Отиди на страница:
| брайтмане.... чети бе, знам че е трудно, ама опитай... верния цитат е >убитите от превратаджиите комунисти разбирам, че ти е трудно от идеологическия ти дискурс да се върнеш към реалностите, ама все пак - опитай... та..... втора проба? или всички, убити от превратаджиите през 23-та година, не ги отчитаме за мъртви, за да ви уйдисва? |
| @инсп.Мегре, ти все по-назад в историята отиваш, за да търсиш корена на злото. Добре тогава, кой натресе на България монархията, донесла толкова злини? Май националните ни революционери бяха за чиста и свята република, ако добре си спомням, а една освободителка беше монархия? Да не вземе да излезе, че лошото от освободителката дошло. |
| ЗИП, на музикален агитпроп ли го ударихме ?  - Аз, обаче за разлика от тебе ще дам и двете, които сравняваме Натиснете тук Натиснете тук |
| Г-н Петрински , защо никой не отговаря на въпроса кой финансира Хитлер , неуспелият художник и неговта партия.Кой финансира Германия , какви заеми е получавала , от кого, финансово изражение, дати на получаване, това ние не историците не знаем , другото е претоплена манджа Г-н Петрински в историята и престъплението се търсят мотивите и обикновено най-облагодетелстваният е и най-виновният . |
| cekyko, през юни 1923 г. комунистите подкрепят преврата на Александър Цанков. Един от участниците в него е Кимон Георгиев, доживял да дълбоки старини в правителството на комунистическа България, чийто пък зет е Гиньо Ганев. - Що се отнася до убийствата през 1925 г., както от комунистите (включително в "Св.Неделя"  , така и, като отговор от Сговора, то отношението ми е принципно и непроменено - насилието в политиката е недопустимо, убийствата още по малко. |
Брайтич и колко кв. км в момента е Германия? А колко е Русия ? И коя има повече километри магистрали ? |
| Биволе, абе пусто демократите не ви бива в историята! Отново трябва да напомням азбучни истини, че според условията на Сан-Стефанският мирен договор, България е васално княжество на монархията Османска империя. Е, според тебе, може ли държава във васална зависимост (чисто феодално правоотношение) да е друго освен монархия (княжеството не е точно монархия, но същността е същата - управлява се от княз). Берлинският договор само влоши нещата, но за истинска независимост и дума не можеше да става. Та така на власт дойде чужденеца Фердинанд, който много бързо сви перките на борците за национално освобождение с републикански настроения. И когато България обяви независимост си остана на власт само че се прекръсти на цар. |
Петрински  Но ми се натрапват някакви странни сходства: Политическо "джудже" печели изборите с малко срещу разединена опозиция, която го превъзхожда по подкрепа, но напаво не може взаимно да се понася... "Харизматичен" (за някои) лидер, откровено нарцисоиден тип... Небивал строеж на магистрали... Красиви пастелни партийни цветове-кафяво/сиво... Превръщащи членове и симпатизанти в хомогенна безлична маса. Последователно и систематично натикване на що-годе мислещите хора в ъгъла и превръщане на интелектуалците в блюдолизци и пропагандатори (нямам педвид Веско Маринов, той не попада в тези групи) Безрезервна и безусловна подкрепа на фюрера от бюргерско-еснафската прослойка... Открит реваншизъм след встъпването на власт, всички предишни са негодници, спасението съм аз.. и други подобни. Боже, дано не съм прав! |
| ЗИП, аз съм българин, балканец, нито съм руснак нито немец. Еднакво са ми далечни. Е руснаците са ми по-близки, защото им разбирам езика, а и България съществува благодарение на тях, което не бива никога да забравяме. Поне, ако сме народ с чест. - Но България и нейният народ за мен е над всичко Натиснете тук . |
| Инспекторе, и, викаш, Русия няма роля в тази работа и ни е мислила само доброто? Насаждането на монархията е най-критичният момент за България, предопределил цялата й модерна история, та до днес, затова прелитането над него с милозлива лоялност към сила, която единствено се интересува от собствения си интерес, никак не убеждава. |
| Брайтмане, Българският и Руският народ са много по-близки отколкото ти се струва. И като манталитет и като психология и като история. И на мене ми се иска да бяхме велика държава, ама не сме. И едва ли някога ще станем. Съдбата ни е да бъдем малка страна. А малката страна трябва да е в съюз с някой от големите. И ако този съюз е поне малко справедлив и не се стреми да прерасне в колонизация - това е към което България трябва да се стреми. (Ако ти лично знаеш начин да сме политически и икономически самостоятелни, без да си навлечем демократизация по натовски - казвай, ще го изслушам с удоволствие) Единствената страна, която не се е опитвала да ни колонизира и винаги се е отнасяла добре с България е Русия! Разбира се, Русия винаги е следяла за собственият си интерес, но това никога не е ставало на гърба на България, както в момента действат европейските колонизатори! Това, което Русия постигна в Руско-Турската война, беше загубено под натиска на нашият сегашен "цивилизационен избор" - Европа. Честно, не ги разбирам демократите - това не е цивилизационен избор, а кучешка преданност - тях ги ритат, те пак ближат ръката на господаря си! |
| Brightman греши относно това, че идеологиите на фашизма и комунизма имат общи корени в писанията на Маркс и Енгелс. Това важи само за комунизма. Именно комунистическата идеология отрича ценността на индивида. И именно тя се бори за унификация на хората. Начинание само по себе си обречено на неуспех по простата причина, че хората няма как да са еднакви, освен ако насила не бъдат доведени да пълно оскотяване, което между другото се оказва, че може би е възможно, имайки предвид тенденциите от последно време. Но това е друга тема. Що се отнася до нацистката идеология, то по въпроса за корените й, имаме заявления, че са в писанията на Ницше. Поне сестрата на Ницше активно работи за налагането на тази гледна точка в Германия. Иначе по същество - нацистката идеология е антипод на комунистическата. Родена е от стремежа да се противостои на комунизма в плановете му да деиндивидуализира хората. Нацистките идеолози залагат на отстояването на нацията като средство за противопоставяне на комунистическите планове. Може би правилно са разглеждали нациите като аналог на индивидите на ниво човешки общности. И наистина ако няма нации, то и обезличаването на отделните хора ще е по-лесно. Но в името на нацията, спечелилите власт нацистки лидери, започват да преследват собствените си индивидуални маниакални цели. Така започват изстъпления най-напред към инакомислищите в собствените им страни, а после и към представителите на други нации, най-вече евреите, които като нация живееща без собствена държава, са нарочени за източник на всички беди на нациите являващи се техни гостоприемници - в частност и на комунистическата идеология. По този път се стига до парадоксално положение - една изначално залагаща на правото на индивидуализъм идеология, противостояща в този план на комунистическите видения, стига до сходни резултати в развитието си, а именно мачкане на индивидите. Разбира се основите върху които се осъществява тази практика са различни - при комунизма се търси унификация на хората чрез унищожаване на обществените класи, а при нацизма се търси подчиняване на индивидите от мононационалната (като идеал) държава с цел пребъдване на нейната нация в името на това, че тя е по-висша от другите и прочие. Оправданието на комунистите за негласното потъпкване на индивидите е, че при достигане на техния идеал, вече няма да има класови борби. А оправданието на нацистите е, че осигуряването на условия за пребъдването на нацията, ще спре обезличаващия хората комунизъм. Опитите за практическо налагане в отделни страни, и на едната, и на другата идеология, имат сходни резултати - създаване на тоталитарни държави (разбира се с декларирани коренно различни цели). При комунстическите режими резултатите от тоталитарната практика, провеждана в името на тяхната цел, са в абослютен дисонанс с търсения резултат - унищожаването на класите води до раждането на нова номенклатурна класа от по-равни, която се стреми да запази властта си, упорствайки доста дълго в това свое начинание. Нацистките режими не достигат до значителни временни интервали в съществуването си, но и при тях декларираните цели се разминават с наблюдаваното - отстояването на националния идентитет се изражда в тласкане на цялата държавна машина в посока обслужване на болните амбиции на взелите властта нацистки лидери. Не е ясно дали това е правило или случайност, по простата причина, че тук имаме само един значим пример - този с неуспелия австрийски художник Адолф Хитлер. Редактирано от - Vitalius на 10/11/2011 г/ 01:59:40 |
| инсп.Мегре, България първо принадлежи на народа си, след това е част от културната общност на Балканите, след това на цивилизацията на Европа, в основите на която своят значим принос са вложили нашите предци траки и гърци, чиято кръв е съответно 49 % и 15 % от кръвта на днешният български народ, и след това са всички останали, от които разбира се Русия има своето челно място. - Във всеки случай никакви отрицателни предразсъдъци и опасения от Русия не трябва да има. Точно обратното. Само признателност, че от 1878 г. я има България. |
| като чета мненията под сия статия едно 40% от мненията ми излизат с Това съобщение е скрито от Вас. Натиснете тук за да го виждате отново. , не знам защо  . Когато обаче се отнася до "отрича ценността на индивида" и "унификация на хората чрез унищожаване" струва ми се Vitalius е нацелил десетката в идеите на Либертас и може би обеснява защо имам толкова филтрирани мнения  |
| Инспекторе, не мога да се съглася, че българският и руският народ са близки като манталитет, психологя и история. Много са различни. Има известна езикова близост и това май е всичко. Колонизаторският дух пък, породен от великоруския шовинизъм е толкоа осезателен, че да го отричаш може само, ако наистина не искаш да го видиш. Това че донякъде имахме някакво подобие на самостоятелност се дължеше на селските хитрини на бай Тошо, които руснакът не може да схване, защото няма такова мислене, тъкмо поради големитне различия иежду двата народа, за които споменах. България е в самата си същност европейска страна и е по-близка по дух даже до щатите. Защо обаче съдбата й е такава зла е въпрос на друга дискусия, но не е защото се била отдалечила от Русия. Най-малко поради това. Сега, когато вече има шанс да се освободи от задушаващата азиатска прегръдка на детерминиран колонизатор и асимилатор, какъвто е в същността си Русия, е истинско нейно нещастие да изтърпява некомпетентното управление, на което всички сме свидетели. То е продължител на всичко онова криво, което тайни сили бяха заложили в самото начало на конвергенцията преди тридесетина години и лекът не е така очевиден както може да изглежда на пръв поглед. Това е едно предизвикано загниване в самата същност на нацията. Анализ на това обаче, както казах, изисква отделен, нарочен разговор. |
| Процесоре, добре е да не ми виждаш постингите не само на ужким, ами и наистина. Така ще ми спестиш нуждата от напомняне за хапчетата. |
| Виталиус, това което наричаш "отричане на индивида" няма нищо общо с Маркс и Енгелс, нито с комунизма. Или ще кажеш, че в Япония има комунизъм? Работата тук е в приоритетите - въобще има два вида общества, индивидуалистични и колективистични. При тях се различават правата и задълженията на индивидите като част от обществото. В индивидуалистичните общества, индивидът е атом, който е самостоятелен и почти не взаимодейства с останалите членове на обществото освен за абсолютният възможен минимум необходим за съществуване на това общество. Индивидуалистичните общества са изградени около метафората за пазара, където съвършенно свободни индивиди разменят ценности при "взаимоизгодни условия". Колективистичните общества от друга страна разглеждат индивида като част от цялото. Те са изградени около метафората за семейство и в тях индивидът има групови права само като член на обществото, а индивидуалните си права следва да извоюва чрез заслугите си за това общество. Забележи, типа на обществото няма нищо общо с обществения строй - колективистични общества в еднаква степен са и Северна Корея и Япония. .. Комунизмът по Маркс и Енгелс е предназначен за изграждане в индивидуалистични общества - от типа на Германия и главно Англия, която Маркс е изучавал много грижливо. Комунизма на Ленин в СССР значително се различава от комунизма на Маркс. Жалко, че силното идеологизиране и догматизиране попречи на учените да проучат тази разлика навреме - това вероятно щеше да спести много мъки на много хора. .. Въпросът все още не е съвсем изяснен, но има учени, които работят по въпроса. Можеш да прегледаш книгите на Сергей Кара-Мурза, има много интересни мисли, макар и спорни на моменти, по тази тема. |