Отиди на страница:
Независимо какво може да е мислил политически за "родината" Вапцаров под влияние на Коминтерна и Мак. лит. кръжок, той е велик поет на българския език и на българската (и като така и на човешката, световната) чувствителност. Поет на прогреса и на Голямата депресия, на мизерията и солидарността на работниците от цял свят. Несъмнено е така, ако изключим "прогреса" или го сведем до сталинското разбиране за човека. Един Пеньо Пенев е далеч по-прогресивен, ако непременно изхождаш от класово-партийния подход. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Да, "човекът е човек, когато е на път", но винаги могат да го спрат.Даже да е тръгнал към границата за събор на българо-югославската дружба. Просто не му дават открит лист да доближи границата като "неблагонадежден елемент"  |
| Родният градец на Слоба Милушев - Пожаревац на Дунава - в ПСВ беше в бълг. територия, Пожарево. Сръбският Венизелос, Никола Пашич, е роден моравски българин, на младини живял в емиграция у роднини българи във Видин. |
А за това какво ще кажете? От кой модерн е ? Западния или източния? |
Истина е, че за мнозина Бело Дугме, а сетне Сбрна Крила може да са по-близо до душата им от Омега, Метро или Локомитив ГТ, респективно Костурица от Милош Форман и т.н. , но нека не се увличаме в търсене на някаква уникалност на югославския културен подем през периода. Баш си е така. Омега имат "купен" от Скорпионс хит - един, които птк от своя страна имат 21, а пък 4-5-те хита на Биело Дугме (горе долу са толкова) ги "пробутаха" (в хубавия смисъл на думата) като саунд-трак към Аризонска мечта с нов аранжимент, само че вокалите бяха Игги Поп и "Трио Българка". Претоплена манджа. Все едно Щурците за филма "Вчера" да бяха изпяли някоя песен от '72-ра, но с нов текст. Щяхме да ги вземем на ура. Така, че правилмо нека не се увличаме |
| И още нещо. На сърбите никога не им е забранявано да ходят с дълги коси и тесни панталони, в тяхните магазини са се продавали свободно албуми на западни рок банди ...и какво: няколко парчета на "Биело Дугме" и "Парен валяк", като последните са известни със шикозното си име. В БГ да изброявам ли? Малко ми прилича на един "лаф" на Рой Медведев (руски историк): "Италия, с вечните си междуособици е дала на света Ренесанса, а Швейцария , с нейния 400 годишен неутралитет - часовника с кукувица." |
| Омега нямат "един хит" и са дали на групи като Скорпионс цели дузини хитове. Просто тази история е далече от нас, затова хората си измислят някакви легенди, но песента нито е купена, нито крадена. В края на 70-те Скорпионс са подгряваща група на Омега, които вече са се утвърдили в Западна Германия. През 68 година Джон Мартин, мениджърът на Спенсър Дейвис Груп, кани Омега в Англия и те записват първия си албум за Дека Рекърдс, още преди да имат унгарски албум. Натисни тук |
| Понеже ние искаме да си обясним нещата и за нашия акъл е по-логично Омега да е откъм нашите, а Скорпионс откъм техните, и това всъщност десетилетия наред ни обясняваше света, но в реалния свят Омега са повече от техните, а от нашите бяха титани като Кичка и Кидика. |
| Без предупреждение: Аз съм единствения български комерсант разговарял и споделял мисли с Енвер Ходжа;Сали Бериша;Фрато Нано и Лека II–ри Албански! И с техните жени, вдовици, конкубинки и мед.сестри съм говорил....и не само/цензура–6 отдел/„ През октомври 1981г. на кардиолога от Прав. Болница имени Е.Ходжи за малко да му изтръгнат топките–защото издавал нелегална газета на стари ролки от ЕКГ хартия– но благодарение на Ф. Митеран и Великия Вожд Ким Ир Сен се разминало само с мъмрене а сега е– Президент„ това ми го разказа лично на чаша 30 годишен коняк––на крепоста на Иван Асен II–ри в Дуръс а Асистенката му такова.....такова го затвърди ad akta per lingua franka. """""""" Краля Лека II- ри беше голям бандит––– сбара ме на тесно в едно гнусно и смрадливо кафене в Бриндизи и поиска да му намера лепенки за кардиограф намазани с кураре–– и с един куршум два заека и Ходжата и Личния му лекар Салито!mortus!  Предплати човека 5000 марки и тръгнах аз по света––свързаха ме с цар Киро–тва преди да го фанат––опитен бил; тартор бил от пиле млеко намирал–– ама каквато му ракията такава му и отровата––менте! Ужким беше от Кафява Мамба––1000% сигурна– па то излезе лепило за етикети! Подгони ме тоя Шиптърски Крал по цела Европа и аз хоп обратно при Ходжата у Шкипетария! Тогава имаха страхотен Бизнес–плащаха им със злато на кюлчета и швейцарски франкове––изнасяха коняк 10„15„20„25 годишен+ фастъчки;смокини„ препарирани гущери и битум––естествени запаси–копаш;товариш; продаваш–кешираш! Обаче им завидеха швейцарците и ги пуснаха с пиниз по лайсната! Ужким заедно да праат бункери за износ и.....и арееее пайсе––сега баш немало пазар; нема как да се отлепат... /утре повече/ |
| Вижте на Промакедония писанието на проф. Васил Златарски за пътуването му в Македония по време на ПСВ в 1916 г. Към края чертае с научна метода границата на България - югозападно от Костур и до Адриатика до р. Люма, па нагоре до устието на р. Шкумба и оттам на север през двата Дрима чак до р. Сава някъде западно от Бялград. Като пише за българския гр. Призрен (тогава в бълг. окупац. зона) и близката на запад от него българо-австрийска граница, си спомня за разгрома на Сърбия година по-рано и как сръбският крал Петар и остатъците от аскера му панически се спасявали по косовските баири и чак до о. Корфу. Слава Богу, сегашната бълг. младеж харесва българските рок динозаври - бил съм на концертите на Щурците и Диана експрес в Ню Йорк - и не познава въобще някакви си Омега и Бело дугме. За съжаление обаче има българи от по-възрастното поколение (сега на 35 г.), а и от поколението на родителите им, които още харесват кичовете на Горан Брегович. (Аз определено предпочитам пред него Тозовац.) Защо говорим за Кидика (който беше отличник на естрадния отдел на БДК, заедно с Доника Венкова), а не за тогавашните Лили Иванова, Йорданка Христова, Паша Христова, Емил Димитров, Борис Гуджунов и т.н.? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Пеньо Пенев е интересен поет, а и няма нищо лошо в "класово-партийния подход". От севлиевското с. Добромирка, Пеньо всяко лято е работил като аргатин у по-богати съселяни, чието отношение към работниците явно е било не съвсем образцово. Когато отива да работи на строежите в Димитровград - дето работата му не е била по-лека, отколкото на къра в Добромирка, напротив - Пеньо е щастлив, защото за пръв път не работи чуждо, а "наше". Постоянно повтаря: "всичко това е наше". Милиони българи споделяха тази радост. Това е факт, който обяснява популярността на соца в България и липсата на сериозна "автохтонна" опозиция. При соца България се отърва от спукания просеник или в по-бедните западни покрайнини - скроб, от спането на сламен одър под една обща черга, от охтиката и маларията. Става дума за бълг. маси, разбира се. |
| Изобщо седесарието изглежда няма какво да предложи на съвременния българин нито като осмисляне на историческия му опит, нито като ориентация в сложния съвременен свят. Егоизъм и провинциална шаячна ограниченост. Дори каузата на бълг. патриотизъм не им е достъпна - ревът за Слоба и Бело дугме. |
| Стана ми мъчно за Пеньо Пенев. Имаше паметник в Елховския кашишки полк. Служил там някога човекът. Паметника го помня от времето като служих там. Преди 5 години бях в напуснатото поделение. Паметникът си беше на място - но му бяха премахнали "данните". А то си пишеше Пеьньо Пенев. Как не му намериха едно място някъде из града! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Nickolas |
| си спомня за разгрома на Сърбия година по-рано и как сръбският крал Петар и остатъците от аскера му панически се спасявали по косовските баири и чак до о. Корфу Чичо Фичо, само забравяш да добавиш, че същата тази бягаща сръбска армия, която нашето и германското командване са били отписали, само 8 месеца по-късно се връща на фронта и започват поредица от поражения за нас- бият ни при Горничево, Каймакчалан, Битоля пада в сръбски ръце през ноември 1916 г., Кенали, Сивата стена и т.н. А за разгрома ни при Добро поле изобщо да не говорим. |
Любопитно занимание е разгръщането на стари вестници. Потапяш се в епохата и неволно започваш да мислиш с отдавнашните понятия. Началото на 50-те - каква лексика! Не думи, а удари с чук. А изричащите ги - не по-малки доктринери от днешните реформатори - не крият своето верую, социалното инженерство. Тази лексика, изнасилваща социалната действителност, издава непримиримо противопоставяне - диктатурата на пролетариата срещу средата на вредителите, населена с "неадекватни" типове... Но детските ми спомени са пълни и с друг език. Говореха го намиращите се под идеологическо подозрение, близките ни, всички, които вярваха в неговата смислова достоверност. И двете групи бяха потопени в реални жизнени практики, класово неутрални. Там намери нишата си езикът на нацията В края на 50-те бе забележимо смекчаването на най-агресивните класови послания и тяхното натурализиране. Най-забележима трансформация претърпя "пролетариатът", заменен с "трудовия народ". На идеолозите това позволи да се възползват от целия морален потенциал на понятието народ в културната ни традиция, а на народа - да намери общ език с новата власт. И от този момент идеологията, приемана или отхвърляна, престана да въплъщава символната агресия. Дали властниците се умориха да крещят, или народът се направи на нечувствителен, няма голямо значение. Важното е, че започна тайнствен диалог на "великото учение" с носителите на националната традиция, диалог, в който и двете страни се заблуждаваха взаимно. Идеологията съзнателно използваше нацията, за да добие жива сила, но и нацията преодоля традиционния си комплекс за малоценност. Комунистическото учение изискваше бърза индустриализация, за да докаже верността на догмите си. Но самата индустриализация всели вяра във възможностите на всеки българин Кой днес си дава сметка, че поетът с ватенката възпяваше не догмите на чуждото учение, а порива на народа си, процеса на придобиване на забележителна цялост и себеуважение? Агресивната идеология отстъпваше пред законната гордост на личността, че принадлежи към общност, съумяла да реализира върхови технологични проекти. Българи летяха в космоса, българи конструираха роботи, българи строяха в далечни страни. Нашият сънародник преодоля еснафа в себе си - той бе материалист, но презираше вещоманията. Не се самоизмерваше с потребителска мяра, способна да го унизи. В този смисъл неговата самоидентификация беше много повече дълбинно-българска, отколкото идейно-интернационална. Но какво го спаси от едномерната, класова, идеологическа същност? Защо мощният пропаганден апарат, вездесъщите партийни и други функционери не успяха да го формират по своя образ и подобие? Спасяваше го неговото класическо културно наследство и преди всичко - литературата Всеобщата грамотност не е химера, тя може да се постигне, като се изразходват сили и средства. И тук нацията изигра коронния си номер в противопоставянето на "учението". Никой не разбра как българинът се разпореди с придобитата грамотност на личностно ниво. Той се добра до българската и световната класика, като се възползва от всички възможности на новия строй - масовите библиотеки, масовите тиражи, масовата самодейност, където децата на народа с поразителна увереност обличаха костюмите на вълнуващите ги герои. Този порив към духовното бе толкова бърз и мощен, че партийните бонзи го проспаха. Научилият се да чете може да поглъща безчислени комикси, детективи, порнография - това, което виждаме в днешния ден като масова култура. Може да чете и краткия курс. Може и дадзи-бао. Но може и иначе. Примерът е пред очите ни. Нужно е само да снемем цветната превръзка и да се огледаме. Да - ние, ние сме тези, които направихме тази културна революция. И ако сега ни запитат - къде израснахте, във фабриката, в комуналките, в политпросветата - или в онова далечно имение, дето се измъчваха от житейските въпроси героите на Пушкин, Гьоте, Байрон, Шекспир, - знаем какво да отговорим! Защото сме обичали с Татяна Ларина, борили сме се редом с Чайлд Харолд. Умирали сме с великия Гетсби, потъвали сме с Мартин Идън. И с неописуема досада сме отпъждали активистите, опитващи се да ни наврат в нормираното, баналното ежедневие. Ето че днес тези същите активисти са се развихрили. Вярно, сега се кланят на друг идол, но със същия устрем в убедения поглед са решили да вземат реванш. В ония времена никой не се съмняваше в самоценността на културата. Защото тя даде на българина самочувствието на равен на своя западен партньор, поне в интелектуално отношение. И възможността да стане съучастник в неговата интелектуална и културна самокритика не бе хипотетична. Защото именно на Запад най-образованите групи бяха загрижени вече не толкова за стандарта на живота, колкото за неговото качество, за духовните му, морални и екологични измерения. В този дебат се вписваше и конфликтът между меркантилната основа на обществото и неговата духовна култура. Мощната вълна на новите леви търсеше съюзници на изток По повечето критерии източният човек бе узрял за пълноценен диалог по глобалната съдба на цивилизационните ресурси. Да, тайно страдаше от комплекса за технологична и потребителска непълноценност, но това периферно чувство бе встрани от магистралата на времето. Точно тук идеологията взе реванш. Тя продължи до самия си край да реанимира класовите си заблуди и фобиите на пещерното левичарство, опроверганите от живота тези за абсолютното и относително обедняване на западняците и за неудържима класова поляризация. И с това нанесе неоценими поражения на легитимността на западната интелектуална самокритика. Неглижирането на идеята за постиндустриалното общество до голяма степен се дължи на неспособността на идеологията да се освободи от оковите на "учението" - нещо, което нацията осъществи изключително лесно в личностен план. Ето защо днес ние сме задължени да реабилитираме вчерашния българин Да отдадем дължимото на неговия интелектуален порив, да го освободим от незаслужените етикети, лепнати му от също толкова възторжените нови идеолози. Ако се вгледаме внимателно, българинът отново се готви да изиграе същия номер на новите социални инженери. Да смекчи най-агресивните лексики, да ги натурализира и по такъв начин да отдели доктринерите в ниша, която няма да определя ценностите на собствения му живот. Но в крайна сметка докога духът ни ще е в нелегалност? |
| Стоенчо, Говориш за настъплението на на Антантата на Солунския фронт, откъм Гърция, а не за войната на България с/у Сърбия в 1915 г. Разбитата на Косово сръбска армия стана маша на англофренците на Солунския фронт. Самото съществуване на тоя фронт беше резултат от немската нелоялност спрямо българите, която се прояви и в Добруджа. България можеше да реши въпроса с бърза война за национално обединение, но не можеше да издържи три години позиционна война на изтощение с Англия и Франция, реално война за световно господство. И българското отстъпление няколко километра, за което говориш, трудно може да се сравни с пълния и бърз разгром на сърбите на Косово есента на 1915 г. И през ноември 1885 г. В музиката - вижте английската Уикипедия, колко пише за сръбската и за българската. (За българската пише повече, отколкото за всички други балкански заедно.) Какво е отношението на българите от Възраждането и след Освобождението към Сърбия? Много пъти съм цитирал Цанко Церковски за лясковските градинари в Бялград. Тогавашният българин гледал на сърбите, които познавал отлично, понеже търгувал с тях, отвисоко - лениви, не искат да учат сложни занаяти, всички по-квалифицирани дейности в страната им в ръцете на чужденци (дори дюлгерлъка - на албанците), примитивно (в сравнение с лясковското) земеделие, "кръчмароцентрична" култура, кръчмарски страсти и в политиката. Как за накакви си 40 години след Ньойи така се обърна българското възприемане за сърбите? (Същото важи и за бълг. възприемане на гърците, макар по различен начин, а и за румънците.) Статията на Дон, която виждаме по-горе, е много добра по замисъл и беше напечатана и във вестника есента на 2002 г. За съжаление тогава форумната атмосфера беше съвсем друга, нямаше условия за обективна оценка и от моя страна. Имаше един фронт с бодлива тел като Солунския (че и с иприт), между "седерасите" (сред които и аз тогава, напушен от тормоза срещу някои форумци) и "каманяките", пукотевица на ангро без внимание към "подробностите". При всичката правота на Дон обаче си остава големият грях на соца, че накара насила българите, който наистина постигна голям напредък (в т.ч. и да усвои някои достижения на световната култура, в които не беше успял да "бръкне" преди девети), да се възхищава от съседни народи като сърби и гърци за това, за което по-рано ги гледаше отвисоко. Зе също е забележителен форумен автор, сладкодумен, абе отдавна готов автор на първа книга (да се грижи за втората), каквито са и Грациан, и Каруцаря, и други колеги. Винаги ме е измъчвала неговата соц сърбофилия, и гръкофилията на Николас, друг illustrious форумец. Хайде, учените като Една разлишляваща и Бонго, които са посветили живота си на изучаването на Гърция, е разбираемо. Ама по дяволите, аз също съм изучавал Платона и Аристотеля и съм се кефил искрено от Омира и оня поет, дето пиел, облегнат на копието си, само че без да ги въздигам в отделен род на битието спрямо другите народи и без да виждам в днешните гърци наследници на древните - освен в смисъла, в който и днешните българи са наследници примерно на Одриското и Гетското царство. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
Без да чета всички мнения /признавам/ едно  за Зе Мария . И едно музикално изключение Натисни тук |