Отиди на страница:
| България не бие Сърбия сама през 1915 г., защото едновременно с българското настъпление от Изток Сърбия е нападната от Север и Запад от мощна немско-австрийска групировка брояща 11 дивизии под командването на Макензен. Сърбите показват наистина голяма храброст, защото планът на германското командване е било сръбската армия да бъде обкръжена в Централна Сърбия и принудена да капитулира, но планът се проваля и сърбите се изтеглят през Албания. Най-тежките сражения на Солунския фронт са именно в участъка, зачислен на сръбската армия от Лерин/Горничево до Малка Нидже, докато на източния сектор около Струма цари относително затишие чак до пролетта на 1918 г., защото англичаните са се противопоставяли на каквито и да е офанзивни действия, считайки Солунския фронт за вторичен театър на военните действия. Всички офанзиви от май 1916 г. до пролетта на 1918 г. са с водеща роля на сръбската армия. Самият пробив при Добро поле става пак в сръбския сектор- Добро поле, Сокол и Кравица, защото българското и немско командване наивно са смятали, че фронтът там е непробиваем. Сривът на българската отбрана е мълниеносен, от 15 септември до 28 септември, когато България капитулира, сръбските части изминават над 200 км. от Южна Македония до Куманово, което е рядък случай във военната история. |
Мдаа, след достатъчно дълго обикаляне на сръбската скара, сред виещия се над плескавиците дим, образът на сръбския войник израства като един юначен южнославянски богатир, който с лекота разхвърля френци и англичани по пътя на победата...  |
| Бенедикто, с историческите факти не се спори. Само за протокола- сърбите са били съюзници с англичаните и французите през ПСВ. |
Само за протокола- сърбите са били съюзници с англичаните и французите през ПСВ. Знам, ама ти не разбра смисловото внушение на художествения ескиз- юначните южнославянски богатири са разхвърляли съюзниците си като досаден и ненужен товар, за да могат да се обявят за безспорни победители...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Benedicta |
| Ами просто погледни числения състав на войските на Антантата в навечерието на настъплението и ще видиш, че сърбите са най-многочисления контингент и те са ударното звено при пробива на Добро поле- на французите и англичаните е одредена роля на резерв, а самият удар е извършен от части на Дринската, Шумадийската и Моравската дивизия и на Югославската доброволческа дивизия. |
одредена  пуста сръбска скара, ... не само преобразява сръбските цървули на богатири, ами кара човек да забрави и родния правопис.  |
Стоянчо , поздравления за обективността. Меленото на историческите .... кой е по-храбър и кой по-силен на бойното поле между българи и сърби е тъжно и жалко. Не разбирам и никога не съм разбирал сърбофобията.  Сърбите са ни най-близкия генетично народ , щампа или не - те са наши братя... Хубави , лоши ... - брат не се избира. Имаш възможности две - да го мразиш докато си жив , или да признаеш че ти е брат. Чърчил е казал / с нескрита неприязън и към българи и сърби/ че сме едно л...о , разделено на две от колелото на историята.  Трябва да си направим изводи за това , какво мислят за нас на запад от Белград. |
| Благодаря, Мукта, но внимавай Бенедиктинките да не те нарочат. Истината е една. И българите, и сърбите (навремето) са били в мнозинството си селски народи. Характерно и за двата народа е, че се бият мъжки, когато защитават земята и дома си и са демотивирани, когато участват във войни, които не разбират. Това обяснява българския успех през 1885 г. (просто сме бранили нашето), докато сръбския войник е бил против тази война, започната от крал Милан. Обратното се получава през ПСВ- сръбският войник е бил прогонен от земята си, страната му е окупирана, не знае какво става със семейството му и е мотивиран да се прибере час по-скоро у дома. От друга страна българският войник е принуден да се бие далеч от дома си за чужда (немска) кауза, която не разбира и е подложен на лишения и глад. Затова започват войнишките бунтове на фронта, които кулминират във Войнишкото въстание. Тогава лозунгът е бил: Врагът е в тила, а не отсреща! |
| Зе Мария, ето оригинала на "Чобане". Но понамирисва на стара келтска песен. Абе, както казва Джимо, само Господ е Творец. Човек само може да интерпретира, да преосмисля видяно и чуто. |
| Бил съм в екс Югославия два-три пъти и то все на гости на един приятел от едно малко сръбско градче. Градчето се казва Неготин, а приятелят-Милован. Било е преди двайсет години. Сърбия беше във война с ембарго и пр. Милован беше инженер в някаква транспортна фирма.Вземаше двеста-триста марки заплата, защото динарът се обезценяваше-отначало бавно, а после всеки ден. С него се запознахме в Бг, тъкмо когато почна войната 1992-3 и аз доста се колебаех дали да му гостувам, за да не го притесня-сигурно им е трудно. Останах поразен, когато минах границата. Китни села, големи къщи, хората строяха, слагаха си цветни мозайки за външна украса, кипеше живот. Къщата на моя френд беше огромна, а луксът вътре беше все едно съм на гости на Лили Иванова. Тогава, преди двайсет години, имаха кабелна телевизия, имаха списания за животни и всякакви глезотии. Културен шок, цивилизационен-тоже. Колите им-на френда и неговите приятели-бяха последни модели чисто нови голфове, производство на завода в Застава. Взехме ги малко преди войната за по пет хиляди марки-обяснява ми той. Запад! Е, добре, не ви ли удари войната? Ами, имах зала за ротативки, сега седи празна-показа ми я Милован. И всеки си пълни цистерна с гориво от Бг. Е как такъв стандарт с двеста-триста марки? Ами , да е жив и здрав баща ми, дванайсет години е във ФРГ, всички са така. Милован беше комунист. Голям проблем за мен за комуникацията ми с него в ония години. Ако бях на негово място, сигурно и аз щях да съм-едва ли, но го разбирам напълно. Тито и комунистите им дадоха живот, който ние не бяхме сънували. И свобода. Националният характер винаги става социална реалност-и затова сърбите имаха Тито, а ние Тато- и разликите са колкото разликата в стандарта на Милован и моя. Защото от едното следва другото. Подлогът е националният характер-този, който избира (разтривачи). За Бело дугме в английската викепедия има огромна статия, за Селма също, а така също и за всеки член на групата. За Щурците няма нищо. И за Дияна Експрес няма. Най-доброто изпълнение на 'Йовано Йованке" е на сърбина Желико Йоксимович, а не на Слави Трифонов, а на "мастика, мастика"( Мухарем)- е на групата "Кълчър шок". Да сравняваш Тозовац и да го хвалиш пред Брегович е все едно да предпочиташ Слави Трифонов пред Йоксимович-различни планети. Различни колиби, е по вярно. Апропо, фейкТито на Димитри е прав. Брегович и Бебек, че и другите вокали на Копчето-Тифа и Ален Ислямович са от Босна. И Лепа Брена май беше босненка. Владо Калембер -вокалът на Сребърни Крила е хърватин. Те синца станаха известни по време на екс Югославия и ги водехме сърби. А те пък изпяха Jugoslovenka. Там пяха: Oči su mi more Jadransko kose su mi klasje Panonsko setna mi je duša Slovenska ja sam Jugoslovenka | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Зе Мария |
| България можеше да реши въпроса с бърза война срещу Сърбия в 1915 и Румъния в 1916 г., но не можеше с включен на ОН разсъдък да води позиционна война на изтощение с Антантата, и както разбра твърде късно, и да се излезе наглава с боклучави съюзници като немците. Самото съществуване на Солунския фронт, дето Антантата докара разбитата на Косово поле и после създадена отново сръбска армия, беше резултат от егоистична немска стратегия, напълно враждебна на България. Стоянчо правилно казва, бълг. войник се сражаваше геройски за освобождението на поробените от сърбите и румъните бълг. земи. Затова и светкавичният разгром на Сърбия на Косово поле и на Румъния при Добрич, Тутракан и последвалото настъпление до падането на Букурещ. Както Стоянчо сигурно си спомня, Сърбия грубо и подло наруши договора си с България (за Балканския съюз) и докато бълг. войска изнасяше основната тежест на войната с османлиите в източна Тракия, Сърбия окупира не само спорната, но и безспорната зона в Македония и веднага започна кампания на насилствена асимилация на бълг. население. Това ставаше планомерно, съгласно старата грабителска сръбска стратегия за разширение за сметка на бълг. етнически земи от "Начертанието" на Гарашанин. Версай донесе много бедствия на Европа, вкл. Втората св. война и 70 милиона жертви. Мирът, наложен на България в Ньойи най-вече от Франция, беше брутален. Изпълнението му от Сърбия - още повече. И след ВСВ сръбските комунисти не измениха на хищническата политика на Бялград към България. Вредата, нанесена от Сърбия на бълг. национална кауза, беше неизмерима. Един от аспектите на вредата беше и възникването на бълг. сърбофилия. (Друг път сме говорили за евентуалните следствия за региона и света, ако България беше решила справедливо въпроса си в Балканската война и не беше избрала да влезе в ПСВ и то на страната на централните сили.) В 1941 и 1991 г., щом международната обстановка, направила възможна Версайска Сърбия/СХС/"Югославия" се промени, великосръбската креатура се пръсна тутакси като гноен цирей. Съвсем не заради козните на запада, а поради неизлечимите си вътрешни недъзи. С голямо закъснение след 1999 г. сърбите почнаха да разбират, че ако бяха си спестили огромните усилия на дебългаризират Македония, Моравско и Тимошко и бяха посветили подобно време и сили да посърбят Косово, Санджака и Босна, щяха да стоят сега много по-добре на терена. Сега сърбите с горчивина берат и плодовете на собствената си политика на налагане на македонизма, който отряза част от живото тяло на бълг. народ - сега монтенегризмът прави същото с тялото на сръбския. Има вече отделен "църногорски" език, отделна "църногорска" църква и граница, на която тормозят шофьорите със сръбски номера. И това не е краят. Сърбите изглежда ще бъдат напълно изтласкани от Косово, Р Сръпска няма да се съедини със Сърбия в обозримо бъдеще, албанските анклави в ЮИ Сърбия, босненскките в Санджака, унгарците в Бачка и самите местни войводински сърби (не бежанците от Книн) ще създават сериозни проблеми на Бялград. С отпадането и на перспективата за скорошно приемане в ЕС с еврокризата Сърбия остава и без този ориентир. Сърбите сега демонстрират трогателна привързаност към Русия, нещо като бълг. Дядо Иван, за която обаче не знаят почти нищо, не разбират добре езика й и имат традиция от времето на друга Тита да я подиграват и гледат отвисоко. Сега с много по-голямо основание от проф. Златарски в 1916 г. можем да констатираме, че Сърбия е failed state (за каквото е давала постоянно индикации още от самото си начало в 19 в.). Тя изнася за Европа главно организирана престъпност. И все още нанася икономически и морални вреди на целия ЮИ регион. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Йовано Йованке българска песен ли е? Ама разбира се, че е българска. Не, македонска е. Ами откъде-накъде я пее сърбин. Ето, това е основната тема на стотиците коментари под клипа с песента, която я пее топ сръбския поп певец Желко Йоксимович. Българско, твърде българско-или балканско... А мастика, мастика-каква е? |
| Да, Брена (Фахрета, босненка) пееше "Я сам югословенка" с трима певци от трите вери - православен, католик и мюсюлманин. Идеята за "Югославия" обаче беше напълно компрометирана от сърбите, и то завинаги. И по отношение на България - най-голямата и значителна южнославянска държава, и по отношение на Хърватска, и на Босна, да не говорим за Словения. Сърбия съвсем не е Русия, не беше реален център на тежестта на южните славяни, нямаше какво да им даде освен едни пиянски бабаитлъци (на маса). Политическо обединение на южните славяни, които безспорно си остават една културна общност, може да има само в ЕС, в структура, доминирана от други, външни за Балканите, по-цивилизовани сили. Идеята за "Югославия" под сръбска доминация беше напълно неприемлива още за бълг. възрожденци като Раковски, Каравелов и особено Ботев, който в 1870-те години вече е знаел всичко, което стана по-късно, и което Зе и Стоянчо и досега на разбират. Тя беше неприемлива и за бълг. комунисти преди 1944 г., в 1948 г. и след това. |
| Южните славяни, както казах по-горе, са безспорно един езиков и културен континуум. Но политически са силно раздробени (особено раздробени са западните Балкани, и по географски причини също). Народният епос на българи и сърби е почти един и същ, запазен за нас с имената на героите от времето на падането ни под османците в 14-15 в. Ив. Венедиков показа блестящо как този епос всъщност се корени в древните мотиви на сватбените игри, как българският епос е по-древен и по-автентичен от сръбския като по-близък до тези древни корени. Прави са колегите, които отбелязаха, че за сърбофилията у нас имат принос и избирането на невзрачния, макар стар и кръстопътен гр. София за новобълг. столица (неблагополучно решение и по други причини), и преголямата тежест на "македонския въпрос" в следосвобожденското ни битие. Парадоксално, един от мотивите на М. Дринов за София бил именно да се контрират сръб. претенции за бълг. земи до Искър. Например софийският говор, един периферен северозападен бълг. говор, с избора за столица постепенно се превърна в "престижен", за разлика от осмиваните (и в наше време!), макар много по-разпространени и с по-богато културно минало източни говори, на които (централния балкански говор) се опря и новобълг. книжовна норма. Близостта на софийския говор с "преходните" говори и със сръбските говори направи и последните по-куул. Формирането на светския живот в новата ни кално-сламена столица с 11 хил. жители, несравнима с големи градове като Русе, Пловдив, Търново, Варна, Свищов, Шумен и пр. също носи печата на сръбската кръчмарска субкултура, която се стича ли стича от запад, особено след свързването на трена. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
България можеше да реши въпроса с бърза война срещу Сърбия в 1915 и Румъния в 1916 г., но не можеше с включен на ОН разсъдък да води позиционна война на изтощение с Антантата, и както разбра твърде късно, и да се излезе наглава с боклучави съюзници като немците Ако е можела - да го е направила , ама не е ! А доколко немците са "боклучави" - просто не ми се коментира . И шовинизма , и нихилизма са еднакво вредни ! А ти се люшкаш ту в единия - ту в другия край . Да ти обяснявам колко е било вредно и опасно човек с такива виждания да бъде във Външно министерство - няма смисъл . |
| Доколкото знам, Розенбаум никога не е бил в Афганистан. През началото на 80 те той е лекар в бърза помощ в Ленинград.Обаче нейде тогаз-83, 84 пише песента за черния тюлпан.Така по време на Афганската война са се наричали онези самолети, които са отнасяли убитите мъртви съветски тогава войници, за да бъдат погребани на родна земя. И се прокрадва някаква завист, че те се прибират окончателно в родината си, че адът за тях е свършил. Когато Розенбаум пее тази песен, цялата зала седи на крака, а военните плачат. Руснаците нямат по голяма политическа и изобщо прокопсия от нас, въпреки, че имаха тези песни. Единствено нямат чалга. |