Отиди на страница:
| и още веднъж след това .... и пак! Благодаря ви, господин Донков! |
| Всеки петък е празник на поезията. Една нация даже има и поговорка: Push Off Early, Tomorrow's Saturday: POETS day. Имаме форма. Сега и ако >>>слънчо<<< избара тука две-три строфи, празникът ще се изпълни със съдържание. |
Бел. на модератора: Моля, придържайте се към темата. Теми за лично творчество на участниците има в съответната секция Теми на форумците. Редактирано от - sybil на 29/9/2011 г/ 21:34:43 |
| Подмениха ни и празника с делник. А празниците ни вече са по европейски. Натиснете тук |
| ........Ще има пак звезди... и кучета ще има, виещи към тях. Както преди.. Но нека вярата не оскъднява... Господин Донков, Благодаря Ви.Попрочетох малко поезия и ще продължа да чета тази вечер. Сетих се за още един народен гений. -Марули, марули, марули.. безкрайно, зелено поле. Сред него стои и се чуди едно възхитено теле. Хапни си теленце, хапни си марули и прясна роса. Ах, как ми се иска да мога, кат'тебе и аз да паса. |
| Антония ме нарисува веднъж. И ми написа нещо хубаво на рисунката. Много дълго време пазих тази рисунка... Не знаех, че е поетеса. |
| Господин Донков, благодаря! Мело, мело по всей земле Во все пределы. Свеча горела на столе, Свеча горела. Как летом роем мошкара Летит на пламя, Слетались хлопья со двора К оконной раме. Метель лепила на стекле Кружки и стрелы. Свеча горела на столе, Свеча горела. На озаренный потолок Ложились тени, Скрещенья рук, скрещенья ног, Судьбы скрещенья. И падали два башмачка Со стуком на пол. И воск слезами с ночника На платье капал. И все терялось в снежной мгле Седой и белой. Свеча горела на столе, Свеча горела. На свечку дуло из угла, И жар соблазна Вздымал, как ангел, два крыла Крестообразно. Мело весь месяц в феврале, И то и дело Свеча горела на столе, Свеча горела. |
| анастаси сиров, вярно е, че творчеството на Трендафил Акациев също е поезия, но ми се струва, че не му е мястото точно под тази статия. Калин Донков, благодаря! |
| Мърморко, поезията е това отвътре, дори Трендафил Акациев. Обърнах се към класиката, спомняйки си един от най-ярките, най-бързо изгорелите поети, за да потърся още едно сливане на две противоположности: Мне осталась одна забава: Пальцы в рот - и весёлый свист. Прокатилась дурная слава, Что похабник я и скандалист. Ах! какая смешная потеря, Много в жизни смешных потерь. Стыдно мне, что я в бога верил, Горько мне, что не верю теперь. Золотые далёкие дали! Всё сжигает житейская мреть. И похабничал я, и скандалил Для того, чтобы ярче гореть. Дар поэта - ласкать и карябать, Роковая на нём печать. Розу белую с чёрной жабой Я хотел на земле повенчать. Пусть не сладились, пусть не сбылись Эти помыслы розовых дней. Но коль черти в душе гнездились - Значит, ангелы жили в ней. Вот за это веселие мути, Отправляясь с ней в край иной, Я хочу при последней минуте Попросить тех, кто будет со мной, - Чтоб за все за грехи мои тяжкие, За неверие в благодать Положить меня в русской рубашке Под иконами умирать. С. Есенин (1923) |
| И за къде Празник на Поезията без Валери Петров? "Хождение по буквам", нещо, по което могат да се учат децата да четат - аз поне уча моите, та да им е радостно! И поеше отново светите хора от инстанция перва во инстанция втора, доклеше накрая била назначена нарочнеше комисия от 20 члена. И словото взел един зело почтен редовний член на Съюза на византийските художници, секция „Чертожници“: - Таз буква „Аз“… не знам според вас, но за мен е такваз… някак сякаш избива против колектива. Според мен тя не бива во очах да бие, сиреч по ще отива не „Аз“, а „Ние“. - А туй „Буки“, туй „Буки“ кому нужно е туки! - рек друг един уж върло праведний муж оит Съюза на византийските писатели, секция „Изпатили“. - Нежели „Буки“ аз мисля: какво пречи нам сложити друго дрво, ибо след нашата сечна програма вече буки в Панония, кажи-сечи, няма. И смисъл добива и не зле се слива, вместо „Ние – Буки“ да е „Ние – Слива“. - Това „Ние – Слива“ ест находка щастлива - чу ся тогаз третий глас, - но остава пред нас процедурний вопрос. И воименно тоз: Обсуждаючи знаци един подир друг, каков точно ред будем следвати тук? - Каков може да буде! – восклицают отвред. - Каков освен просто азбучний ред! - Но по что ще познаеме ний отнапред каков ще буде сий азбучний ред, като за ред он ще буде приет едва щом приемем вси букви подред!?…- Слушайки братята Кирил и Методи с какви методи се спорът води, гледали стреснати и дори умърлушени. (Вж. фреските Борис-Ангелушеви.) После Методи, премудри чловек, рек: - Единствен на замле и на небеси, патрийрх Фотий щя нас да спаси! - Вопросний Фотий бил техний учител и силно ги любил и много почитал, и приел той ихното ходатайнство макар да било него ден осемнайсто. - Дадено! – рек им. – Ще стане тая. Макар че как точно, предсказати не зная. - И словенското дело поело по масло, и добрутрото ихно зело порасло, ибо новата азбука, съвсем леко очистена, била возприета яко азбучна истина. |
| 67, любимото ми стихотворение от Валери Петров: ЗАВИСТ От Витоша, покрай светлинни знаци, с колата си по тъмно слизах сам, в шпалир от заслепявани пешаци, с китари и дюдюкане тук - там. И изведнъж, подобно мимолетна брилянтена звездица в мрак дълбок, от фаровете бял отблясък светна на рамото на някакъв младок. И туй бе всичко! За секунда само! Но как ме парна в нея завистта че, ах, не беше върху мойто рамо тоз женски пръстен, святкащ във нощта! Редактирано от - myrmorko на 29/9/2011 г/ 22:50:57 |
| За Мърморко и Калин Донков, пак Валери Петров, "и беше тъй тъжно, тъй тъжно това, че заети с покупки на легла и юргани, ний отсъждахме строго: „Какви хулигани!”, и не виждахме как, взели свойте китарки, с пуловер на шията, в блузите ярки, те пробиват тавана и литват в небето, високо, високо, там нейде, където бог Армстронг им казва с прегракнал глас: - Хайде бе! Де сте! Не можем без вас!" Ами, на мен вече ми се получава Празник на Поезията, надявам се, че и на още много народ ще му стане светло от есето на Калин Донков и ще си спомни приятни неща... Още веднъж благодаря! |
| ПОСЛЕДЕН Тайно се плашим от всеки възторг неуверен. По е понятна тъгата - ненужна, но ярка. Всъщност светът ни, така справедливо измерен, просто не може на всеки да бъде по мярка. Нервно живеем - а нервите станаха здрави. Празнично светим - а празникът пак ни прескача. Грижата само човек на човека подава като излъскано в хиляди длани петаче. Колко наивно закривах от срам синините и по лицето лекувах тревожните знаци. мигар са малко онези юнаци, които носят усмивката, както се носят мустаци! Нека, когато привърша гнева си безвреден, като затръшна горчивата своя тетрадка, най-талантливият вече да не е най-беден, най-храбрият - да не живее най-кратко. Най-красивият да е поне веднъж обичан. Най-нежният да е най-сетне погален. Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен. Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален. Имам да чакам в този живот неизгледен. Дълго ще чакам. Последна е мойта задача: да се засмея. Но тъй да се смея последен, че да се чува как повече никой не плаче... КАЛИН ДОНКОВ |
| Когато съм в някоя чужда страна и ме попитат как звучи българският език, рецитирам това: О дъжд, о дъжд обилен и печален - по тротоарите танцуваща вода! Пиян, разголен, волен, вакханален, но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта. О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал! О весел плач! И танец под разхълцани цимбали! И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали! И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен, по тротоарите танцуваща вода! Вечерен дъжд, понесен в танец шумен над катафалка черен на града. И това: Над сънния Люлин, прибулен с воала на здрач тъмносин, безоблачен залез запали сред своите тайнствени зали пожар от злато и рубин. И привечер летна наметна пак с траурен плащ рамена, градът приюти се в тъмата и тънка позлата в стъклата разля се на плахи петна. И винаги съм се изненадвала, отново и отново, на красотата на звуците... |
| Като ще е поезия, нека е пак Валери : ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни, тежки и огромни, ала безопасни. Дълго си живяхме мирно и по свойски в нявгашни далечни ери мезозойски, ала нещо става - чувстваме го всички, като си напрегнем дребните главички: някои животни станали са ловки, нокти са развили и добили човки, гребени от плочи, челюсти зъбати, и на туй отгоре - нрави непознати. А пък ний, родени в миналото време, ний сме пригодени папрат да пасеме и затуй зъбите са ни всички кътни, и затуй спокойно другите ядат ни, и затуй видът ни, рядък напоследък, бавно си изчезва с общия напредък. Но не може нищо тук да се извърши, тъй като процесът става твърде бърже, а не подобава някой диплодокус да се унижава до подобен фокус: за да не загине, зъби да си турне, тоест, по причини чисто конюнктурни. И какво излиза? Че като държиме да опазим свойто диплодошко име, сложен в обстановка, сложна като тази, себе си видът ни няма да опази. Но какво да сторим? И полека-лека тръгваме ний в свойта царствена пътека, трийсет метра дълги, бавни и масивни, все тъй удивени и все тъй наивни, да поставим нейде в залите музейни своите огромни прешлени идейни. |
| А може и Недялко Йорданов: Любов необяснима, любов невероятна, не пухкава и зрима, не топла и приятна, не лека и минутна, от щастие обзета край печката уютна до плюшени пердета. Любов необяснима, рискована и тайна, любов необяснима, до болка всеодайна, без никакви облаги, и ордени, и сметки, изгаряна на клада, затваряна в решетки. Любов необяснима, без думи и без звуци, с разтворени зеници и стиснати юмруци, от много любови единствено възможна, за да останем хора в епохата тревожна. Любов необяснима, най-истинска и свята, прониквай във главите, навлизай във сърцата, когато те обстрелват със бомби и куршуми, когато те замерват със камъни и думи. Любов необяснима и винаги нелесна, понякога горчива, но непременно честна, убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш във чистите сърца на децата ни невръстни. Любов необяснима, любов необяснима, във всяка светла пролет, във всяка стращна зима, ах, трябва да те има, да, трябва да те има, любов необяснима, любов необяснима. |
...И че там /в поезията/ ще се намери място за всяко истинско стихотворение, стига някой да има този късмет - да го изпее. Щом трябва... Изпети СТИХОВЕ НА КАЛИН ДОНКОВ: Натиснете тук[/quote] |
| Волен Николаев написа "Сезони" за албума 78 оборота. Тихо споменът заспа, споменът за пролет и за лято. За да дойде зима пак и сезоните заключи в своя спомен. Натиснете тук |
| Будилник, реактивен дим, таксита. Напусто времето скъпим – отлита… Напусто ни гнети греха несбъднат, Ръцете дарове държат – оскъдни. С ръце издрани от метал и кремък Раздай, каквото си събрал навреме. Раздай сполуката, раздай бедата – Такъв е твоят знак – без край, без дата. Не чакай обяснени дни – Излишно е. Над нежността се наклони, Не дишай....Не, не дишай. Обичай улици, звезди, идеи, Жена обичай и бъди до нея. Но не в последни светлини гориш ти – От нежността стареем ние, Но нищо, нищо… |