи фабрики. Но 50-те и 60-те години въпреки това бяха години на голям народен просперитет. Но още веднъж - това, което има главно значение за доходите, е производителността, а не какви фабрики са останали и какви работнически професии. В САЩ производителността е порасла два пъти от 1980 до 2008 г. Но доходите на средната класа не са порасли два пъти в съпоставими долари. Дори не са порасли изобщо, а малко са намалели. Намалял е значително и делът на средната класа в националния доход. А доходът на най-богатите е пораснал повече от два пъти, много повече от него остава в ръцете им след данъци, пораснал е стръмно и делът им в националния доход. Има силна ерозия на доходите на средната класа. На мястото на някогашните милиони мидъл-клас работни места в Дженерал Мотърс сега имаме милиони работни места в Уол-март (това са най-големите работодатели в САЩ 1960 и в 2008 г.). Трудно може да се каже, че работата на конвейера в ДжМ в 1960 г. е искала повече умение, акъл или образование от работата в Уол-март днес. По-скоро обратното. И тогава ДжМ е бил монополист, или по-скоро олигополист, и сега Уол-март е почти монополист в много части на страната. И тогава, и сега това са (били) (обикновено) високо рентабилни компании. Но тогава работниците на ДжМ са били горда средна класа до живот, а сега в Уол-март са прошляци, работещи бедни с минимална заплата и на Медикейд (при късмет, ако Уол-март помогне). Защо бе, мааму стара? Разликата е само, че тогава е имало силна държавна политика в интерес на работника, имало е профсъюзи, а сега няма такива неща, има само политика в интерес на корпорацията (по-точно - в интерес на ръководството на фирмата, на акционерите и на клиентите, и против интереса на работниците, на жителите на населените места, дето са фирмите, на доставчиците и на обществото). А и тогавашната корпорация в сравнение със сегашната е била направо като съветска социалистическа република. (Сега средната класа е притисната и от обезценяването на жилищата й - основното й богаство, и от поскъпването на здравеопазването и образованието.) Значи обедняването на амер. работници и средна класа не се дължи на липсата им на "конкурентност" (че получават повече и имат по-висок стандарт от китайските работници), а на политиката в интерес на богатите, която се води в САЩ от 30 години. Може ли държавата да накара Уол-март да плаща и се грижи за работниците си като ДжМ в 60-те години? Да, но само ако Уол-март се откаже от корпоративния комунизъм, в който сега живее, от астрономическите си печалби, ако шефовете му се откажат от грамадните си бонуси и собствениците от семейството - от колосалните си лични богатства. Как да стане това, щом Уол-март плаща на политиците, за да не стане? Редактирано от - Чичо Фичо на 19/8/2011 г/ 01:03:15 |
| ЧФ, примерът който даваш е неудачен, а аргументите ти по-скоро подкрпят тезата на Берия, отколкото твоята. Няма начин магазинерите да са средна класа, това го няма никъде освен разбира се навремето у нас при социализма и то не защото заплатите им бяха високи, а защото имаха достъп до дефицитни стоки.  Очевидно е че работата в обслужващия сектор не може да бъде високоплатена. Специално "Уолмарт" може да има хиляди кусури, но ако примерно утре реши да вдигне заплатите на работниците си двойно, ще трябва да работи на загуба. Говориш че много дейности, включително умствени, в наше време се автоматизирали. Пропускаш че това важи с особена сила и за ритейл бизнеса, който е под силен натиск от интернет магазините. При тях работници почти няма. Затова переспективите пред служителите на "Уолмарт" не са никак розови - те не само не могат да разчитат на увеличение на заплатите, ами може да очакват съкращения. Тези хора няма как да взимат по-големи заплати и нито профсъюзи, нито държавна намеса може да промени тоя факт. Прочее, профсъюзът на автомобилните работници изигра много съществена роля за пропадането на американските автопроизводители, така че изобщо не за хвалене. Редактирано от - Oraсle на 19/8/2011 г/ 02:57:40 |
| @Берия, според мен не си струва да се дискутира с @Чичо Фичо по въпросите от последния обмен с него. Не схваща проблема и изглежда няма и да го схване. Лично мен обаче ме интересува какво мислиш за Рон Пол. Може ли такова екзотично същество изобщо да бъде избираемо или като едно друго екзотично явление -- Рос Поро -- го ползват да разцепи, в случая, републиканския вот. От ситуацията в България, която просто не е за вярване (не е за вярване, нацията да не може да излъчи един що-годе нормален кандидат за президент), която, за щастие е без значение за света, тук попадаме, както изглежда, съвсем в задънена улица. Знам, Круела ще се сърди, темата наистина е за Англия, но президентските избори в САЩ не са без връзка с темата, меко казано. |