Отиди на страница:
| инспекторе, дай сега да си имаме уважението: За робовладелеца робът е бил притежание (както и ти сам заключаваш). Кеф му е да го бие - ами ще го бие, кеф му е да го праща на бригада - ще го прати на бригада (било то за царевица или домати), кеф му е да го шиба - ами, ще го шиба, та ушите ще му пращят ( на роба, де...), ако му прави ингелъци - ами може и в Белене даже да го прати или направо да го даде на свините да го изядат, ако тръгне да се прави на Спартак. Фактът, че феодалите са си падали също по консумирането на "сефтето" съвсем не значи, че робовладелците не са спуквали булките-робини от "таковане" ( ако са си заслужавали, разбира се). *** Колкото до турците, имаш известно право. Първо, те са били поканени да помагат в междуособните борби на партиен секретар Х, срещу партиен секретар У. Дошли значи, тия ми ти отоманци ужким като наемни охранители, ама взело та им харесало и си останали. И не само останали, ами и станали там кокорбашии и почнали да владеят (дето има една дума). Данъчната им система е била наистина (барем в началото) доста по-малко натоварваща за редовия Гунчо и Бончо отколкото била при локалния феодал (да речем, 2-3 дена ангария през годината, вместо един месец). А на Гунчо и Бончо им дреме на оная работа кой сбира парсата, стига да го скубят по-малко-рахат ( тогава не е имало национално самосъзнание, каквото има днес и по-скоро верската принадлежност е разделяла правоверният от гяура) Но то ако погледнеш ние сме си свикнали на "освободители" и комай цялата ни история е посипана с разни такива спасители, дето ги каним ( както да речем прогресивните афганистанци поканиха братския СССР на помощ, ако си спомняш ).  |
 Gratzian-e, забравяте да споменете и един от устоите на тогавашната българска и османска държава! Военната повинност!  Български полкове от волнонаемни ратници под пряпорци от конска опашка са стигнали чак до Беч! Е, и обратно де! Ама - плячката е била от второто направление! А това е било за предпочитане, щото под български знамена отрядите от Търновско най-много да оплячкосат видинските земи! Кво да вземат от там? Ракия? Няма. Вино - изкоренени лозя.... Разлика - яка! Как да не станеш спахия? Отскубваш се от българската мизерия...  Пък и тогавашната интелигенция - а чалма, а ага! Като СЕГА! |
Ами по наше време ние и ги хранихме и ги обличахме и не само това, ами и обязаностите около първата брачна нощ им доставяхме, ако се налагаше. Грацко не си премята глупостите наум, ами мислата му изтича във Форума. Тя мислата му идва отвътре. Каква пък първа брачна нощ го е патила не става ясно? |
За комасацията си прав Марксе, но насилственото текезесиране ли беше единствено възможния вариант? Е чак пък не беше толкова насилствено. За земята си тъгуваха само тези, които имаха много декари, т.е., кулаците, повечето селяни ббяха беднотия - гледайте филма "Гражданин за един ден". Общо взето не знам да е имало много вълнения. Вие слушате оплакванията на кулаците след 1989г. А след 1989г. и кооперативите се разтрогнаха насилствено, без да питат тези, които обработваха земята. Важен е обаче, крайния резултат, който сега е трагичен. В началото на 70-те в ресторант "Приморец" - Бургас на мойта маса сяда един възрастен човек. От дума на дума, той почна да разправя, че имал мелница преди 1944г. и много ниви. От сутрин до вечер работа вика. Добре, че дойдоха комунистите, че да се науча и аз като човек да седна в ресторант. Аз поне помня кога влязоха първите комбайни в нивите. Преди войната масовата обработка е била с воловете и ралото (четете Елин Пелин - не гарата разбира се). |
| така е Марксе, мисълта не е проста работа, деликатна и ювелирна даже може да се каже че е... да не говорим пък, че на едни им идва отвътре, на други им идва -отгоре, а на трети хич не им и трябва да се напрягат за такива неща като мислене, ами, ами...то си има лидери и мислители за да вършат тая работа за тях...те само цитират и толкоз. Ни морни вода пият, нито отговорност някаква носят...те са само проводника ( като старшините в казармата) на идеите. Мислещите да му мислят. |
повечето селяни ббяха беднотия - гледайте филма "Гражданин за един ден". Общо взето не знам да е имало много вълнения. Вие слушате оплакванията на кулаците след 1989г. По-скоро ти следваш примера на автора и разсъждаваш за историята по игрални филни. |
| Cruella de Vil, Сега видях поста ти. Първо, навсякъде, където съм го срещала, името на ирландския поет се транскрибира на български като "Биен", както се произнася на ирландски английски. Припомням, че на въпросния ирландски английски гласните се смекчават (като на русински български) - face например се произнася като "фийс". Преводът на стихотворението не е на английския му оригинал (който е пълен с реалии), а на гръцката песен на Микис Теодоракис. Доколкото мога да прецения литературните му качества, е много хубав и определено ме трогва. Чудесно е, че все още могат да излизат литературни преводи в българския периодичен печат. Редактирано от - Herodiada на 13/10/2011 г/ 19:26:50 |
| Драги Бонго, какво те кара да мислиш, че авторът е преразказвал игрални филми? Информацията в текста изглежда събрана от доста източници, а и нито за гърчето, нито за Ангел има филм Поне доколкото знам. |
Информацията в текста изглежда събрана от доста източници, а и нито за гърчето, нито за Ангел има филм Поне доколкото знам. ??? Коментирал съм частта за Ламбракис, който малко трудно може да се нарече "гърче", тъй като е убит във вече зряла възраст. Филмът, който споменах е ето този. Редактирано от - бонго-бонго на 13/10/2011 г/ 20:07:17 |
В началото на 70-те в ресторант "Приморец" - Бургас на мойта маса сяда един възрастен човек. От дума на дума, той почна да разправя, че имал мелница преди 1944г. и много ниви. От сутрин до вечер работа вика. Добре, че дойдоха комунистите, че да се науча и аз като човек да седна в ресторант. Аз поне помня кога влязоха първите комбайни в нивите. Преди войната масовата обработка е била с воловете и ралото (четете Елин Пелин - не гарата разбира се). аналогична история: Седя си аз на масата в едно заведение и на масата ми сяда някакъв възрастен марксист. От дума на дума стана дума, че някакъв си младеж се появил на хоризонта който опъвал булката му яко. И нашият марксист вместо да се тюхка и вайка, като немарксистките дъртаци, само се подхилква и ликува даже, човекът: Дорбе, вика, че дойде тоя млад юнак да ми върши черната работа. Вместо да се бъхтам там на тия години с тая девалвирала простата, любовни предигри там, лигавщини и хамалогия, аз си седя, 'начи тук, пия си питиенцието и си гледам рахатя, а оня аджемия нека обработва с воловете и ралото дъртата брънтия.Хе, хе, хе, хе, хе (четете ми и мен - може и не на гарата) |
нито за Ангел има филм Поне доколкото знам. Иродиада, не са минали четиридесет дни откак са го погребали. |
Първо, навсякъде, където съм го срещала, името на ирландския поет се транскрибира на български като "Биен", както се произнася на ирландски английски. Припомням, че на въпросния ирландски английски гласните се смекчават (като на русински български) - face например се произнася като "фийс". Разрових се и намерих транскрипцията в Уикито: Brendan Francis Behan ( /ˈbiːən/ bee-ən; Irish: Breandán Ó Beacháin; 9 February 1923 – 20 March 1964) was an Irish poet, short story writer, novelist, and playwright who wrote in both Irish and English. He was also an Irish republican and a volunteer in the Irish Republican Army. Виж тук Точно така го произнасят ирландците, h не грубо, а придихателно. Може би това е дъблинското произношение, но и самият поет е роден в Дъблин. По-меките и напевни акценти са в графствата Корк и Кери. |
| Точно така, Крюела. O Bechain просто е името на ирландски, който, както знаем, е келтски език. В статията, към която препращаш, ясно личи произношението на английското му име - Биен |
В статията, към която препращаш, ясно личи произношението на английското му име - Биен Ами не. Транскрипцията е напълно еднозначна. Името му по английската международна транскрипция е Бихън или Бийхън. Дадени са две транскрипции, като ее или i: e дълго и, но в случая дългото и се получава от следващото H, което е нежно и придихателно, но се произнася, но не съскащо като българскито Х. Обърнатото Е е Ъ. Няма начин да се прочете като Биен. Аз на ушите си ли да вярвам как се произнася, на транскрипцията от Уикито или на българската интерпретация? |
| Не знам, на което искаш - английската транскрипция сочи нещо между "Биън-Биан-Биен". За ирландската можем само да гадаем и да ти се доверяваме. Въпросът е, че авторът не е длъжен да знае, как точно го произнасят в Ирландия, нали? Длъжен е да го предаде така, както се транскрибира стандартно у нас. Също така на български въобще не може да се предаде придихание. С "х" би било също толкова неправилно, както без "х". По същата логика е неправилен начинът, по който произнасяме думите "хармония" и "хомосексуалист" - старогръцкото силното придихание (ἁρμονία, ὁμο-) просто не може да се произнесе и поради това е глупаво да го предаваме с напълно неподходящото твърдо "х". С ирландското ситуацията е същата според мен. |
| Ние не знаем как са го произнасяли, а не че не може да се произнесе. Гърлото не се е променило много през вековете. Редактирано от - Васик на 14/10/2011 г/ 00:08:06 |
| Мдааа... Та относно правите и недотам краставици: Влиза в зарзаватчийницата засукана госпожа и заръчва: - Дай ми една краставица, ама от по-дебелите да е! Дават и. Влиза друга: - Дай ми една краставица, ама от по-дългите! И на нея дават. След нея трета: - Дай ми една краставица, ама от ония там, пъпчивите! И нея обслужва културно зарзаватчията. Влиза още една: - Дай една краставица! - Каква да е? - пита зарзаватчията. - А, няма значение, аз ще я режа на салата. |